Цветанка Ризова е автор и водещ на едно от най-емблематичните

Цветанка Ризова е създател и водещ на едно от най-емблематичните настоящи излъчвания в българския ефир - " Лице в лице " по bTV. На стола против нея през последните години сядат всички политически фигури, които дължат отговори на обществото по най-горещите тематики от деня, а точните й въпроси печелят доверието на милионите фенове пред дребния екран към този момент повече от 20 години.

Тя няма учители и кумири - учи от всекиго и от всичко. Не обича подражанието и не следва модели. Казва, че " работата на човек има смисъл единствено, в случай че самичък си изработиш модел и система. Вдъхновението, любознанието и атмосферата са персонални неща, които в случай че ти липсват, ти липсва характерност. "

Много обича импровизациите и провокациите. Същото важи за иронията и самоиронията, само че не и за сарказма. Вярва, че журналистът може да бъде мощен с доста неща, само че преди всичко - със личните си качества и почерк. После - със своята самостоятелност. С неналичието на обвързаности, страхове, подмолни контакти и връзки.

Занимава се с журналистика, тъй като политиката я вълнува същински. Застава зад дела, които имат смисъл и я допират. Социални, научни, културни. Носител е на доста награди - неколкократно получава годишното студентско отличие на Софийския университет за верен български език и е първият и единствен публицист, получил премията " Черноризец Храбър " за телевизионна журналистика. Автор е на две книги - едната с лирика - " Прекрасното дете ", а другата - с определени изявленията.

В разгара на предизборната конкуренция Цветанка Ризова приказва пред Dir.bg за политическата изразителност, професионализма и свободата на словото.

Авторът и водещ на " Лице в лице " приказва пред Dir.bg за политическото говорене, професионализма и свободата на словото.

Всеки ден в " Лице в лице " посрещате най-актуалните посетители от политическия живот, по най-горещите тематики. Виждате ли смяна в политическото говорене като цяло на прага на следващите парламентарни избори?

Да, виждам. Опозиционните партии се радикализираха. Вероятно допускат, че това им носи повече доверие. И надлежно - гласоподаватели. Управляващите до неотдавна се пробват да усетят настроенията на хората и към момента се лутат - от позитивното говорене за бъдещето към атакуващо служебното държавно управление. Освен това - разногласията и дебатите са по-конкретни.

Снимка: bTV

Стана съвременно политици да заобикалят да приказват пред медии, а да избират обществените мрежи като пряк канал за посланията си. Мнозина винят самите медии, упрекват ги в пристрастия, непрофесионализъм, некомпетентност. Как тълкувате това отношение?

Не мисля, че е това. Това е оправдание. Измислен за " служебно прилагане " от партиите мотив. Когато публикуваш монолози в обществените медии, ти на процедура нямаш конкурент. Няма кой да ти задава уточняващи въпроси, няма кой да изрази подозрение. Ти оставаш самичък със себе си, със личните си изказвания, личната си позиция. Това е доста комфортно, само че със подозрителен, съгласно мен, резултат. Когато е случайно и целесъобразно по някаква причина, минава. Но когато стане система, хората го одобряват с огромни запаси и схващат, че зад него се крие " прикритие ". Става неполезно. Понякога и карикатурно.

Същото важи за политиците, които не подценяват медиите, само че чакат да бъдат отразени положително, за сметка на съперниците им. И когато това не се случва, хвърлят силата си в дискредитиране на нашата специалност - вместо да поработят върху личните си позиции и послания, да вземем за пример.

Имат ли в действителност хората потребност от необятни телевизионни диспути, с цел да решат за кого да гласоподават?

Да. Всяка поява във формат, в който би трябвало да се аргументираш, да обясняваш, да изразяваш позиция, е нужна на обществото. Спорещият постоянно наподобява войник, а в случай че излъчва убеденост и подготвеност, това носи позитиви. Зрители постоянно ми пишат, че някои диспути наклоняват везните за това за кого да гласоподават.

След толкоз години опит като водеща на знаково публицистично предаване, има ли политици, които ви изненадват като събеседници? С какво?

Все по-рядко. Обичайно знам какво да чакам от събеседниците си. Понякога ми е любопитно да следя по какъв начин специалисти се трансформират във воини на избрана партия и тази трансформация ми е забавна. Но като цяло политиците рядко излизат от личните си облици.

Снимка: bTV

В " Лице в лице " покривате горещите тематики от деня, най-често с главните настоящи лица. Как успявате да се подготвите за всяко предаване, да осигурите точните събеседници, да сте настоящи даже в случай че се появят нови условия, до момента в който предаването към този момент тече?

Подготовката за всяко предаване е дълъг развой, а не кампаниен и ситуативен. Аз съм натрупала информация години наред, изследвала съм условия и процеси, правила съм аналогии, следила съм политическия живот. Събитията от деня единствено попълнят още квадратчета от професионалната ми подготовка, от време на време даже затвърждават моите оценки и упования. А за събеседниците се грижим дружно с моята продуцентка Бисера Ангелова. Понякога каним хора в последния миг, час-два преди предаването, в случай че събитията го изискват. Правим разбърквания, пренасочваме посетители. За да може нашата публика да получи най-ценното - настояща информация и своевременен разбор.

Предаването ви е съществена естрада в отразяването на предизборната акция за феновете на bTV. Очаквате ли нещо друго в тона, посланията, мотивацията на гостите си по отношение на акцията за вота преди 3 месеца?

Мотивацията не се е трансформирала. Но разкритията на служебния кабинет, глобите по закона Магнитски, като че ли трансформират основите за диалог. За едни те служат за удостоверение на тези, изразявани през последните години, за други - да се оправдават, да показват неразбиране и неодобрение. Тезите са същите, основата на диалозите - малко по-конкретна.

Въпрос най-много на подготовка, на гений, на опит или пък на добър продуцент е положителното телевизионно изявление?

Всичко, взето дружно. Каквото от изброените нагоре неща да махнете, лишава от същността, смисъла и известността на предаването.

Има една доктрина, че в случай че събеседникът си е тръгнал от изявлението удовлетворен, значи водещият не си е приключил работата. Съгласна ли сте?

Не напълно. Понякога събеседникът си мисли, че е бил толкоз безапелационен, че остава лъжливо удовлетворен. Да не надценяваме способността за себеоценка на част от събеседниците.

Трябва ли да има граници в изразяването на персонални отзиви от страна на публицисти, когато става въпрос за политика?

Журналистът е човек с позиция, с ангажимент към политическите и обществените събития и да се прави на безусловно безпристрастен, е ненужно. Но би трябвало да има граници, с цел да не се сътвори чувство у аудиторията, че един публицист, предаване или редакция могат да пренесат персоналните си пристрастия в работата и да отразяват действителността необективно. Журналистът не би трябвало да визира опцията на събеседника да изрази своята теза и позиция. Събеседникът не трябва да се усеща като на подсъдима пейка. Но би трябвало да бъде предизвикан, оценен, изпитван. Има тематики, по които, в случай че журналистът не бъде задоволително настойчив, се трансформира в съизвършител. А това е във щета на публичния интерес.

Снимка: bTV

Какво отличава същинската публицистика от пропагандата в условия на предизборна акция?

Първо, отличават ги източниците на информация. Пропагандните медии са едностранчиви, не позволяват друго мнение, стоят като пазач към своя патрон. Те са пощенски кутии, до които доближават сякаш " следствия ", сякаш информации, сякаш.... Истинският публицист употребява разнообразни източници на информация. Второ, отличава ги тонът. Той при пропагандаторите е нагъл, думите им са пропити с злоба, с отрова, с ненавист, с скотски боязън. Те пишат панегерици, а не информация и разбори. Истинската публицистика е с позиция, само че поднесена с обстоятелства, с сдържаност, с умна аналитичност. И носи в себе си опция за избор на аудиторията си.

Лично за вас какво значи 112-ото място на България по независимост на словото?

Тъга. И яд.

Достатъчно мощна ли е медийната колегия у нас, с цел да се оправи с всички опити да се дискредитира журналистическата специалност?

Не напълно. За страдание. Защото доста постоянно едни и същи публицисти са се озовавали от разнообразни страни на еднакъв проблем. Някои в този момент звучат демократично, самоуверено, само че преди години обслужваха със същата, като днешната си пристрастеност тези, които в този момент подлагат на критика. Тези, които в този момент пазят лицата на десетилетното статукво със зъби и нокти, преди години бяха негови отрицатели, хулители, осъдители. И това е проблем. А тези неща се помнят. И е мъчно устойчивият да е дружно с поврътливия. Безсребърникът с получателя на траншове.