Цветанка Ризова е автор и водещ на едно от най-емблематичните

Цветанка Ризова е създател и водещ на едно от най-емблематичните настоящи излъчвания в българския ефир - " Лице в лице " по bTV. На стола против нея през последните години сядат всички политически фигури, които дължат отговори на обществото по най-горещите тематики от деня, а точните ѝ въпроси печелят доверието на милионите фенове пред дребния екран към този момент повече от 20 години. В навечерието на предварителните парламентарни избори на 11 юли тя застава – вижте фрагмент от изявлението с нея:

Всеки ден в " Лице в лице " посрещате най-актуалните посетители от политическия живот, по най-горещите тематики. Виждате ли смяна в политическото говорене като цяло на прага на следващите парламентарни избори?

Да, виждам. Опозиционните партии се радикализираха. Вероятно допускат, че това им носи повече доверие. И надлежно - гласоподаватели. Управляващите до неотдавна се пробват да усетят настроенията на хората и към момента се лутат - от позитивното говорене за бъдещето към атакуващо служебното държавно управление. Освен това - разногласията и дебатите са по-конкретни.

Имат ли в действителност хората потребност от необятни телевизионни диспути, с цел да решат за кого да гласоподават?

Да. Всяка поява във формат, в който би трябвало да се аргументираш, да обясняваш, да изразяваш позиция, е нужна на обществото. Спорещият постоянно наподобява войник, а в случай че излъчва убеденост и подготвеност, това носи позитиви. Зрители постоянно ми пишат, че някои диспути наклоняват везните за това за кого да гласоподават.

В " Лице в лице " покривате горещите тематики от деня, най-често с главните настоящи лица. Как успявате да се подготвите за всяко предаване, да осигурите точните събеседници, да сте настоящи даже в случай че се появят нови условия, до момента в който предаването към този момент тече?

Подготовката за всяко предаване е дълъг развой, а не кампаниен и ситуативен. Аз съм натрупала информация години наред, изследвала съм условия и процеси, правила съм аналогии, следила съм политическия живот. Събитията от деня единствено попълнят още квадратчета от професионалната ми подготовка, от време на време даже затвърждават моите оценки и упования. А за събеседниците се грижим дружно с моята продуцентка Бисера Ангелова. Понякога каним хора в последния миг, час-два преди предаването, в случай че събитията го изискват. Правим разбърквания, пренасочваме посетители. За да може нашата публика да получи най-ценното - настояща информация и своевременен разбор.

Предаването ви е съществена естрада в отразяването на предизборната акция за феновете на bTV. Очаквате ли нещо друго в тона, посланията, мотивацията на гостите си по отношение на акцията за вота преди 3 месеца?

Мотивацията не се е трансформирала. Но разкритията на служебния кабинет, глобите по закона Магнитски, като че ли трансформират основите за диалог. За едни те служат за удостоверение на тези, изразявани през последните години, за други - да се оправдават, да показват неразбиране и неодобрение. Тезите са същите, основата на диалозите - малко по-конкретна.

Въпрос най-много на подготовка, на гений, на опит или пък на добър продуцент е положителното телевизионно изявление?

Всичко, взето дружно. Каквото от изброените нагоре неща да махнете, лишава от същността, смисъла и известността на предаването.

Трябва ли да има граници в изразяването на персонални отзиви от страна на публицисти, когато става въпрос за политика?

Журналистът е човек с позиция, с ангажимент към политическите и обществените събития и да се прави на безусловно безпристрастен, е ненужно. Но би трябвало да има граници, с цел да не се сътвори чувство у аудиторията, че един публицист, предаване или редакция могат да пренесат персоналните си пристрастия в работата и да отразяват действителността необективно. Журналистът не би трябвало да визира опцията на събеседника да изрази своята теза и позиция. Събеседникът не трябва да се усеща като на подсъдима пейка. Но би трябвало да бъде предизвикан, оценен, изпитван. Има тематики, по които, в случай че журналистът не бъде задоволително настойчив, се трансформира в съизвършител. А това е във щета на публичния интерес.

Какво отличава същинската публицистика от пропагандата в условия на предизборна акция?

Първо, отличават ги източниците на информация. Пропагандните медии са едностранчиви, не позволяват друго мнение, стоят като пазач към своя патрон. Те са пощенски кутии, до които доближават сякаш " следствия ", сякаш информации, сякаш.... Истинският публицист употребява разнообразни източници на информация. Второ, отличава ги тонът. Той при пропагандаторите е нагъл, думите им са пропити с злоба, с отрова, с ненавист, с скотски боязън. Те пишат панегерици, а не информация и разбори. Истинската публицистика е с позиция, само че поднесена с обстоятелства, с сдържаност, с умна аналитичност и носи в себе си опция за избор на аудиторията си.

Цялото изявление с Цветанка Ризова можете да намерите.