Цветан Соколов: Искам отново да играя на Олимпиада
Цветан Соколов е може би най-голямата звезда в българския народен тим. Големият капацитет на младия гений от село Ресилово e видян рано и Цецо получава първата си повиквателна за мъжкия тим, когато е едвам на 15. Петнадесет години по-късно 206-сантиметровият диагонал е същинският водач на " лъвовете ".
Соколов бе част от състава, който се бори за бронзовите медали на европейското състезание през 2009 година, а също по този начин оказа помощ на България да стигне до полуфиналите на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година Той и съотборниците му не съумяха да завоюват място на Игрите в Токио 2020, макар че бяха напълно покрай успеха в решаващия трети гейм в дуела против Бразилия в междуконтиненталните квалификации, като демонстрираха ужасно показване в континенталните квалификации.
На клубно равнище Соколов започва кариерата си в Марек Юнион Ивкони (Дупница), от където бе трансфериран в италианския Трентино Волей Тренто и съвсем незабавно завоюва злато на международното клубно състезание през 2009 година
Сега 30-годишният играч е същинска легенда на волейбола. Участва в осем издания, три пъти печели международната купа (всички с Итас Трентино). Седем пъти се качва на почетната стълбичка с три разнообразни клуба, три пъти влиза в Идеалния тим на конкуренцията. Волейболистът може да се похвали и със седем медала от Шампионската лига, включителнои с Кучине Лубе (Чивитанова).
През 2019/2020 с съветския Зенит (Казан) Соколов завоюва Купата на Русия, сребро в съветската Суперлига и бронз на международното клубно състезание, преди прехвърлянето в Динамо (Москва).
Соколов даде особено изявление за уеб страницата на ФИВБ. Ето какво сподели той:
Какво беше детството ти, преди да започнеш да играеш волейбол?
Бях диво дете. По през целия ден бях на открито - в детството ми имаше доста смях, независимост и, несъмнено, много пакости. Обичах да играя футбол и в ранните си години не мислех, че ще стартира да упражнявам волейбол.
Как се срещна с в олейбола? Какво те накара да се влюбиш в спорта и да го превърнеш в своя специалност?
Срещнахме се инцидентно. Треньорът на Марек пристигна при мен и ме попита дали желая да опитам да играя волейбол. Реших да опитвам, основно тъй като по този метод нямаше да ми се постанова да заставам у дома и да работя в градината. Това, което ме накара да се влюбя в него, са динамичността и стратегическото мислене, което би трябвало човек да има, с цел да може да разрешаваш избрани обстановки за секунди, както и мощните страсти, които постоянно съм изпитвал от първия миг.
Талантът ти те трансформира в национална звезда в ранните ти младежки години, а скоро по-късно стана огромна интернационална звезда. Как известността и славата трансформираха персоналния ти живот?
Не бих споделил, че са трансформирали нещо в персоналния ми живот, само че ме накараха да порасна доста по-рано, в сравнение с желаех (смее се).
Създаде семейство и стана татко на близнаци на 24 години. Как това се отрази на кариерата ти като волейболист?
Повлия по позитивен метод. Това е най-хубавото нещо, което в миналото ми се е случвало, тъй като фамилията ми ме е направило това, което съм сега. Всички мои достижения са наши взаимни достижения.
Кой тим и самостоятелни достижения на терена се гордееш най-вече?
Бих споделил, че всеки орден е значим и е достижение, което ще запомня освен като премия, само че и като самопризнание за напъните и работата, които съм положил през годините. Според мен няма самостоятелни достижения в отборните спортове. Всяка победа и всяка премия отразява работата в екип, тъй че считам, че всичките ми самостоятелни награди са с помощта на екипа и момчетата, с които упражнявах и работя всекидневно.
А отвън терена?
Гордея се със фамилията и приятелите си, които постоянно са били с мен през годините.
Имаш седем медала и три самостоятелни награди от международните клубни шампионати с три разнообразни тима. Това, наподобява, е твоят шампионат. Ще успееш ли да го постигнеш с четвърти тим, да вземем за пример с новия си клуб Динамо Москва?
Със сигурност не го схващам като „ моя шампионат “. Имам доста награди и от Шампионската лига. Надявам се да имам достойнството да играя на още повече международни клубни шампионати и да печеля още медали. Всеки път, когато играя край, е наслаждение и чест за мен. Дай Боже, уповавам се да имам доста благоприятни условия да усещам тази тръпка, без значение от шампионата.
С националния тим обаче медалът към този момент е единствено един - бронз на европейското състезание през 2009 година С напускането на капитана Виктор Йосифов и опитния Теодор Салпаров, ти ставаш главен водач на тима. С подмладения състав на " лъвовете " виждаш ли капацитет за повече медали от огромни надпревари?
За страдание, с националния тим постоянно бяхме доста покрай медалите, само че не задоволително. Искрено се надявам това да се промени с течение на времето, тъй като имам вяра в новото потомство и виждам огромния капацитет, който има. Надявам се да успеем да преодолеем това проклинание, тъй като считам, че България го заслужава.
България игра ужасно и в двата квалификационни шампионата за Токио 2020, само че спря единствено на крачка, преди да завоюва олимпийска квота. Няколко месеца по-късно кое доминира - приятният спомен от положителното показване или горчивината от пропуснатия късмет?
Горчивият усет от това, че не е класирахме, надвива, тъй като за всеки състезател това е най-важното съревнование, към което се стреми.
Какъв е споменът ти за единственото ти присъединяване на олимпиада до момента - през 2012 година, когато България беше измежду полуфиналистите?
Беше необикновено преживяване, което откровено се надявам да преживея още веднъж.
Клубният сезон в Русия завърши прибързано поради пандемията. Къде и по какъв начин прекара времето си от този момент до момента? Какво накара теб и жена ти да участвате толкоз интензивно в благотворителни начинания, с цел да помогнете на нуждаещите се?
Прекарвахме времето най-вече в изолираност, тъй като ограниченията го изискваха. Съпругата ми и аз непрекъснато поддържаме благотворителни начинания и дела. Подозирам, че въпросът ви е провокиран от обстоятелството, че го обявихме обществено за първи път. Ние имаме вяра, че хората не би трябвало да се хвалят с благотворителността, само че този път беше друго, тъй като акцията се нуждаеше от гласност, с цел да бъде сполучлива, тъй като хората бяха нейният главен мотор. Подкрепихме акцията и я обявихме обществено, с цел да могат повече хора да се включат. Вярвам, че би трябвало да си оказваме помощ взаимно освен в сложни моменти, само че и в забързаното си всекидневие, тъй като една общителна дума или усмивка постоянно могат да създадат огромна смяна в нечий ден.
Соколов бе част от състава, който се бори за бронзовите медали на европейското състезание през 2009 година, а също по този начин оказа помощ на България да стигне до полуфиналите на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година Той и съотборниците му не съумяха да завоюват място на Игрите в Токио 2020, макар че бяха напълно покрай успеха в решаващия трети гейм в дуела против Бразилия в междуконтиненталните квалификации, като демонстрираха ужасно показване в континенталните квалификации.
На клубно равнище Соколов започва кариерата си в Марек Юнион Ивкони (Дупница), от където бе трансфериран в италианския Трентино Волей Тренто и съвсем незабавно завоюва злато на международното клубно състезание през 2009 година
Сега 30-годишният играч е същинска легенда на волейбола. Участва в осем издания, три пъти печели международната купа (всички с Итас Трентино). Седем пъти се качва на почетната стълбичка с три разнообразни клуба, три пъти влиза в Идеалния тим на конкуренцията. Волейболистът може да се похвали и със седем медала от Шампионската лига, включителнои с Кучине Лубе (Чивитанова).
През 2019/2020 с съветския Зенит (Казан) Соколов завоюва Купата на Русия, сребро в съветската Суперлига и бронз на международното клубно състезание, преди прехвърлянето в Динамо (Москва).
Соколов даде особено изявление за уеб страницата на ФИВБ. Ето какво сподели той:
Какво беше детството ти, преди да започнеш да играеш волейбол?
Бях диво дете. По през целия ден бях на открито - в детството ми имаше доста смях, независимост и, несъмнено, много пакости. Обичах да играя футбол и в ранните си години не мислех, че ще стартира да упражнявам волейбол.
Как се срещна с в олейбола? Какво те накара да се влюбиш в спорта и да го превърнеш в своя специалност?
Срещнахме се инцидентно. Треньорът на Марек пристигна при мен и ме попита дали желая да опитам да играя волейбол. Реших да опитвам, основно тъй като по този метод нямаше да ми се постанова да заставам у дома и да работя в градината. Това, което ме накара да се влюбя в него, са динамичността и стратегическото мислене, което би трябвало човек да има, с цел да може да разрешаваш избрани обстановки за секунди, както и мощните страсти, които постоянно съм изпитвал от първия миг.
Талантът ти те трансформира в национална звезда в ранните ти младежки години, а скоро по-късно стана огромна интернационална звезда. Как известността и славата трансформираха персоналния ти живот?
Не бих споделил, че са трансформирали нещо в персоналния ми живот, само че ме накараха да порасна доста по-рано, в сравнение с желаех (смее се).
Създаде семейство и стана татко на близнаци на 24 години. Как това се отрази на кариерата ти като волейболист?
Повлия по позитивен метод. Това е най-хубавото нещо, което в миналото ми се е случвало, тъй като фамилията ми ме е направило това, което съм сега. Всички мои достижения са наши взаимни достижения.
Кой тим и самостоятелни достижения на терена се гордееш най-вече?
Бих споделил, че всеки орден е значим и е достижение, което ще запомня освен като премия, само че и като самопризнание за напъните и работата, които съм положил през годините. Според мен няма самостоятелни достижения в отборните спортове. Всяка победа и всяка премия отразява работата в екип, тъй че считам, че всичките ми самостоятелни награди са с помощта на екипа и момчетата, с които упражнявах и работя всекидневно.
А отвън терена?
Гордея се със фамилията и приятелите си, които постоянно са били с мен през годините.
Имаш седем медала и три самостоятелни награди от международните клубни шампионати с три разнообразни тима. Това, наподобява, е твоят шампионат. Ще успееш ли да го постигнеш с четвърти тим, да вземем за пример с новия си клуб Динамо Москва?
Със сигурност не го схващам като „ моя шампионат “. Имам доста награди и от Шампионската лига. Надявам се да имам достойнството да играя на още повече международни клубни шампионати и да печеля още медали. Всеки път, когато играя край, е наслаждение и чест за мен. Дай Боже, уповавам се да имам доста благоприятни условия да усещам тази тръпка, без значение от шампионата.
С националния тим обаче медалът към този момент е единствено един - бронз на европейското състезание през 2009 година С напускането на капитана Виктор Йосифов и опитния Теодор Салпаров, ти ставаш главен водач на тима. С подмладения състав на " лъвовете " виждаш ли капацитет за повече медали от огромни надпревари?
За страдание, с националния тим постоянно бяхме доста покрай медалите, само че не задоволително. Искрено се надявам това да се промени с течение на времето, тъй като имам вяра в новото потомство и виждам огромния капацитет, който има. Надявам се да успеем да преодолеем това проклинание, тъй като считам, че България го заслужава.
България игра ужасно и в двата квалификационни шампионата за Токио 2020, само че спря единствено на крачка, преди да завоюва олимпийска квота. Няколко месеца по-късно кое доминира - приятният спомен от положителното показване или горчивината от пропуснатия късмет?
Горчивият усет от това, че не е класирахме, надвива, тъй като за всеки състезател това е най-важното съревнование, към което се стреми.
Какъв е споменът ти за единственото ти присъединяване на олимпиада до момента - през 2012 година, когато България беше измежду полуфиналистите?
Беше необикновено преживяване, което откровено се надявам да преживея още веднъж.
Клубният сезон в Русия завърши прибързано поради пандемията. Къде и по какъв начин прекара времето си от този момент до момента? Какво накара теб и жена ти да участвате толкоз интензивно в благотворителни начинания, с цел да помогнете на нуждаещите се?
Прекарвахме времето най-вече в изолираност, тъй като ограниченията го изискваха. Съпругата ми и аз непрекъснато поддържаме благотворителни начинания и дела. Подозирам, че въпросът ви е провокиран от обстоятелството, че го обявихме обществено за първи път. Ние имаме вяра, че хората не би трябвало да се хвалят с благотворителността, само че този път беше друго, тъй като акцията се нуждаеше от гласност, с цел да бъде сполучлива, тъй като хората бяха нейният главен мотор. Подкрепихме акцията и я обявихме обществено, с цел да могат повече хора да се включат. Вярвам, че би трябвало да си оказваме помощ взаимно освен в сложни моменти, само че и в забързаното си всекидневие, тъй като една общителна дума или усмивка постоянно могат да създадат огромна смяна в нечий ден.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ