Цветан Паров е първият български учен, който провежда дълбочинно проучване

Цветан Паров е първият български академик, който организира дълбочинно изследване на въздействието, което външната атмосферна температура оказва върху вътрешността на един от огромните ледници на о. Ливингстън – Перуника (снимка: Българска антарктическа експедиция)

Ако въздухът в недрата на ледниците на о. Ливингстън стане едвам с 0.2 градуса по Целзий по-топъл, огромна част от тях ще се разтопят. Това сочат данните от дълбочинно изследване, направено от българския откривател и физик инж. Цветан Паров, по време на 32-рата антарктическа експедиция, която се организира сега.

Обобщението е изведено на база едномесечен мониторинг на данни, добити от датчици, особено ситуирани за плана вътре в самия хладилник. Според тях, бързото повишаване на зоната на ледотопене и формиране на ледени пукнатини по периферията на ледника, го прави още по-уязвим за външно въздействие.

Евентуално разтапяне на ледниците би довело до приключване на голямо количество сладка вода в соления Южен океан и би трансформирало изцяло екосистемата в акваторията на Антарктика. А това сигурно ще повлияе голям брой процеси в световен проект.
още по темата
„ Резултатите от това изследване не са непредвидени. То единствено удостовери предварителната догадка, че салдото, който крепи съществуването на ледниците в тази област от Антарктида, е извънредно тънък и покачване на атмосферните температури от едвам 0.2 градуса по Целзий би унищожило по-голямата част от ледената завивка. Което от своя страна би могло да има доста съществени световни последици ”, разяснява инж. Паров.

За пръв път българин организира сходно дълбочинно изследване на въздействието, което външната атмосферна температура оказва върху вътрешността на един от огромните ледници на о. Ливингстън – Перуника. Данните за проучването са добити от 15 датчика, ситуирани на дълбочина до 20 м в ледените пукнатини. Те регистрират температура, мокрота и посока на въздушните течения.

Данните сочат, че мощните ветрове на повърхността провокират турбулентни процеси в дълбочина, които са извънредно значим фактор за измененията на температурата навътре в ледника. Те навлизат надълбоко през пукнатините му и оказват помощ да се запазят ниските температури в дълбочина, назад на процесите в периферията.

Данните за проучването са добити от 15 датчика, ситуирани на дълбочина до 20 м в ледените пукнатини (снимка: Българска антарктическа експедиция)

„ Колкото и леденият вятър от повърхността да спомага за опазване целостта на ледника, той не може да компенсира напълно дейното ледотопене по периферията. Бях тук преди пет години, оттогава няма насъбран нов лед, т.е. трендът е все надолу ”, установи физикът.

Междувременно, съгласно последния отчет на глациолози от програмата за премерване на масата на ледената завивка (IMBIE) на Европейската галактическа организация, топенето на ледниците в Антарктика и Гренландия се е нараснало пет пъти от 1992 година Скоростта на размразяване на ледниците се е нараснала доста през 2010 година и е достигнала своя връх през 2019 година, когато ледените покривки на Антарктика и Гренландия са изгубили 612 милиарда тона лед. Топенето на ледените покривки е повишило световното морско равнище с 21 мм през последните 30 години.

Изследванията на хладилник „ Перуника ”, в границите на 32-рата Българска антарктическа експедиция на о. Ливингстън, се правят със съдействието на Националния център за полярни проучвания и Българския антарктически институт и с финансовата поддръжка на Министерство на образованието и науката.