Възел по възел история става
Цялата публикация е оповестена в брой 12/2018 година на Списание 8
Възел по възел история става
Нишка по нишка изтъкават историята на предишното и придвижват традициите в бъдещето. Преплитат и прехлупват. Възел по възел. И по този начин милиони пъти, с цел да се появят картините от вълна. Уникални творби на изкуството, декорация в дворците на британскотo кралско семейство и „ Версай “, домовете на херцози, политици и звезди като Мик Джагър.
Изкусни разказвачки на приказки са. От ръцете им се раждат котленските и чипровските маказ и каракачка, само че и обилните ориенталски орнаменти, галактически пейзажи, налудничави асиметрии и изящните изображения на класическите френски техники обюсон и савонри. Изисква време, нюх, да се отдадеш изцяло, с цел да може пръстите сами да те водят. Започваш бавно. Стъпка по стъпка, до момента в който пристигна моментът, когато става леко като дишането. Еднакво, отмерено, незабелязано.
Магичната есен се пробва да ни изостави зад завоя. Впрегнали сме над 200 коня, с които тихо ще се пренесем в друговремие... предишното и бъдещето ще спрат да бъдат ясно разграничими категории, а словото ще придобие цвят и форма. Мръчкаво и сиво е. Пусто и безшумно. Първите снежни парцали към този момент се спускат от небето. Но единствено след отварянето на една врата всичко ще се нашари като в приказка. Футуристичното ни елегантно возило Opel Insignia GSi ни води там, където родените от преждата истории ще устоят на столетията, тъкмо както го вършат и легендите. Това са разказите от вълна, основани в килимарския завод в родопското градче Костандово. Едно от дребното кътчета, където тъкаческият поминък е непокътнат. Тук старите техники не престават да живеят, както са го правили и преди 2500 години. От Древна Персия през страниците на Омировата „ Одисея “, та до през днешния ден.
Мирис на вълна и уют. Това усещаме, щом влизаме в огромното помещение на цеха. На дребни дървени пейки дамите стоят и преплитат тънките влакна шарена вълна. Усмихват ни се топло и лъчезарно, а ръцете им не стопират нито за момент. Почти не можем да отличим контурите на пръстите им поради бързите им и ловки придвижвания. Плетат и със специфичния гребен набиват, с цел да е компактен редът. И всичко това звучи като обединен темп. Хипнотизира. Едните навиват преждата на кълбета, другите разграфяват с линии шаблоните на маса в ъгъла. Колкото повече ги гледаш, толкоз повече се омагьосваш. Замлъкваш от ловките им придвижвания, които като че ли свирят захласно на опънатите като струни на арфа конци.
Навлизаме към последната стая, с цел да се срещнем с Нино Парпулов, притежателя и алхимика на килимарския завод „ Хемус “. Виждаме силуета му над пълен бележник и голям брой шишета, цялостни с течности във всевъзможни нюанси. Факир е, съумява да създаде формулите на точните нюанси единствено за 3 дни, което нормално лишава на експертите година, а до момента има създадени над 7 хиляди разнообразни цвята...
Насред голямата стая е постлан като цветна леха подготвен килим. Върху него боси са насядали тъкачките и подравняват едвам забележимите му по-високи влакна. Към щракането на острите ножици се прибавя и къкренето на котелното, където преждата се боядисва. Сега чакат мощен цвят, по тази причина тя ще остане да преспи. Нино ни твърди, че баграта се поема от материала съвсем напълно и в отпадната вода няма следи от нея.
Леко пристъпваме, не желаеме да ги тормозим. Но Нино ни вижда. Не приказва доста, вади красивите албуми, показващи килимите творби на изкуството. Впечатляващите творения са отпътували, с цел да красят дворци във Англия, Франция и Холандия. Но преди да придобият международна популярност, Нино се изправя пред една рушаща се постройка, която е обречена на банкрут. Благодарение на ентусиазма той съумява да възвърне славата на килимарството у нас, и то до невиждани висоти.
Нино е инженер, само че от дете има интерес към изкуството и по тази причина се впуска самоуверено в занаята.Всичко прави по нюх, както ни споделя.
Цехът в родопското градче е на път да бъде закрит поради смяната в политическата обстановка в страната. До 70-те години занаятът е бил развиван от страната. Провеждани са курсове по тъкачество за дамите от този регион, защото благоприятни условия за друга работа няма. И по този начин през този интервал килимарките наброяват към 2 хиляди. Но малко по-късно внезапно навлиза конкуренцията от Китай, бълваща машинно произвеждане, непобедимо във връзка с цената, а и модата към този момент диктува различен жанр. След 89-а хиляди квадратни метри безпрепятствено тъкани чипровски и котленски килими остават на склад непродаваеми...
Въпреки това Нино Парпулов се наема с налудничавата концепция да възроди цеха и да даде работа на опитните килимарки. През първите 5 години залагат на всеобщото произвеждане, с цел да изплатят задълженията. И в случай че у нас обичайните килими са забравени, то в Съединени американски щати се влюбват в присъщите знаци маказ и дърво на живота. В двете столици на тъкачеството у нас - Котел и Чипровци, няма кой да извърши поръчката. Макар чипровските килими през днешния ден да са оповестени от ЮНЕСКО за нематериално културно завещание, то с времето все по-малко остават тези, които помнят тънкостите на занаята.
А има и друго изискване, което прави задачата по-трудна. Купувачите желаят цветове, разнообразни от истинските. Една от компликациите да се извърши задачата се дължи на обстоятелството, че до този миг в Костандово се тъкат главно така наречен вързани килими като персийските. Но Нино намира подготвени в Панагюрище на безпрепятствено тъканата двулицева техника, които включва в екипа си. За малко над половин година се преквалифицират повече от 400 тъкачки. Но макар триумфа ситуацията по никакъв начин не остава розово.
Пътят към кралския двор и международния триумф идва с щастливата среща на Нино Парпулов с англичанина Дейвид Брамфорд, който се занимава с реституция и консервация на килими антики. Тепърва следва на всички да се стиковат като екип, с цел да потръгне. А това става по най-хубавия метод, тъй като цялото семейство Парпулови взе участие в процеса. Синът Тодор дава отговор за дизайна, Надя е управител, а Нино основава цветовете и следи всички стадии по изработката на килимите. Затворили кръга, те влагат цялото си сърце и се захващат с неизпълними задания...
Трябва да изработят 18-метров килим за лятната резиденция на кралица Виктория „ Озбърн Хаус “ на о-в Уайт. До този миг няма стан, който да може да поеме такова страшилище, както го назовават тъкачките не без възприятие за горделивост. Този, който се появява в Костандово, става най-големият стан в Европа със своите 8 метра. Оказва се, че за кралската поръчка са се борили няколко компании, само че се отказали, щом пристигнал моментът на осъществяването поради невероятната трудност и размери. „ Причината да не се работи на толкоз огромна широчина е в това, че се изисква невероятна екипна работа, а клопките за изработката на толкоз огромен килим са доста. Дори една дребна неточност може да унищожи към този момент положения труд, а цехът ни можеше да банкрутира напълно с един подобен неуспех даже поради малък пропуск “, споделя Нино. Може да „ изплесне “ – да се изкриви и размине дизайнът. Но те поемат риска макар недоверието, че шансът им за триумф е най-малък. 26 дами работят на 6 смени 8 месеца. Тъй като килимът ще бъде разграничен на 3 елементи и по-късно скърпен, цели три месеца тъкачките създават образци, с цел да съумеят всякога да са безусловно идентични. И да, получава се. „ Успях да направя по този начин, че да проработят като една “, спомня си Парпулов, а кралският килим съумява да стигне преди уречения период.
Нещо повече, Нино Парпулов взема решение, че ще съчетае френската техника от XIV в., наречена обюсон, с присъщите български като сътвори... двулицев уникат. Но в случай че при котленския килим има 12 цвята и плоско изображение, то тук те са в пъти повече. И по този начин, както гласи традицията, кралският килим от едната страна ще може да се употребява най-малко двеста години, а откакто се обърне, ще е еднакъв, само че нов и ослепителен, какъвто е бил още при излизането му отдолу под ръцете на умелите майсторки.
Елизабет II персонално участва на откриването на музея на о-в Уайт и е мощно впечатлена от шедьовъра, пристигнал от Родопите. След този триумф въпреки никой от семейство Парпулови да не може да стигне персонално до Англия, с цел да види онлайн творението, стартират да валят разнообразни поръчки и все с благороден привкус.
Килими си поръчват от английската Национална организация за опазване на културното завещание, кабинета на английския министър-председател Тони Блеър, историческата резиденция „ Девентър “ в Холандия, замъка „ Пенрин “ в Уелс, благородната британска фамилия Гудууд за едноименния палат, кралица Беатрис в Холандия, още доста частни парцели и държавни институции в Европа. Известният музей „ Албертина “ във Виена, където се съхраняват невероятните платна на Климт, Сезан и Пикасо, също е застлан с български килим от Костандово. Лично от тях си поръчват внучката на Уинстън Чърчил, рок легендата Мик Джагър, а принц Чарлз взема решение неговият подарък за младото семейство на Кейт и Уилям да бъде също изтъкан в Родопите уникат…
Цялата публикация е оповестена в брой 12/2018 година на Списание 8Купи броя от тук
Възел по възел история става
Изпод сръчните ръце на тъкачите в родопското градче Костандово се раждат кралски килими
Нишка по нишка изтъкават историята на предишното и придвижват традициите в бъдещето. Преплитат и прехлупват. Възел по възел. И по този начин милиони пъти, с цел да се появят картините от вълна. Уникални творби на изкуството, декорация в дворците на британскотo кралско семейство и „ Версай “, домовете на херцози, политици и звезди като Мик Джагър.
Изкусни разказвачки на приказки са. От ръцете им се раждат котленските и чипровските маказ и каракачка, само че и обилните ориенталски орнаменти, галактически пейзажи, налудничави асиметрии и изящните изображения на класическите френски техники обюсон и савонри. Изисква време, нюх, да се отдадеш изцяло, с цел да може пръстите сами да те водят. Започваш бавно. Стъпка по стъпка, до момента в който пристигна моментът, когато става леко като дишането. Еднакво, отмерено, незабелязано.
Магичната есен се пробва да ни изостави зад завоя. Впрегнали сме над 200 коня, с които тихо ще се пренесем в друговремие... предишното и бъдещето ще спрат да бъдат ясно разграничими категории, а словото ще придобие цвят и форма. Мръчкаво и сиво е. Пусто и безшумно. Първите снежни парцали към този момент се спускат от небето. Но единствено след отварянето на една врата всичко ще се нашари като в приказка. Футуристичното ни елегантно возило Opel Insignia GSi ни води там, където родените от преждата истории ще устоят на столетията, тъкмо както го вършат и легендите. Това са разказите от вълна, основани в килимарския завод в родопското градче Костандово. Едно от дребното кътчета, където тъкаческият поминък е непокътнат. Тук старите техники не престават да живеят, както са го правили и преди 2500 години. От Древна Персия през страниците на Омировата „ Одисея “, та до през днешния ден.
Мирис на вълна и уют. Това усещаме, щом влизаме в огромното помещение на цеха. На дребни дървени пейки дамите стоят и преплитат тънките влакна шарена вълна. Усмихват ни се топло и лъчезарно, а ръцете им не стопират нито за момент. Почти не можем да отличим контурите на пръстите им поради бързите им и ловки придвижвания. Плетат и със специфичния гребен набиват, с цел да е компактен редът. И всичко това звучи като обединен темп. Хипнотизира. Едните навиват преждата на кълбета, другите разграфяват с линии шаблоните на маса в ъгъла. Колкото повече ги гледаш, толкоз повече се омагьосваш. Замлъкваш от ловките им придвижвания, които като че ли свирят захласно на опънатите като струни на арфа конци.
Навлизаме към последната стая, с цел да се срещнем с Нино Парпулов, притежателя и алхимика на килимарския завод „ Хемус “. Виждаме силуета му над пълен бележник и голям брой шишета, цялостни с течности във всевъзможни нюанси. Факир е, съумява да създаде формулите на точните нюанси единствено за 3 дни, което нормално лишава на експертите година, а до момента има създадени над 7 хиляди разнообразни цвята...
Насред голямата стая е постлан като цветна леха подготвен килим. Върху него боси са насядали тъкачките и подравняват едвам забележимите му по-високи влакна. Към щракането на острите ножици се прибавя и къкренето на котелното, където преждата се боядисва. Сега чакат мощен цвят, по тази причина тя ще остане да преспи. Нино ни твърди, че баграта се поема от материала съвсем напълно и в отпадната вода няма следи от нея.
Леко пристъпваме, не желаеме да ги тормозим. Но Нино ни вижда. Не приказва доста, вади красивите албуми, показващи килимите творби на изкуството. Впечатляващите творения са отпътували, с цел да красят дворци във Англия, Франция и Холандия. Но преди да придобият международна популярност, Нино се изправя пред една рушаща се постройка, която е обречена на банкрут. Благодарение на ентусиазма той съумява да възвърне славата на килимарството у нас, и то до невиждани висоти.
Нино е инженер, само че от дете има интерес към изкуството и по тази причина се впуска самоуверено в занаята.Всичко прави по нюх, както ни споделя.
Цехът в родопското градче е на път да бъде закрит поради смяната в политическата обстановка в страната. До 70-те години занаятът е бил развиван от страната. Провеждани са курсове по тъкачество за дамите от този регион, защото благоприятни условия за друга работа няма. И по този начин през този интервал килимарките наброяват към 2 хиляди. Но малко по-късно внезапно навлиза конкуренцията от Китай, бълваща машинно произвеждане, непобедимо във връзка с цената, а и модата към този момент диктува различен жанр. След 89-а хиляди квадратни метри безпрепятствено тъкани чипровски и котленски килими остават на склад непродаваеми...
Въпреки това Нино Парпулов се наема с налудничавата концепция да възроди цеха и да даде работа на опитните килимарки. През първите 5 години залагат на всеобщото произвеждане, с цел да изплатят задълженията. И в случай че у нас обичайните килими са забравени, то в Съединени американски щати се влюбват в присъщите знаци маказ и дърво на живота. В двете столици на тъкачеството у нас - Котел и Чипровци, няма кой да извърши поръчката. Макар чипровските килими през днешния ден да са оповестени от ЮНЕСКО за нематериално културно завещание, то с времето все по-малко остават тези, които помнят тънкостите на занаята.
А има и друго изискване, което прави задачата по-трудна. Купувачите желаят цветове, разнообразни от истинските. Една от компликациите да се извърши задачата се дължи на обстоятелството, че до този миг в Костандово се тъкат главно така наречен вързани килими като персийските. Но Нино намира подготвени в Панагюрище на безпрепятствено тъканата двулицева техника, които включва в екипа си. За малко над половин година се преквалифицират повече от 400 тъкачки. Но макар триумфа ситуацията по никакъв начин не остава розово.
Пътят към кралския двор и международния триумф идва с щастливата среща на Нино Парпулов с англичанина Дейвид Брамфорд, който се занимава с реституция и консервация на килими антики. Тепърва следва на всички да се стиковат като екип, с цел да потръгне. А това става по най-хубавия метод, тъй като цялото семейство Парпулови взе участие в процеса. Синът Тодор дава отговор за дизайна, Надя е управител, а Нино основава цветовете и следи всички стадии по изработката на килимите. Затворили кръга, те влагат цялото си сърце и се захващат с неизпълними задания...
Трябва да изработят 18-метров килим за лятната резиденция на кралица Виктория „ Озбърн Хаус “ на о-в Уайт. До този миг няма стан, който да може да поеме такова страшилище, както го назовават тъкачките не без възприятие за горделивост. Този, който се появява в Костандово, става най-големият стан в Европа със своите 8 метра. Оказва се, че за кралската поръчка са се борили няколко компании, само че се отказали, щом пристигнал моментът на осъществяването поради невероятната трудност и размери. „ Причината да не се работи на толкоз огромна широчина е в това, че се изисква невероятна екипна работа, а клопките за изработката на толкоз огромен килим са доста. Дори една дребна неточност може да унищожи към този момент положения труд, а цехът ни можеше да банкрутира напълно с един подобен неуспех даже поради малък пропуск “, споделя Нино. Може да „ изплесне “ – да се изкриви и размине дизайнът. Но те поемат риска макар недоверието, че шансът им за триумф е най-малък. 26 дами работят на 6 смени 8 месеца. Тъй като килимът ще бъде разграничен на 3 елементи и по-късно скърпен, цели три месеца тъкачките създават образци, с цел да съумеят всякога да са безусловно идентични. И да, получава се. „ Успях да направя по този начин, че да проработят като една “, спомня си Парпулов, а кралският килим съумява да стигне преди уречения период.
Нещо повече, Нино Парпулов взема решение, че ще съчетае френската техника от XIV в., наречена обюсон, с присъщите български като сътвори... двулицев уникат. Но в случай че при котленския килим има 12 цвята и плоско изображение, то тук те са в пъти повече. И по този начин, както гласи традицията, кралският килим от едната страна ще може да се употребява най-малко двеста години, а откакто се обърне, ще е еднакъв, само че нов и ослепителен, какъвто е бил още при излизането му отдолу под ръцете на умелите майсторки.
Елизабет II персонално участва на откриването на музея на о-в Уайт и е мощно впечатлена от шедьовъра, пристигнал от Родопите. След този триумф въпреки никой от семейство Парпулови да не може да стигне персонално до Англия, с цел да види онлайн творението, стартират да валят разнообразни поръчки и все с благороден привкус.
Килими си поръчват от английската Национална организация за опазване на културното завещание, кабинета на английския министър-председател Тони Блеър, историческата резиденция „ Девентър “ в Холандия, замъка „ Пенрин “ в Уелс, благородната британска фамилия Гудууд за едноименния палат, кралица Беатрис в Холандия, още доста частни парцели и държавни институции в Европа. Известният музей „ Албертина “ във Виена, където се съхраняват невероятните платна на Климт, Сезан и Пикасо, също е застлан с български килим от Костандово. Лично от тях си поръчват внучката на Уинстън Чърчил, рок легендата Мик Джагър, а принц Чарлз взема решение неговият подарък за младото семейство на Кейт и Уилям да бъде също изтъкан в Родопите уникат…
Цялата публикация е оповестена в брой 12/2018 година на Списание 8Купи броя от тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ