Литите – полусвободни, полуроби
Цялото франкско общество в историческия интервал V-VІІІ вв. било ясно разграничено на 3 съществени групи: свободни франки, плебеи и подвластни хора – „ лити “.
Най-често лити ставали неплатежоспособните длъжници, които изпадали в полуробска взаимозависимост от кредиторите си.
По принцип, казусът за персоналната независимост в Ранното Средновековие бил извънредно изострен. Франкските правосъдни документи с изключително внимание подхождали към въпросите за разделянето сред свободните франки и подвластните „ лити “, като грижливо описвали правата и възбраните за литите. Тези документи демонстрират, че литите били третирани като плебеи, само че единствено с отчасти отнета независимост. Така те се обрисуват като особена социална група, междинна в статута си сред плебеи и свободни франки.
В съпоставяне с робите, литите имали много по-широки публични права. Литът, да вземем за пример, можел да се яви пред съда в качеството си освен на очевидец, само че също и като просител. За разлика от тога, чиито показания се считали за правилни единствено, в случай че са получени посредством мъчения, литът свидетелствал съвсем наедно със свободните. Освен това, литите взели участие във военни походи. Както е известно, през Средновековието право да държат оръжия в ръце имали единствено свободни хора.
Независимо от връзките си с кредитора, литът имал лично имущество, с което се разполагал изцяло независимо. Свободният човек, в чието послушание се намирал литът, нямал право да лишава негов парцел поради заплащане на дълга.
Но, въпреки всичко, в съпоставяне със свободните франки, литите били в по-ниско обществено състояние. Литът, материално подвластен от свободен франк, се намирал и в персонална взаимозависимост от него. В документите свободният франк при такава обстановка се назовава с латинския термин „ dominus “ – „ стопанин “. Господарят можел да го освободи, което също приравнявало лита с плебей.
Когато бил даван под съд в качеството на ответник, литът бил третиран като плебей. Например, в случай че литът убивал свободен франк, му определяли същото наказване, както на тога. Виновният в ликвидиране лит бил напълно разполагаем на роднините на убития и те имало право да го оставят жив или да го убият. Докато на свободен франк, отговорен за ликвидиране, налагали единствено санкция.
Ако свободна жена се омъжела за лит, била наказвана с санкция от 30 солида (сума, сравнима с санкция за тежко нараняване). Римската златна монета от 1 солид тежала 4.55 година Това, обаче, било относително леко наказване в съпоставяне със случая, в случай че тя се омъжила за плебей. Тогава и самата тя, и децата й се оказвали плебеи. Но в случай че литът принудително принуждавал свободна жена да се омъжи за него, бил наказван със гибел.
Самото битие на литите като междинна група във франкското общество провокирало промени и в отношението на франкските закони към робите. Чак до VІІІ-ми век, епохата на Каролингите, те били изрично разграничени от свободните хора. Всъщност, били приравнени към имущество или добитък.
Франкските кодекси загатват за продажба и кражба на плебеи, за прехвърлянето им от един стопанин в различен. Робът можел да свидетелства в съда – само че никога да бъде ответник.
В същото време, с цел да се вземат показания от плебей, той трябвало да бъде подложен на жестоки мъчения – франките считали, че робът е сходен на хитро животно и не може да приказва истината без насила.
Обаче, към края на VІІІ век франкските закони били смекчени. Например, в случай че един плебей бивал похитен от вкъщи на господаря си, а по-късно се завръщал или го прибирали, можел да уточни в съда похитителите си. В този случай той не бил подлаган на изтезания; само че, въпреки всичко свидетелските му показания се вземали под внимание единствено, в случай че се потвърждавали от най-малко двама свободни мъже.
Ако плебей причинявал вреди или пострадване на свободен франк, тогава или го наказвали със гибел, или господарят му плащал огромна санкция на жертвата (много повече, в сравнение с би платил за лично престъпление). От това следва, че робите нямали имущество, от което биха могли да се покрият щетите; също така, били приети за недееспособни.
От друга страна, в случай че свободен човек осакатявал или убивал различен плебей, плащал на господаря му както за повредено имущество или погубен домакински добитък.
