Соколов: Гордея се, че съм капитан
Цветан Соколов си сложи за цел да бъде образец за съотборниците си в националния тим и да ги поведе към спечелването на орден от огромно състезание. Диагоналът показа пред формалния уебсайт на федерация, че капитанската лента, която му бе връчена от Силвано Пранди, ще го накара да подхожда още по-отговорно към дилемите си в представителния ни отбор.
Г-н Соколов, към този момент сте капитан на националния тим. Какво трансформира този факт за вас?
Всичко. Това е огромна отговорност и се веселя, че я поемам. Трябва да се влагам доста повече. Досега давам 100 % от опциите си. Вече би трябвало да давам 110 и да бъда образец за новите и младите в отбора. Всеки е минал през този стадий. И аз съм бил млад. Гледал съм по какъв начин се държи капитанът на терена. Той би трябвало да е образец. Гордея се с капитанската лента и се веселя, че ще нося тази отговорност. Сега би трябвало да се давам повече от максимума. Капитанската лента значи доста за мен. Всеки млад си е мечтал да бъде национал. Сега имам опцията да измина пътя от новобранец и да стигна до капитан на България.
В националния отбор са събрани доста млади. Когато вие бяхте като тях, кой беше капитан и какво изискваше от вас?
Когато ме извикаха в националния отбор, капитан беше Пламен Константинов. Той изискваше от всички да се влагат ужасно доста в тренировките. Във всеки детайл. Да бъдем експерти. За него това беше пътят на израстване. На мен ми е дал ужасно доста. Показал ми е по какъв начин да се държа на игрището и отвън него. Да си капитан е огромна отговорност.
Когато взехте лентата, какво казахте?
Че ще се постарая да направя по този начин, че да се гордеят с мен. Старая се постоянно да съм положителен на игрището. Казах, че могат да разчитат на мен.
Започнахте работа с тандема Силвано Пранди - Николай Желязков. Какво е настроението?
Много е положително. Всички момчета се влагат доста. Има апетит за работа, за игра. Може би пандемията е плюс тъй като три месеца бяхме изолирани. Не играехме, не тренирахме. Сега сме се събрали и младите желаят да покажат, че могат да играят първокласен волейбол. Много е готино. Виждам старанието, доказването, тренировките. Голям плюс за националния тим. Когато се забавляваш, по този начин израстваш.
Идеята на управлението е Желязков да наследи Пранди. Ще се получи ли тази последователност?
Вече четвърта седмица съм с него. Досега не бях работил с него. Желязков има доста качествено виждане за волейбола. Гледах с него видео и той ми сподели неща, на които не бях обръщал внимание. Накара ме да направя една дребна крачка напред, което се оказва огромен плюс за мен. Малките елементи те вършат по-добър. Направи ми огромно усещане. Бих споделил, че на 30 години имам опит, играл съм в доста тимове. Забелязал съм, че треньорите като цяло не обръщат внимание на дребните елементи. Предпочитат да наредят тима, тъй като е формиран от звезди. Малките елементи обаче построяват по-добре професионалиста. Желязков е огромен експерт и с времето ще демонстрира от ден на ден от опциите си.
За страдание в тима има случай на ковид. Георги Сеганов се разболя. Притеснявате ли се от тази болест? Какво си говорите за нея?
След като се случи, се събрахме и помолихме всички да обърнем внимание на разграничаването, да бъдем по-отговорни. Волейболът е групов спорт. Най-малко 20 души сме в залата един до различен. Ако не се пазим нас, да пазим другите. В международен мащаб пандемията е огромна. Едни споделят какъв брой е ужасно, други са на противоположното мнение. Не е значимо какъв брой е сериозна пандемията. Трябва да й обръщаме внимание. Говорим си да сме по-отговорни един към различен и към фамилиите ни. Георги незабавно беше изолиран, бяха ни направени проби. Един ден не тренирахме. Всички проби бяха негативни и започнахме да упражняваме. Ако има още 1-2 случая, ще се върнем обратно. Нека да вършим това, което обичаме - волейбола.
Като капитан несъмнено сте се чули с Георги. Как е той?
В момента е добре. Най-много ме интересуваше по какъв начин е физически. Каза ми, че само няма подушване. Няма температура. Това е добра вест.
Първите мачове на тима ще са евроквалификацията с Израел през ноември, където ще се надигнем против домакините и Австрия. Смятате ли, че ще имаме проблеми с тези противници?
Преди няколко години бих дал отговор по различен метод. Сега ще кажа, че няма непобедими тимове. Всички считат, че сме любимци. За мен до момента в който последният съдийски сигнал не те завари като победител, значи, че може да паднеш. Моята настройка е, че отиваме да победим, да играем първокласен волейбол. Аз първи ще кажа, че отиваме да спечелим квалификацията. Всеки желае да побеждава и да израства. Този шампионат е изпълним, а паралелно с него и класирането на европейско състезание.
Имате богата сбирка от медали с клубовете си на най-високо равнище. Но и единствено един бронзов орден от европейско с националния тим. Можем ли да подобрим представянето си от Турция през 2009 година?
Дай Боже да счупим този карък. Изиграхме много полуфинали и натрупахме изгубени дребни финали. Много мощно си го поисквам. Наистина време е да създадем нещо огромно. България го заслужава. Хората постоянно са с нас в залата, поддържат ни и се надявам, че ще се случи.
Имате нов тим - " Динамо " (Москва). Какви са задачите ви там? Кога ще се присъедините към отбора?
Все още не зная, тъй като Русия още е затворена. Очаква се да се причисля в средата на август. В " Динамо " (Москва) задачите са високи. Когато за първи път се чух с представителите на клуба, си казахме тъкмо две думи. Имаме обща цел - да бием. " Динамо " е подобен отбор. Отдавна не са печелили титли. Надявам се да променим наклонността. От 2007 година отборът не е бил първенец. Дано се случи новия сезон. С някои момчета си приказваме.
Бяхте в " Зенит ". Няма да имате проблем с акомодацията. Как ще сравните съветското състезание с италианското, където сте спечелил доста?
По-тежко е поради пътуванията. Играеш един домашен мач, а по-късно пътуваш пет часа със аероплан за посещение. После прибиране. И това не е Шампионска лига, където отиваш в друга страна. В Русия има огромна часова разлика сред градовете. Волейболът е доста друг от италианския. На Апенините се залага на тактичност и техника. Всичко знаят за теб. В Русия е доста по-силов волейбола. Вариантът да паднеш от последния е по-малък, само че има доста качествени състезатели по два метра, които скачат по 1,5 метра. Ако си механически добре, е по-лесно в Русия. Но не си ли привикнал с пътуванията, е ликвидиране.
Казахте, че с Желязков сте гледал видео материал. Вече сте на 30 години. Мислил ли сте какво ще вършиме след края на кариерата и може ли да станете треньор?
Не бих споделил, че ще стана. Доста съм толерантен, само че има моменти, когато експлодирам. Мисля, че ще се занимавам с друго нещо от волейбол. Да сме живи и здрави, времето ще покаже. Не мога да кажа твърдо, че няма да съм във волейбола. Предпочитам да се съсредоточвам върху кариерата си. Искам да пораствам и знам, че мога доста да науча в спорта. А когато завърша, каквото сабя покаже.
Г-н Соколов, към този момент сте капитан на националния тим. Какво трансформира този факт за вас?
Всичко. Това е огромна отговорност и се веселя, че я поемам. Трябва да се влагам доста повече. Досега давам 100 % от опциите си. Вече би трябвало да давам 110 и да бъда образец за новите и младите в отбора. Всеки е минал през този стадий. И аз съм бил млад. Гледал съм по какъв начин се държи капитанът на терена. Той би трябвало да е образец. Гордея се с капитанската лента и се веселя, че ще нося тази отговорност. Сега би трябвало да се давам повече от максимума. Капитанската лента значи доста за мен. Всеки млад си е мечтал да бъде национал. Сега имам опцията да измина пътя от новобранец и да стигна до капитан на България.
В националния отбор са събрани доста млади. Когато вие бяхте като тях, кой беше капитан и какво изискваше от вас?
Когато ме извикаха в националния отбор, капитан беше Пламен Константинов. Той изискваше от всички да се влагат ужасно доста в тренировките. Във всеки детайл. Да бъдем експерти. За него това беше пътят на израстване. На мен ми е дал ужасно доста. Показал ми е по какъв начин да се държа на игрището и отвън него. Да си капитан е огромна отговорност.
Когато взехте лентата, какво казахте?
Че ще се постарая да направя по този начин, че да се гордеят с мен. Старая се постоянно да съм положителен на игрището. Казах, че могат да разчитат на мен.
Започнахте работа с тандема Силвано Пранди - Николай Желязков. Какво е настроението?
Много е положително. Всички момчета се влагат доста. Има апетит за работа, за игра. Може би пандемията е плюс тъй като три месеца бяхме изолирани. Не играехме, не тренирахме. Сега сме се събрали и младите желаят да покажат, че могат да играят първокласен волейбол. Много е готино. Виждам старанието, доказването, тренировките. Голям плюс за националния тим. Когато се забавляваш, по този начин израстваш.
Идеята на управлението е Желязков да наследи Пранди. Ще се получи ли тази последователност?
Вече четвърта седмица съм с него. Досега не бях работил с него. Желязков има доста качествено виждане за волейбола. Гледах с него видео и той ми сподели неща, на които не бях обръщал внимание. Накара ме да направя една дребна крачка напред, което се оказва огромен плюс за мен. Малките елементи те вършат по-добър. Направи ми огромно усещане. Бих споделил, че на 30 години имам опит, играл съм в доста тимове. Забелязал съм, че треньорите като цяло не обръщат внимание на дребните елементи. Предпочитат да наредят тима, тъй като е формиран от звезди. Малките елементи обаче построяват по-добре професионалиста. Желязков е огромен експерт и с времето ще демонстрира от ден на ден от опциите си.
За страдание в тима има случай на ковид. Георги Сеганов се разболя. Притеснявате ли се от тази болест? Какво си говорите за нея?
След като се случи, се събрахме и помолихме всички да обърнем внимание на разграничаването, да бъдем по-отговорни. Волейболът е групов спорт. Най-малко 20 души сме в залата един до различен. Ако не се пазим нас, да пазим другите. В международен мащаб пандемията е огромна. Едни споделят какъв брой е ужасно, други са на противоположното мнение. Не е значимо какъв брой е сериозна пандемията. Трябва да й обръщаме внимание. Говорим си да сме по-отговорни един към различен и към фамилиите ни. Георги незабавно беше изолиран, бяха ни направени проби. Един ден не тренирахме. Всички проби бяха негативни и започнахме да упражняваме. Ако има още 1-2 случая, ще се върнем обратно. Нека да вършим това, което обичаме - волейбола.
Като капитан несъмнено сте се чули с Георги. Как е той?
В момента е добре. Най-много ме интересуваше по какъв начин е физически. Каза ми, че само няма подушване. Няма температура. Това е добра вест.
Първите мачове на тима ще са евроквалификацията с Израел през ноември, където ще се надигнем против домакините и Австрия. Смятате ли, че ще имаме проблеми с тези противници?
Преди няколко години бих дал отговор по различен метод. Сега ще кажа, че няма непобедими тимове. Всички считат, че сме любимци. За мен до момента в който последният съдийски сигнал не те завари като победител, значи, че може да паднеш. Моята настройка е, че отиваме да победим, да играем първокласен волейбол. Аз първи ще кажа, че отиваме да спечелим квалификацията. Всеки желае да побеждава и да израства. Този шампионат е изпълним, а паралелно с него и класирането на европейско състезание.
Имате богата сбирка от медали с клубовете си на най-високо равнище. Но и единствено един бронзов орден от европейско с националния тим. Можем ли да подобрим представянето си от Турция през 2009 година?
Дай Боже да счупим този карък. Изиграхме много полуфинали и натрупахме изгубени дребни финали. Много мощно си го поисквам. Наистина време е да създадем нещо огромно. България го заслужава. Хората постоянно са с нас в залата, поддържат ни и се надявам, че ще се случи.
Имате нов тим - " Динамо " (Москва). Какви са задачите ви там? Кога ще се присъедините към отбора?
Все още не зная, тъй като Русия още е затворена. Очаква се да се причисля в средата на август. В " Динамо " (Москва) задачите са високи. Когато за първи път се чух с представителите на клуба, си казахме тъкмо две думи. Имаме обща цел - да бием. " Динамо " е подобен отбор. Отдавна не са печелили титли. Надявам се да променим наклонността. От 2007 година отборът не е бил първенец. Дано се случи новия сезон. С някои момчета си приказваме.
Бяхте в " Зенит ". Няма да имате проблем с акомодацията. Как ще сравните съветското състезание с италианското, където сте спечелил доста?
По-тежко е поради пътуванията. Играеш един домашен мач, а по-късно пътуваш пет часа със аероплан за посещение. После прибиране. И това не е Шампионска лига, където отиваш в друга страна. В Русия има огромна часова разлика сред градовете. Волейболът е доста друг от италианския. На Апенините се залага на тактичност и техника. Всичко знаят за теб. В Русия е доста по-силов волейбола. Вариантът да паднеш от последния е по-малък, само че има доста качествени състезатели по два метра, които скачат по 1,5 метра. Ако си механически добре, е по-лесно в Русия. Но не си ли привикнал с пътуванията, е ликвидиране.
Казахте, че с Желязков сте гледал видео материал. Вече сте на 30 години. Мислил ли сте какво ще вършиме след края на кариерата и може ли да станете треньор?
Не бих споделил, че ще стана. Доста съм толерантен, само че има моменти, когато експлодирам. Мисля, че ще се занимавам с друго нещо от волейбол. Да сме живи и здрави, времето ще покаже. Не мога да кажа твърдо, че няма да съм във волейбола. Предпочитам да се съсредоточвам върху кариерата си. Искам да пораствам и знам, че мога доста да науча в спорта. А когато завърша, каквото сабя покаже.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ