Осем месеца след взрива в Бейрут: Кризата в Ливан продължава
„ Цялата страна е в заплаха, цялата страна е Титаник. Време е всички да се събудим, тъй като най-после, в случай че корабът потъне, няма да остане никой “. Това съобщи предходната седмица ръководителя на ливанския парламент- Набих Бери.
Но какво породи сходна остра реакция от страна на някогашния пълководец и каква е обстановката в Ливан осем месеца след гърмежа в Бейрут?
Хронология на събитията
Опустошителната детонация в пристанището на ливанската столица лиши живота на стотици, рани и остави без жилище хиляди. Последваха антиправителствени митинги в цялата страна, жителите упрекнаха управляващите за безотговорното предпазване на тоновете амониева селитра, предизвикали гърмежа.
Дни по-късно, под голям публичен и политически напън, държавното управление на настоящия министър-председател Хасан Диаб подаде оставка. По молба на президента на страната Мишел Аун държавното управление в оставка остана да извършва функционалностите на длъжностен кабинет до сформирането на нов или до провеждането на предварителни избори.
Снимка: Ройтерс
В края на месец август президентът разпореди на посланика на Ливан в Германия Мустафа Адиб да сформира държавно управление, само че месец по-късно той подаде оставка, защото не съумя да се оправи със задачата си.
Това докара до назначението за министър председател през месец октомври на Саад Харири. Сунитският политик има дълго политическо минало, два пъти е бил министър-председател на страната. През 2019 година обаче напуща поста си, а повода са многохилядни антиправителствени митинги в цялата страна поради проектите за въвеждане на нови налози, неефективността на държавното управление в оправянето с унищожителните горски пожари и съмненията за присъединяване на ръководещите в корупционни схеми.
Именно отдръпването на Харири, докара до назначението на Диаб за министър председател. Назначение, което не би било допустимо без поддръжката на шиитската организация „ Хизбула “.
Но историята претърпя поврат, функциите се размениха. Саад Харири обаче надалеч не постави завършек на политическата и икономическата рецесия в Ливан, а тъкмо противоположното.
Конфликтът сред президент и министър председател
Двамата високопоставени политици спорят за състава на новото държавното управление в продължение на пет месеца, на фона на най-тежката икономическа рецесия в страната от Гражданската война в интервала 1975-1990 година Спорът е по отношение на броя на новите министри, както и тяхното систематизиране.
В средата на месец март президентът сложи ултиматум на Харири- неотложно да образува държавно управление или да се отдръпна. А последвалата среща сред двете управителни фигури изостри в допълнение връзките им.
Снимка: Ройтерс
В Ливан всеки претендент за министър-председател е длъжен да съгласува предложенията си за ново държавно управление с президента и да получи неговото мнение и утвърждение.
Снимка: Ройтерс
След срещата обаче Саад Харири съобщи, че Мишел Аун желае да усили пълномощията си: „ Не е работа на новоизбрания министър-председател да подписва документи и не е работа на президента да сформира държавно управление “. По-късно президентът разгласи, че не утвърждава препоръчаното от Харири държавно управление, защото министерствата не са разпределени „ заслужено “. Според някои локални медии президентът е подложен на напън от страна на „ Хизбула “ и се пробва да резервира нежния сектариански баланс във властта.
Към днешна дата кабинетът на Диаб остава в качеството си на длъжностен, с извънредно лимитирани пълномощия.
Снимка: Ройтерс
В последния ден от месец март, пред „ Ал-Джазира “, Мишел Аун изрази страховете си, че заплахите, надвиснали над Ливан, заплашват самото битие на страната.
Какви са загубите от неналичието на държавно управление?
Служебното държавно управление няма пълномощията да приложи нужните промени и да „ отключи “ интернационалната помощ, която е толкоз нужна на Ливан в този сериозен миг.
Преговорите с Международния валутен фонд са в нескончаем застой след разногласия с централната банка на Ливан. А гърмежът на пристанището в Бейрут неведнъж утежни финансовата рецесия. Инфлацията доближи рекордно високо ниво- ливанският паунд е загуби към 90% от цената си от края на 2019 година, а през декември цените на храните се покачиха с към 400%.
През последните седмици протестиращите блокираха основните автомагистрали с горящи гуми. „ Хората са гладни “, скандираха те.
В изявление за „ Блумбърг “ вицепрезидентът на Световната банка за Близкия изток и Северна Африка Ферид Белхадж приканва страната „ да си помогне сама, с цел да можем ние да помогнем “, като президентът, министър председателят и шефът на централната банка, вземат вярното решение за страната.
Белхадж съобщи още: „ Това, което се опитваме да създадем в Ливан, е да заобиколим държавните системи и да се опитаме да помогнем непосредствено на хората посредством безусловни парични преводи “. Той добави, че бедността е достигнала прага от близо 50%: „ Не виждам искрица вяра “.
Франция ускорява натиска върху ливанските политиците
Франция не остана безучастна към протичащото се в Ливан през последните осем месеца. След детонацията Макрон на няколко пъти посети страната, за да спомага за разрешаване на дълбоката политическа рецесия, само че това по този начин и не се случи.
Преди дни стана ясно, че френският външен министър Жан-Ив льо Дриан е провел няколко телефонни диалога с президента, премиера и ръководителя на Народното събрание на Ливан.
В изказването на кабинета написа още: „ Умишленото възпрепятстване на всяка вероятност за излизане от рецесията... посредством неразумни и неактуални претенции, би трябвало неотложно да се спре “.
Льо Дриан също прикани европейските си сътрудници да се причислят към френския напън за деяние.
Необходимост от коренна смяна на системата
От края на 2019 година ливанците непрекъснато стачкуват и мнозина от тях не виждат различен излаз от рецесията, с изключение на коренна смяна на системата, открита след края на Гражданската война през 1990 година Таифските мирни съглашения, които сложиха завършек на кръвопролитния спор, целят да запазят нежния баланс сред другите религиозни общности в страната, само че много постоянно това попречва съставянето на държавни управления, които да са задоволително способени, с цел да се оправят с проблемите на страната.
Но какво породи сходна остра реакция от страна на някогашния пълководец и каква е обстановката в Ливан осем месеца след гърмежа в Бейрут?
Хронология на събитията
Опустошителната детонация в пристанището на ливанската столица лиши живота на стотици, рани и остави без жилище хиляди. Последваха антиправителствени митинги в цялата страна, жителите упрекнаха управляващите за безотговорното предпазване на тоновете амониева селитра, предизвикали гърмежа.
Дни по-късно, под голям публичен и политически напън, държавното управление на настоящия министър-председател Хасан Диаб подаде оставка. По молба на президента на страната Мишел Аун държавното управление в оставка остана да извършва функционалностите на длъжностен кабинет до сформирането на нов или до провеждането на предварителни избори.
Снимка: Ройтерс
В края на месец август президентът разпореди на посланика на Ливан в Германия Мустафа Адиб да сформира държавно управление, само че месец по-късно той подаде оставка, защото не съумя да се оправи със задачата си.
Това докара до назначението за министър председател през месец октомври на Саад Харири. Сунитският политик има дълго политическо минало, два пъти е бил министър-председател на страната. През 2019 година обаче напуща поста си, а повода са многохилядни антиправителствени митинги в цялата страна поради проектите за въвеждане на нови налози, неефективността на държавното управление в оправянето с унищожителните горски пожари и съмненията за присъединяване на ръководещите в корупционни схеми.
Именно отдръпването на Харири, докара до назначението на Диаб за министър председател. Назначение, което не би било допустимо без поддръжката на шиитската организация „ Хизбула “.
Но историята претърпя поврат, функциите се размениха. Саад Харири обаче надалеч не постави завършек на политическата и икономическата рецесия в Ливан, а тъкмо противоположното.
Конфликтът сред президент и министър председател
Двамата високопоставени политици спорят за състава на новото държавното управление в продължение на пет месеца, на фона на най-тежката икономическа рецесия в страната от Гражданската война в интервала 1975-1990 година Спорът е по отношение на броя на новите министри, както и тяхното систематизиране.
В средата на месец март президентът сложи ултиматум на Харири- неотложно да образува държавно управление или да се отдръпна. А последвалата среща сред двете управителни фигури изостри в допълнение връзките им.
Снимка: Ройтерс
В Ливан всеки претендент за министър-председател е длъжен да съгласува предложенията си за ново държавно управление с президента и да получи неговото мнение и утвърждение.
Снимка: Ройтерс
След срещата обаче Саад Харири съобщи, че Мишел Аун желае да усили пълномощията си: „ Не е работа на новоизбрания министър-председател да подписва документи и не е работа на президента да сформира държавно управление “. По-късно президентът разгласи, че не утвърждава препоръчаното от Харири държавно управление, защото министерствата не са разпределени „ заслужено “. Според някои локални медии президентът е подложен на напън от страна на „ Хизбула “ и се пробва да резервира нежния сектариански баланс във властта.
Към днешна дата кабинетът на Диаб остава в качеството си на длъжностен, с извънредно лимитирани пълномощия.
Снимка: Ройтерс
В последния ден от месец март, пред „ Ал-Джазира “, Мишел Аун изрази страховете си, че заплахите, надвиснали над Ливан, заплашват самото битие на страната.
Какви са загубите от неналичието на държавно управление?
Служебното държавно управление няма пълномощията да приложи нужните промени и да „ отключи “ интернационалната помощ, която е толкоз нужна на Ливан в този сериозен миг.
Преговорите с Международния валутен фонд са в нескончаем застой след разногласия с централната банка на Ливан. А гърмежът на пристанището в Бейрут неведнъж утежни финансовата рецесия. Инфлацията доближи рекордно високо ниво- ливанският паунд е загуби към 90% от цената си от края на 2019 година, а през декември цените на храните се покачиха с към 400%.
През последните седмици протестиращите блокираха основните автомагистрали с горящи гуми. „ Хората са гладни “, скандираха те.
В изявление за „ Блумбърг “ вицепрезидентът на Световната банка за Близкия изток и Северна Африка Ферид Белхадж приканва страната „ да си помогне сама, с цел да можем ние да помогнем “, като президентът, министър председателят и шефът на централната банка, вземат вярното решение за страната.
Белхадж съобщи още: „ Това, което се опитваме да създадем в Ливан, е да заобиколим държавните системи и да се опитаме да помогнем непосредствено на хората посредством безусловни парични преводи “. Той добави, че бедността е достигнала прага от близо 50%: „ Не виждам искрица вяра “.
Франция ускорява натиска върху ливанските политиците
Франция не остана безучастна към протичащото се в Ливан през последните осем месеца. След детонацията Макрон на няколко пъти посети страната, за да спомага за разрешаване на дълбоката политическа рецесия, само че това по този начин и не се случи.
Преди дни стана ясно, че френският външен министър Жан-Ив льо Дриан е провел няколко телефонни диалога с президента, премиера и ръководителя на Народното събрание на Ливан.
В изказването на кабинета написа още: „ Умишленото възпрепятстване на всяка вероятност за излизане от рецесията... посредством неразумни и неактуални претенции, би трябвало неотложно да се спре “.
Льо Дриан също прикани европейските си сътрудници да се причислят към френския напън за деяние.
Необходимост от коренна смяна на системата
От края на 2019 година ливанците непрекъснато стачкуват и мнозина от тях не виждат различен излаз от рецесията, с изключение на коренна смяна на системата, открита след края на Гражданската война през 1990 година Таифските мирни съглашения, които сложиха завършек на кръвопролитния спор, целят да запазят нежния баланс сред другите религиозни общности в страната, само че много постоянно това попречва съставянето на държавни управления, които да са задоволително способени, с цел да се оправят с проблемите на страната.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ