Цяла България сведе глава пред паметта на своите духовни стожери.

Цяла България сведе глава пред паметта на своите духовни стожери. Денят на националните будители е денят, в който би трябвало да си напомним, че силата на една нация не е в оръжията, а в мозъка и духа. Будителството е не просто историческа памет, а жива мощ, която ни е съхранила през вековете. То е българският дух, въплътен в словото, в знанието и в свободолюбието.
Първи ноември е вик към съвестта на народа ни да не не помни, че страната е жива, до момента в който е жив духът й, до момента в който има хора, които разсънват, просвещават, въодушевяват.
След Освобождението, през 1909 година, в Пловдив за първи път български учители и общественици празнуват паметта на свети Йоан Рилски като настойник на българския народ. По предложение на министъра на просвещението Стоян Омарчевски през 1922 година Министерският съвет публично афишира 1 ноември за Ден на националните будители - ден на поклонение пред тези, които „ разсъниха спящия дух на българина “.
Тогава България е изтощена от войни, само че жива в своята духовна мощ и народът намира посока точно в делото на своите будители. Техният образец ни припомня, че българската нематериалност не е завещание, което просто пазим - тя е обвързване, което всеки би трябвало да извърши. Будителят е всеки, който има вяра, че словото, знанието и добротата могат да трансформират света.
Днес, обръщайки се обратно, се прекланяме пред имената на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Петър Берон, братя Миладинови, Неофит Рилски, Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов, Иван Вазов и безчет знайни и незнайни други българи. Те служиха на народа си с перо, с книга, със слово и с религия. Те ни дадоха най-могъщото оръжие - знанието. С тях стартира същинското избавление на България - освобождението на духа. Без него нямаше да има свободна и самостоятелна България.
Този дух през днешния ден още веднъж е подложен на тестване. Събуждането не е еднократен акт. То стартира от съзнанието на всеки човек, когато един преподавател възпламени искрата на познанието в очите на своите възпитаници, когато родител възпита детето си в обич към родината, когато жителят откаже да одобри лъжата за истина.
Днес свеждаме глави пред всички, които са съхранили духа на българския народ през вековете и поемаме отговорността да работим за България, в която учителят е почитан, книгата е ценена, трудът е уважаван, а справедливостта - закон. Да се борим за страна, в която будителството не е празник един път в годината, а основа на всяка политика, на всяко решение, на всеки закон.
Нека този ден бъде увещание, че сме наследници на велики хора – освен по име, а по обвързване. Техният героизъм ни задължава да бъдем почтени, доблестни и съзидателни. Имаме дълг – да не предадем вярата им, че България може да бъде духовна мощ, светлина на Балканите и дом на хора с горди сърца.
Няма по какъв начин да реализираме това, без да се погрижим за българското учебно заведение, българската просвета и просвета, които през днешния ден още веднъж имат потребност от поддръжка. Не от думи, а от каузи. От почтено възнаграждение на труда на учителите и преподавателите. От вложения в младежите, в културните институции, в науката и изкуството. От грижа за читалищата - тези храмове на българщината, които и през днешния ден пазят пламъка на просветата.
Ние, народните представители от „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “, заявяваме:
Ще продължим да се борим за обучение, което възпитава персони.
Ще отстояваме правото на просвета като публичен приоритет, а не разкош за малко на брой.
Ще пазиме българския език, история и национална еднаквост.
Уважаеми учители, учени, създатели, културни дейци, будители на днешна България, обръщаме се към вас с почитание и почит с апела да си напомним думите на Иван Вазов, който ни завеща: „ И дано историята знае, че народът български живя и с дух, и с разум, и с чест. “
Нека тази задача ни сплотява и въодушевява.
Честит Ден на националните будители!

Декларация на ПГ на „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “