Христос воскресе! Как?
Цялата публикация е оповестена в брой 4/2016 година на Списание 8
Христос воскресе! Как?
Предстои ви да се запознаете с една цялостна доктрина за Вселената – до такава степен странна, че чак... допустима. Инженерът и мъдрец проф. Иван Манев рисува своя картина за света, сплотяваща религиозните текстове, достиженията на науката и даже свръхестествените феномени.
Молим ви единствено едно – бъдете необятно скроени. Макар да става дума за доктрина оттатък ръба на авангардното, дайте поле на въображението си. Дори да не повярвате на възрастния професор, даже да възприемете концепциите му като мечти, дано те са красива приказка, в която мисълта е предметна, Христос владее антигравитация, а всеки има незабележим двойник. Знаем толкоз малко за пъстрата Вселена, че от време на време приказките се оказват най-реалните подиуми от живота...
Началото на 30-те години на предишния век, Видинската гимназия. Макар и в строгия си костюм, характерен за това време, учителят по логика на психиката взема решение да разнообрази часовете. Г-н Манев познава добре опциите на хипнозата и се захваща да ги покаже на наперените гимназисти. Вкарва един от тях в внушаемост, след това повежда диалог, питайки го какво се случва сега в прилежащата стая. „ Иван от другия клас взема решение алгебрична задача. На горния етаж учителят по химия тъкмо изписва формулата на мравчената киселина... “ – продумва гимназистът. А учителят моли друго момче да отиде да ревизира какво в действителност се случва там. Хлапето се връща запъхтяно и опулено от изненада възкликва: „ Всичко е тъкмо както го разказа нашият другар! “ Невероятно? Възможно ли е в действителност?
За мисълта граници няма с изключение на тези, които сами є слагаме. Така от Видинската гимназия сме се озовали в панелка в софийско предградие, против възрастен човек, заобиколен от типични за 80-те мебели и плътни рафтове с книги. Събеседникът ни е професор по телекомуникации, приключил е и философия, създател на десетки изобретения, някои от които и през днешния ден се употребяват в телефонните системи. Неговият татко е учителят хипнотизатор, с който започнахме. Месец преди диалога ни ученият се появи в редакцията на „ 8 “ с бастунче и бомбе, предлагайки ни да публикуваме публикация, представяща неговата догадка за това по какъв начин е възкръснал Христос. Понатрупал годинки контрольор Коломбо, който вместо да търси причинителите на закононарушения, търси... по какъв начин е организиран светът.Редно е да споменем, че в Списание 8 идват хора всевъзможни, със своите искания, невероятни прекарвания, теории за живота, Вселената и всичко останало. В съвсем всички диаметрални противоположности на тематичното многообразие с многочислените му нюанси.
От приказка на приказка сладкодумният и ненатрапчиво харизматичен професор с умен взор притегли интереса ни. Едва тогава ни стана ясно, че концепциите му са неведнъж по-мащабни и всеобхватни, даже не е пресилено да се каже, че рисуват напълно нова парадигма за Вселената. Уви, те са също толкоз недоказуеми с опциите на днешните технологии, само че пък картината, изрисувана от тях, е дотам приключена и любопитна, че взехме решение в детайли да я споделим и с вас.
БОНБОН С ЛУК
Още като хлапе проф. Манев обичал да слуша същинските истории на татко си Андрей. Освен преподавател по философия и логика на психиката, през 30-те години той бил прочут академик, разгласил своите разработки в известни, а и профилирани издания. Привличали го безкрайните благоприятни условия на хипнозата и с изключение на опита, с който започнахме, правил доста други опити с доброволци. Всеки път резултатът се повтарял – колкото пъти учителят питал хлапетата за протичащото се в прилежащите стаи, толкоз пъти получавал правилни до неспособност отговори. Подробно му разказвали какво се случва в прилежащите стаи, сякаш го виждали с очите си, а излизайки от хипнозата, били не запомнили всичко. В различен от опитите учителят Манев давал на хлапетата лук, казвайки им, че е бонбон и те в действителност усещали сладостен усет и приятност и противоположното: от сладкото лакомство им залютявало, та чак им потичали сълзи.
Вдъхновен от любопитните случки, които от време на време и самичък виждал с очите си, когато приключил гимназия, днешният професор се изправил на кръстопът. След дълъг размисъл решил да изостави детското си въодушевление към изобразителното изкуство и да се насочи към техническите науки, мечтаейки с тяхна помощ да изясни тези мистични случки, свързани с хипнозата.
Специализирал се в телефонната техника, през 60-те години почнал работа в профилирания държавен научноизследователски институт по далекосъобщения – първото огромно ведомствено научно звено у нас, създавало инсталация за българските спътници, а и на някои от апаратите, които след това полетели в орбита като част от задачите на двамата български космонавти. Там професорът създавал истински инженерни постижения, записал десетки патенти, получил многочислени авторски свидетелства.
И въпреки всичко фантазията му да изясни научно тайните на Вселената оставала неудовлетворена. Продължавайки нейното гонене, той записал и приключил философия в Софийския университет... само че не академичното обучение му помогнало да направи решаващия пробив в търсенето на своята истина за необяснимото, а една среща. С познатата на всички ни и към момента толкоз обсъждана Ванга.
ПРОРОКУВАНЕ
Да, елементарно е да разделяме явленията на естествени или свръхестествени, а последния етикет да залепваме върху всичко, което не ни е ясно. Но едно събитие може да е необяснимо и все пак да си е напълно естествено – просто човешките ни познания досега да не са стигнали до неговото равнище. А който има самочувствието, че знае всичко... прекомерно постоянно не знае нищо.
Срещата с Ванга се случила, тъй като професорът търсел помощ по персонален въпрос. Но виждайки с очите на човек на науката необяснимите умения на незрящата пророчица, той бил откровено впечатлен. Дотолкова, че през идващите години се отдал на изследване на явления и феномени, които днешната стандартна просвета отхвърля. Левитация, телепатия – на такива нетипични за един инженер четива се посветил професорът, изхождайки от концепцията, че е допустимо те да са действителност, която одобряваме за ненаучна единствено тъй като не може да бъде повторена и следена пробно. „ Реалността на паранормалните феномени се оспорва и до през днешния ден, тъй като за тях се разчита на първо място на свидетелски показания на обособени хора, а всеки, който не ги е претърпял персонално, не има вяра в тях. Отрицанието им е единственият пункт, по който са си подали ръце и са единомислещи актуалната просвета и църквата - тези непрекъснати съперници по всички други въпроси “, споделя проф. Манев.
Постепенно философът инженер построил стройната си концепция за устройството на Вселената. В пъзела от информация с изключение на научните си знания и различните текстове добавил Библията и... резултатът към този момент бил налице. Идеите си проф. Манев събрал в тънка брошура - „ Разгадаване на тайнственото “, самиздат с наивистична корица, излязла през 90-те и отминала незабелязана. Но забавното е, че последвалите от този момент научни открития, свързани да вземем за пример с ускоряващото се развиване на Вселената, тъмната материя и сила, сполучливо допълват концепциите му. Ето че пристигна време да нагазим надълбоко в света, изрисуван от нашия събеседник.
ОКО ДА ПИПНЕ
Виждали ли сте по какъв начин наподобяват радиовълни? Е, не е чудно, че единствено допреди броени епохи, в случай че някой беше чул, че съществува набор на електромагнитните талази, където са рентгеновите лъчи, микровълните и всички други, щеше да посрещне изказванието с изцяло обяснимия и здравословен скепсис. И въпреки всичко с развиването на науката разбрахме, че забележимата светлина е единствено една дребна част от тези талази с избрана дължина – това стана допустимо едвам откакто успяхме да създадем уреди, излъчващи или регистриращи лъчите от другите елементи на спектъра. Днес никой не би седнал да спори дали съществуват радиовълните.
А виждали ли сте мисъл? Да, значително считаме, че познаваме природата на мозъка си, по какъв начин работи той, какви са физиологичните му механизми, само че изяснява ли това всичко? Според теорията на проф. Манев – ни минимум. „ Може би ще ви прозвучи необичайно, само че тъкмо тъй като съм приключен материалист, считам, че духът, мисълта е полева форма на материята, също както и електромагнитните талази. Просто към момента нямаме уреди, с които да го записваме. “
Съответно: в случай че изказванието му е правилно, то би могло да изясни феномени като телепатията – в някакви изключителни случаи е допустимо човек да „ улови “ мисълта на различен. Точно това съгласно проф. Манев се е случило по време на хипнотизаторските сеанси на татко му. „ Мисълта като полева форма се популяризира, минава свободно през стените, там „ снима “ в облик, тон и цвят, връща се и ученикът дава отговор. “
Всъщност точно концепцията, че мисълта е вълна, предиздвикала нашия събеседник да избере за своя специалност радио- и телефонното инженерство. След срещата с Ванга обаче той към този момент бил уверен, че въпреки мисълта да е вълна, която към момента не сме способни да осезаем, то тя не е със същата природа като своите „ родственици “ от електромагнитния набор. За разлика от тях не е функционалност на изменчивото електрическо и магнитно поле и не може да бъде „ удържана “ от металния фарадеев кафез, който стопира електромагнитните талази. Мисълта минава през стени от всевъзможен вид. И може би е обвързвана с друго събитие, което учените към момента пробват да намерят и обяснят - антигравитацията. Благодарение на нея мисълта не се въздейства от гравитацията, по този начин минава през преградите и може да изминава колосални дистанции. Достатъчно постоянно сме чували да вземем за пример за близнаци, усещащи какво се случва един с различен в разнообразни краища на света. Точно това обаче - че мисълта минава през преградите, не ни разрешава да създадем уреди, които могат да я записват. Способни на това са единствено единици, специфични хора, каквато е била Ванга.
Според проф. Манев надали е близо моментът, когато ще можем да улавяме вълните на мисълта, а те построяват паралелна галактика, за която сетивата ни остават затворени. Тя съгласно теорията на нашия събеседник обаче е повече от любопитна... Той дава следната формулировка: мисълта е полева форма на материята, с включена в нея антигравитация. Тя е притежател на словесна и образна информация и може да бъде модулирана от нея.
С МИСЪЛ
В този незабележим свят ние съществуваме по едно и също време с част от самите нас, която не виждаме, която е скрита и даже „ заключена “ за нас. Точно както обектите излъчват по едно и също време електромагнитни талази в разнообразни елементи от спектъра, по този начин е и с мисълта. Всяка жива клетка на човешкото тяло е обградена и проникната от полева форма на материята – неговото биополе. Постоянно съществува наше невидимо „ аз “, което проф. Манев назовава биополево тяло или дубльор, с него сме в непрекъсната, неосъзната връзка. То живее дружно с нас, цялата информация от мозъка ни се копира и в него, а когато напуснем този свят, дубльорът ни продължава да живее доста по-дълго.
Съществуването на биополето, което мнозина назовават аура, съгласно проф. Манев е несъмнено и неслучайно е част от всяка международна вяра. При възрастен човек, изгубил крайник или ръка като дете, биополето резервира очертанията им, освен това „ сянката “ на изгубения крак пораства с останалите елементи от тялото, затова биополевото тяло е функционалност на физическото.
Друго доказателство в тази посока проф. Манев намира в уменията на филипинските лечители и техните безкръвни интервенции. За най-известния измежду тях - Алекс Орбито, неведнъж сме ви разказвали на страниците на Списание 8, а скоро – в края на лятото, ще пристигна време за дълго чаканата премиера на кино лентата „ Човек на вярата “, отдаден на него. Очевидно хилърите лекуват по метод, различаващ се от всичко познато и обяснимо с арсенала на известните ни науки. Само с ръцете си те проникват в човешкото тяло и вадят разнообразни неща, а по-късно раните се затварят без диря – проверявано е задоволително деликатно, с цел да е несъмнено, че не става дума за имитация. А това съгласно проф. Манев още веднъж удостоверява концепцията за биополето – хилърите са хора с извънредно мощно биополе, с което може да се въздейства на материята, тъй че индивидът да оздравее. Тук нещата се обръщат и физическото тяло се трансформира във функционалност на биополевото.
А какво става в мозъка? След като знаем, че информацията се запаметява с провокирани промени в невроните, разумно е това да трансформира и съответстващото им биополе. Именно това е биополевият мозък - както има молекулни памет и схващане, по този начин ги има и техните биополеви еквиваленти.Заради него по време на хипнозата хлапето усеща бонбона да люти като лук, добавя професорът, съгласно който в положението на бездънен сън молекулният мозък не взе участие. „ Кой мозък тогава вижда какво става през стената? Кой ще дава отговор на хипнотизатора? Другият мозък, невидимият... “, обобщава професорът. След събуждането човек не си спомня нищо от претърпяното, тъй като никаква информация не се е трансферирала от биополевата към молекулната памет.
След гибелта физическото тяло умира, само че биополевото, в това число неговите памет и схващане, резервират постигнатото равнище на развиване – по тази причина и всички свидетелства за необясними феномени, свързани с умряли хора, ги рисуват на възрастта, в която са умрели. Причината е в блокировката, която прави връзката сред молекулната и биополевата памет еднопосочна - информация се трансферира единствено от първата към втората.
При Ванга по някаква причина се унищожава механизмът, затварящ „ вратата “ към биополевия свят, и тя може да поддържа връзка с него. Тя чува гласовете на мъртвите, които в действителност са биополевите дубльори на умрелите, които не престават да съществуват, само че към този момент без директна връзка с нашия свят.
Според професора обяснението напълно съответствува с това, което самият той е видял при срещата си с нея: „ Още с отиването ми при нея Ванга сподели: „ Зад гърба ти е умрялата ти майка. Тя ме пита какво стана с дребната ти сестра, която се ожени за грък. “ Защото след гибелта връзката е била прекратена и биополевият двойник на майка ми не е имало по какъв начин да знае последвалите събития преди този контакт. Така се убедих в казаното от самата Ванга: „ Аз съм врата за мъртвите. “ Те идваха и я питаха, а тя им отговаряше телепатично, посредством мисълта. Тя споделяше, че чува мислите на живите като глас над главата си. Но в тази ситуация няма значение дали е жив, или мъртъв индивидът, мисълта си е идентична форма на материя. “По същия метод Ванга схваща какво желаят да я питат чужденци – те просто задават въпроса, като първо го помислят – мозъкът изпреварва с елементи от секундата устата, а мисълта се копира и в биополевия двойник. В биополевия мозък както на италианеца да вземем за пример, по този начин и на българина, има така наречен образно-предметна памет. В нея столът носи облика на стол и едвам по-късно получава названието си на съответния език. Ванга не се интересува какви звуци излизат от устата им, тъй като безусловно схваща мисълта от биополевия мозък.
АЗ СЪМ И АД, И РАЙ
Някои от концепциите си професорът е представял пред сътрудници – спътници в професионалните му търсения, измежду тях и учени, които по-късно станали учени. Приятелят му акад. Димитър Мишев бил измежду първите, прочели тънката брошура и изразили утвърждението си. Според проф. Манев по-лесно одобряват концепциите му хората, които имат задоволително предварителни познания, а в случай че ги чете човек без подобаващата настройка, не му е елементарно да схване концепцията и това води до отричане.
Разбира се, той е привикнал да се сблъсква основно с недоумение и скепсис, само че с годините е все по-убеден в построената доктрина, умерено и аргументирано дава отговор на всяко несъгласие, което изниква.
Неотдавна проф. Манев превел и изпратил книжката си и на съветски учени, измежду които и учени, и те били впечатлени от оригиналността им и решили, че става дума за нова научна парадигма. Особено ги впечатлила хипотезата на инженера, че... пъкълът и раят съществуват, само че са доста разнообразни от това, което си представяме. Защото има доста пъкли и райове и те са населявани от биополевите дубльори, „ изоставени “ от индивида. Според концепциите на проф. Манев биополевата персона, когато човек почине, се групира с други според от това добър или неприятен е индивидът, съгласно знанията му и това в коя ера живее. „ При магнитите, при електричеството разликите - плюс и минус, се притеглят. При мислите важи противоположното “, разяснява инженерът. Добрият човек притегля различен добър: а в случай че до всяко положително създание застане най-малко още едно...
Така многото райове и пъкли са групите, събрали биополета на умряли хора. Днешният пъкъл за нарушителите да вземем за пример е обвързван с непрекъснати престрелки, а не с врящи казани, както преди хилядолетия. И въпреки че тези самобитни души не са способни да изпитват физическа болежка, тъй като нямат физическо тяло, те усещат съвсем същото, тъй като по този начин е запаметено в биополевата им памет от в миналото живия човек....
Цялата публикация е оповестена в брой 4/2016 година на Списание 8
Купи броя от тук
Христос воскресе! Как?
Проф. Иван Манев предлага нова догадка за свръхестествените феномени и даже... изяснява възкресението на Иисус с антигравитация
Предстои ви да се запознаете с една цялостна доктрина за Вселената – до такава степен странна, че чак... допустима. Инженерът и мъдрец проф. Иван Манев рисува своя картина за света, сплотяваща религиозните текстове, достиженията на науката и даже свръхестествените феномени.
Молим ви единствено едно – бъдете необятно скроени. Макар да става дума за доктрина оттатък ръба на авангардното, дайте поле на въображението си. Дори да не повярвате на възрастния професор, даже да възприемете концепциите му като мечти, дано те са красива приказка, в която мисълта е предметна, Христос владее антигравитация, а всеки има незабележим двойник. Знаем толкоз малко за пъстрата Вселена, че от време на време приказките се оказват най-реалните подиуми от живота...
Началото на 30-те години на предишния век, Видинската гимназия. Макар и в строгия си костюм, характерен за това време, учителят по логика на психиката взема решение да разнообрази часовете. Г-н Манев познава добре опциите на хипнозата и се захваща да ги покаже на наперените гимназисти. Вкарва един от тях в внушаемост, след това повежда диалог, питайки го какво се случва сега в прилежащата стая. „ Иван от другия клас взема решение алгебрична задача. На горния етаж учителят по химия тъкмо изписва формулата на мравчената киселина... “ – продумва гимназистът. А учителят моли друго момче да отиде да ревизира какво в действителност се случва там. Хлапето се връща запъхтяно и опулено от изненада възкликва: „ Всичко е тъкмо както го разказа нашият другар! “ Невероятно? Възможно ли е в действителност?
На една вълна
Мисълта е материя с вълнов темперамент, а всеки от нас има незабележим двойник, който продължава да живее хилядолетияЗа мисълта граници няма с изключение на тези, които сами є слагаме. Така от Видинската гимназия сме се озовали в панелка в софийско предградие, против възрастен човек, заобиколен от типични за 80-те мебели и плътни рафтове с книги. Събеседникът ни е професор по телекомуникации, приключил е и философия, създател на десетки изобретения, някои от които и през днешния ден се употребяват в телефонните системи. Неговият татко е учителят хипнотизатор, с който започнахме. Месец преди диалога ни ученият се появи в редакцията на „ 8 “ с бастунче и бомбе, предлагайки ни да публикуваме публикация, представяща неговата догадка за това по какъв начин е възкръснал Христос. Понатрупал годинки контрольор Коломбо, който вместо да търси причинителите на закононарушения, търси... по какъв начин е организиран светът.Редно е да споменем, че в Списание 8 идват хора всевъзможни, със своите искания, невероятни прекарвания, теории за живота, Вселената и всичко останало. В съвсем всички диаметрални противоположности на тематичното многообразие с многочислените му нюанси.
От приказка на приказка сладкодумният и ненатрапчиво харизматичен професор с умен взор притегли интереса ни. Едва тогава ни стана ясно, че концепциите му са неведнъж по-мащабни и всеобхватни, даже не е пресилено да се каже, че рисуват напълно нова парадигма за Вселената. Уви, те са също толкоз недоказуеми с опциите на днешните технологии, само че пък картината, изрисувана от тях, е дотам приключена и любопитна, че взехме решение в детайли да я споделим и с вас.
БОНБОН С ЛУК
Още като хлапе проф. Манев обичал да слуша същинските истории на татко си Андрей. Освен преподавател по философия и логика на психиката, през 30-те години той бил прочут академик, разгласил своите разработки в известни, а и профилирани издания. Привличали го безкрайните благоприятни условия на хипнозата и с изключение на опита, с който започнахме, правил доста други опити с доброволци. Всеки път резултатът се повтарял – колкото пъти учителят питал хлапетата за протичащото се в прилежащите стаи, толкоз пъти получавал правилни до неспособност отговори. Подробно му разказвали какво се случва в прилежащите стаи, сякаш го виждали с очите си, а излизайки от хипнозата, били не запомнили всичко. В различен от опитите учителят Манев давал на хлапетата лук, казвайки им, че е бонбон и те в действителност усещали сладостен усет и приятност и противоположното: от сладкото лакомство им залютявало, та чак им потичали сълзи.
Вдъхновен от любопитните случки, които от време на време и самичък виждал с очите си, когато приключил гимназия, днешният професор се изправил на кръстопът. След дълъг размисъл решил да изостави детското си въодушевление към изобразителното изкуство и да се насочи към техническите науки, мечтаейки с тяхна помощ да изясни тези мистични случки, свързани с хипнозата.
Специализирал се в телефонната техника, през 60-те години почнал работа в профилирания държавен научноизследователски институт по далекосъобщения – първото огромно ведомствено научно звено у нас, създавало инсталация за българските спътници, а и на някои от апаратите, които след това полетели в орбита като част от задачите на двамата български космонавти. Там професорът създавал истински инженерни постижения, записал десетки патенти, получил многочислени авторски свидетелства.
И въпреки всичко фантазията му да изясни научно тайните на Вселената оставала неудовлетворена. Продължавайки нейното гонене, той записал и приключил философия в Софийския университет... само че не академичното обучение му помогнало да направи решаващия пробив в търсенето на своята истина за необяснимото, а една среща. С познатата на всички ни и към момента толкоз обсъждана Ванга.
ПРОРОКУВАНЕ Да, елементарно е да разделяме явленията на естествени или свръхестествени, а последния етикет да залепваме върху всичко, което не ни е ясно. Но едно събитие може да е необяснимо и все пак да си е напълно естествено – просто човешките ни познания досега да не са стигнали до неговото равнище. А който има самочувствието, че знае всичко... прекомерно постоянно не знае нищо.
Срещата с Ванга се случила, тъй като професорът търсел помощ по персонален въпрос. Но виждайки с очите на човек на науката необяснимите умения на незрящата пророчица, той бил откровено впечатлен. Дотолкова, че през идващите години се отдал на изследване на явления и феномени, които днешната стандартна просвета отхвърля. Левитация, телепатия – на такива нетипични за един инженер четива се посветил професорът, изхождайки от концепцията, че е допустимо те да са действителност, която одобряваме за ненаучна единствено тъй като не може да бъде повторена и следена пробно. „ Реалността на паранормалните феномени се оспорва и до през днешния ден, тъй като за тях се разчита на първо място на свидетелски показания на обособени хора, а всеки, който не ги е претърпял персонално, не има вяра в тях. Отрицанието им е единственият пункт, по който са си подали ръце и са единомислещи актуалната просвета и църквата - тези непрекъснати съперници по всички други въпроси “, споделя проф. Манев.
Постепенно философът инженер построил стройната си концепция за устройството на Вселената. В пъзела от информация с изключение на научните си знания и различните текстове добавил Библията и... резултатът към този момент бил налице. Идеите си проф. Манев събрал в тънка брошура - „ Разгадаване на тайнственото “, самиздат с наивистична корица, излязла през 90-те и отминала незабелязана. Но забавното е, че последвалите от този момент научни открития, свързани да вземем за пример с ускоряващото се развиване на Вселената, тъмната материя и сила, сполучливо допълват концепциите му. Ето че пристигна време да нагазим надълбоко в света, изрисуван от нашия събеседник.
ОКО ДА ПИПНЕ
Виждали ли сте по какъв начин наподобяват радиовълни? Е, не е чудно, че единствено допреди броени епохи, в случай че някой беше чул, че съществува набор на електромагнитните талази, където са рентгеновите лъчи, микровълните и всички други, щеше да посрещне изказванието с изцяло обяснимия и здравословен скепсис. И въпреки всичко с развиването на науката разбрахме, че забележимата светлина е единствено една дребна част от тези талази с избрана дължина – това стана допустимо едвам откакто успяхме да създадем уреди, излъчващи или регистриращи лъчите от другите елементи на спектъра. Днес никой не би седнал да спори дали съществуват радиовълните.
А виждали ли сте мисъл? Да, значително считаме, че познаваме природата на мозъка си, по какъв начин работи той, какви са физиологичните му механизми, само че изяснява ли това всичко? Според теорията на проф. Манев – ни минимум. „ Може би ще ви прозвучи необичайно, само че тъкмо тъй като съм приключен материалист, считам, че духът, мисълта е полева форма на материята, също както и електромагнитните талази. Просто към момента нямаме уреди, с които да го записваме. “
Съответно: в случай че изказванието му е правилно, то би могло да изясни феномени като телепатията – в някакви изключителни случаи е допустимо човек да „ улови “ мисълта на различен. Точно това съгласно проф. Манев се е случило по време на хипнотизаторските сеанси на татко му. „ Мисълта като полева форма се популяризира, минава свободно през стените, там „ снима “ в облик, тон и цвят, връща се и ученикът дава отговор. “
Всъщност точно концепцията, че мисълта е вълна, предиздвикала нашия събеседник да избере за своя специалност радио- и телефонното инженерство. След срещата с Ванга обаче той към този момент бил уверен, че въпреки мисълта да е вълна, която към момента не сме способни да осезаем, то тя не е със същата природа като своите „ родственици “ от електромагнитния набор. За разлика от тях не е функционалност на изменчивото електрическо и магнитно поле и не може да бъде „ удържана “ от металния фарадеев кафез, който стопира електромагнитните талази. Мисълта минава през стени от всевъзможен вид. И може би е обвързвана с друго събитие, което учените към момента пробват да намерят и обяснят - антигравитацията. Благодарение на нея мисълта не се въздейства от гравитацията, по този начин минава през преградите и може да изминава колосални дистанции. Достатъчно постоянно сме чували да вземем за пример за близнаци, усещащи какво се случва един с различен в разнообразни краища на света. Точно това обаче - че мисълта минава през преградите, не ни разрешава да създадем уреди, които могат да я записват. Способни на това са единствено единици, специфични хора, каквато е била Ванга.
Според проф. Манев надали е близо моментът, когато ще можем да улавяме вълните на мисълта, а те построяват паралелна галактика, за която сетивата ни остават затворени. Тя съгласно теорията на нашия събеседник обаче е повече от любопитна... Той дава следната формулировка: мисълта е полева форма на материята, с включена в нея антигравитация. Тя е притежател на словесна и образна информация и може да бъде модулирана от нея.
С МИСЪЛ
В този незабележим свят ние съществуваме по едно и също време с част от самите нас, която не виждаме, която е скрита и даже „ заключена “ за нас. Точно както обектите излъчват по едно и също време електромагнитни талази в разнообразни елементи от спектъра, по този начин е и с мисълта. Всяка жива клетка на човешкото тяло е обградена и проникната от полева форма на материята – неговото биополе. Постоянно съществува наше невидимо „ аз “, което проф. Манев назовава биополево тяло или дубльор, с него сме в непрекъсната, неосъзната връзка. То живее дружно с нас, цялата информация от мозъка ни се копира и в него, а когато напуснем този свят, дубльорът ни продължава да живее доста по-дълго.
Съществуването на биополето, което мнозина назовават аура, съгласно проф. Манев е несъмнено и неслучайно е част от всяка международна вяра. При възрастен човек, изгубил крайник или ръка като дете, биополето резервира очертанията им, освен това „ сянката “ на изгубения крак пораства с останалите елементи от тялото, затова биополевото тяло е функционалност на физическото.
Друго доказателство в тази посока проф. Манев намира в уменията на филипинските лечители и техните безкръвни интервенции. За най-известния измежду тях - Алекс Орбито, неведнъж сме ви разказвали на страниците на Списание 8, а скоро – в края на лятото, ще пристигна време за дълго чаканата премиера на кино лентата „ Човек на вярата “, отдаден на него. Очевидно хилърите лекуват по метод, различаващ се от всичко познато и обяснимо с арсенала на известните ни науки. Само с ръцете си те проникват в човешкото тяло и вадят разнообразни неща, а по-късно раните се затварят без диря – проверявано е задоволително деликатно, с цел да е несъмнено, че не става дума за имитация. А това съгласно проф. Манев още веднъж удостоверява концепцията за биополето – хилърите са хора с извънредно мощно биополе, с което може да се въздейства на материята, тъй че индивидът да оздравее. Тук нещата се обръщат и физическото тяло се трансформира във функционалност на биополевото.
А какво става в мозъка? След като знаем, че информацията се запаметява с провокирани промени в невроните, разумно е това да трансформира и съответстващото им биополе. Именно това е биополевият мозък - както има молекулни памет и схващане, по този начин ги има и техните биополеви еквиваленти.Заради него по време на хипнозата хлапето усеща бонбона да люти като лук, добавя професорът, съгласно който в положението на бездънен сън молекулният мозък не взе участие. „ Кой мозък тогава вижда какво става през стената? Кой ще дава отговор на хипнотизатора? Другият мозък, невидимият... “, обобщава професорът. След събуждането човек не си спомня нищо от претърпяното, тъй като никаква информация не се е трансферирала от биополевата към молекулната памет.
След гибелта физическото тяло умира, само че биополевото, в това число неговите памет и схващане, резервират постигнатото равнище на развиване – по тази причина и всички свидетелства за необясними феномени, свързани с умряли хора, ги рисуват на възрастта, в която са умрели. Причината е в блокировката, която прави връзката сред молекулната и биополевата памет еднопосочна - информация се трансферира единствено от първата към втората.
При Ванга по някаква причина се унищожава механизмът, затварящ „ вратата “ към биополевия свят, и тя може да поддържа връзка с него. Тя чува гласовете на мъртвите, които в действителност са биополевите дубльори на умрелите, които не престават да съществуват, само че към този момент без директна връзка с нашия свят.
Според професора обяснението напълно съответствува с това, което самият той е видял при срещата си с нея: „ Още с отиването ми при нея Ванга сподели: „ Зад гърба ти е умрялата ти майка. Тя ме пита какво стана с дребната ти сестра, която се ожени за грък. “ Защото след гибелта връзката е била прекратена и биополевият двойник на майка ми не е имало по какъв начин да знае последвалите събития преди този контакт. Така се убедих в казаното от самата Ванга: „ Аз съм врата за мъртвите. “ Те идваха и я питаха, а тя им отговаряше телепатично, посредством мисълта. Тя споделяше, че чува мислите на живите като глас над главата си. Но в тази ситуация няма значение дали е жив, или мъртъв индивидът, мисълта си е идентична форма на материя. “По същия метод Ванга схваща какво желаят да я питат чужденци – те просто задават въпроса, като първо го помислят – мозъкът изпреварва с елементи от секундата устата, а мисълта се копира и в биополевия двойник. В биополевия мозък както на италианеца да вземем за пример, по този начин и на българина, има така наречен образно-предметна памет. В нея столът носи облика на стол и едвам по-късно получава названието си на съответния език. Ванга не се интересува какви звуци излизат от устата им, тъй като безусловно схваща мисълта от биополевия мозък.
АЗ СЪМ И АД, И РАЙ
Някои от концепциите си професорът е представял пред сътрудници – спътници в професионалните му търсения, измежду тях и учени, които по-късно станали учени. Приятелят му акад. Димитър Мишев бил измежду първите, прочели тънката брошура и изразили утвърждението си. Според проф. Манев по-лесно одобряват концепциите му хората, които имат задоволително предварителни познания, а в случай че ги чете човек без подобаващата настройка, не му е елементарно да схване концепцията и това води до отричане.
Разбира се, той е привикнал да се сблъсква основно с недоумение и скепсис, само че с годините е все по-убеден в построената доктрина, умерено и аргументирано дава отговор на всяко несъгласие, което изниква.
Неотдавна проф. Манев превел и изпратил книжката си и на съветски учени, измежду които и учени, и те били впечатлени от оригиналността им и решили, че става дума за нова научна парадигма. Особено ги впечатлила хипотезата на инженера, че... пъкълът и раят съществуват, само че са доста разнообразни от това, което си представяме. Защото има доста пъкли и райове и те са населявани от биополевите дубльори, „ изоставени “ от индивида. Според концепциите на проф. Манев биополевата персона, когато човек почине, се групира с други според от това добър или неприятен е индивидът, съгласно знанията му и това в коя ера живее. „ При магнитите, при електричеството разликите - плюс и минус, се притеглят. При мислите важи противоположното “, разяснява инженерът. Добрият човек притегля различен добър: а в случай че до всяко положително създание застане най-малко още едно...
Така многото райове и пъкли са групите, събрали биополета на умряли хора. Днешният пъкъл за нарушителите да вземем за пример е обвързван с непрекъснати престрелки, а не с врящи казани, както преди хилядолетия. И въпреки че тези самобитни души не са способни да изпитват физическа болежка, тъй като нямат физическо тяло, те усещат съвсем същото, тъй като по този начин е запаметено в биополевата им памет от в миналото живия човек....
Цялата публикация е оповестена в брой 4/2016 година на Списание 8
Купи броя от тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ