Черно и бяло - новият любим цвят на Холивуд
Цветът? Демоде. В момента на мода в Холивуд е черно-бялото с филми като " Белфаст " и " Трагедията на Макбет ", включени в съревнованието за премиите " Оскар " в неделя вечер, съобщи Франс прес.
Филмът " Белфаст ", въодушевен от детството на режисьора Кенет Брана в Северна Ирландия, и " Трагедията на Макбет " - акомодацията на Шекспир, дело на Джоел Коен, са най-новите произведения, които вземат решение да се откажат от цветовете, с цел да подчертават върху историческата вероятност на описа или да дадат преимущество на човешкия и съкровен аспект.
" Цветът ви разрешава да изобразявате хората красиво, само че черно-бялото ви дава опция да ги усетите ", споделя Кенет Брана за кино лентата си " Белфаст ", за който е почерпил ентусиазъм като очевидец на насилието в Северна Ирландия в края на 60-те. Продукцията ще се съревновава в седем категории на " Оскар " -ите, в това число за водещата премия за най-хубав игрален филм.
Дори в случай че " луксозен пейзаж на пустиня или планинска верига " може да бъде показан по ефектен метод с помощта на цветовете, " човешкото лице е това, което придобива извънредно измерение с черно-бяла фотография, на голям екран ", продължава режисьорът. Този избор " придава поетично измерение на нещата, които другояче биха изглеждали малко банални ", добавя Кенет Брана.
За оператора на " Трагедията на Макбет ", французина Бруно Делбонел, черно-бялото " е имало за цел да внесе превзетост " и вечен щрих към тази акомодация на класиката. Ролята на Макбет се извършва от Дензъл Уошингтън, който ще се бори за втория си " Оскар " за най-хубав артист в дългата си кариера.
Черно-бели филми не престават да се снимат постоянно и се радват на триумф, откакто цветът " поема властта " през 50-те години на предишния век. Това става допустимо с помощта на създаването на по-евтини технологии от тези, употребявани за очароването на публиката с " Магьосникът от Оз " или " Отнесени от вихъра ", снимани през 1939 година
През 2012 година " Артистът ", освен черно-бял, само че и глух, победи на " Оскар " -ите, като завоюва премията за най-хубав игрален филм. Неотдавна продукции като " Рома " и " Манк " също бяха поощрени от Холивуд за тяхната снимка.
Тази година обаче наподобява изборът на филми сякаш много залага на нюанси на сивото.
" Всички се събрахме. Това беше като среща на съюза на режисьорите ", пошегува се Майк Милс, чиято фамилна драма " Училището на живота " (C`mon C`mon) с Хоакин Финикс в основната роля също е " щастливо безцветна ".
" Обичам черно-бялото. Супер парвеню съм. Гледам доста черно-бели филми, това са филмите на моите герои, нали? ", добавя Милс.
Във кино лентата " Преминаването " ( " Черно и бяло в нас се преплитат " ), чиято звезда Рут Нега беше номинирана за голям брой оценки, тази техника се употребява, с цел да подчертае по-добре расовата дискриминация. Филмът, с който Ребека Хол дебютира като режисьор, споделя историята на чернокожа жена в Ню Йорк през 20-те години на предишния век. Героинята й намира от дълго време изгубена другарка от детството, която също като нея се показва за бяла с помощта на задоволително бледата си кожа.
" Това не беше просто стилистичен избор. Сметнах, че е концептуален избор да направя филм за колоризма (дискриминация въз основа на цвета на кожата), който самичък по себе си е прочистен от всевъзможен цвят ", изясни преди време Хол на кинофестивала Сънданс.
" Разглеждаме лицата и незабавно ги слагаме в категории. Категориите в последна сметка се оказват значими, само че постоянно са и неуместни ", добавя тя.
Съвпадение ли е настоящето обилие от черно-бели кино планове? Някои специалисти показват, че сходни трендове се следят в Инстаграм и обществените медии. Това може да изясни за какво публиката, която преди свързваше жанра със старомодни, интелектуални или скучни филми, в този момент е подготвена да прояви интерес към него.
По думите на Майк Милс черно-бялото е толкоз " нереално ", че създава съвсем " вълшебен резултат върху фена ". " Вече не сме в действителния свят. Въвлечени сме в история, в изкуство ", добавя режисьорът.
Филмът " Белфаст ", въодушевен от детството на режисьора Кенет Брана в Северна Ирландия, и " Трагедията на Макбет " - акомодацията на Шекспир, дело на Джоел Коен, са най-новите произведения, които вземат решение да се откажат от цветовете, с цел да подчертават върху историческата вероятност на описа или да дадат преимущество на човешкия и съкровен аспект.
" Цветът ви разрешава да изобразявате хората красиво, само че черно-бялото ви дава опция да ги усетите ", споделя Кенет Брана за кино лентата си " Белфаст ", за който е почерпил ентусиазъм като очевидец на насилието в Северна Ирландия в края на 60-те. Продукцията ще се съревновава в седем категории на " Оскар " -ите, в това число за водещата премия за най-хубав игрален филм.
Дори в случай че " луксозен пейзаж на пустиня или планинска верига " може да бъде показан по ефектен метод с помощта на цветовете, " човешкото лице е това, което придобива извънредно измерение с черно-бяла фотография, на голям екран ", продължава режисьорът. Този избор " придава поетично измерение на нещата, които другояче биха изглеждали малко банални ", добавя Кенет Брана.
За оператора на " Трагедията на Макбет ", французина Бруно Делбонел, черно-бялото " е имало за цел да внесе превзетост " и вечен щрих към тази акомодация на класиката. Ролята на Макбет се извършва от Дензъл Уошингтън, който ще се бори за втория си " Оскар " за най-хубав артист в дългата си кариера.
Черно-бели филми не престават да се снимат постоянно и се радват на триумф, откакто цветът " поема властта " през 50-те години на предишния век. Това става допустимо с помощта на създаването на по-евтини технологии от тези, употребявани за очароването на публиката с " Магьосникът от Оз " или " Отнесени от вихъра ", снимани през 1939 година
През 2012 година " Артистът ", освен черно-бял, само че и глух, победи на " Оскар " -ите, като завоюва премията за най-хубав игрален филм. Неотдавна продукции като " Рома " и " Манк " също бяха поощрени от Холивуд за тяхната снимка.
Тази година обаче наподобява изборът на филми сякаш много залага на нюанси на сивото.
" Всички се събрахме. Това беше като среща на съюза на режисьорите ", пошегува се Майк Милс, чиято фамилна драма " Училището на живота " (C`mon C`mon) с Хоакин Финикс в основната роля също е " щастливо безцветна ".
" Обичам черно-бялото. Супер парвеню съм. Гледам доста черно-бели филми, това са филмите на моите герои, нали? ", добавя Милс.
Във кино лентата " Преминаването " ( " Черно и бяло в нас се преплитат " ), чиято звезда Рут Нега беше номинирана за голям брой оценки, тази техника се употребява, с цел да подчертае по-добре расовата дискриминация. Филмът, с който Ребека Хол дебютира като режисьор, споделя историята на чернокожа жена в Ню Йорк през 20-те години на предишния век. Героинята й намира от дълго време изгубена другарка от детството, която също като нея се показва за бяла с помощта на задоволително бледата си кожа.
" Това не беше просто стилистичен избор. Сметнах, че е концептуален избор да направя филм за колоризма (дискриминация въз основа на цвета на кожата), който самичък по себе си е прочистен от всевъзможен цвят ", изясни преди време Хол на кинофестивала Сънданс.
" Разглеждаме лицата и незабавно ги слагаме в категории. Категориите в последна сметка се оказват значими, само че постоянно са и неуместни ", добавя тя.
Съвпадение ли е настоящето обилие от черно-бели кино планове? Някои специалисти показват, че сходни трендове се следят в Инстаграм и обществените медии. Това може да изясни за какво публиката, която преди свързваше жанра със старомодни, интелектуални или скучни филми, в този момент е подготвена да прояви интерес към него.
По думите на Майк Милс черно-бялото е толкоз " нереално ", че създава съвсем " вълшебен резултат върху фена ". " Вече не сме в действителния свят. Въвлечени сме в история, в изкуство ", добавя режисьорът.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ