Земя на писмености
Цялата публикация е оповестена в брой 2/2012 година на Списание 8
Земя на писмености
В България писмеността и книгите постоянно са се радвали на особена респект. Именно писмената просвета е в основата на средновековния подем на страната, а и на националното възобновление, довело до освобождението ни. Оказва се обаче, че историята на хората, живели по наши земи, е неделимо обвързвана с писмеността от дълги хилядолетия. Тук, където през днешния ден е България, са открити най-древните йероглифи, които към момента остават неразгадани от археолози и историци. Факт, приет на всички места по света, само че не и в личната ни страна. Цели три са и писменостите, основани в България. Все още се водят разногласия дали Климент Охридски, или Преславската школа са изработили кирилицата, третата най-използвана писменост в света. Факт е обаче, че е дело на българи.
Първите букви, на които е изписван старогерманският език, също са измислени по днешните ни земи. Дело са на свещеник Вулфила, персона с извънредно историческо значение, уви, също съвсем чужд за нас.
Третата писменост, за която се приказва, че е основана тук, е дело на траките. Ако един ден бъде открита митичната „ Библия бесика “, тя ще е голяма стъпка напред към познаването на античните ни предшественици.
И по този начин, уверени сме, че написаното дотук няма по какъв начин да не предизвика интереса ви. Отгърнете идващите страници и се потопете в духа на книжовността и писмеността. А също и на следващите значими мотиви за горделивост от това какъв брой доста сме дали на света.
Знаете ли, че основите на писмения език, който употребяват Гьоте, Шилер, Айнщайн, Хегел и Кант, са положени преди повече от 1600 година в нашите земи? Вероятно знаете, че кирилицата – писмеността, посредством която народите от Източна Европа до Аляска получиха прояснение и просвета, е основана в България. Но знаете ли, че траките също са имали книжовност и посредством нея Библията е била преведена на езика на Спартак и Орфей? И в случай че през днешния ден провидението помогне на учените да открият копие от нея, ще можем да превеждаме освен обособени думи от тракийски, а ще разкрием цялото езиково благосъстояние на цивилизацията, построила Казанлъшката гробница, Свещари, Мезек, Татул и Перперикон. Три неповторими писмености и три колосални цивилизации са родени в днешните български земи.
Трите писмености от нашите земи
Старите летописи описват, че към средата на IV в. римският император Констант II (337-350 г.) позволява на огромно голям брой готи (източногерманско племе) да се заселят на юг от река Дунав, на територията на днешна Северна България (Мизия). Тези готи били християни, предвождани от своя свещеник Вулфила.
НОВИЯТ МОИСЕЙ
„ Тази, впрочем, бежанска маса императорът настани, както наподобява, в Мизия, а самия Вулфила толкоз високо ценеше, че когато говореше за него, постоянно го наричаше актуалния Моисей “, написа за тези събития църковният историк от V в. Филосторгий.
Вулфила е измежду най-видните християнски дейци и просветители по това време. Роден е през 310 или 311 година евентуално на Кримския полуостров, където живеят многочислени готски племена, преди да бъдат изтласкани от българите и хуните. Владее еднообразно добре готски и гръцки, а евентуално и латински. Името му Вулфила, или Улфила, както още го изписват в хрониките на старонемнски, значи Вълчето. Баща му е гот, а майка му - гъркиня християнка, чието семейство е отвлечено от Кападокия. Вулфила посвещава живота си на разпространяването на християнството измежду немските племена в Дакия (Румъния) и Малка Скития (Добруджа).
Мисията му е извънредно сполучлива. Готите на север от Дунав освен одобряват християнството, само че и издигат Вулфила като собствен неоспорим водач. Затова, когато през 340 година вземат решение да изискат от императора позволение да се преселят в неговите земи, изпращат точно него в Константинопол, без значение че по това време е едвам 30-годишен.
Преговорите приключват с подписването на извънредно преференциален за готите контракт, а цариградският патриарх Евсевий Никомидийски ръкополага Вулфила за свещеник на готските земи. Апропо. Това е същият архиерей, който три години по-рано е покръстил самия Константин Велики (306-337 г.) – първия римски император християнин.
Стенопис на свещеник Вулфила. Малко прочут факт е, че един от първите откриватели на делото му
е самият Петър Дънов.
Готите на Вулфила минават Дунав и както свидетелстват старите ръкописи, се настаняват в полите на Стара планина, където Вулфила основава най-старата немска писменост.
„ Има и други готи, които се назовават „ малоготи “. Те са многочислен народ. Техен свещеник и първосвещеник бил Вулфила, който, както се споделя, им бил основал писмеността. И през днешния ден те се намират в Мизия и населяват никополската област (Никополис пъкъл Иструм) в полите на Хемимонт (Стара планина). (Из „ История на готите “ Йорданес, VІ в.)
Горният текст е писан през VІ век, когато многочислените „ малоготи “ към момента живеят в Мизия, само че на този факт ще се върнем по-късно. Никополис пъкъл Иструм, епископският център на Вулфила, се намирал на 18 км северно от Велико Търново. Развалините му и през днешния ден могат да бъдат видени до днешното село Никюп. Това е мястото, където първата немска писменост е била основана и Библията е била преведена на приказваме готски. Там е сложено началото на колосалната немска литература и е основан първият литературен монумент на старонемски език. Това се случва още преди да бъде изработен формалният каноничен превод на Светото писание на латински език, едвам сред 383 и 406 година, от свети Йероним.
Според упоменатия по-рано хронист Филосторгий епископът превежда на приказваме готски цялата Библия като се изключи Глава 5 от Втора книга на царете. Това е текстът, в който се споделя по какъв начин цар Давид воювал и поразил първо евусейците в Ерусалим, а след това и филистимците. Вулфила решил да спести този текст, с цел да не насърчава така и така войнствените си сънародници. Провидението обаче взема решение друго.
През 370 година хунският съюз, в авангарда на който са българите, минава река Волга и атакува немските племена в Причерноморските степи и Кримския полуостров. Готите са принудени да се насочат на юг и през 376 година доближават Дунав и молят римския император Валент II (328-378 г.) да ги допусне в империята. Императорът им позволява и даже оказва помощ на част от тях да преминат през реката при Свищов. Обещава им земи и снабдяване, само че на процедура ги настанява в изолирани места, охранявани от военни гарнизони, и ги обрича на апетит и бедност. Докарват ги до такава степен, че са принудени да дават децата си за заложници, а младите девойки - за наложници на римляните против храна. Неизбежно през 377 година избухва протест. Битката, която взема решение изхода от тази война, а в огромна степен и ориста на Римската империя, се състои на 9 август 378 година северно от Адрианопол (Одрин) – почти там, където през днешния ден се събират границите на България, Гърция и Турция. Римската войска е разгромена от обединените готски сили, а по-голямата част от бойците, в това число император Валент, са убити. След това проваляне Рим в никакъв случай няма да възвърне изцяло военната си мощност и от ден на ден ще разчита на войски от наемници.
СРЕБЪРНАТА БИБЛИЯ
След провалянето наследникът на Валент - император Теодосий І (379-395 г.), подписва контракт с готите и им позволява да се заселят на територията на империята против задължението да пазят северната граница. По времето на византийския император Зенон (474-491 г.) двама немски крале имат искания да господстват над източните готски племена. Единият - Теодорих, наследник на Триарий, владее в Тракия, а племената в Мизия са ръководени от негов адаш – бъдещия остготски крал Теодорих Велики (474-526 г.). Неговата столица е град Нове (днешен Свищов). Уплашен от сведения за съюз сред двамата Теодориховци, Зенон вика на помощ българите, с цел да ги респектират:
„ Съюзът на двамата Теодориховци още веднъж безпокоял ромейската страна, защото те опустошавали тракийските градове. По тази причина тогава император Зенон бил заставен да повика за пръв път българите за свои съдружници. “
(Из „ Всемирна хроника “, Йоан Антиохийски, VІІ–VІІІ в.)
Това може би е най-старото сведение за наличие на българи на юг от Дунав – като съдружници на Рим през втората половина на V век. И очевидно си свършили работата, тъй като през 488 година император Зенон подписва контракт с Теодорих Велики, вследствие на който голяма маса готи се преселват от нашите земи в Северна Италия. Скоро Теодорих завладява Равена, покорява намиращото се там немско племе руги и по повеля на император Зенон със личните си ръце убива техния водач Одоакър. Въпросният Одоакър е индивидът, който през 476 година поставя завършек на Западната Римска империя, като детронира последния западен римски император Ромул Август, по това време 15-16-годишен юноша.
За няколко години Теодорих Велики (474-526 г.) покорява цяла Италия и се утвърждава като една от най-значимите персони на своето време. По негово разпореждане първата книга на старонемски - готският превод на Библията, изработен от свещеник Вулфила, е преписана върху извънредно безценен кралски ален пергамент със златни и сребърни букви. Тази невероятна книга ще стане известна като Codex Argenteus или Сребърната Библия.
Минават епохи и немските племена се разделят. Западните германци не престават да приказват на старогермански, от който се отделят голям брой диалекти, в това число и британският. Съвременният немски ще се роди едвам през XVI в., когато Мартин Лутер ще преведе отначало Светото писание на национален език, 1200 година след Вулфила. Други западногермански племена – франките, одобряват за собствен език германизиран вид на латинския и по този начин слагат основите на днешния френски. Езикът на готите е пропуснат, а Библията на Вулфила и сребърният дубликат са изгубени. В продължение на епохи никой не знае какъв тъкмо е бил езикът на готите и по какъв начин са изглеждали буквите му. Само знаели от старите летописи, че в миналото ги е имало.
Съдбата се намесва в края на XVI в., когато 187 от първичните 336 страници на Сребърната Библия са открити в средновековно абатство до немския град Есен. Германският император Рудолф II (1575-1612 г.) ги взема в персоналната си библиотека в Прага. В края на Тридесетгодишната война, през 1648 година, обаче градът е високомерен от шведската войска и спечелилите отнасят книгата в Стокхолм – в библиотеката на тяхната кралица Кристина. При трагични условия Сребърната Библия сменя още няколко пъти притежателите си, само че в последна сметка през 1660 година доближава до библиотеката на университета в шведския град Упсала, където се пази и до момента.
ГОТИТЕ И АСПАРУХ
Може да ви звучи провокативно, само че е прекомерно евентуално германците да са един от етнообразуващите фактори на българската страна на Аспарух дружно с българите, славяните и потомците на траките. Обещахме доскоро, че ще се върнем към известието на хрониста Йорданес, че не всички готи се преселили в Италия дружно с Теодорих, а по негово време – през VI в., огромно голям брой от тях продължава да живее в Мизия към Никополис пъкъл Иструм. Има догадка, че потомци на тези готи са племето на северите, които през 680 година са приобщени към България, а Аспарух им се доверява дотам, че им разпорежда да пазят южната ни граница против Византия. Аспарух не постъпва по същия метод със седемте славянски племена, които заварил в Мизия. Тях той преселва на север от Дунав, а в земите им се настаняват българите. Запазени са голям брой сведения за връзките – войни и съюзи, сред българи и немски племена в тези далечни времена на Великото преселение на народите. Доказано е, че част от тези племена са живели в нашата земя и може безапелационно да се допусне, че тяхната кръв и през днешния ден тече във вените на някои от българите. Не инцидентно съгласно ДНК анализите италианците са един от народите, най-близки до нас в генетично отношение. На Апенините е имало и преселения на българи, а да не забравяме и че в края на Античността, вследствие на Великото преселение на народите, по-голямата част от Европа, която до тогава е била латинска, става немска. Но това е обособена тематика.
Друга любопитна догадка е, че светите братя Кирил и Методий са заимствали от Библията на Вулфила, с цел да основат славянската писменост…
Цялата публикация е оповестена в брой 2/2012 година на Списание 8
Купи броя от тук
Земя на писмености
Тук се раждат най-древните йероглифи в света; буквите на траките, превели светото писание в митичната „ Библия бесика “, старогерманската писменост на свещеник Вулфила и славянската кирилица
В България писмеността и книгите постоянно са се радвали на особена респект. Именно писмената просвета е в основата на средновековния подем на страната, а и на националното възобновление, довело до освобождението ни. Оказва се обаче, че историята на хората, живели по наши земи, е неделимо обвързвана с писмеността от дълги хилядолетия. Тук, където през днешния ден е България, са открити най-древните йероглифи, които към момента остават неразгадани от археолози и историци. Факт, приет на всички места по света, само че не и в личната ни страна. Цели три са и писменостите, основани в България. Все още се водят разногласия дали Климент Охридски, или Преславската школа са изработили кирилицата, третата най-използвана писменост в света. Факт е обаче, че е дело на българи.
Първите букви, на които е изписван старогерманският език, също са измислени по днешните ни земи. Дело са на свещеник Вулфила, персона с извънредно историческо значение, уви, също съвсем чужд за нас.
Третата писменост, за която се приказва, че е основана тук, е дело на траките. Ако един ден бъде открита митичната „ Библия бесика “, тя ще е голяма стъпка напред към познаването на античните ни предшественици.
И по този начин, уверени сме, че написаното дотук няма по какъв начин да не предизвика интереса ви. Отгърнете идващите страници и се потопете в духа на книжовността и писмеността. А също и на следващите значими мотиви за горделивост от това какъв брой доста сме дали на света.
Знаете ли, че основите на писмения език, който употребяват Гьоте, Шилер, Айнщайн, Хегел и Кант, са положени преди повече от 1600 година в нашите земи? Вероятно знаете, че кирилицата – писмеността, посредством която народите от Източна Европа до Аляска получиха прояснение и просвета, е основана в България. Но знаете ли, че траките също са имали книжовност и посредством нея Библията е била преведена на езика на Спартак и Орфей? И в случай че през днешния ден провидението помогне на учените да открият копие от нея, ще можем да превеждаме освен обособени думи от тракийски, а ще разкрием цялото езиково благосъстояние на цивилизацията, построила Казанлъшката гробница, Свещари, Мезек, Татул и Перперикон. Три неповторими писмености и три колосални цивилизации са родени в днешните български земи.
Трите писмености от нашите земи
Първите немски букви са основани на 18 км от Търново
Старите летописи описват, че към средата на IV в. римският император Констант II (337-350 г.) позволява на огромно голям брой готи (източногерманско племе) да се заселят на юг от река Дунав, на територията на днешна Северна България (Мизия). Тези готи били християни, предвождани от своя свещеник Вулфила.
НОВИЯТ МОИСЕЙ
„ Тази, впрочем, бежанска маса императорът настани, както наподобява, в Мизия, а самия Вулфила толкоз високо ценеше, че когато говореше за него, постоянно го наричаше актуалния Моисей “, написа за тези събития църковният историк от V в. Филосторгий.
Вулфила е измежду най-видните християнски дейци и просветители по това време. Роден е през 310 или 311 година евентуално на Кримския полуостров, където живеят многочислени готски племена, преди да бъдат изтласкани от българите и хуните. Владее еднообразно добре готски и гръцки, а евентуално и латински. Името му Вулфила, или Улфила, както още го изписват в хрониките на старонемнски, значи Вълчето. Баща му е гот, а майка му - гъркиня християнка, чието семейство е отвлечено от Кападокия. Вулфила посвещава живота си на разпространяването на християнството измежду немските племена в Дакия (Румъния) и Малка Скития (Добруджа).
Мисията му е извънредно сполучлива. Готите на север от Дунав освен одобряват християнството, само че и издигат Вулфила като собствен неоспорим водач. Затова, когато през 340 година вземат решение да изискат от императора позволение да се преселят в неговите земи, изпращат точно него в Константинопол, без значение че по това време е едвам 30-годишен.
Преговорите приключват с подписването на извънредно преференциален за готите контракт, а цариградският патриарх Евсевий Никомидийски ръкополага Вулфила за свещеник на готските земи. Апропо. Това е същият архиерей, който три години по-рано е покръстил самия Константин Велики (306-337 г.) – първия римски император християнин.
Стенопис на свещеник Вулфила. Малко прочут факт е, че един от първите откриватели на делото му е самият Петър Дънов.
ГЕРМАНСКАТА ЛИТЕРАТУРА ЗАПОЧВА ОТ НИКЮП
Готите на Вулфила минават Дунав и както свидетелстват старите ръкописи, се настаняват в полите на Стара планина, където Вулфила основава най-старата немска писменост.
„ Има и други готи, които се назовават „ малоготи “. Те са многочислен народ. Техен свещеник и първосвещеник бил Вулфила, който, както се споделя, им бил основал писмеността. И през днешния ден те се намират в Мизия и населяват никополската област (Никополис пъкъл Иструм) в полите на Хемимонт (Стара планина). (Из „ История на готите “ Йорданес, VІ в.)
Горният текст е писан през VІ век, когато многочислените „ малоготи “ към момента живеят в Мизия, само че на този факт ще се върнем по-късно. Никополис пъкъл Иструм, епископският център на Вулфила, се намирал на 18 км северно от Велико Търново. Развалините му и през днешния ден могат да бъдат видени до днешното село Никюп. Това е мястото, където първата немска писменост е била основана и Библията е била преведена на приказваме готски. Там е сложено началото на колосалната немска литература и е основан първият литературен монумент на старонемски език. Това се случва още преди да бъде изработен формалният каноничен превод на Светото писание на латински език, едвам сред 383 и 406 година, от свети Йероним.
Според упоменатия по-рано хронист Филосторгий епископът превежда на приказваме готски цялата Библия като се изключи Глава 5 от Втора книга на царете. Това е текстът, в който се споделя по какъв начин цар Давид воювал и поразил първо евусейците в Ерусалим, а след това и филистимците. Вулфила решил да спести този текст, с цел да не насърчава така и така войнствените си сънародници. Провидението обаче взема решение друго.
През 370 година хунският съюз, в авангарда на който са българите, минава река Волга и атакува немските племена в Причерноморските степи и Кримския полуостров. Готите са принудени да се насочат на юг и през 376 година доближават Дунав и молят римския император Валент II (328-378 г.) да ги допусне в империята. Императорът им позволява и даже оказва помощ на част от тях да преминат през реката при Свищов. Обещава им земи и снабдяване, само че на процедура ги настанява в изолирани места, охранявани от военни гарнизони, и ги обрича на апетит и бедност. Докарват ги до такава степен, че са принудени да дават децата си за заложници, а младите девойки - за наложници на римляните против храна. Неизбежно през 377 година избухва протест. Битката, която взема решение изхода от тази война, а в огромна степен и ориста на Римската империя, се състои на 9 август 378 година северно от Адрианопол (Одрин) – почти там, където през днешния ден се събират границите на България, Гърция и Турция. Римската войска е разгромена от обединените готски сили, а по-голямата част от бойците, в това число император Валент, са убити. След това проваляне Рим в никакъв случай няма да възвърне изцяло военната си мощност и от ден на ден ще разчита на войски от наемници.
СРЕБЪРНАТА БИБЛИЯ
След провалянето наследникът на Валент - император Теодосий І (379-395 г.), подписва контракт с готите и им позволява да се заселят на територията на империята против задължението да пазят северната граница. По времето на византийския император Зенон (474-491 г.) двама немски крале имат искания да господстват над източните готски племена. Единият - Теодорих, наследник на Триарий, владее в Тракия, а племената в Мизия са ръководени от негов адаш – бъдещия остготски крал Теодорих Велики (474-526 г.). Неговата столица е град Нове (днешен Свищов). Уплашен от сведения за съюз сред двамата Теодориховци, Зенон вика на помощ българите, с цел да ги респектират:
„ Съюзът на двамата Теодориховци още веднъж безпокоял ромейската страна, защото те опустошавали тракийските градове. По тази причина тогава император Зенон бил заставен да повика за пръв път българите за свои съдружници. “
(Из „ Всемирна хроника “, Йоан Антиохийски, VІІ–VІІІ в.)
Това може би е най-старото сведение за наличие на българи на юг от Дунав – като съдружници на Рим през втората половина на V век. И очевидно си свършили работата, тъй като през 488 година император Зенон подписва контракт с Теодорих Велики, вследствие на който голяма маса готи се преселват от нашите земи в Северна Италия. Скоро Теодорих завладява Равена, покорява намиращото се там немско племе руги и по повеля на император Зенон със личните си ръце убива техния водач Одоакър. Въпросният Одоакър е индивидът, който през 476 година поставя завършек на Западната Римска империя, като детронира последния западен римски император Ромул Август, по това време 15-16-годишен юноша.
За няколко години Теодорих Велики (474-526 г.) покорява цяла Италия и се утвърждава като една от най-значимите персони на своето време. По негово разпореждане първата книга на старонемски - готският превод на Библията, изработен от свещеник Вулфила, е преписана върху извънредно безценен кралски ален пергамент със златни и сребърни букви. Тази невероятна книга ще стане известна като Codex Argenteus или Сребърната Библия.
Минават епохи и немските племена се разделят. Западните германци не престават да приказват на старогермански, от който се отделят голям брой диалекти, в това число и британският. Съвременният немски ще се роди едвам през XVI в., когато Мартин Лутер ще преведе отначало Светото писание на национален език, 1200 година след Вулфила. Други западногермански племена – франките, одобряват за собствен език германизиран вид на латинския и по този начин слагат основите на днешния френски. Езикът на готите е пропуснат, а Библията на Вулфила и сребърният дубликат са изгубени. В продължение на епохи никой не знае какъв тъкмо е бил езикът на готите и по какъв начин са изглеждали буквите му. Само знаели от старите летописи, че в миналото ги е имало.
Съдбата се намесва в края на XVI в., когато 187 от първичните 336 страници на Сребърната Библия са открити в средновековно абатство до немския град Есен. Германският император Рудолф II (1575-1612 г.) ги взема в персоналната си библиотека в Прага. В края на Тридесетгодишната война, през 1648 година, обаче градът е високомерен от шведската войска и спечелилите отнасят книгата в Стокхолм – в библиотеката на тяхната кралица Кристина. При трагични условия Сребърната Библия сменя още няколко пъти притежателите си, само че в последна сметка през 1660 година доближава до библиотеката на университета в шведския град Упсала, където се пази и до момента.
ГОТИТЕ И АСПАРУХ
Може да ви звучи провокативно, само че е прекомерно евентуално германците да са един от етнообразуващите фактори на българската страна на Аспарух дружно с българите, славяните и потомците на траките. Обещахме доскоро, че ще се върнем към известието на хрониста Йорданес, че не всички готи се преселили в Италия дружно с Теодорих, а по негово време – през VI в., огромно голям брой от тях продължава да живее в Мизия към Никополис пъкъл Иструм. Има догадка, че потомци на тези готи са племето на северите, които през 680 година са приобщени към България, а Аспарух им се доверява дотам, че им разпорежда да пазят южната ни граница против Византия. Аспарух не постъпва по същия метод със седемте славянски племена, които заварил в Мизия. Тях той преселва на север от Дунав, а в земите им се настаняват българите. Запазени са голям брой сведения за връзките – войни и съюзи, сред българи и немски племена в тези далечни времена на Великото преселение на народите. Доказано е, че част от тези племена са живели в нашата земя и може безапелационно да се допусне, че тяхната кръв и през днешния ден тече във вените на някои от българите. Не инцидентно съгласно ДНК анализите италианците са един от народите, най-близки до нас в генетично отношение. На Апенините е имало и преселения на българи, а да не забравяме и че в края на Античността, вследствие на Великото преселение на народите, по-голямата част от Европа, която до тогава е била латинска, става немска. Но това е обособена тематика.
Друга любопитна догадка е, че светите братя Кирил и Методий са заимствали от Библията на Вулфила, с цел да основат славянската писменост…
Цялата публикация е оповестена в брой 2/2012 година на Списание 8
Купи броя от тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ