Тест драйв с различната Honda E
Цветни, шарени, с друга форма, искрено налудничави. Всички помним какви бяха мобилните телефони единствено преди 15 години. Когато човек сменяше мобилния си телефон, това беше цяло събитие. Изискваше време да свикнеш с бутоните, формата, екрана и с съществуването на капаче и антена. А покупката на нов телефон беше занимателно и завладяващо прекарване.
Днес е друго. Всички имаме в джобовете си един черен правоъгълник, като моделът му постоянно може да бъде разпознат само по броя на камерите откъм гърба и, вероятно, логото на съответната марка.
При колите е по-различно, само че в случай че се вгледаме, процесите са доста сходни. Бавно, само че несъмнено те изгубиха своята еднаквост, производителите започнаха да употребяват едни и същи елементи в 10 " разнообразни " модела, а вследствие на всичко това, страстта се позагуби. Но към момента има компании, които с цената на това да не се харесат на всички, показват завладяващи и демонски занимателни за окото модели. Honda E е тъкмо подобен.
Като излязъл от анимационен филм, това е супер пресен и стилен електрически автомобил, който изпъква измежду купчините ламарина на паркинга, както може да изпъкне единствено пъпката на челото на до неотдавна образцов младеж. Преди да кажем каквото и да е за него, ще отбележим, че в този автомобил човек би трябвало да е подготвен да го заглеждат, стопират и разпитват по светофарите, тъй като Honda E не е нещо, което се вижда всеки ден. Или най-малко към момента.
ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
Honda E е електрически автомобил, само че за разлика от множеството останали, е планиран от нулата да бъде единствено и само електрически автомобил. Това е разрешило на инженерите да се развихрят доста. Толкова доста, че са инсталирали мотора откъм гърба. Да, Honda E в действителност е дребен автомобил със задно предаване, което е рецепта за развлечение и същинска глътка пресен въздух във времена, в които на пазара е цялостно с джипове с предно предаване.
Вътре няма да открием и обичайния тунел сред седалките. Подът е еднакъв, което основава повече пространство в интериора. Има голям брой USB портове за включване на какво ли не, само че най-забавното е, че има 220-волтов контакт, в който да включим зарядното за телефона или преносимия компютър и да се радваме на скорост на зареждане, с която сме привикнали в домашни условия. Може даже сешоар да включим, въпреки че в действителност не се сещаме за причина да си сушим косата в колата. Но знае ли човек...
Слонът в стаята е фактът, че Honda E няма нито едно огледало. И трите са сменени с камери - двете странични изпращат сигнал до два екрана ситуирани във външната част на таблото, а там където сме привикнали да виждаме централното огледало за задно виждане, се намира трети екран.
Трябва да признаем, че когато подкарахме Honda E за първи път, това раздруса всички наши инстинкти на водач, само че истината е, че се привиква бързо. И въпреки всичко, не откриваме сериозна причина да се заменят елементарните огледала с екрани.
Единственият смисъл е, че по този метод дизайнерите съумяват да изчистят външния тип на колата, който става доста по-елегантен без двете огромни огледала в профил. На мрачно обаче качеството на картината не е изключително положително, а и на светофар не може да проверим прическата си, тъй като просто няма къде да се огледаме. Какво ли остава за сешоара.
Като стана въпрос за екрани, цялото табло на Honda E е една голяма комбинация от екрани. Там, с изключение на общоприетата информация, която чакаме да забележим, и която е показана по много наличен метод, може да си пуснем... цифров аквариум. Колко бясно е това? Може даже да изберем типа и броя на рибките в него.
Погледнато по-сериозно, всички тези екрани разрешават огромна еластичност. Много елементарно и комфортно може да създадем по този начин, че картата с навигацията да е пред нашия спътник, което ще ни осигури персонален навигатор.
Или пък в случай че приятелят ни е диджей, да му осигурим персонален достъп до музикалната система, с цел да сортира музиката, без да се занимаваме.
Пожарна охрана ЖИЦАТА
Всичко, от което Honda Е се нуждае, идва по жицата. В взаимозависимост от това с какво зарядно разполагаме, зареждането на батерията варира от 15-16 часа - в случай че употребяваме общоприет домакински контакт, до по-малко от час при най-мощните публични зарядни станции.
След като изчакаме това време, разполагаме действително със 170 км пробег. Числото е по-ниско от заявените от Honda 222 км, само че не трябва да забравяме, че формалните данни се мерят по специфичен протокол, който рядко се приближава до шофирането в действителни условия.
Добрата вест е, че за разлика от други електрически автомобили, Honda E е предвидима - що се касае до пробега. Километрите на екрана понижават предстоящо и разумно, без необикновени пикове, които да ни объркат и притеснят.
Макар че е изначално градски модел, с Honda E умерено може да пътуваме и отвън града, просто няма да се отдалечаваме доста. За препоръчване е да не подвигаме и над 100 км/ч, тъй като тогава батерията пада доста по-бързо.
Усещането вътре е умерено и удобно, като всички материали в интериора са екологични и доста качествени, което прави Honda E много приятна за пипане. Ускорението безусловно ни залепва за седалката, тъй че и удоволствието зад кормилото е налично. Все отново дано никой не очаква чудеса, оптималната скорост е 145 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч на по-мощната версия, която ние карахме, е 8.3 секунди.
Въпреки своите размери, колата се усеща крепко стъпила на земята, без непотребни поклащания и съмнения в ръководството, което се дължи на ниското разположение на батериите, стегнатото окачване и съвършеното систематизиране на тежестта по отношение на предната и задната ос. От друга страна, купето е сносно обезшумено, евентуално поради положителната аеродинамика, неналичието на странични огледала и автоматизирано прибиращите се във вратите дръжки.
В града тази кола е звезда. Вратите са четири, въпреки на пръв взор да не си проличава, което я прави идеалния сателит в всекидневието. С нея може да пазарим, да возим детето на учебно заведение, да стопираме гратис в Синя и Зелена зона, или пък просто да се забавляваме с другари.
Паркирането е извънредно елементарно, маневреността е впечатляваща, което е и много разумно, имайки поради компактните размери и всички камери и екрани, които ни оказват помощ.
А когато и ние, и колата се изтощим, просто може да идем на кино. И до момента в който гледаме следващия филм за някой супергерой, колата ще се зареди на паркинга на мола. И това ще ни коства няколко лв.. Дотук с бензиновите сантименти.
Нека никой не чака обаче и огромен багажник. Понеже моторът е откъм гърба, багажното пространство е много плитко и малко, а като прибавим и обстоятелството, че постоянно караме с два много обемни кабела откъм гърба, обстановката става още по-сложна. Все отново за градски потребности е задоволителен. Ако инцидентно ни се наложи да превозим пет торби с цимент, ще вземем джипа на дамата.
Но пък Honda E е онази глътка въздух, от която всички имахме потребност. Смел, пресен и съвременен автомобил във време, в което множеството играчи играят на несъмнено и наподобяват до болежка еднообразно.
Тази кола е онази странна ария, която пускаме на ваучър и внезапно всички млъкват в опит да схванат какво се случва. Малко е чудноват, малко е смахнат, малко е неудобен, само че е автомобил, който желаеме, тъй като ни дава чувство за характерност. Трябва единствено да сме готови да платим цената на характерността.
Днес е друго. Всички имаме в джобовете си един черен правоъгълник, като моделът му постоянно може да бъде разпознат само по броя на камерите откъм гърба и, вероятно, логото на съответната марка.
При колите е по-различно, само че в случай че се вгледаме, процесите са доста сходни. Бавно, само че несъмнено те изгубиха своята еднаквост, производителите започнаха да употребяват едни и същи елементи в 10 " разнообразни " модела, а вследствие на всичко това, страстта се позагуби. Но към момента има компании, които с цената на това да не се харесат на всички, показват завладяващи и демонски занимателни за окото модели. Honda E е тъкмо подобен.
Като излязъл от анимационен филм, това е супер пресен и стилен електрически автомобил, който изпъква измежду купчините ламарина на паркинга, както може да изпъкне единствено пъпката на челото на до неотдавна образцов младеж. Преди да кажем каквото и да е за него, ще отбележим, че в този автомобил човек би трябвало да е подготвен да го заглеждат, стопират и разпитват по светофарите, тъй като Honda E не е нещо, което се вижда всеки ден. Или най-малко към момента.
ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
Honda E е електрически автомобил, само че за разлика от множеството останали, е планиран от нулата да бъде единствено и само електрически автомобил. Това е разрешило на инженерите да се развихрят доста. Толкова доста, че са инсталирали мотора откъм гърба. Да, Honda E в действителност е дребен автомобил със задно предаване, което е рецепта за развлечение и същинска глътка пресен въздух във времена, в които на пазара е цялостно с джипове с предно предаване.
Вътре няма да открием и обичайния тунел сред седалките. Подът е еднакъв, което основава повече пространство в интериора. Има голям брой USB портове за включване на какво ли не, само че най-забавното е, че има 220-волтов контакт, в който да включим зарядното за телефона или преносимия компютър и да се радваме на скорост на зареждане, с която сме привикнали в домашни условия. Може даже сешоар да включим, въпреки че в действителност не се сещаме за причина да си сушим косата в колата. Но знае ли човек...
Слонът в стаята е фактът, че Honda E няма нито едно огледало. И трите са сменени с камери - двете странични изпращат сигнал до два екрана ситуирани във външната част на таблото, а там където сме привикнали да виждаме централното огледало за задно виждане, се намира трети екран.
Трябва да признаем, че когато подкарахме Honda E за първи път, това раздруса всички наши инстинкти на водач, само че истината е, че се привиква бързо. И въпреки всичко, не откриваме сериозна причина да се заменят елементарните огледала с екрани.
Единственият смисъл е, че по този метод дизайнерите съумяват да изчистят външния тип на колата, който става доста по-елегантен без двете огромни огледала в профил. На мрачно обаче качеството на картината не е изключително положително, а и на светофар не може да проверим прическата си, тъй като просто няма къде да се огледаме. Какво ли остава за сешоара.
Като стана въпрос за екрани, цялото табло на Honda E е една голяма комбинация от екрани. Там, с изключение на общоприетата информация, която чакаме да забележим, и която е показана по много наличен метод, може да си пуснем... цифров аквариум. Колко бясно е това? Може даже да изберем типа и броя на рибките в него.
Погледнато по-сериозно, всички тези екрани разрешават огромна еластичност. Много елементарно и комфортно може да създадем по този начин, че картата с навигацията да е пред нашия спътник, което ще ни осигури персонален навигатор.
Или пък в случай че приятелят ни е диджей, да му осигурим персонален достъп до музикалната система, с цел да сортира музиката, без да се занимаваме.
Пожарна охрана ЖИЦАТА
Всичко, от което Honda Е се нуждае, идва по жицата. В взаимозависимост от това с какво зарядно разполагаме, зареждането на батерията варира от 15-16 часа - в случай че употребяваме общоприет домакински контакт, до по-малко от час при най-мощните публични зарядни станции.
След като изчакаме това време, разполагаме действително със 170 км пробег. Числото е по-ниско от заявените от Honda 222 км, само че не трябва да забравяме, че формалните данни се мерят по специфичен протокол, който рядко се приближава до шофирането в действителни условия.
Добрата вест е, че за разлика от други електрически автомобили, Honda E е предвидима - що се касае до пробега. Километрите на екрана понижават предстоящо и разумно, без необикновени пикове, които да ни объркат и притеснят.
Макар че е изначално градски модел, с Honda E умерено може да пътуваме и отвън града, просто няма да се отдалечаваме доста. За препоръчване е да не подвигаме и над 100 км/ч, тъй като тогава батерията пада доста по-бързо.
Усещането вътре е умерено и удобно, като всички материали в интериора са екологични и доста качествени, което прави Honda E много приятна за пипане. Ускорението безусловно ни залепва за седалката, тъй че и удоволствието зад кормилото е налично. Все отново дано никой не очаква чудеса, оптималната скорост е 145 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч на по-мощната версия, която ние карахме, е 8.3 секунди.
Въпреки своите размери, колата се усеща крепко стъпила на земята, без непотребни поклащания и съмнения в ръководството, което се дължи на ниското разположение на батериите, стегнатото окачване и съвършеното систематизиране на тежестта по отношение на предната и задната ос. От друга страна, купето е сносно обезшумено, евентуално поради положителната аеродинамика, неналичието на странични огледала и автоматизирано прибиращите се във вратите дръжки.
В града тази кола е звезда. Вратите са четири, въпреки на пръв взор да не си проличава, което я прави идеалния сателит в всекидневието. С нея може да пазарим, да возим детето на учебно заведение, да стопираме гратис в Синя и Зелена зона, или пък просто да се забавляваме с другари.
Паркирането е извънредно елементарно, маневреността е впечатляваща, което е и много разумно, имайки поради компактните размери и всички камери и екрани, които ни оказват помощ.
А когато и ние, и колата се изтощим, просто може да идем на кино. И до момента в който гледаме следващия филм за някой супергерой, колата ще се зареди на паркинга на мола. И това ще ни коства няколко лв.. Дотук с бензиновите сантименти.
Нека никой не чака обаче и огромен багажник. Понеже моторът е откъм гърба, багажното пространство е много плитко и малко, а като прибавим и обстоятелството, че постоянно караме с два много обемни кабела откъм гърба, обстановката става още по-сложна. Все отново за градски потребности е задоволителен. Ако инцидентно ни се наложи да превозим пет торби с цимент, ще вземем джипа на дамата.
Но пък Honda E е онази глътка въздух, от която всички имахме потребност. Смел, пресен и съвременен автомобил във време, в което множеството играчи играят на несъмнено и наподобяват до болежка еднообразно.
Тази кола е онази странна ария, която пускаме на ваучър и внезапно всички млъкват в опит да схванат какво се случва. Малко е чудноват, малко е смахнат, малко е неудобен, само че е автомобил, който желаеме, тъй като ни дава чувство за характерност. Трябва единствено да сме готови да платим цената на характерността.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ