Оцелели по чудо: Техните истории вдъхновиха холивудски филми
Цял свят стискаше палци младите футболисти и техният треньор да оцелеят в наводнената пещера в Тайланд. След повече от две седмици всички те бяха избавени, интервенцията по изваждането им, траяла три дни и приключила във вторник предходната седмица, бе следена със спотаен мирис от милиони хора, а две компании към този момент спорят за правата за филмиране на трагичната история. Момчетата са в болница и са добре, чака се в четвъртък да бъдат изписани.
БГНЕС
И както в други сходни случаи, убеденост вдъхваха историите на хора, оживели в сходни тежки обстановки, с помощта на самообладание, храброст, мощ на волята или тъй като не са изгубили религия. Тези случаи, за които ще ви разкажем, са въодушевили основаването на филми и са доказателства за силата на духа и за това, че животът има по-голямо въображение от холивудските сценаристи.
33-мата герои на Чили
Chile miners urge rescued Thai boys to be wary of new-found fame
— Channel NewsAsia (@ChannelNewsAsia)
5 август 2010 година: 33-ма миньори попадат в капан в мината за мед и злато в пустинята Атакама край град Сан Хосе де Копиапо в Чили. Миньорите усещат трептения, доближава до тях и екот. Срутване в мината загражда пътя им към повърхността с хиляди тонове скална маса. Мъжете – 32-ма чилийци и един боливиец, остават на 700 метра подземен. Успяват да стигнат до построен за такива случаи “подслон “ в размерите на дребен апартамент, където има запаси от храна и вода, само че те са в лимитирано количество.-->
Междувременно на повърхността интервенцията за спасяването им започва незабавно след случая. След дни на несполучливи опити затрупаните хора да бъдат достигнати, се появяват и опасения, че те са мъртви. Екипът въпреки всичко съумява да пробие стеснен проход и да пусне сонда до миньорите. На 17-ия ден след случая идва щастливата вест. „ Живи сме, и 33-мата “, пишат миньорите в записка, която доближи повърхността и носи насладата в Чили и по света. Потвърждение дават и фрагменти. „ Бог е популярен “, припомня пък в писмо до брачната половинка си най-възрастният от хванатите в капан мъже.
Chile's San Jose mine collapsed 5 years ago, trapping 33 miners. Here's how they're faring now
— CNN (@CNN)
Всичко това въодушевява народа в Чили. Хората възприемат оцеляването на миньорите като знамение. След новината, че са живи, близки на блокираните забиват на рид 33 флага и извършват националния химн. Хиляди хора излизат по улиците на столицата Сантяго, която се намира на 800 километра на юг от мината. Ликуващи тълпи има и в други градове. Оцеляващите подземен миньори се трансформират в герои за народа си, който през февруари 2010 година претърпява земетресение с магнитуд над 8 по Рихтер, последвано от цунами, като бедствието лишава стотици човешки животи и унищожава домовете на хиляди семейства.
And drilling like with our 33 miners in Chile? Is not viable? You can see it has wheels on the side
— Ceris Scott (@CerisScott)
И до момента в който хората се радват, за избавителните екипи и затрупаните мъже предстоят тежки дни. От първостепенно значение е доставката на храна и вода, като за тази цел инженерите укрепват основания стеснен тунел и стартират прокопаване на шахта, през която да бъдат извадени миньорите. Още през август е оповестено, че това ще отнеме месеци. На 13 октомври след 69 дни по земята миньорите излизат на повърхността. А в спасяването им католическо Чили вижда на всички места цифрата 33, върху което крепи вярата си: миньорите са 33, 33 дни са нужни, с цел да бъде пробита избавителната шахта, по която специфична капсула ги изтегля на повърхността, а изваждането на миньорите стартира на 13 октомври 2010 година (13/10/10).
Chile 2010 miners rescue, I remember like it was yesterday. Watched LIVE on - one of the greatest acts of humanity in our lifetime.
— Tiyani Nghonyama (@TiyaniTee)
Финалната фаза на избавителната интервенция протича в наличието на стотици публицисти и е следена от милиони хора по целия свят. Тя продължава 22 часа и 38 минути. Последният изваден, 33-тият избавен миньор е основният чорбаджия на групата - 54-годишният Луис Урсуа. Той излиза на повърхността под ръкоплясканията и радостните възгласи на спасителите и звуците на сирена, която отбелязва триумфа на историческата интервенция. Посрещнат е от президента на Чили Себастиан Пинера.
The Thai cave rescue reminds me of another disaster: The 2010 Chilean mine collapse. But what gives me hope is that after more than 2 months 2,300 feet underground, all 33 miners were rescued.
A look back at that incredible rescue in Chile:
— Elisabeth Arriero-Ferreira (@EArriero) " Освобождавам ви от промяна и ви приветствам. Като добър капитан вие излязохте финален ", споделя президентът. " Надявам се това в никакъв случай повече да не се случи. Благодаря на цяло Чили. Гордея се, че съм чилиец ", декларира Урсуа. След като излиза, индивидът, който изкарва най-вече време подземен от всички, изпява химна на страната. Историята за спасяването на миньорите, която споделя за непоколебимостта на духа, силата на вярата, а и за инженерен героизъм, е разказана във кино лентата от 2015 година „ 33-мата “ с присъединяване на Антонио Бандерас и Жулиет Бинош.
" We have felt abandoned from the start. " Life grim for some of Chile's hero miners
— AFP news agency (@AFP)
Да оживееш в Андите след самолетна злополука
Докато тече интервенцията за избавяне на миньорите, драмата им се съпоставя с друга история, която звучи необикновено – тази на оживелите при самолетна злополука в Андите през 1972 година.
Photo taken in 1972 of the Andes plane crash survivors.
— Owl City (@owlcity)
На 12 октомври 1972 година тим от млади уругвайски ръгбисти дружно с техни родственици и другари потегля от Монтевидео към чилийската столица за мач. Заради неприятни климатични условия самолетът „ Феърчайлд “ се приземява в Аржентина, а на идващия ден се насочва към крайната си точка – Сантяго. Машината обаче се разрушава в Андите. От пътуващите 45 индивида 28 оцеляват след злополуката, а след 72 дни в пъкъла в Андите 16 се прибират вкъщи.
Archives: 16 crash survivors rescued after 72 days in the Andes. They met up, 40 years later
— TheJournal.ie (@thejournal_ie)
12 индивида умират при случая, още петима от раните си в идващите дни. След злополуката стартира интервенция по издирването на самолета. А оживелите след случая са мъчени от апетит и мраз високо в планината на фона на пукналата по-малко от месец преди този момент пролет в южното полукълбо. Те дават всичко от себе си в името на живота. Спят в частта от самолета, която била непокътната, като демонтират седалките за повече пространство. Облицовките на седалките служат за завивки. Ламаринени листове пък намират приложение, като в тях се топи лед, с цел да се набави вода, стъклата на машината стават в слънчеви очила. На десетия ден от злополуката на самолета останалите живи пасажери схващат от открит транзистор, че ги считат за мъртви и интервенцията по търсенето им е прекъсната.
Andes crash survivor Nando Parrado tells his remarkable story
— Telegraph Rugby (@TelegraphRugby)
Няколко дни по-късно - на 29 октомври върху спонтанния им лагер пада лавина. След нея оживелите понижават с 8 души, а измъкването от снежния капан им лишава три дни. Лавината обаче се оказва и избавление, тъй като като пада върху фюзелажа на самолета, ги защищава от бъдещи снежни стихии. Докато мислят за спасението си, което остава напълно в техни ръце, студът ги изтезава, а гладът ги тласка към канибализъм.
Andes crash survivor: Eating human flesh bought us time Almost 40 years ago, 19-year-old...
— Winston Churchill (@yeskoolmiami)
На 12 декември трима потеглят да търсят помощ. Впоследствие двама не престават по сложния път към намирането на избавление в Чили, един се връща. На 20 декември Нандо Парадо и Роберто Канеса стигат до брега на река. След известно време на отсрещната страна виждат селяни на коне. На идващия ден единият от тях се връща при младежите и откакто схваща кои са, се обажда в полицията. На 22 декември хеликоптери се насочат към планината, с цел да вземат 14-те оживели. След 72 дни, претърпени в тежки условия, те са избавени. За невероятната им история са писани книги. Филмът от 1993 година „ Живи “ с присъединяване на Итън Хоук е за оживелите в продължение на повече от два месеца в планината уругвайци. Мачът, до който ръгбистите от злощастния полет не доближават през 1972 година, се играе 30 години по-късно. В него вземат присъединяване и част от оживелите от авиокатастрофата.
The Andes plance crash survivors reunite to play the game they should have played 40 years ago
— Rugbydump.com (@Rugbydump)
„ Чудото на Хъдсън “
Самолетна злополука, станала в Съединени американски щати при започване на 2009 година, има бърз и благополучен край. Опитен водач приводнява аероплан в река Хъдсън, която минава в многолюден регион, като всички на борда оцеляват, а казусът е прочут като „ чудото на Хъдсън “.
Guliver/Getty Images
На 15 януари 2009 година аероплан „ Еърбъс А320 “ на самолетната компания „ Ю Ес Еъруейз “ със 155 индивида на борда излетява от летище „ Ла Гуардия “ в Ню Йорк в 15.26 часа локално време. Полет 1549 се насочва към Шарлот, Северна Каролина. Малко повече от минута след излитането конфликт с ято гъски поврежда двата мотора на машината. Изправен пред невъзможността да се върне на летище „ Ла Гуардия “ или да опита да се приземи на различен аеропорт наоколо, командирът на полета Чесли Салънбъргър поема контрола и прави рискована маневра – приводнява машината в река Хъдсън. След като се е свързал с диспечерите и им е споделил какво има намерение на направи, към мястото са ориентирани катери на бреговата защита, фериботи, лодки и други цивилни плавателни съдове, с цел да оказват помощ в избавителната акция.
Guliver/Getty Images
Междувременно откакто самолетът „ каца “ в реката, командирът подрежда да бъде осъществена евакуация. Пасажерите излизат от спешните изходи, част от тях чакат спасители върху крилата, а други - в реката. В този миг температурите на въздуха и водата са минус седем градуса и пет градуса. След като пасажерите са евакуирани, Салънбъргър обхожда два пъти машината, с цел да се увери, че е опразнена. След това всички описват, че водачът е приключил работата си методично и умерено, което не разрешавало пасажерите да изпадат в суматоха. Всички пътували в самолета са избавени и прегледани от медицински екипи, петима са с по-сериозни пострадвания и контузии. 78 индивида са с леки пострадвания или хипотермия. Един човек е заставен след случая да носи очила, защото гориво поврежда зрението му. Част от пасажерите имат недоволства от бодърствуване и паник офанзиви в резултат на случилото се. Всички получават компенсации за разваления багаж, както и спомагателни обезщетения, с цел да не предявяват правосъдни искове към превозвача. Последвалите инспекции и разбори за случая удостоверяват, че повода за случилото се е конфликтът с ятото канадски гъски. Рискованата маневра, изпълнена с самообладание от Салънбъргър, трансформира водача в воин.
Guliver/Getty Images
57-годишният тогава пълководец на полета е някогашен водач на изтребител, който е напуснал Военновъздушните сили на Съединени американски щати през 1980 година, с цел да влезе в гражданската авиация, като също по този начин е специалист по сигурност. Преди да влезе в кабината на самолета, приводнен минути по-късно в реката на 15 януари 2009 година, той има зад тила си 19 663 летателни часа, от които над една пета са с „ Еърбъс “. След следствие и симулации бордът по авиационна сигурност регистрира, че водачите са взели вярното решение, а един от членовете му назовава приводняването „ най-успешното в историята на въздухоплаването “. Командирът на полета и екипажът получават голям брой оценки за проявения подвиг.
Guliver/Getty Images
Чесли Салънбъргър се пенсионира при започване на март 2010 година, след тридесет години работа за авиопревозвача " Ю Ес Еъруейз " и компания предходник. След последния си полет се събира със своя асистент водач и част от пасажерите на полет 1549. За случилото на 15 януари 2009 година споделя филмът „ Съли: Чудото на Хъдсън “, чийто режисьор е Клинт Иистуд, а в ролята на водача воин влиза Том Ханкс.
БГНЕС И както в други сходни случаи, убеденост вдъхваха историите на хора, оживели в сходни тежки обстановки, с помощта на самообладание, храброст, мощ на волята или тъй като не са изгубили религия. Тези случаи, за които ще ви разкажем, са въодушевили основаването на филми и са доказателства за силата на духа и за това, че животът има по-голямо въображение от холивудските сценаристи.
33-мата герои на Чили
Chile miners urge rescued Thai boys to be wary of new-found fame
— Channel NewsAsia (@ChannelNewsAsia)
5 август 2010 година: 33-ма миньори попадат в капан в мината за мед и злато в пустинята Атакама край град Сан Хосе де Копиапо в Чили. Миньорите усещат трептения, доближава до тях и екот. Срутване в мината загражда пътя им към повърхността с хиляди тонове скална маса. Мъжете – 32-ма чилийци и един боливиец, остават на 700 метра подземен. Успяват да стигнат до построен за такива случаи “подслон “ в размерите на дребен апартамент, където има запаси от храна и вода, само че те са в лимитирано количество.-->
Междувременно на повърхността интервенцията за спасяването им започва незабавно след случая. След дни на несполучливи опити затрупаните хора да бъдат достигнати, се появяват и опасения, че те са мъртви. Екипът въпреки всичко съумява да пробие стеснен проход и да пусне сонда до миньорите. На 17-ия ден след случая идва щастливата вест. „ Живи сме, и 33-мата “, пишат миньорите в записка, която доближи повърхността и носи насладата в Чили и по света. Потвърждение дават и фрагменти. „ Бог е популярен “, припомня пък в писмо до брачната половинка си най-възрастният от хванатите в капан мъже.
Chile's San Jose mine collapsed 5 years ago, trapping 33 miners. Here's how they're faring now
— CNN (@CNN)
Всичко това въодушевява народа в Чили. Хората възприемат оцеляването на миньорите като знамение. След новината, че са живи, близки на блокираните забиват на рид 33 флага и извършват националния химн. Хиляди хора излизат по улиците на столицата Сантяго, която се намира на 800 километра на юг от мината. Ликуващи тълпи има и в други градове. Оцеляващите подземен миньори се трансформират в герои за народа си, който през февруари 2010 година претърпява земетресение с магнитуд над 8 по Рихтер, последвано от цунами, като бедствието лишава стотици човешки животи и унищожава домовете на хиляди семейства.
And drilling like with our 33 miners in Chile? Is not viable? You can see it has wheels on the side
— Ceris Scott (@CerisScott)
И до момента в който хората се радват, за избавителните екипи и затрупаните мъже предстоят тежки дни. От първостепенно значение е доставката на храна и вода, като за тази цел инженерите укрепват основания стеснен тунел и стартират прокопаване на шахта, през която да бъдат извадени миньорите. Още през август е оповестено, че това ще отнеме месеци. На 13 октомври след 69 дни по земята миньорите излизат на повърхността. А в спасяването им католическо Чили вижда на всички места цифрата 33, върху което крепи вярата си: миньорите са 33, 33 дни са нужни, с цел да бъде пробита избавителната шахта, по която специфична капсула ги изтегля на повърхността, а изваждането на миньорите стартира на 13 октомври 2010 година (13/10/10).
Chile 2010 miners rescue, I remember like it was yesterday. Watched LIVE on - one of the greatest acts of humanity in our lifetime.
— Tiyani Nghonyama (@TiyaniTee)
Финалната фаза на избавителната интервенция протича в наличието на стотици публицисти и е следена от милиони хора по целия свят. Тя продължава 22 часа и 38 минути. Последният изваден, 33-тият избавен миньор е основният чорбаджия на групата - 54-годишният Луис Урсуа. Той излиза на повърхността под ръкоплясканията и радостните възгласи на спасителите и звуците на сирена, която отбелязва триумфа на историческата интервенция. Посрещнат е от президента на Чили Себастиан Пинера.
The Thai cave rescue reminds me of another disaster: The 2010 Chilean mine collapse. But what gives me hope is that after more than 2 months 2,300 feet underground, all 33 miners were rescued.
A look back at that incredible rescue in Chile:
— Elisabeth Arriero-Ferreira (@EArriero) " Освобождавам ви от промяна и ви приветствам. Като добър капитан вие излязохте финален ", споделя президентът. " Надявам се това в никакъв случай повече да не се случи. Благодаря на цяло Чили. Гордея се, че съм чилиец ", декларира Урсуа. След като излиза, индивидът, който изкарва най-вече време подземен от всички, изпява химна на страната. Историята за спасяването на миньорите, която споделя за непоколебимостта на духа, силата на вярата, а и за инженерен героизъм, е разказана във кино лентата от 2015 година „ 33-мата “ с присъединяване на Антонио Бандерас и Жулиет Бинош.
" We have felt abandoned from the start. " Life grim for some of Chile's hero miners
— AFP news agency (@AFP)
Да оживееш в Андите след самолетна злополука
Докато тече интервенцията за избавяне на миньорите, драмата им се съпоставя с друга история, която звучи необикновено – тази на оживелите при самолетна злополука в Андите през 1972 година.
Photo taken in 1972 of the Andes plane crash survivors.
— Owl City (@owlcity)
На 12 октомври 1972 година тим от млади уругвайски ръгбисти дружно с техни родственици и другари потегля от Монтевидео към чилийската столица за мач. Заради неприятни климатични условия самолетът „ Феърчайлд “ се приземява в Аржентина, а на идващия ден се насочва към крайната си точка – Сантяго. Машината обаче се разрушава в Андите. От пътуващите 45 индивида 28 оцеляват след злополуката, а след 72 дни в пъкъла в Андите 16 се прибират вкъщи.
Archives: 16 crash survivors rescued after 72 days in the Andes. They met up, 40 years later
— TheJournal.ie (@thejournal_ie)
12 индивида умират при случая, още петима от раните си в идващите дни. След злополуката стартира интервенция по издирването на самолета. А оживелите след случая са мъчени от апетит и мраз високо в планината на фона на пукналата по-малко от месец преди този момент пролет в южното полукълбо. Те дават всичко от себе си в името на живота. Спят в частта от самолета, която била непокътната, като демонтират седалките за повече пространство. Облицовките на седалките служат за завивки. Ламаринени листове пък намират приложение, като в тях се топи лед, с цел да се набави вода, стъклата на машината стават в слънчеви очила. На десетия ден от злополуката на самолета останалите живи пасажери схващат от открит транзистор, че ги считат за мъртви и интервенцията по търсенето им е прекъсната.
Andes crash survivor Nando Parrado tells his remarkable story
— Telegraph Rugby (@TelegraphRugby)
Няколко дни по-късно - на 29 октомври върху спонтанния им лагер пада лавина. След нея оживелите понижават с 8 души, а измъкването от снежния капан им лишава три дни. Лавината обаче се оказва и избавление, тъй като като пада върху фюзелажа на самолета, ги защищава от бъдещи снежни стихии. Докато мислят за спасението си, което остава напълно в техни ръце, студът ги изтезава, а гладът ги тласка към канибализъм.
Andes crash survivor: Eating human flesh bought us time Almost 40 years ago, 19-year-old...
— Winston Churchill (@yeskoolmiami)
На 12 декември трима потеглят да търсят помощ. Впоследствие двама не престават по сложния път към намирането на избавление в Чили, един се връща. На 20 декември Нандо Парадо и Роберто Канеса стигат до брега на река. След известно време на отсрещната страна виждат селяни на коне. На идващия ден единият от тях се връща при младежите и откакто схваща кои са, се обажда в полицията. На 22 декември хеликоптери се насочат към планината, с цел да вземат 14-те оживели. След 72 дни, претърпени в тежки условия, те са избавени. За невероятната им история са писани книги. Филмът от 1993 година „ Живи “ с присъединяване на Итън Хоук е за оживелите в продължение на повече от два месеца в планината уругвайци. Мачът, до който ръгбистите от злощастния полет не доближават през 1972 година, се играе 30 години по-късно. В него вземат присъединяване и част от оживелите от авиокатастрофата.
The Andes plance crash survivors reunite to play the game they should have played 40 years ago
— Rugbydump.com (@Rugbydump)
„ Чудото на Хъдсън “
Самолетна злополука, станала в Съединени американски щати при започване на 2009 година, има бърз и благополучен край. Опитен водач приводнява аероплан в река Хъдсън, която минава в многолюден регион, като всички на борда оцеляват, а казусът е прочут като „ чудото на Хъдсън “.
Guliver/Getty Images На 15 януари 2009 година аероплан „ Еърбъс А320 “ на самолетната компания „ Ю Ес Еъруейз “ със 155 индивида на борда излетява от летище „ Ла Гуардия “ в Ню Йорк в 15.26 часа локално време. Полет 1549 се насочва към Шарлот, Северна Каролина. Малко повече от минута след излитането конфликт с ято гъски поврежда двата мотора на машината. Изправен пред невъзможността да се върне на летище „ Ла Гуардия “ или да опита да се приземи на различен аеропорт наоколо, командирът на полета Чесли Салънбъргър поема контрола и прави рискована маневра – приводнява машината в река Хъдсън. След като се е свързал с диспечерите и им е споделил какво има намерение на направи, към мястото са ориентирани катери на бреговата защита, фериботи, лодки и други цивилни плавателни съдове, с цел да оказват помощ в избавителната акция.
Guliver/Getty Images Междувременно откакто самолетът „ каца “ в реката, командирът подрежда да бъде осъществена евакуация. Пасажерите излизат от спешните изходи, част от тях чакат спасители върху крилата, а други - в реката. В този миг температурите на въздуха и водата са минус седем градуса и пет градуса. След като пасажерите са евакуирани, Салънбъргър обхожда два пъти машината, с цел да се увери, че е опразнена. След това всички описват, че водачът е приключил работата си методично и умерено, което не разрешавало пасажерите да изпадат в суматоха. Всички пътували в самолета са избавени и прегледани от медицински екипи, петима са с по-сериозни пострадвания и контузии. 78 индивида са с леки пострадвания или хипотермия. Един човек е заставен след случая да носи очила, защото гориво поврежда зрението му. Част от пасажерите имат недоволства от бодърствуване и паник офанзиви в резултат на случилото се. Всички получават компенсации за разваления багаж, както и спомагателни обезщетения, с цел да не предявяват правосъдни искове към превозвача. Последвалите инспекции и разбори за случая удостоверяват, че повода за случилото се е конфликтът с ятото канадски гъски. Рискованата маневра, изпълнена с самообладание от Салънбъргър, трансформира водача в воин.
Guliver/Getty Images 57-годишният тогава пълководец на полета е някогашен водач на изтребител, който е напуснал Военновъздушните сили на Съединени американски щати през 1980 година, с цел да влезе в гражданската авиация, като също по този начин е специалист по сигурност. Преди да влезе в кабината на самолета, приводнен минути по-късно в реката на 15 януари 2009 година, той има зад тила си 19 663 летателни часа, от които над една пета са с „ Еърбъс “. След следствие и симулации бордът по авиационна сигурност регистрира, че водачите са взели вярното решение, а един от членовете му назовава приводняването „ най-успешното в историята на въздухоплаването “. Командирът на полета и екипажът получават голям брой оценки за проявения подвиг.
Guliver/Getty Images Чесли Салънбъргър се пенсионира при започване на март 2010 година, след тридесет години работа за авиопревозвача " Ю Ес Еъруейз " и компания предходник. След последния си полет се събира със своя асистент водач и част от пасажерите на полет 1549. За случилото на 15 януари 2009 година споделя филмът „ Съли: Чудото на Хъдсън “, чийто режисьор е Клинт Иистуд, а в ролята на водача воин влиза Том Ханкс.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ