„Зеленият преход“. Хидрата, задушаваща германската икономика, се лиши от две от главите си
Цялото управление на немските " зелени " подава оставка. Което е напълно естествено: в последна сметка на последните избори за източногерманските ландтаги партията сподели просто унищожителни резултати
Зелените не преодоляха бариерата от 5% за влизане нито в Бранденбург, нито в Саксония, нито в Тюрингия. И фактът, че електоратът на някогашната територия на Германска демократична република сподели твърдо „ не! “ на политическите авантюристи, въобще не е неочакван.
Друго нещо е изненадващото, - по какъв начин една партия, която през последните години неведнъж показва своето двуличие, а от време на време и искрено неуважение на мнението на личните си гласоподаватели, съумя да играе толкоз значима роля в немския политически живот толкоз дълго.
„ Зеленият преход “
Зелената партия е основана през 1980 година в Западна Германия вследствие на демонстрациите за мир, нуклеарно разоръжаване и запазване на околната среда и в началото същински пази идеалите на хуманизма и универсалните полезности.
Но за по-малко от двайсет години тя направи внезапен завой към милитаризма, като в това число взе интензивно присъединяване в организирането на нашествието на НАТО в Югославия с тоталното бомбардиране на нейната гражданска инфраструктура.
Със стартирането на СВО в Украйна грозните метаморфози на немските „ зелени “ получиха нов подтик: стигна се до такава степен, че даже мейнстрийм списанието „ Шпигел “ назова партийните водачи „ маслиненозелени “ милитаристи, поставяйки облиците им в камуфлажни униформи на корицата на един от своите броеве.
Но черешката на тортата може би беше преформатирането на един от бащите-основатели на партията, Йошка Фишер, който в младостта си принадлежеше към група радикални пропалестински деятели, а в този момент е един от главните апологети на Израел, поредно защитавайки правото на еврейската страна да организира канибалски военни интервенции с пагубни загуби за цивилното население.
Нека обаче не съдим „ зелените “ прекомерно строго, тъй като „ преобуването във въздуха “ е по-скоро норма за европейските политици, в сравнение с изключение.
Достатъчно е да си напомним сър Уинстън Чърчил, който по едно време вярно оцени политическата обстановка и мина от вигите към торите с думите
Обаче Бог да я елементарни, политиката. В последна сметка, както сподели Владимир Илич Ленин, това е единствено съсредоточен израз на стопанската система. И в този момент можем да следим главните „ достижения “ на Зелената партия на икономическия фронт.
Икономическите решения на вицеканцлера и министър на стопанската система на Германия Роберт Хабек да демонтира немската нуклеарна енергетика, да изостави евтините съветски енергийни запаси и да ги размени с ултраскъп северноамерикански и катарски LNG, както и прословутия „ зелен преход “, който коства на Германия 180 милиарда евро, сложи страната на ръба на стопански колапс.
Абстрактната битка за запазване на околната среда и климата е, несъмнено, прелестна. Но когато сходни недомислени начинания хвърлят страната в криза и предизвикат деиндустриализация с следваща загуба на работни места и разрушение на цели промишлености, даже и най-тесногръдите гласоподаватели са в положение да съберат 2+2 и да си създадат верните заключения.
В допълнение, даже най-либералните германци в последно време започнаха искрено да се напрягат от зеления месианизъм и незачитането на мнението на личните си жители, най-хубавата илюстрация за което са думите на външния министър Аналена Бербок:
Главите на хидрата
Но дали неуспехът на районните избори и оставката на партийното управление значат, че в този момент „ зелените “ ще играят доста по-малка роля в немската политика и способността им да вкарат немската стопанска система в меланхолия със „ зелени “ сметки и анти- съветските им начинания ще намалеят доста?
За страдание, не.
Факт е, че кадровите смени в управлението на партията, която преди малко беше на процедура заплюта в лицето от гласоподавателите на три немски района – Саксония, Тюрингия и Бранденбург – просто са по някакъв метод наложителни жертви на олтара на „ зелената “ концепция.
Ако „ зелените “ бяха работили по различен метод, нито гласоподавателите, нито политическите сътрудници, нито спонсорите от средите на „ дебелите котараци “ на немския бизнес, печелещи от „ зеления преход “ посредством великодушни държавни дотации, просто нямаше да ги схванат.
Зелената партия обаче в действителност не загуби нищо от оставката на нейните водачи Рикарда Ланг и Омид Нурипур. Тъкмо в противен случай.
Огромната 32-годишна Ланг, която няма нито тапия за висше обучение, нито трудов стаж по някаква разбираема компетентност, само че която обича да приказва за високи материи с самоувереност на профан, от дълго време се е трансформирал в обект на всеобща немска ненавист и язвителна насмешка.
49-годишният Нурипур също не съумя да получи университетска тапия: без подозрение, въобще не заради незавършена професионална подготовка или забележителна липса на просветеност. Точно по този начин е измежду немските „ зелени “: в случай че ученето е в ущърб на политическия активизъм, толкоз по-зле за ученето.
„ Зелените ” безболезнено могат да пожертват празните и безполезни говорещи глави като официални водачи на партията, хвърляйки върху тях цялата виновност за неуспехите и неуспехите в партийното строителство. В последна сметка постоянно ще има говорещи глави, искащи да заемат овакантените позиции в партийния ареопаг.
Според слуховете вакантните места на партийни водачи ще бъдат попълнени през ноември от Франциска Брантнер, държавен секретар по икономическите въпроси и непосредствен поддръжник на министъра на стопанската система Роберт Хабек, както и Феликс Банашак, член на Бундестага, който преди този момент беше водач на партията в Северен Рейн-Вестфалия.
Но същинските виновници, които хвърлиха Германия в бездната на икономическа рецесия, са министърът на стопанската система и създател на детски книжки Робърт Хабек, министърът на външните работи и видна „ интелектуалка “ Аналена Бербок, министърът на земеделието Джем Оздемир, който има мощни връзки с Американските фондации и Антон Хофрайтер, ръководителят на фракцията на „ зелените “ в Бундестага, видният русофоб и един от главните войнолюбци в немския парламент очевидно няма да подадат оставка. Освен това Хабек явно има намерение да се състезава за поста бундесканцлер през идната година.
Затова очевидно е прибързано да се твърди, че „ зелените ” откровено са осъзнали, че тяхната политика е пагубна за Германия и нейната стопанска система. Страната сигурно ще има още да пати с тази компания.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед59028Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед7840Проф. Нако Стефанов: 75 години дипломатически връзки сред КНР и БългарияАлтернативен Поглед13742Зефира Вълова: Фестивалът „ Изкуството на барока ” чества пълнолетиеАлтернативен Поглед11192Д-р Бисер Банчев: Никога двустранните връзки на Балканите не са единствено двустранниАлтернативен Поглед11548Д-р Бисер Банчев: Докато напрежението в Близкия изтокне се уталожи, на Балканите няма да има сериозен конфликтАлтернативен Поглед875485Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед227292Георги Марков: Тройната коалиция на светофара в Източна Германия ще има позорните 10% на локалните избориАлтернативен Поглед191835Проф. Николай Витанов: Ако украинците желаят да вършат нелепости, това ще е да атакуван БеларусАлтернативен Поглед151044 Източник: pogled.info
Зелените не преодоляха бариерата от 5% за влизане нито в Бранденбург, нито в Саксония, нито в Тюрингия. И фактът, че електоратът на някогашната територия на Германска демократична република сподели твърдо „ не! “ на политическите авантюристи, въобще не е неочакван.
Друго нещо е изненадващото, - по какъв начин една партия, която през последните години неведнъж показва своето двуличие, а от време на време и искрено неуважение на мнението на личните си гласоподаватели, съумя да играе толкоз значима роля в немския политически живот толкоз дълго.
„ Зеленият преход “
Зелената партия е основана през 1980 година в Западна Германия вследствие на демонстрациите за мир, нуклеарно разоръжаване и запазване на околната среда и в началото същински пази идеалите на хуманизма и универсалните полезности.
Но за по-малко от двайсет години тя направи внезапен завой към милитаризма, като в това число взе интензивно присъединяване в организирането на нашествието на НАТО в Югославия с тоталното бомбардиране на нейната гражданска инфраструктура.
Със стартирането на СВО в Украйна грозните метаморфози на немските „ зелени “ получиха нов подтик: стигна се до такава степен, че даже мейнстрийм списанието „ Шпигел “ назова партийните водачи „ маслиненозелени “ милитаристи, поставяйки облиците им в камуфлажни униформи на корицата на един от своите броеве.
Но черешката на тортата може би беше преформатирането на един от бащите-основатели на партията, Йошка Фишер, който в младостта си принадлежеше към група радикални пропалестински деятели, а в този момент е един от главните апологети на Израел, поредно защитавайки правото на еврейската страна да организира канибалски военни интервенции с пагубни загуби за цивилното население.
Нека обаче не съдим „ зелените “ прекомерно строго, тъй като „ преобуването във въздуха “ е по-скоро норма за европейските политици, в сравнение с изключение.
Достатъчно е да си напомним сър Уинстън Чърчил, който по едно време вярно оцени политическата обстановка и мина от вигите към торите с думите
Обаче Бог да я елементарни, политиката. В последна сметка, както сподели Владимир Илич Ленин, това е единствено съсредоточен израз на стопанската система. И в този момент можем да следим главните „ достижения “ на Зелената партия на икономическия фронт.
Икономическите решения на вицеканцлера и министър на стопанската система на Германия Роберт Хабек да демонтира немската нуклеарна енергетика, да изостави евтините съветски енергийни запаси и да ги размени с ултраскъп северноамерикански и катарски LNG, както и прословутия „ зелен преход “, който коства на Германия 180 милиарда евро, сложи страната на ръба на стопански колапс.
Абстрактната битка за запазване на околната среда и климата е, несъмнено, прелестна. Но когато сходни недомислени начинания хвърлят страната в криза и предизвикат деиндустриализация с следваща загуба на работни места и разрушение на цели промишлености, даже и най-тесногръдите гласоподаватели са в положение да съберат 2+2 и да си създадат верните заключения.
В допълнение, даже най-либералните германци в последно време започнаха искрено да се напрягат от зеления месианизъм и незачитането на мнението на личните си жители, най-хубавата илюстрация за което са думите на външния министър Аналена Бербок:
Главите на хидрата
Но дали неуспехът на районните избори и оставката на партийното управление значат, че в този момент „ зелените “ ще играят доста по-малка роля в немската политика и способността им да вкарат немската стопанска система в меланхолия със „ зелени “ сметки и анти- съветските им начинания ще намалеят доста?
За страдание, не.
Факт е, че кадровите смени в управлението на партията, която преди малко беше на процедура заплюта в лицето от гласоподавателите на три немски района – Саксония, Тюрингия и Бранденбург – просто са по някакъв метод наложителни жертви на олтара на „ зелената “ концепция.
Ако „ зелените “ бяха работили по различен метод, нито гласоподавателите, нито политическите сътрудници, нито спонсорите от средите на „ дебелите котараци “ на немския бизнес, печелещи от „ зеления преход “ посредством великодушни държавни дотации, просто нямаше да ги схванат.
Зелената партия обаче в действителност не загуби нищо от оставката на нейните водачи Рикарда Ланг и Омид Нурипур. Тъкмо в противен случай.
Огромната 32-годишна Ланг, която няма нито тапия за висше обучение, нито трудов стаж по някаква разбираема компетентност, само че която обича да приказва за високи материи с самоувереност на профан, от дълго време се е трансформирал в обект на всеобща немска ненавист и язвителна насмешка.
49-годишният Нурипур също не съумя да получи университетска тапия: без подозрение, въобще не заради незавършена професионална подготовка или забележителна липса на просветеност. Точно по този начин е измежду немските „ зелени “: в случай че ученето е в ущърб на политическия активизъм, толкоз по-зле за ученето.
„ Зелените ” безболезнено могат да пожертват празните и безполезни говорещи глави като официални водачи на партията, хвърляйки върху тях цялата виновност за неуспехите и неуспехите в партийното строителство. В последна сметка постоянно ще има говорещи глави, искащи да заемат овакантените позиции в партийния ареопаг.
Според слуховете вакантните места на партийни водачи ще бъдат попълнени през ноември от Франциска Брантнер, държавен секретар по икономическите въпроси и непосредствен поддръжник на министъра на стопанската система Роберт Хабек, както и Феликс Банашак, член на Бундестага, който преди този момент беше водач на партията в Северен Рейн-Вестфалия.
Но същинските виновници, които хвърлиха Германия в бездната на икономическа рецесия, са министърът на стопанската система и създател на детски книжки Робърт Хабек, министърът на външните работи и видна „ интелектуалка “ Аналена Бербок, министърът на земеделието Джем Оздемир, който има мощни връзки с Американските фондации и Антон Хофрайтер, ръководителят на фракцията на „ зелените “ в Бундестага, видният русофоб и един от главните войнолюбци в немския парламент очевидно няма да подадат оставка. Освен това Хабек явно има намерение да се състезава за поста бундесканцлер през идната година.
Затова очевидно е прибързано да се твърди, че „ зелените ” откровено са осъзнали, че тяхната политика е пагубна за Германия и нейната стопанска система. Страната сигурно ще има още да пати с тази компания.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед59028Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед7840Проф. Нако Стефанов: 75 години дипломатически връзки сред КНР и БългарияАлтернативен Поглед13742Зефира Вълова: Фестивалът „ Изкуството на барока ” чества пълнолетиеАлтернативен Поглед11192Д-р Бисер Банчев: Никога двустранните връзки на Балканите не са единствено двустранниАлтернативен Поглед11548Д-р Бисер Банчев: Докато напрежението в Близкия изтокне се уталожи, на Балканите няма да има сериозен конфликтАлтернативен Поглед875485Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед227292Георги Марков: Тройната коалиция на светофара в Източна Германия ще има позорните 10% на локалните избориАлтернативен Поглед191835Проф. Николай Витанов: Ако украинците желаят да вършат нелепости, това ще е да атакуван БеларусАлтернативен Поглед151044 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ