Зелено, по-зелено... колумбийски изумруд
Цветът на минералите е първото тяхно качество
Колумбия, страната със международна популярност като източник на едни от най-хубавите и скъпи изумруди в света, не просто се гордее с това. Зелените камъни заемат значимо място в износа й наред със златото, суровия нефт, кафето.
Изумрудите се образуват надълбоко в земните глъбини под въздействие на високи температури и налягане, научаваме при визитата си в Музея на изумруда в столицата Богота. Музеят показва история на добива и разнообразни мостри. По-интересното за нас, група български туристи, е, че съставлява дребна зала спрямо много по-големия бижутериен магазин, който се намира на първия етаж.
На процедура пътят към историята на скъпоценния камък минава около транспарантни витрини, събрали бижута от сребро и злато с изумруди с друга величина и бляскавост. Търговски трик или не, само че не всички съумяват да избегнат притегателната мощ на невероятните кристали и си потеглят с по някой накит.
По-зелените са и по-ценни. Яркостта също е симптом за по-висока стойност на камъка, изясняват търговците. И още - няма два идентични, тъй като при образуването си всеки има някакви включвания. Ако видите изумруд без недостатъци, знайте, че той е изкуствено основан. В природата няма съвършенство. Вие имате в някакъв смисъл уникат, който не се повтаря, акцентират бижутерите преимуществата на стоката си.
Смарагдът (изумруд) е вариация на минерала берил. Яркозеленият му цвят се дължи на примеси на хром и ванадий. Цветът на минералите е първото тяхно качество, което виждаме. Зеленият цвят е знак на пролетта и оптимизма, носи със себе си възприятието за живот. От известните над 6000 минерални типа, 900 имат зелен цвят или колорит, сподели за Българска телеграфна агенция Светла Старирадева, основен организатор в Националния музей " Земята и хората ".
В музея до пролетта е ситуирана краткотрайна галерия, в която, с изключение на от Колумбия, участват смарагди от Бразилия, Мозамбик, Русия и именитите мини на египетската кралица Клеопатра. Могат да се видят още доста други минерали, формирани през разнообразни геоложки столетия, при разнообразни условия, обединени от зеления си цвят.
По думите на Старирадева историята и добивът на изумрудите стартират от мините на Клеопатра в Древен Египет.
Легендата описа, че индийците първи са си научили да обработват камъка, за което би трябвало да се приложи някакъв абразив. И в Бразилия има огромни залежи, само че в Колумбия се среща зелен цвят със синкав нюанс. Колумбийците споделят, че тези цветове символизират страната им - Карибския басейн и джунглите, споделя Светла Старирадева.
Примес на желязо да вземем за пример дава жълтеникав нюанс, " погасява " цвета и камъкът не е толкоз стойностен.
Скъпоценните камъни са и опция за вложения, въпреки и не толкоз известна като парцелите или златото. За задачата се изискват и характерни знания за качествата им.
" Силата на активи като скъпоценните камъни е в тяхната необичайност и естетически качества, които при положително познаване могат да носят освен рентабилност, само че и други изгоди ", разяснява за Българска телеграфна агенция Макс Баклаян, създател и изпълнителен шеф на " Тавекс " (Tavex).
" Скорошно изследване на спестовните привички на българите, в което участвах дружно с Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), демонстрира, че доста дребна част от българите влагат в скъпоценни камъни, под 0,1 на 100. Това е елементарно обяснимо, тъй като както при вложението в изкуство, се изискват съществени механически знания за ориентировка в пазара плюс опция за различаване на подправените камъни/картини от същинските. Затова и ние следим по-голям интерес към стандартизирани артикули, каквито има златото, среброто и към този момент платината ", добави той.
В България няма залежи на изумруди, само че има находки, които са се образували при избрани условия.
В музея " Земята и хората " у нас вършат и проучвания на камъни, благосъстоятелност на физически лица. За основаването на синтетичните изумруди експертите са се научили да имитират естествените процеси - високите температури и налягане, с цел да получат идеален камък. Но се оказва, че има и такива, създадени от останки от естествени изумруди, да вземем за пример при шлифоване. Тези останки се събират и " изливат " отначало. Така кристалът също се получава незамърсен и на процедура е идеален, нищо не се изхвърля и е доста по-евтин, изяснява Светла Старирадева. В музея е бил даден за оценка точно подобен камък, който е бил закупен в Япония.
В Колумбия трите съществени мини за изумруди, от които идва по-голямата част от продукцията на страната, са Музо, Чивор и Коскуез. Правителството е притежател на по-голямата част от земята, като отдава мините чартърен, само че има и частни такива.
Историята на добива на изумруди е дълга, обвързвана и с рабски труд и нечовешко отношение, с противозаконен рандеман, както и с въоръжени спорове, известни като " зелени войни ".
Най-ценни са смарагдите с леко синкавозелен в среднотъмен звук със мощна до ярка плътност. Най-често кристалите са дребни, призматични със междинна дължина 2-5 см и широчина 1-1,5 см, изясни основният организатор в НМ " Земята и хората ". По-големите кристали нормално са полупрозрачни до непрозрачни. Включванията в камъка удостоверяват естествения му генезис.
Смарагдът е прочут на народите от Древен Египет и Вавилон. Най-ранната известна мина се намира в планиската котловина Уади Сикайт в източната пустиня на Египет. Предполага се, че добивът е почнал през първи век пр.н.е. Римляните наричали скъпоценния зелен камък смарагдус, а региона - Смарагдовата планина. Това били фамозните изумрудени мини на Клеопатра.
В наши дни точно Колумбия е най-големият снабдител на изумруди в света. От мините й се добиват най-висококачествените смарагди с кондензиран синкавозелен цвят. С сходно качество са находищата в Източна Африка: Замбия, Танзания и Зимбабве. Разработват се и залежи в Бразилия, Русия, Мадагаскар, Пакистан, Афганистан, ЮАР.
По думите на специалиста в България са известни две места с находки - Урдините езера в Рила и при село Югово в Централните Родопи. Това при езерата е известно от 1956 година, а през 1985 година е оповестено за наш първи предпазен минераложки естествен обект.
Колумбия, страната със международна популярност като източник на едни от най-хубавите и скъпи изумруди в света, не просто се гордее с това. Зелените камъни заемат значимо място в износа й наред със златото, суровия нефт, кафето.
Изумрудите се образуват надълбоко в земните глъбини под въздействие на високи температури и налягане, научаваме при визитата си в Музея на изумруда в столицата Богота. Музеят показва история на добива и разнообразни мостри. По-интересното за нас, група български туристи, е, че съставлява дребна зала спрямо много по-големия бижутериен магазин, който се намира на първия етаж.
На процедура пътят към историята на скъпоценния камък минава около транспарантни витрини, събрали бижута от сребро и злато с изумруди с друга величина и бляскавост. Търговски трик или не, само че не всички съумяват да избегнат притегателната мощ на невероятните кристали и си потеглят с по някой накит.
По-зелените са и по-ценни. Яркостта също е симптом за по-висока стойност на камъка, изясняват търговците. И още - няма два идентични, тъй като при образуването си всеки има някакви включвания. Ако видите изумруд без недостатъци, знайте, че той е изкуствено основан. В природата няма съвършенство. Вие имате в някакъв смисъл уникат, който не се повтаря, акцентират бижутерите преимуществата на стоката си.
Смарагдът (изумруд) е вариация на минерала берил. Яркозеленият му цвят се дължи на примеси на хром и ванадий. Цветът на минералите е първото тяхно качество, което виждаме. Зеленият цвят е знак на пролетта и оптимизма, носи със себе си възприятието за живот. От известните над 6000 минерални типа, 900 имат зелен цвят или колорит, сподели за Българска телеграфна агенция Светла Старирадева, основен организатор в Националния музей " Земята и хората ".
В музея до пролетта е ситуирана краткотрайна галерия, в която, с изключение на от Колумбия, участват смарагди от Бразилия, Мозамбик, Русия и именитите мини на египетската кралица Клеопатра. Могат да се видят още доста други минерали, формирани през разнообразни геоложки столетия, при разнообразни условия, обединени от зеления си цвят.
По думите на Старирадева историята и добивът на изумрудите стартират от мините на Клеопатра в Древен Египет.
Легендата описа, че индийците първи са си научили да обработват камъка, за което би трябвало да се приложи някакъв абразив. И в Бразилия има огромни залежи, само че в Колумбия се среща зелен цвят със синкав нюанс. Колумбийците споделят, че тези цветове символизират страната им - Карибския басейн и джунглите, споделя Светла Старирадева.
Примес на желязо да вземем за пример дава жълтеникав нюанс, " погасява " цвета и камъкът не е толкоз стойностен.
Скъпоценните камъни са и опция за вложения, въпреки и не толкоз известна като парцелите или златото. За задачата се изискват и характерни знания за качествата им.
" Силата на активи като скъпоценните камъни е в тяхната необичайност и естетически качества, които при положително познаване могат да носят освен рентабилност, само че и други изгоди ", разяснява за Българска телеграфна агенция Макс Баклаян, създател и изпълнителен шеф на " Тавекс " (Tavex).
" Скорошно изследване на спестовните привички на българите, в което участвах дружно с Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), демонстрира, че доста дребна част от българите влагат в скъпоценни камъни, под 0,1 на 100. Това е елементарно обяснимо, тъй като както при вложението в изкуство, се изискват съществени механически знания за ориентировка в пазара плюс опция за различаване на подправените камъни/картини от същинските. Затова и ние следим по-голям интерес към стандартизирани артикули, каквито има златото, среброто и към този момент платината ", добави той.
В България няма залежи на изумруди, само че има находки, които са се образували при избрани условия.
В музея " Земята и хората " у нас вършат и проучвания на камъни, благосъстоятелност на физически лица. За основаването на синтетичните изумруди експертите са се научили да имитират естествените процеси - високите температури и налягане, с цел да получат идеален камък. Но се оказва, че има и такива, създадени от останки от естествени изумруди, да вземем за пример при шлифоване. Тези останки се събират и " изливат " отначало. Така кристалът също се получава незамърсен и на процедура е идеален, нищо не се изхвърля и е доста по-евтин, изяснява Светла Старирадева. В музея е бил даден за оценка точно подобен камък, който е бил закупен в Япония.
В Колумбия трите съществени мини за изумруди, от които идва по-голямата част от продукцията на страната, са Музо, Чивор и Коскуез. Правителството е притежател на по-голямата част от земята, като отдава мините чартърен, само че има и частни такива.
Историята на добива на изумруди е дълга, обвързвана и с рабски труд и нечовешко отношение, с противозаконен рандеман, както и с въоръжени спорове, известни като " зелени войни ".
Най-ценни са смарагдите с леко синкавозелен в среднотъмен звук със мощна до ярка плътност. Най-често кристалите са дребни, призматични със междинна дължина 2-5 см и широчина 1-1,5 см, изясни основният организатор в НМ " Земята и хората ". По-големите кристали нормално са полупрозрачни до непрозрачни. Включванията в камъка удостоверяват естествения му генезис.
Смарагдът е прочут на народите от Древен Египет и Вавилон. Най-ранната известна мина се намира в планиската котловина Уади Сикайт в източната пустиня на Египет. Предполага се, че добивът е почнал през първи век пр.н.е. Римляните наричали скъпоценния зелен камък смарагдус, а региона - Смарагдовата планина. Това били фамозните изумрудени мини на Клеопатра.
В наши дни точно Колумбия е най-големият снабдител на изумруди в света. От мините й се добиват най-висококачествените смарагди с кондензиран синкавозелен цвят. С сходно качество са находищата в Източна Африка: Замбия, Танзания и Зимбабве. Разработват се и залежи в Бразилия, Русия, Мадагаскар, Пакистан, Афганистан, ЮАР.
По думите на специалиста в България са известни две места с находки - Урдините езера в Рила и при село Югово в Централните Родопи. Това при езерата е известно от 1956 година, а през 1985 година е оповестено за наш първи предпазен минераложки естествен обект.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ