Обособен е още един фронт на войната срещу Русия
Цветът на първата цветна гражданска война е булдозерната. С други думи, за първата цветна гражданска война в историята нормално се считат събитията от 2000 година в Белград, когато падна Слободан Милошевич. Но това е противоречива позиция.
Падането на Милошевич беше предопределено от намесата на Запада не в изборите, а във войната за Косово. След като изгубиха войната, управляващите на Югославия към този момент не можеха да завоюват изборите. В идващите събития нямаше нищо неповторимо нито за света, нито за Европа, социалистическата част на която неотдавна беше претърпяла кадифени революции, нито даже за Югославия, която по същия метод избухна с протестни манифестации през 1996-1997 година, на които обаче тогава Милошевич оцелява.
Строго видяно, разликата сред елементарната гражданска война, която постоянно е била и се реализира с непозната помощ, и цветната гражданска война като политическо софтуерно събитие на съвременността, не е дефинирана академично. Ако желаете, можете също да обявите събитията от октомври 1917 година в Русия за цветна гражданска война, защото болшевиките несъмнено имаха цвят - червен. Булдозерите, които смениха танковете за сърбите през 2000 година, нямаха избран цвят.
Розата, несъмнено, също не е цвят, а цвете, само че за „ Революцията на розите “ в Грузия през 2003 година се твърди, че е първата цветна гражданска война с съображение. Тогава почти се оформи методологията и шаблонът – всеобщи митинги под претекст за изборни измами, въодушевени от западни неправителствени организации за промяна на външнополитическия курс на страната.
Повече от двадесет години по-късно в Тбилиси се чака нова цветна гражданска война. Това са данни на съветското външно разузнаване, оповестени съгласно нейния шеф Сергей Наришкин, с цел да се предотврати тази гражданска война. Но въпросът даже не е в съответни данни: доказателствата от СВР придават спомагателна тежест на изцяло консенсусната позиция за това какво я чака Грузия след 26 октомври, когато там ще се проведат идващите парламентарни избори.
Западът даде да се разбере, че желае промяна на държавното управление и не има вяра на настоящето - партията " Грузинска фантазия ", която постоянно е прокламирала духовно и политическо роднинство със същия Запад и курс към присъединение към Европейския съюз. В съвремието клетвите за честност и тостовете за здравето на глобализма (грузинците са приети майстори на всичко това) към този момент не са задоволителни. Трябва да бъдат потребни в основното - във военното опълчване с Русия, само че Грузия, научена от личния си горчив опит, ловко заобикаля това.
Молдова на Мая Санду, да вземем за пример, не заобикаля това. За Украйна на Владимир Зеленски няма какво да се приказва: там са подготвени на всеотдайност в името на борбата с Москва. Ето за какво Украйна публично в Брюксел се счита за перспективна народна власт, макар че е елементарна тирания от латиноамерикански вид - без избори, свободи, вероятност и лични пари (всичко на заем).
Моралната основа на даден режим в никакъв случай не е била решаващият мотив за Брюксел, който взе този режим под крилото си. Човек може да бъде пълновръстен мафиот, като някогашния водач на Черна гора Мило Джуканович, подкупен, апаш на вагони, като някогашния министър-председател на Молдова Влад Филат, или даже войник, забъркан в етническо пречистване и трафик на органи, като албанския боен пълководец и по-късно президент на Косово Хашим Тачи.
Но в този момент действителните стандарти на Европейски Съюз са изключително лесни за съпоставяне с действителните. Грузия е доста по-стабилна, развита, сполучлива и демократична страна от Украйна. Преговорите с нея за присъединение към Европейски Съюз обаче бяха прекратени, тъй като сегашният стандарт на Европейски Съюз е да си русофоб и не по-малко камикадзе.
В Грузия има доста русофоби и думата “камикадзе ” звучи на грузинско фамилно име, само че при „ Грузинската фантазия “ схемата не работи. Те там не харесват Русия, само че не са такива врагове на себе си и на страната си, че да горят в пламъците на втората Студена война.
Затова Европейският съюз непосредствено сподели на грузинците – или ние, или вашите управляващи. Ако грузинците в действителност изберат своите управляващи през октомври, обстановката може да се повтори като „ Майдан “ (или по грузински “бул. “Руставели ”) от силите на национално-либералната коалиция „ Единство за избавление на Грузия “, където тонът се задава от поддръжници на някогашния президент Михаил Саакашвили. Те са подготвени да положат доста старания, с цел да съборят “Грузинската фантазия ”. Цветната гражданска война е минимумът.
Русия интересува от същинската цел на Запада в промяната на властта в Грузия, тъй като очевидно е война.
Украинският план във типа, в който беше забелязан в НАТО, се срутва: ВСУ са сериозно покрай колапса на главния фронт в Донбас, където съветската войска към този момент окупира Ню Йорк (логичен резултат от президентството на Джо Байдън, сред другото) и се доближава до стратегически значимия Покровск (според топонимията на ДНР и Русия - надлежно Новгородское и Красноармейск).
Нападайки региона на Курск, ВСУ преследваха задачата да изтеглят съветските сили от Донбас и да забавят настъплението им там, само че откриването на нов фронт не оказа помощ. Така че различен е витално нужен, да вземем за пример в Абхазия и/или Южна Осетия. Именно за това на Запада му би трябвало прекачване на властта към „ Единство за избавление на Грузия ” (да се чете самоунищожение), а не премахването на грузинския аналог на закона за непознатите сътрудници, както се пробват да показват в Брюксел.
„ Тези избори ще бъдат референдум – Европа или Русия, независимост или иго, тирания или народна власт “, споделя грузинският президент Саломе Зурабишвили, „ своят човек “ в Тбилиси. За нея Грузия е втора татковина (първата е Франция), която може да бъде пожертвана, само че доста други грузинци нямат втора татковина. Затова би трябвало да избират рационално, тъй като би трябвало да избират (тук Зурабишвили не споделя нищо) на първо място сред мира и войната. Между живота и гибелта.
Аргументи като „ Русия няма да устои на различен фронт “ са нещо като „ меден капан “ за грузинските ревизионисти. Досега Русия се съпротивлява на всичко, което Я се хвърля, само че дали Западът, като главен спонсор на спора, ще устои на новия фронт, е по-малко явно. Защото в Украйна също не проработи. Въвличането на Грузия във войната не е належащо за победа, а за закъснение на провалянето с вярата, че нова война ще провокира нова готовност в Русия, а след нея цветна или друга гражданска война.
Планът, несъмнено, е излъган, само че няма различен, по тази причина ще се използа - и гражданска война, и война, и други прояви на извънредно жестоката и цинична политика на Запада към неговите източноевропейски „ сътрудници “. Русия ще продължи да следва личния си път, само че на мястото на Грузия бихме се подготвили за най-лошото.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8005Д-р Илия Илиев: След тежки провали през 1812г. от Наполеон, Александър-I влиза победоносно в ПарижАлтернативен Поглед8849Д-р Илия Илиев: Геостратегически Кремъл е прав да води една мудна и постепенна настъпателна политикаАлтернативен Поглед50959Яков Кедми за грешките на СВО, за гадостите на англичанката, за Иран и израелските сили за сигурностАлтернативен Поглед132372Андрей Фурсов: Дори 100 души като Горбачов не можеха да разрушат Съветския съюзАлтернативен Поглед18029Румен Петков: 147 години от Шипченската епопея и 90 години от освещаването на Паметника на свободатаАлтернативен Поглед234753Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед138161Яков Кедми: Нахлуващият зложелател не се изтласква, а се унищожава
Източник: pogled.info
Падането на Милошевич беше предопределено от намесата на Запада не в изборите, а във войната за Косово. След като изгубиха войната, управляващите на Югославия към този момент не можеха да завоюват изборите. В идващите събития нямаше нищо неповторимо нито за света, нито за Европа, социалистическата част на която неотдавна беше претърпяла кадифени революции, нито даже за Югославия, която по същия метод избухна с протестни манифестации през 1996-1997 година, на които обаче тогава Милошевич оцелява.
Строго видяно, разликата сред елементарната гражданска война, която постоянно е била и се реализира с непозната помощ, и цветната гражданска война като политическо софтуерно събитие на съвременността, не е дефинирана академично. Ако желаете, можете също да обявите събитията от октомври 1917 година в Русия за цветна гражданска война, защото болшевиките несъмнено имаха цвят - червен. Булдозерите, които смениха танковете за сърбите през 2000 година, нямаха избран цвят.
Розата, несъмнено, също не е цвят, а цвете, само че за „ Революцията на розите “ в Грузия през 2003 година се твърди, че е първата цветна гражданска война с съображение. Тогава почти се оформи методологията и шаблонът – всеобщи митинги под претекст за изборни измами, въодушевени от западни неправителствени организации за промяна на външнополитическия курс на страната.
Повече от двадесет години по-късно в Тбилиси се чака нова цветна гражданска война. Това са данни на съветското външно разузнаване, оповестени съгласно нейния шеф Сергей Наришкин, с цел да се предотврати тази гражданска война. Но въпросът даже не е в съответни данни: доказателствата от СВР придават спомагателна тежест на изцяло консенсусната позиция за това какво я чака Грузия след 26 октомври, когато там ще се проведат идващите парламентарни избори.
Западът даде да се разбере, че желае промяна на държавното управление и не има вяра на настоящето - партията " Грузинска фантазия ", която постоянно е прокламирала духовно и политическо роднинство със същия Запад и курс към присъединение към Европейския съюз. В съвремието клетвите за честност и тостовете за здравето на глобализма (грузинците са приети майстори на всичко това) към този момент не са задоволителни. Трябва да бъдат потребни в основното - във военното опълчване с Русия, само че Грузия, научена от личния си горчив опит, ловко заобикаля това.
Молдова на Мая Санду, да вземем за пример, не заобикаля това. За Украйна на Владимир Зеленски няма какво да се приказва: там са подготвени на всеотдайност в името на борбата с Москва. Ето за какво Украйна публично в Брюксел се счита за перспективна народна власт, макар че е елементарна тирания от латиноамерикански вид - без избори, свободи, вероятност и лични пари (всичко на заем).
Моралната основа на даден режим в никакъв случай не е била решаващият мотив за Брюксел, който взе този режим под крилото си. Човек може да бъде пълновръстен мафиот, като някогашния водач на Черна гора Мило Джуканович, подкупен, апаш на вагони, като някогашния министър-председател на Молдова Влад Филат, или даже войник, забъркан в етническо пречистване и трафик на органи, като албанския боен пълководец и по-късно президент на Косово Хашим Тачи.
Но в този момент действителните стандарти на Европейски Съюз са изключително лесни за съпоставяне с действителните. Грузия е доста по-стабилна, развита, сполучлива и демократична страна от Украйна. Преговорите с нея за присъединение към Европейски Съюз обаче бяха прекратени, тъй като сегашният стандарт на Европейски Съюз е да си русофоб и не по-малко камикадзе.
В Грузия има доста русофоби и думата “камикадзе ” звучи на грузинско фамилно име, само че при „ Грузинската фантазия “ схемата не работи. Те там не харесват Русия, само че не са такива врагове на себе си и на страната си, че да горят в пламъците на втората Студена война.
Затова Европейският съюз непосредствено сподели на грузинците – или ние, или вашите управляващи. Ако грузинците в действителност изберат своите управляващи през октомври, обстановката може да се повтори като „ Майдан “ (или по грузински “бул. “Руставели ”) от силите на национално-либералната коалиция „ Единство за избавление на Грузия “, където тонът се задава от поддръжници на някогашния президент Михаил Саакашвили. Те са подготвени да положат доста старания, с цел да съборят “Грузинската фантазия ”. Цветната гражданска война е минимумът.
Русия интересува от същинската цел на Запада в промяната на властта в Грузия, тъй като очевидно е война.
Украинският план във типа, в който беше забелязан в НАТО, се срутва: ВСУ са сериозно покрай колапса на главния фронт в Донбас, където съветската войска към този момент окупира Ню Йорк (логичен резултат от президентството на Джо Байдън, сред другото) и се доближава до стратегически значимия Покровск (според топонимията на ДНР и Русия - надлежно Новгородское и Красноармейск).
Нападайки региона на Курск, ВСУ преследваха задачата да изтеглят съветските сили от Донбас и да забавят настъплението им там, само че откриването на нов фронт не оказа помощ. Така че различен е витално нужен, да вземем за пример в Абхазия и/или Южна Осетия. Именно за това на Запада му би трябвало прекачване на властта към „ Единство за избавление на Грузия ” (да се чете самоунищожение), а не премахването на грузинския аналог на закона за непознатите сътрудници, както се пробват да показват в Брюксел.
„ Тези избори ще бъдат референдум – Европа или Русия, независимост или иго, тирания или народна власт “, споделя грузинският президент Саломе Зурабишвили, „ своят човек “ в Тбилиси. За нея Грузия е втора татковина (първата е Франция), която може да бъде пожертвана, само че доста други грузинци нямат втора татковина. Затова би трябвало да избират рационално, тъй като би трябвало да избират (тук Зурабишвили не споделя нищо) на първо място сред мира и войната. Между живота и гибелта.
Аргументи като „ Русия няма да устои на различен фронт “ са нещо като „ меден капан “ за грузинските ревизионисти. Досега Русия се съпротивлява на всичко, което Я се хвърля, само че дали Западът, като главен спонсор на спора, ще устои на новия фронт, е по-малко явно. Защото в Украйна също не проработи. Въвличането на Грузия във войната не е належащо за победа, а за закъснение на провалянето с вярата, че нова война ще провокира нова готовност в Русия, а след нея цветна или друга гражданска война.
Планът, несъмнено, е излъган, само че няма различен, по тази причина ще се използа - и гражданска война, и война, и други прояви на извънредно жестоката и цинична политика на Запада към неговите източноевропейски „ сътрудници “. Русия ще продължи да следва личния си път, само че на мястото на Грузия бихме се подготвили за най-лошото.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8005Д-р Илия Илиев: След тежки провали през 1812г. от Наполеон, Александър-I влиза победоносно в ПарижАлтернативен Поглед8849Д-р Илия Илиев: Геостратегически Кремъл е прав да води една мудна и постепенна настъпателна политикаАлтернативен Поглед50959Яков Кедми за грешките на СВО, за гадостите на англичанката, за Иран и израелските сили за сигурностАлтернативен Поглед132372Андрей Фурсов: Дори 100 души като Горбачов не можеха да разрушат Съветския съюзАлтернативен Поглед18029Румен Петков: 147 години от Шипченската епопея и 90 години от освещаването на Паметника на свободатаАлтернативен Поглед234753Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед138161Яков Кедми: Нахлуващият зложелател не се изтласква, а се унищожава
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ