Цветана Манева е родена на 30 януари 1944 г. в

Цветана Манева е родена на 30 януари 1944 година в фамилията на известния пловдивски трагичен актьор Георги Манев. През 1966 година приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш. Кариерата и започва в Пловдивския трагичен спектакъл, където играе до 1979 година, когато се причислява към трупата на Театър „ Сълза и смях “ (1979-1991) и в Драматичен спектакъл „ Н. О. Масалитинов “ в Пловдив, Драматичен спектакъл „ Невена Коканова “ Ямбол и Общински трагичен спектакъл „ Апостол Карамитев ” Димитровград. Играе в постановките на Театър 199: „ Спорни сцени’81 “ от Едвард Радзински, „ Смъртта и момичето “ от Ариел Дорфман, „ Монолози за ва*ината “ от Ева Енслър, „ …И индивидът стана жива душа “ от Дейвид Хеър, „ КОКО “ от Саня Домазет, „ Хората от Оз “ от Яна Борисова. Участва още в спектакъл „ Сфумато “ и Младежки спектакъл „ Николай Бинев “.

Член на СБФД (1974) – в УС. Първи заместник-председател на САБ (1982). Преподавател в Първо частно театрално учебно заведение Любен Гройс в Нов български университет. Има голям брой функции в театъра: в пиеси на Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Стриндберг и други, само че е по-известна с функциите си в киното: играла е в над 50 български кино лентата. Преди измененията през 1989 година Манева е била национална представителка в 7-мо, 8-мо национално заседание и 9-то национално събрание; била е член на Пленума на Комитета за просвета и на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. През 1982 година е удостоена със званието „ национална артистка “. Хабилитиран професор. Манева е избирана и два следващи мандата за кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия – на XII и XIII конгрес. През 2004 година получава медал „ Стара планина “ за огромните й заслуги в региона на българския спектакъл и кино и във връзка 60 години от рождението й. През същата година Манева е удостоена и със званието Почетен жител на град Пловдив.

Не смейте да посягате на Цветана Манева
Tолкова ненавист вкупом от дълго време не бях виждал. Леле, майко! То не бе храчене, не бе знамение! Защо Цветана Манева взела участие в новия клип на Азис? Как не я било позор да поддържа чалгата?! Нахвърлихме се като кучета против една от най-големите актриси на България. Нападнахме я без да се замислим дали имаме право? Дали сме прави да я атакуваме? Кои сме ние и от позицията на какви я съдим за решенията й? Тази жена е постигнала 100 пъти повече от нас. Тя е по този начин висока в своето дарование, че може да прави каквото си пожелае.

Сега ще изкажа в резюме своята позиция. Не ми се ще да бъда отегчителен. Не желая да разясня самата ария, защото поп- фолка не ми е измежду обичаните тематики. Нито ми е по усета, нито пък се вълнувам от нея.

На Азис от много време съм му схванал играта. Не зная кому бе необходим целият този мъжко-женски имидж, на който държеше той през годините. Според мен този имидж въобще не му е необходим. Човекът си има глас, това е неоспорим факт. Оттам нататък той си поема отговорност за това какъв да бъде. Негова работа. Лично аз одобрявам повече Васко, в сравнение с Азис.

Стигнахме до най-важния въпрос. Каузата. Причината големина като Цветана Манева да вземе присъединяване в сходен план. Замислихте ли си за нея? Поне за секунда, две – преди да започнете да лаете? Говоря на тия, които осъдиха концепцията, единствено тъй като не я схванаха. На пръв взор може да наподобява неуместно да – дама от елита на културните среди в новия клип на Азис. Страшна драма, да. Ако не се замислиш защо… Каузата е да не се разделяме на черни и бели, на ходещи и недъгави, на небогати и богати. Каузата е да бъдем едно.

Ние – естествено – не се замислихме за това. Ние непосредствено скочихме в офанзива. Отново показахме и доказахме тесногръдието си. Проявихме се като същински българи. Първи на опашката за хейт. Последни на опашката за състрадание. Чета на стената си всевъзможни иронични и саркастични статуси по адрес на Цветана Манева и напряко пропадам в земята от позор. Наистина Срамувам се от някои мои санародници. Същите, които с дейностите си единствено потвърдиха нейните думи в края на клипа. В оня неин хубав монолог, в който е заложен целия план. Ще си разреша да го изтъквам:

„ Човешката природа е жестока. Към всяка непозната неточност. Различните са тук. Не са измислени. И кой реши, че те са неточност? Кой? Отхвърляме ги, обругаваме ги, по тях крещим… Защо? Простаци ли сме? Невежи? Зли ли сме, или сме жестоки хора… Забравили, че са добри…?