Защо на Балканите няма тигри
Цялата работа потегли оттова, че се чух със остарял мой другар по напълно различен въпрос. Приятелят ми е може би най-хубавият експерт по районна политика в България. Използва мотива, с цел да ми опише нещо доста забавно, което надали ще видите в всеобщите медии, тъй като не съдържа закопчана с белезници кметица, нито преобърнат на автомагистралата ТИР, нито шапката на Мелания Тръмп, а още по-малко пък университетите на Бойко Борисов. Научих, че България е изправена пред нуждата до началото на идната година да преразгледа регионите си за стратегическо обмисляне, с цел да може да влезе в идващия програмен интервал.
Припомням, че "Евростат " (статистическата работа на Европейската комисия) събира и обработва данни за европейските райони, въз основа на които се дефинира кохезионната политика на съюза. За задачата е доста значимо очертаването на регионите за обмисляне. Един подобен регион би трябвало да дава отговор на няколко условия, измежду които и брой на популацията. Той не може да бъде населяван от по-малко от 800 000 души.
Напоследък у нас се случи по този начин, че Северозападният регион падна под тази граница, а Северният централен е на ръба. Това постанова да се премисли районирането. Ако не създадем това, евентуално ще имаме проблеми с еврофондовете, нужни за нас "като слънцето и въздуха за всяко живо създание ". Но ние ще го създадем.
Въпросът е по какъв начин. Майсторлък е да очертаеш границите по този начин, че да намериш общите знаменатели на инфраструктурата, туризма, потребните изкопаеми, земеделието и така нататък С това се е заел и моят другар и сега е наскърбен, тъй като в изостаналите, само че другояче стратегически области по южната граница, вместо да се влага в нов път от Пирин до Странджа, ги интересува да се усвояват средства за "топла закуска в огромното междучасие ". В момента не се гледа на общите знаменатели, а тъкмо както по времето на Пенчо Кубадински се гледа на това кой регионален шеф ще е в центъра на региона за обмисляне.
В потока на диалога стигнахме и до една карта на Европа,
където е показано в кои райони какво количество Брутният вътрешен продукт на глава от популацията се основава в процентно отношение по отношение на междинното за Европейски Съюз. Колкото повече районите се издигат над междинното равнище, толкоз по-зелени стават, а колкото повече пропадат - толкоз са по-червени. Така най-тъмнозелените райони са ирландските, тъй като основават Брутният вътрешен продукт на глава от популацията над 180% от средноевропейското, тоест два пъти повече, а пък най-тъмночервените райони са българските, тъй като основават под 20%, сиреч два пъти по-малко.
Ето тази разчекнатост сред България и Ирландия ме впечатли. Знам, знам, че двете страни са сравнявани нееднократно и нееднократно са търсени приликите и разликите сред тях. Веднага ще кажат: разликите сред районите на България и Ирландия са същите като разликите сред страните - става дума за Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. В Ирландия през предходната година то е 56 300 €, а в България едвам 6300 € при приблизително за Европейски Съюз 27 600 €. Тоест, по този индикатор България е съвсем 9 пъти по-зле от Ирландия. Защо е по този начин?
"Хе-хе! - ще кажат познавачите на казуса. - Че по какъв начин ирландците няма да са девет пъти по-добре, като при тях са и "Гугъл ", и "Фейсбук ", и "Епъл ", и "Гейтуей ", и "Дел ", и "Интел "... Какво желаете?!
Добре, де! Но заради какви аргументи тези компании са там?
Помните ли термина "Келтски тигър "? Вероятно мнозина по-млади българи към този момент не го знаят. С този термин се описваше Ирландия в интервала от 90-те години на ХХ век до рецесията от 2001. Тогава ирландската стопанска система растеше с по 5-6% годишно, страната се трансформира от една от най-бедните в една от най-богатите, а ирландците се подредиха в челните места по витален стандарт в света.
Добре, де! Но заради каква причина стана всичко това? Защо в тези години нямаше български тигър на Балканите?
Според икономистите основните аргументи са не повече от 3-4: ниски налози, в това число и плосък данък; слаба интервенция на държавното управление в икономиката; директни дотации от Франция и Германия, които обаче не изчезват в обръчи от компании, а се влагат в (NB!) обучение и инфраструктура. И, несъмнено, поради големите задгранични вложения.
"Ама ние отново не разбрахме - чуват се обособени гласове - заради какви аргументи тези вложения отидоха при ирландците, а не пристигнаха при нас, примерно! "
Първо поради участието в Европейски Съюз и дотациите. После поради ниските налози и относително ниските заплати. При това забележете, че за относително ниски заплати се наема една млада, образована и британски говореща работна мощ. Защото някой си е направил труда да влага в обучение. Не на последно място на работодателите бяха спестени доста синдикални прищявки и изнудване от всевъзможни организации в отбрана на наемния труд.
Има и други аргументи както за интереса на задграничните вложители, по този начин и за директното повишение на стандарта на живот. Такава причина е съществуването на работеща администрация. В Ирландия чиновникът е прислужник на жителя, а не негов заповедник. Също спазването на закона. У нас гледаме да усъвършенстваме обществото, като непрестанно променяме законите и одобряваме нови, а истината е, че закони има задоволително, и то не неприятни - просто не се съблюдават. Също и политическата непоклатимост. В Ирландия изчезват политически партии, до момента в който у нас непрестанно се появяват нови и нови "проекти ", които най-накрая ще турят нещата в ред и от чешмите ще потекат мед и масло. В Ирландия, в случай че не се неистина, има 5 партии и това подухва безшумно възприятие на непоклатимост - музика в ушите на задграничния вложител.
Някои прибавят и диаспората - има милиони богати ирландци по света, измежду които и президенти на Щатите. Дори и Обама имал бил ирландски корен. Всички те се грижат за родината майка и под друга форма пращат пари, само че не съм сигурен дали до момента някой се е наемал да пресметна какъв брой тъкмо. Тук по-важно е друго: за какво Ирландия има толкоз огромна диаспора? Защото за разлика от доста други страни, в това число и България, в избран исторически миг ирландците са напускали страната си, тъй като в нея не е имало какво да ядат. Ето, за разлика от Ирландия в България в никакъв случай не е имало емиграция от апетит. И като е по този начин, мама му остаряла, за какво през днешния ден Ирландия е преди всичко в Европа, а ние сме на последно!
Да, видяхме икономическите аргументи.
Видяхме Келтския тигър със зелените линии
Но имат ли си икономическите аргументи и те на собствен ред други аргументи, които ги пораждат?
За мнозина стопанската система е всичко, икономическият напредък - вълшебно проклинание за решение на всеки проблем. Заетостта, покупателната дарба, виталният стандарт, кредитният рейтинг - крайни цели, осмислящи човешкия живот. За мен пък да мислиш по този начин е все едно в една къща да смяташ килера за по-голям от библиотеката. Икономиката е средство, а не цел. Тя е конят в каруцата, само че не и кочияшът. Но доколкото сме съгласни, че стопанската система въпреки всичко е значима, дано се попитаме кои пък са аргументите за нея.
"Ирландците са народ, а ние сме мърша! - ще изкрещи някой интелектуалец и за следващ път ще пустоса горкия "булгар ". Няма такова нещо. Познавам доста ирландци. Почтени хора, патриоти, които имат мощно развито възприятие за дълг към общността си. Купонджии, радостни пияници, необятни сърца. Мисля си: кое тогава е това, което ни прави разнообразни. И не просто разнообразни, а трагично разнообразни дотам, че ирландците да са тъмнозелени на въпросната карта на Европа, а ние да сме тъмночервени.
Ирландците са корпоративни хора, а ние не сме
Те не са единаци като нас, не се избавят поединично. Може би тъй като са гладували повече от нас, а от един миг нататък мизерията ражда взаимност от немай-къде. И още нещо: забелязахте ли една значима присъща линия за Ирландия, изтъкната от Красимира Гормли в чудесната й публикация по въпроса: "В Ирландия няма битка сред популацията и чиновника ". У нас е друго - съмнението, враждата сред жителите и администрацията (която сякаш и тя се състои от граждани) произтича от неизлечимото ни разбиране, че страната е наш зложелател. То се е основало и укрепнало във вековете, когато сме били лишени от лична държавност, и през днешния ден е толкоз мощно, че двете страни в действителност се държат враждебно. За нас държавната благосъстоятелност не е форма на нашата благосъстоятелност, налозите не са обективна цена за нещо, което ще получим и което ще ни употребява. За нас институциите не са инструмент за реализиране на персонални и съсловни цели, а кол в колелата на естественото битие. За нас общността не е нещо, в което се спасяваме и реализираме, а нещо, което ще ни затрие. Десетилетия наред мъчени с краен колективизъм, който изцяло обезценява личността, през днешния ден като отплата сме се отдали на краен индивидуализъм, който ни е натъпкал в тесните квартири на дребното ни всекидневие и ни е залепил отвътре на вратата, с цел да следим съмнително света през шпионката. Ние сме се трансформирали в параноични самотници, които виждат в личната си общественост своя максимален зложелател.
Какъв Брутният вътрешен продукт освен това състояние, каква стопанска система, какъв напредък, какъв витален стандарт! И като гледаме цялото си окаяно икономическо състояние, мислим, че ще се оправим с следващия карикатурен политически водач и с следващия недъгав политически "проект ". Не. Трябва да оправим душата си, а оттова сами ще се оправят и политическите ни водачи, и икономическите ни индикатори. Защото страната не е нещо, кацнало от космоса да ни тормози, а безмилостно изображение на това, което представляваме самите ние. Докато самите ние сме тъмночервени от завист и неистина, тъмночервена ще бъде и страната ни на картата на Европа. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Припомням, че "Евростат " (статистическата работа на Европейската комисия) събира и обработва данни за европейските райони, въз основа на които се дефинира кохезионната политика на съюза. За задачата е доста значимо очертаването на регионите за обмисляне. Един подобен регион би трябвало да дава отговор на няколко условия, измежду които и брой на популацията. Той не може да бъде населяван от по-малко от 800 000 души.
Напоследък у нас се случи по този начин, че Северозападният регион падна под тази граница, а Северният централен е на ръба. Това постанова да се премисли районирането. Ако не създадем това, евентуално ще имаме проблеми с еврофондовете, нужни за нас "като слънцето и въздуха за всяко живо създание ". Но ние ще го създадем.
Въпросът е по какъв начин. Майсторлък е да очертаеш границите по този начин, че да намериш общите знаменатели на инфраструктурата, туризма, потребните изкопаеми, земеделието и така нататък С това се е заел и моят другар и сега е наскърбен, тъй като в изостаналите, само че другояче стратегически области по южната граница, вместо да се влага в нов път от Пирин до Странджа, ги интересува да се усвояват средства за "топла закуска в огромното междучасие ". В момента не се гледа на общите знаменатели, а тъкмо както по времето на Пенчо Кубадински се гледа на това кой регионален шеф ще е в центъра на региона за обмисляне.
В потока на диалога стигнахме и до една карта на Европа,
където е показано в кои райони какво количество Брутният вътрешен продукт на глава от популацията се основава в процентно отношение по отношение на междинното за Европейски Съюз. Колкото повече районите се издигат над междинното равнище, толкоз по-зелени стават, а колкото повече пропадат - толкоз са по-червени. Така най-тъмнозелените райони са ирландските, тъй като основават Брутният вътрешен продукт на глава от популацията над 180% от средноевропейското, тоест два пъти повече, а пък най-тъмночервените райони са българските, тъй като основават под 20%, сиреч два пъти по-малко.
Ето тази разчекнатост сред България и Ирландия ме впечатли. Знам, знам, че двете страни са сравнявани нееднократно и нееднократно са търсени приликите и разликите сред тях. Веднага ще кажат: разликите сред районите на България и Ирландия са същите като разликите сред страните - става дума за Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. В Ирландия през предходната година то е 56 300 €, а в България едвам 6300 € при приблизително за Европейски Съюз 27 600 €. Тоест, по този индикатор България е съвсем 9 пъти по-зле от Ирландия. Защо е по този начин?
"Хе-хе! - ще кажат познавачите на казуса. - Че по какъв начин ирландците няма да са девет пъти по-добре, като при тях са и "Гугъл ", и "Фейсбук ", и "Епъл ", и "Гейтуей ", и "Дел ", и "Интел "... Какво желаете?!
Добре, де! Но заради какви аргументи тези компании са там?
Помните ли термина "Келтски тигър "? Вероятно мнозина по-млади българи към този момент не го знаят. С този термин се описваше Ирландия в интервала от 90-те години на ХХ век до рецесията от 2001. Тогава ирландската стопанска система растеше с по 5-6% годишно, страната се трансформира от една от най-бедните в една от най-богатите, а ирландците се подредиха в челните места по витален стандарт в света.
Добре, де! Но заради каква причина стана всичко това? Защо в тези години нямаше български тигър на Балканите?
Според икономистите основните аргументи са не повече от 3-4: ниски налози, в това число и плосък данък; слаба интервенция на държавното управление в икономиката; директни дотации от Франция и Германия, които обаче не изчезват в обръчи от компании, а се влагат в (NB!) обучение и инфраструктура. И, несъмнено, поради големите задгранични вложения.
"Ама ние отново не разбрахме - чуват се обособени гласове - заради какви аргументи тези вложения отидоха при ирландците, а не пристигнаха при нас, примерно! "
Първо поради участието в Европейски Съюз и дотациите. После поради ниските налози и относително ниските заплати. При това забележете, че за относително ниски заплати се наема една млада, образована и британски говореща работна мощ. Защото някой си е направил труда да влага в обучение. Не на последно място на работодателите бяха спестени доста синдикални прищявки и изнудване от всевъзможни организации в отбрана на наемния труд.
Има и други аргументи както за интереса на задграничните вложители, по този начин и за директното повишение на стандарта на живот. Такава причина е съществуването на работеща администрация. В Ирландия чиновникът е прислужник на жителя, а не негов заповедник. Също спазването на закона. У нас гледаме да усъвършенстваме обществото, като непрестанно променяме законите и одобряваме нови, а истината е, че закони има задоволително, и то не неприятни - просто не се съблюдават. Също и политическата непоклатимост. В Ирландия изчезват политически партии, до момента в който у нас непрестанно се появяват нови и нови "проекти ", които най-накрая ще турят нещата в ред и от чешмите ще потекат мед и масло. В Ирландия, в случай че не се неистина, има 5 партии и това подухва безшумно възприятие на непоклатимост - музика в ушите на задграничния вложител.
Някои прибавят и диаспората - има милиони богати ирландци по света, измежду които и президенти на Щатите. Дори и Обама имал бил ирландски корен. Всички те се грижат за родината майка и под друга форма пращат пари, само че не съм сигурен дали до момента някой се е наемал да пресметна какъв брой тъкмо. Тук по-важно е друго: за какво Ирландия има толкоз огромна диаспора? Защото за разлика от доста други страни, в това число и България, в избран исторически миг ирландците са напускали страната си, тъй като в нея не е имало какво да ядат. Ето, за разлика от Ирландия в България в никакъв случай не е имало емиграция от апетит. И като е по този начин, мама му остаряла, за какво през днешния ден Ирландия е преди всичко в Европа, а ние сме на последно!
Да, видяхме икономическите аргументи.
Видяхме Келтския тигър със зелените линии
Но имат ли си икономическите аргументи и те на собствен ред други аргументи, които ги пораждат?
За мнозина стопанската система е всичко, икономическият напредък - вълшебно проклинание за решение на всеки проблем. Заетостта, покупателната дарба, виталният стандарт, кредитният рейтинг - крайни цели, осмислящи човешкия живот. За мен пък да мислиш по този начин е все едно в една къща да смяташ килера за по-голям от библиотеката. Икономиката е средство, а не цел. Тя е конят в каруцата, само че не и кочияшът. Но доколкото сме съгласни, че стопанската система въпреки всичко е значима, дано се попитаме кои пък са аргументите за нея.
"Ирландците са народ, а ние сме мърша! - ще изкрещи някой интелектуалец и за следващ път ще пустоса горкия "булгар ". Няма такова нещо. Познавам доста ирландци. Почтени хора, патриоти, които имат мощно развито възприятие за дълг към общността си. Купонджии, радостни пияници, необятни сърца. Мисля си: кое тогава е това, което ни прави разнообразни. И не просто разнообразни, а трагично разнообразни дотам, че ирландците да са тъмнозелени на въпросната карта на Европа, а ние да сме тъмночервени.
Ирландците са корпоративни хора, а ние не сме
Те не са единаци като нас, не се избавят поединично. Може би тъй като са гладували повече от нас, а от един миг нататък мизерията ражда взаимност от немай-къде. И още нещо: забелязахте ли една значима присъща линия за Ирландия, изтъкната от Красимира Гормли в чудесната й публикация по въпроса: "В Ирландия няма битка сред популацията и чиновника ". У нас е друго - съмнението, враждата сред жителите и администрацията (която сякаш и тя се състои от граждани) произтича от неизлечимото ни разбиране, че страната е наш зложелател. То се е основало и укрепнало във вековете, когато сме били лишени от лична държавност, и през днешния ден е толкоз мощно, че двете страни в действителност се държат враждебно. За нас държавната благосъстоятелност не е форма на нашата благосъстоятелност, налозите не са обективна цена за нещо, което ще получим и което ще ни употребява. За нас институциите не са инструмент за реализиране на персонални и съсловни цели, а кол в колелата на естественото битие. За нас общността не е нещо, в което се спасяваме и реализираме, а нещо, което ще ни затрие. Десетилетия наред мъчени с краен колективизъм, който изцяло обезценява личността, през днешния ден като отплата сме се отдали на краен индивидуализъм, който ни е натъпкал в тесните квартири на дребното ни всекидневие и ни е залепил отвътре на вратата, с цел да следим съмнително света през шпионката. Ние сме се трансформирали в параноични самотници, които виждат в личната си общественост своя максимален зложелател.
Какъв Брутният вътрешен продукт освен това състояние, каква стопанска система, какъв напредък, какъв витален стандарт! И като гледаме цялото си окаяно икономическо състояние, мислим, че ще се оправим с следващия карикатурен политически водач и с следващия недъгав политически "проект ". Не. Трябва да оправим душата си, а оттова сами ще се оправят и политическите ни водачи, и икономическите ни индикатори. Защото страната не е нещо, кацнало от космоса да ни тормози, а безмилостно изображение на това, което представляваме самите ние. Докато самите ние сме тъмночервени от завист и неистина, тъмночервена ще бъде и страната ни на картата на Европа. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ