Цялата статия е публикувана в брой 10/2010 г. на Списание

Цялата публикация е оповестена в брой 10/2010 година на Списание 8

Фараони в Тракия

Д-р Васил Добрев разчете име на египетски държател върху каменен скарабей от с. Любча. Заедно с хвъркат безоблачен диск това са първите съществени знаци.

Повече от 30 години Смолянският музей ревностно пази най-ценния си експонат – дрънкулка на свещения за египтяните скарабей, издялана от камък, без даже да допуска какви секрети на историята крие. По безапелационен метод изписаните на гърба му писмени знаци потвърждават, че казаното от бащата на историята Херодот и баба Ванга е правилно: а точно - египтяните са били тук преди 4000 години. Името на фараона – Монтухотеп IV, който най-вероятно е изпратил експедиция в Тракия, разчете известният eгиптолог доктор Васил Добрев. Той няма потребност от показване, само че в случай че въпреки всичко някой е пропуснал филмите на „ Дискавъри “ с доктор Васко, както още го назовават, или материалите му във водещи издания у нас и в чужбина, следва да отбележим, че Добрев пази докторска степен в Сорбоната през 1992 година, създател е на  нова доктрина за произхода на Сфинкса, а сега води разкопки на платото Сакара, където чака да откри „ изчезналия фараон “ (Узеркаре от 6-а династия).

Той е измежду дребното учени, които вземат на съществено думите на Херодот. И съумява да ги хастари с обстоятелства и исторически издържани хипотези. Директна връзка с Египет той открива още в крилатия безоблачен диск от светилището Палеокастро, което повече от 30 години бе неправилно въображаемо за каменен кумир. Египтологът превежда непосредствено от фараонски топоними и названия като Странджа, Перперек, Перелик, Сютка... Какво значат, ще прочетете в текста. И ще се изумите. Пътуването в предишното на Древна Тракия и Египет ще продължи с незнайната история на една от най-красивите дами по това време - тракийката от Родопите - Родопис. Тази омайна хетера е прототипът на обичаната приказна героиня Пепеляшка. Ще ви разкажем и за Орфей в Египет, донесъл от там вярата за бога Слънце. Елате с нас да прочетем историята под  различен ъгъл и да разкрием египетските мистерии в Древна Тракия.

Странджа значи мястото на Ра, Перперек – двойно светилище

Д-р Васил Добрев споделя от кое място са минали, защо са пристигнали и какво са оставили след себе си eгиптяните

„ Ако египтяните са били тук, да се замислим от кое място биха минали на първо време? За какво биха пристигнали? И какво би останало след тях, което да е налице и до през днешния ден? “ – предизвика доктор Добрев. – „ Идвайки от Азия, би трябвало да са пресекли Босфора. И въпреки още преди този момент да са били в Тракия, в нашите земи първо са минали през Странджа и Сакар. Там би трябвало да се търси. За своите огромни градежи египтяните са имали потребност от големи дървета със здрава дървесина за изработката на шейните, с които са влачели каменните блокове за пирамидите. Там такива дървета няма. И през днешния ден внасяме за потребностите на разкопките. Друга изчезнала суровина е медта. От нея обаче има и по-наблизо - в Йордания. Но гори няма. Ето за това са пристигнали. Имаме надписи за аленото дърво. Така го назовават. Използвали са го освен за строителство, само че и за изработката на свещено масло. То очевидно е импорт и може да са мурите, които порастват тук и имат алена кора. Не знаем. А след египтяните остават топоними, названия тук-там, през които е минал Сезострис с войските си. “

Д-р Добрев вижда в името на Странджа пряк превод от езика на античните фараони. Първо изяснява, че гласните не играят огромна роля. Те са взаимнозаменяеми и по принцип в науката се търсят корените от съгласни, такива са разпоредбите и логиката на лингвистиката. Наставката „ джа “ е явен турцизъм. Когато я махнем, остава коренът „ стрн “. „ Ст “ – може да се прочете „ сет “, което от египетски значи място. „ Ра “ е добре известно – Слънцето, висшият и единствен господ. „ Н “ е обозначение за дателен падеж, за принадлежност, както и в българския език (например мамин). Т.е.

Странджа значи мястото на Ра

Дали тази догадка кореспондира с мистериите към храм на египетската богиня Бастет и тайнствени саркофази точно в мистичната Странджа, не може да се каже. Но лингвистичните доводи не свършват дотук.
„ Тъй като в Египет работя на платото Сакара, а в България родът на майка ми произлиза от Сакар планина, не мога да не видя сходството ” – майтапи се Васил Добрев.
Коренът е „ скр ”. Учените свързват „ скр ” с латинското заветен, сакрален, само че названието на планината най-вероятно е доста по-старо. В Древен Египет това е бил коренът на думата сокар. Сокар е божеството на некропола, на подземния свят, на прераждането и обновлението.

Изобразяван е с глава на сокол

Впрочем в Египет „ р “ и „ л “ са взаимнозаменяеми, както са „ б “ и „ п “. Следователно корените „ скр “ и „ скл “ са на практика едно и също. И сокар е също сокол “ – обосновава ученият. Разглеждайки картата на България, топонимът безусловно се набива на очи: 3 върха със същото име има в Средна гора около свещения път на одрисите над с. Старосел – Сакара, Сакар барака и Сакърка; покрай с. Зелениково – вр. Сакар тепе; в Смолянско – вр. Сакарка; в Сакар – село Сакарци.
Недалеч от Сакар планина са Източните Родопи и величественият Перперикон, или както автентично се назовава Перперек. Според доктор Добрев „ пер “ „ на фараонски “ значи светилище и е повторена два пъти. Буквата „ к “ най-после значи „ ти “, само че в мъжки жанр. Ако се обръщаме към господ – се употребява „ к “; за богиня – „ ч “. И до през днешния ден същото предписание е останало в арабския. „ Затова

Перперек  значи „ Неговото светилище “

 А повторението пер, пер съгласно Добрев евентуално е горното и долното светилище.
Названия, които повтарят същата логичност, има доста, множеството в Родопите: Голям и Малък Персенк („ сен “ на античния египетски значи две), огромен и дребен Перелик, Перник. Винаги се повтарят „ пер “- светилище, и „ к “.
Според езиковеда и етимолог акад. Иван Дуриданов, издал през 1976 година речник на тракийския език, обаче „ пер “ значи канара. Местата, носещи имена с този корен, са били почитани от предците ни, а общоизвестно е, че светилищата им са ситуирани на и към скали. 
Лингвистичните хипотези на доктор Васил Добрев ни придвижват и в Централни Родопи – обителта на именитите беси.

Те са жреческото съсловие на сатрите, пазители на светилището на Дионис, както написа Херодот. „ Бесите не са племе, те са прослойка “ – удостоверява Добрев. – „ Както почитателите на Буда се назовават будисти, на Христос – християни, на Мохамед – мохамедани, по този начин

почитателите на господ Бес са се наричали беси

В множествено число имаме беси, в само – бес. А Бес е египетско провидение, което прогонва неприятното. “
В своите светилища бесите са почитали и Сабазий. За него се знае, че е тракийският Дионис, прочут от V век пр.Хр. Приема се, че името му е заемка от фригийския език. По време на шумните шествия в негова чест са се чували крясъци: „ Сђбо “ и „ Сђбас “. Той се разпознава със скалата, с твърдия детайл в природата, владеещ по едно и също време живата и мъртвата природа, равнопоставен на Великата богиня майка.
От „ фараонска “ позиция обаче, махайки -ий или гръцкото -иос, остава към този момент упоменатото Сабас или Сабес. „ Са “ значи наследник. (Са Ра е наследник на Слънцето, откъдето произлиза и известното име.)

Д-р Васил Добрев преглежда едно от стотиците издялани в скалите на Палеокастро слънца.

Така че Сабес съгласно доктор Добрев е господ, наследник на Бес

„ Това изяснява изображението на Сабазий върху откритата при светилището Белинташ сребърна пластина. Той е застрашителен, с две змии в ръцете. Змиите плашат, отблъскват неприятното. Както кобрата при фараона - тя основава периметър на недостижимост към него. Плюе отрова и по този метод го пази. Египетският Бес също е заплашителен и противен. Със самата си грозота отблъсква злото. “ – не стопира да ни удивлява фамозният египтолог.
Загадките към бесите нямат край.

Къде ли не е търсено именитото им светилище,

само че най-често точно в Западни Родопи. Те се разделят на две съществени елементи – Дъбрашко-Баташка (западна) и Перелико-Персенкска (източна). В първата най-голям е връх Сютка (2186 м), а във втората – първенецът на Родопа Голям Перелик (2191 м). И защото е упоменато, че прорицалището се намира най-високо в планината, точно тези върхове постоянно се посещават от откриватели и иманяри. Разбрахме към този момент, че Перелик подсказва за прикрит паметен обект. Сега да погледнем има ли и името Сютка нещо общо. Тук се сблъскват две равностойни по своята меродавност хипотези – тракийска и египетска.
Във Велинградския музей разбрахме забавни обстоятелства по отношение на този връх. На локалния акцент той се назовава Суткя, а не както е изписано по картите – Сютка. Непосредствено под него има необикновен извор, именуван от локалните хора Пиздина вода или още Момин бунар. Представлява

леден гейзер, излизащ въпреки и под едва налягане през пролука в скалата

В покрайнината до наскоро съществувал издялан в скалата престол (наричан от локалните Бръснарския стол). За страдание бил взривен от иманяри.
Още преди да научим тези детайлности, доктор Добрев бе споделил, че съгласно него Суткя е „ стк “ – сет ка, или безусловно преведено – „ място на силата “.
„ Виждате ли по какъв начин от единствено себе си се удостоверява. Идват тук египтяни,

виждат единствения гейзер на региона и по какъв начин да го нарекат – Сетка

Това име го има в Египет. Един от внуците на Хеопс се споделя по този начин. А и този престол едва ли е инцидентен. Сет значи още престол или стол. “
Но съгласно речника на акад. Дуриданов и по-разпространеното у нас разбиране името на Сюткя идва от тракийската дума „ сука “, означаваща пролука, цепнатина, теснина. Интересно е, че думата за момиче е съвсем идентична – суку или сук, което пък изяснява названията на извора. Така че може името на извора последователно да се е пренесло върху самия връх. Логически от „ сука “ – пролука, може да се свърже и названието на крепостта Цепина, ситуирана в близост в подножието на върха, където е открита неповторимата паметна тракийска керамика. Цялата долина към нея е носила същото име – Цепинска, само че по турско време е преименувана на Чепинска, заради компликацията им да произнасят „ ц “.
Но от тайнствения гейзер дано се пренесем 20-ина километра на запад при

най-големия карстов извор в страната, от който всяка секунда извират 1200 литра студена вода

– Клептуза. Намира се в квартал Чепино на гр. Велинград. Д-р Добрев и един от уредниците на Велинградския музей - Баряков, независимо един от различен бяха достигнали до извода, че странното наименование произлиза от името на древногръцкия господ врач Асклепий (Клептуза-Клептис-Асклепий). Най-прочутото му светилище било в Епидавъра, Гърция, а второто по величина се намирало в Пауталия, античното име на гр. Кюстендил, и до през днешния ден фамозен с лековитата си вода.
Д-р Добрев изяснява, че Асклепий е египетският господ Имхотеп.

Имхотеп е бил забележителна персона - мъдрец, първосвещеник, стихотворец,

физик, астроном, проектант – проектирал е стъпаловидната гробница на фараона Джосер, бил е негов консултант. Изключителен доктор! Заради безчетните добрини, които е правил през живота си, той е бил разгласен за провидение – настойник на медицината и лекуването.
Неговата неоткрита гробница се намира някъде на платото Сакара в Египет.
„ Именно там откриваме гръцки текстове, които приказват за елини, посещаващи Асклепион, т.е. светилището на Асклепий или гробницата на Имхотеп. Имхотеп е едно от значимите божества в късната ера, освен това дружно с Бес. Изведнъж двамата стават доста значими. Значи античните гърци са посещавали Клептуза, а преди тях несъмнено и други са идвали, имам пред тип египтяните ” – споделя египтологът. – „ Всичко това са хипотези, несъмнено, само че то историята какво е? “
Е, към този момент толкоз, пък кой знае какво ни чака следващата година, когато още веднъж ще потеглим на следващите експедиции...

Цялата публикация е оповестена в брой 10/2010 година на Списание 8
Купи броя от тук