Популярността ме научи да крия емоциите си
ЦВЕТА СТРАТИЕВА е по-известна като ФЛОРА. Родена е на 9 май в Стара Загора, където живее единствено до момента в който навърши една годинка, след което фамилията ѝ се мести във Варна. Когато е на 10, идва в София. На 17 печели влиятелна стипендия и отпътува да следва в Англия. Сменила е 6 учебни заведения за 12 години. Това я прави много адаптивна към измененията и всичко, което ѝ се случва. Сега е единствено на 21, само че е извънредно известна влогърка и инфлуенсърка, като през последните месеци притегли интереса на аудиторията и с видеата, които снима с политическите водачи на България. Учи публицистика в Нов български университет. Може да я видите по Българска национална телевизия и в канала ѝ в YouTube, където клиповете ѝ имат общо над 8 милиона гледания.
– Как Цвета Стратиева стана Флора?
– Когато бях в XI и XII клас, живеех в Англия, тъй като завоювах стипендия да изучавам там. Първия ден ме извикаха в кабинета на шефа и ми споделиха: Цвета е доста мъчно за изговаряне, по какъв начин се превежда? Обясних какво значи на британски и ми измислиха да съм Флора. Макар че първоначално не ми харесваше, по този начин си остана. И като започнах да качвам видеа в моя канал, използвах този, да го назовем, артистичен псевдоним, с който ме познават в общественото пространство. А моето си име е за околните ми.
– Имате 118 хиляди клиенти на канала ви в YouTube. Как се " събират " или " печелят " толкоз хора, които да чакат да качите следващото видео?
– Ами много мъчно се култивира публика, изключително в днешно време, когато всеки може да гледа всичко когато и да е. Това са хора, които във всеки миг може да си тръгнат от канала. Фактът, че са абонирани, не ти дава никакви гаранции, че ще гледат наличието. Трябва в действителност да предлагаш нещо, което го няма до този миг и да е доста друго, с цел да може да накараш надлежно тези хора да останат даже откакто се абонират и да са им забавни видеата.
– А пречат ли ви " гратисчиите " – тези, които не са абонирани за канала, само че въпреки всичко са любопитни да видят какво има в него?
– Навсякъде има подобен вид хора, които желаят да получат нещо гратис. Абонирането за канала не коства пари, само че е форма на " възнаграждение " или просто " продан на валута " с индивида, чиито видеа гледаш. Всеки както си реши, в последна сметка. Но за мен е по-важно да върша наличието, което желая, а оттова нататък, който реши – да се абонира.
– Имайки поради тематиката на някои ваши известни видеа, да чакаме ли, че скоро ще дадете по-директен принос в политиката?
– Няма да е напълно скоро, защото в този момент съм на мнение, че тези краткотрайни парламенти, които са от по 2-3 месеца, извънредно доста изхабяват. Дори и качествени персони, които са влезнали да се борят за стойностни дела, не могат да разпрострат кой знае какъв капацитет. Ако аз реша да вляза в политиката и употребявам аудиторията, която имам, хората иска ми се доверят един или два пъти, само че на третия ще кажат: Ами, Флора, съжаляваме, само че ние желаеме да гледаме видеа, а не да гласуваме. Смятам, че в случай че се стремиш да капитализираш от вота, получен в интернет, би трябвало да го направиш, когато си безусловно сигурен, че това е най-правилният миг. А и да си задоволително квалифициран, въпреки всичко. В последна сметка, няма нищо по-смехотворно от това да влезеш в политиката, когато си на 20, да се изхабиш за 5-6 години, без да имаш никакъв потенциал или качества, и по-късно да се постанова да си търсиш някакво друго поле за развиване.
– Какво може да накара младежите да стартират да се интересуват от политика?
– Приятели и познати на моята възраст, както и сътрудниците ми от университета, демонстрират интерес към политиката. Но, несъмнено, това е една доста изолирана среда и не може да се вършат генерални изводи. Като цяло, младите са привлечени от политиката, само че до избрана степен – дотолкоз, доколкото в инстаграм, тик-ток или фейсбук могат да видят колажи, занимателни мемета или картинки. Но доста рядко биха седнали да гледат напълно някакво политическо изявление или да се заинтересуват какво стои зад съответната партия, какви са нейните дела и по този начин нататък. Но аз имам вяра, че и това е начало: под някаква форма въпреки всичко да се пробуди ползата към политиката. Тя никога не е скучна, най-малко за мен. От доста дребна се интересувам от това. Ако в действителност се вглъбиш в политиката и в драмите, които се случват във всяка партия (не, че това е хубаво), и се запознаеш с идеологиите, с другите хора, въпреки и да не сте на едно и също мнение по доста въпроси, става извънредно забавно. Само че би трябвало хората да го видят – даже и под някаква може би по-лековата форма.
– След като прекарахте несъмнено време с политиците, които заснехте във вашите видеа, промени ли се мнението ви за тях или за партията, която съставляват?
– Доста се промени. Имах доста отрицателно мнение за някои от участниците в съответната поредност. Смятах, че са скучни хора, с които нямаме безусловно никакви допирни точки и мъчно ще намерим какво да си кажем. Но в действителност се оказа, че те наподобяват по един метод на екрана и имат избран по-строг обществен облик, действително обаче " зад кулисите " са доста разнообразни. И в случай че би трябвало, както се споделя с хубавата българска дума, да " нахейтя " някого, в този момент ми е доста по-трудно да го направя, тъй като знам, че индивидът действително не е подобен, какъвто наподобява. Но не мога да кажа: абе, не слушайте това, което приказва пред аудитория, тъй като в действителност е доста готин.
Знам, че хората избират нещо по-лековато, тъй като след три пъти избори тази година е обикновено да влизат в YouTube, с цел да се разсеят по някакъв метод, а виждат отново същото – политически видеа. Така че ги разбирам.
– Смятате ли, че видеата на политическа тема ви донесоха най-голяма известност?
– Не, изобщо дори. Видеата на политическа тема оказват помощ за привличане на нов вид публика, която до момента не те е гледала. Но като цяло моите клиенти са много по-щастливи, когато върша видеа, свързани с моя персонален живот, с университета, с Англия, с пътувания, с влогове и по този начин нататък. Политическите видеа са нещо, което върша малко като цивилен дълг един тип, тъй като знам, че е нещо ново за мен, по някакъв метод ме изважда от зоната ми на комфорт и ограмотява до някаква степен другите, доколкото може, несъмнено, едно 15-минутно видео. Така младата публика има опция да научи кои са политиците и какво съставляват.
– Кое от видеата си харесвате най-вече, въпреки и да не е от най-гледаните?
– Може би най-любимото ми е " Когато емигрантите напущат България ". То също е доста гледано и обобщава целия развой на живота ми в Англия. Честно казано, не желаех да го фотографирам, тъй като, когато се връщах в Англия след всичките ми ваканции, постоянно се усещах доста тъжна, напряко ми се ревеше. За малко да се откажа от концепцията за това видео, само че в този момент доста си го одобрявам и ми е прелестно да видя, че съм запечатала по някакъв метод възприятията и страстите, които съм изпитвала в границите на две години.
– Как обяснявате на баба ви какво работите като инфлуенсър и влогър?
– Тъй като към момента имам шанса да съм студентка, не ми се е налагало да повеждам някакъв пълностоен диалог за това какво работя. Моите близки знаят, че сътворявам видеа в YouTube и получавам пари от реклами. Това е. Плюс някакви спонсорства, които имам, а и работата ми в Българска национална телевизия.
Много е мъчно да се изясни изцяло какво върша. Не мисля, че хората схващат изцяло, само че въпреки всичко имат базова концепция по какъв начин работят нещата при мен.
– Кога разбрахте, че сте известна? Изведнъж ли стана или незабелязано?
Всъщност, е доста хубаво, че живеех в Англия, до момента в който това се случваше и събирах нови почитатели. Много хора, когато го вършат в България, може да се самозабравят или да решат, че са огромната работа, тъй като пет души гледат видеата им. Англичаните пък викаха: какво ни интересува, че си известна в непозната страна, у нас тука никой не те знае. Цялото това нещо много ми оказа помощ, тъй като знаех, че някъде има хора, които ме гледат или биха ме спрели на улицата, само че там, където пребивавам, съм си просто себе си. Така че много се веселя, че цялата първа година не ми се замая главата от някакви цифри, от хилядите хора, които се абонираха за канала ми и споделяха какъв брой съм страхотна.
– Какво не знаят множеството хора за инфлуенсърите и влогърите като вас?
– Някои ни подлагат на критика, че това е най-лесният тип работа. Но съм сигурна, че 80% от тях не биха го издържали. И не толкоз поради това, че би трябвало да седиш и да обработваш видеа. Окей, всеки човек има работа, сблъсква се с някакви компликации, среща избрани спънки. Според мен те няма да устоят да са в общественото пространство. Защото всеки човек има мнение – за това палто, с което съм облечена сега, или ми споделя, че наподобявам грозна и недоспала на някое изявление, или споделя примерно, че е очаквал повече от мен. Когато ти го напишат 100 души, а си имал доста гнусен ден, не съм сигурна, че огромна част от хората биха го издържали. И нямаш право да отвръщаш също по този начин. Всички могат да приказват каквото си изискат за теб и да те наскърбяват с всевъзможни термини. Но сега, в който отговориш, правиш най-голямата неточност. Трябва единствено да търпиш и се превръщаш в една гъба, която попива публичните настроения и обиди по твой адрес.
– На това ли ви научи известността – да сте по-обрана, да внимавате по какъв начин реагирате?
– До някаква степен – да. Научи ме, че би трябвало да обера страстите си, да обмислям какво пиша и споделям. Макар че това крие и риска да прескочиш някои граници, да отидеш в едно поле, където нищо не те интересува и всеки може да си приказва каквото си желае. А ти да ги описваш като " злобни злобари " и да не приемаш градивна рецензия. Но като цяло се научих на това, че може да правиш най-безобидното нещо на света, само че отново ще се откри " другар ", който ще ти пожелае да умреш. Например, да снимаш по какъв начин си поливаш цветята, а някой да ти напише: Ей, хвърли се отнякъде! Във всяка обстановка постоянно ще се появи човек, който ще те подлага на критика, няма да те хареса и ще го показва обществено и гласно. Но ще има и други, които ще дадат палец нагоре, и 100 души ще се съгласят с тях...
– Наричат ви министър ръководител на YouTube, има апели от вида на " Флора президент! " във фейсбук. Как реагирате на сходни думи?
– Смея се. В последна сметка, се веселя, че под една или друга форма хората най-малко имат мотив да схванат значимостта на президента и да си създадат труда да вкарат малко политическа реторика във всекидневната тирада. Но, в кръга на шегата, аз с горделивост, въпреки и недемократично определена, одобрявам ролята на министър-председателя на YouTube. Нямаше гласоподаване, в случай че би трябвало да сме почтени, само че никой не е протестирал до момента, тъй че...
За Флора политиката не е скучна
Видеата в канала ѝ имат общо над 8 милиона гледания
Снимки персонален списък
– Кой ще бъде идващият политик, с който ще се състезавате по брой гласоподаватели или почитатели?
– Наскоро се замислих, че в новия парламент влизат народни представители, спечелили местата си с по-ниска изборна интензивност. В момента " Възраждане " е седмата и най-малката партия в Народното събрание със 127 549 гласа, което значи, че в случай че желая да имам повече клиенти от една парламентарно показана партия, би трябвало да стигна 127 хиляди. Общо взето, единствено 10 хиляди са нужни, с цел да се изравним, по този начин да се каже. Остана единствено да го разглася в канала, и се надявам, че бързичко ще ги събера.
– Кое е най-важното, което научихте от срещите ви с политици?
– Може би осъзнах, че всичко това, което виждаме в общественото пространство, в по-голяма степен може да не е тъкмо по този начин и да е изфабрикувано. Разбрах, че най-важните решения в страната доста постоянно не са плод на огромни конспирации, които може да се прочетат в избрани медии.
– Колко време ви лишава обработката на един 10-минутен клип, да вземем за пример?
– Може би към 25-30 часа – толкоз ми трябват, с цел да намеря всички реплики, да направя зумчета, преходи и по този начин нататък. А за 50-минутен клип – от 50 часа нагоре.
– Затова ли не ви остава време за сън? Преди няколко дни публикувахте фотография от бележника ви, от който се вижда, че спите по 2-3 часа на денонощие...
– Хубаво е, че хората към този момент го осъзнават. Даже сега върша видео, което демонстрира какво има зад целия развой на основаването на това, което качвам в YouTube. Много е елементарно да го заклеймиш, че не е сериозна работа, не е някакво съществено занятие, не е същинско. Но в последна сметка, дали ще седнал съм 60 часа и ще попълням екселски таблици или ще вкарвам данни на компютър, или 60 часа ще цъкам на програмата и ще обработвам видео, няма голяма разлика.
– Имаше изказване, че YouTube в страната ни преди време изплаща за българската публика по-малко средства на каналите от реклама. Според вашите наблюдения, промени ли се това? И може ли човек в България да се устоя от YouTube?
– По принцип, е правилно, че у нас се заплаща много малко. България е на последно място в Европейския съюз по всички ранглисти и стопанската система ни не се движи с доста положителни темпове, което се отразява и на заплащането на влогърите и инфлуенсърите. Обаче през последните две-три години много се трансформираха нещата и, да кажем, двойно или тройно се усилиха приходите, които се изплащат от YouTube в България. На този стадий бих споделила, че към момента не е задоволително да се издържаш от това. Но траекторията, по която вървят процесите в тази област, сочат, че до пет години ще е безусловно задоволително да си живееш добре.
– А по какъв начин попаднахте в Българската национална телевизия?
– Тъй като понякога развъртвам канала си към политическа тема, от Българска национална телевизия го видяха. И желаеха свежи лица, които по някакъв метод да възпламенят младежите да гледат малкия екран или каченото в интернет. Свързаха се с мен и по този начин започнах да работя там. Харесва ми, тъй като отношението е доста положително и си проличава, че в действителност са заинтригувани от това, което върша и се случва и в моя канал. Отворени са към младите и към това да се промени имиджът на Българска национална телевизия като медия, забавна единствено за възрастните хора.
Работата в Българска национална телевизия ѝ отива
– Какво дотам ви харесва в Англия, че бихте желали да го има и в България? И противоположното – кое от родината си мечтаете да придвижите във Англия и да запалите англичаните по нещо наше?
– В България ми харесва повече. Но неотдавна се замислих, че усещам някаква носталгия по Англия, и даже съм си резервирала билет, с цел да се върна за малко там. Като повсеместен метод на живот, в случай че би трябвало да върша избор сред двете страни, избирам България. Но има неща в Англия като ред, правдивост и правда, които ги няма толкоз у нас и ми липсват.
Ще дам доста неотдавнашен образец: преди дни пътувах за Пловдив с рейс и водачът пушеше в самия салон. Не, че е най-големият проблем на света, само че такова нещо в Англия в никакъв случай не би се случило. То е неуместно. Дори в такситата няма да видиш водачи да пушат. Не ми харесва, че у нас се нарушава редът на доста базово ниво, даже на най-ниското допустимо ходило, да не приказваме за огромните лостови равнища, където корупцията е чудовищна. А желаеме да има някакъв ред, правдивост и по този начин нататък, в случай, че самите ние не съблюдаваме съществени правила.
А в Англия бих пренесла нашата свободолюбивост, която е доста присъща на българските жители. Свободата на мислене у нас се отнася до всевъзможни сфери. В Англия, в случай че нещо не работи под една или друга форма, си имат справочник, към който прибягват, и не могат да излязат отвън кутията, по този начин да се каже. В България, в случай че ти се скапе тв приемникът, ще го подпреш с нещо, ще намериш някакво решение единствено и единствено да проработи. От бедност хората прибягват до какво ли не. Тази креативност на мисълта доста ми подхожда, а в Англия я няма.
– Канят ви за изявленията в разнообразни медии, вие също се изявявате като публицист. Кое ви е по-приятно – да питате или да отговаряте на въпроси?
– Като че ли – да давам отговор. Поне знам отговорите – в множеството случаи. Е, питали са ме и някои много сложни неща. Но по-приятно ми е да приказвам. Когато съм в ролята на питащия, доста постоянно аз би трябвало под всякаква форма да не помня личните си отзиви и позиции по въпросните тематики и да се съсредоточвам единствено върху съответния човек. И това е още малко по-сложно за мен. Трудно ми е да имам този баланс, да съм като робот в тази ситуация и да не кажа: нелепости приказваш, аз знам, че това не е правилно! Но с времето се узнавам и в тази сфера да съм малко по-обрана.
– Кога се чувствате по-голяма звезда от хората, които вие самата интервюирахте?
– Случвало ми се е да фотографирам политик, а сме примерно в някакъв по-малък град и някой да пристигна да каже: Здравейте, доста ви одобрявам. Може ли една фотография? И въпросният политик таман се зарадва, че вижда младеж, само че се оказва, че в действителност желаят селфи с Флора...
– Как Цвета Стратиева стана Флора?
– Когато бях в XI и XII клас, живеех в Англия, тъй като завоювах стипендия да изучавам там. Първия ден ме извикаха в кабинета на шефа и ми споделиха: Цвета е доста мъчно за изговаряне, по какъв начин се превежда? Обясних какво значи на британски и ми измислиха да съм Флора. Макар че първоначално не ми харесваше, по този начин си остана. И като започнах да качвам видеа в моя канал, използвах този, да го назовем, артистичен псевдоним, с който ме познават в общественото пространство. А моето си име е за околните ми.
– Имате 118 хиляди клиенти на канала ви в YouTube. Как се " събират " или " печелят " толкоз хора, които да чакат да качите следващото видео?
– Ами много мъчно се култивира публика, изключително в днешно време, когато всеки може да гледа всичко когато и да е. Това са хора, които във всеки миг може да си тръгнат от канала. Фактът, че са абонирани, не ти дава никакви гаранции, че ще гледат наличието. Трябва в действителност да предлагаш нещо, което го няма до този миг и да е доста друго, с цел да може да накараш надлежно тези хора да останат даже откакто се абонират и да са им забавни видеата.
– А пречат ли ви " гратисчиите " – тези, които не са абонирани за канала, само че въпреки всичко са любопитни да видят какво има в него?
– Навсякъде има подобен вид хора, които желаят да получат нещо гратис. Абонирането за канала не коства пари, само че е форма на " възнаграждение " или просто " продан на валута " с индивида, чиито видеа гледаш. Всеки както си реши, в последна сметка. Но за мен е по-важно да върша наличието, което желая, а оттова нататък, който реши – да се абонира.
– Имайки поради тематиката на някои ваши известни видеа, да чакаме ли, че скоро ще дадете по-директен принос в политиката?
– Няма да е напълно скоро, защото в този момент съм на мнение, че тези краткотрайни парламенти, които са от по 2-3 месеца, извънредно доста изхабяват. Дори и качествени персони, които са влезнали да се борят за стойностни дела, не могат да разпрострат кой знае какъв капацитет. Ако аз реша да вляза в политиката и употребявам аудиторията, която имам, хората иска ми се доверят един или два пъти, само че на третия ще кажат: Ами, Флора, съжаляваме, само че ние желаеме да гледаме видеа, а не да гласуваме. Смятам, че в случай че се стремиш да капитализираш от вота, получен в интернет, би трябвало да го направиш, когато си безусловно сигурен, че това е най-правилният миг. А и да си задоволително квалифициран, въпреки всичко. В последна сметка, няма нищо по-смехотворно от това да влезеш в политиката, когато си на 20, да се изхабиш за 5-6 години, без да имаш никакъв потенциал или качества, и по-късно да се постанова да си търсиш някакво друго поле за развиване.
– Какво може да накара младежите да стартират да се интересуват от политика?
– Приятели и познати на моята възраст, както и сътрудниците ми от университета, демонстрират интерес към политиката. Но, несъмнено, това е една доста изолирана среда и не може да се вършат генерални изводи. Като цяло, младите са привлечени от политиката, само че до избрана степен – дотолкоз, доколкото в инстаграм, тик-ток или фейсбук могат да видят колажи, занимателни мемета или картинки. Но доста рядко биха седнали да гледат напълно някакво политическо изявление или да се заинтересуват какво стои зад съответната партия, какви са нейните дела и по този начин нататък. Но аз имам вяра, че и това е начало: под някаква форма въпреки всичко да се пробуди ползата към политиката. Тя никога не е скучна, най-малко за мен. От доста дребна се интересувам от това. Ако в действителност се вглъбиш в политиката и в драмите, които се случват във всяка партия (не, че това е хубаво), и се запознаеш с идеологиите, с другите хора, въпреки и да не сте на едно и също мнение по доста въпроси, става извънредно забавно. Само че би трябвало хората да го видят – даже и под някаква може би по-лековата форма.
– След като прекарахте несъмнено време с политиците, които заснехте във вашите видеа, промени ли се мнението ви за тях или за партията, която съставляват?
– Доста се промени. Имах доста отрицателно мнение за някои от участниците в съответната поредност. Смятах, че са скучни хора, с които нямаме безусловно никакви допирни точки и мъчно ще намерим какво да си кажем. Но в действителност се оказа, че те наподобяват по един метод на екрана и имат избран по-строг обществен облик, действително обаче " зад кулисите " са доста разнообразни. И в случай че би трябвало, както се споделя с хубавата българска дума, да " нахейтя " някого, в този момент ми е доста по-трудно да го направя, тъй като знам, че индивидът действително не е подобен, какъвто наподобява. Но не мога да кажа: абе, не слушайте това, което приказва пред аудитория, тъй като в действителност е доста готин.
Знам, че хората избират нещо по-лековато, тъй като след три пъти избори тази година е обикновено да влизат в YouTube, с цел да се разсеят по някакъв метод, а виждат отново същото – политически видеа. Така че ги разбирам.
– Смятате ли, че видеата на политическа тема ви донесоха най-голяма известност?
– Не, изобщо дори. Видеата на политическа тема оказват помощ за привличане на нов вид публика, която до момента не те е гледала. Но като цяло моите клиенти са много по-щастливи, когато върша видеа, свързани с моя персонален живот, с университета, с Англия, с пътувания, с влогове и по този начин нататък. Политическите видеа са нещо, което върша малко като цивилен дълг един тип, тъй като знам, че е нещо ново за мен, по някакъв метод ме изважда от зоната ми на комфорт и ограмотява до някаква степен другите, доколкото може, несъмнено, едно 15-минутно видео. Така младата публика има опция да научи кои са политиците и какво съставляват.
– Кое от видеата си харесвате най-вече, въпреки и да не е от най-гледаните?
– Може би най-любимото ми е " Когато емигрантите напущат България ". То също е доста гледано и обобщава целия развой на живота ми в Англия. Честно казано, не желаех да го фотографирам, тъй като, когато се връщах в Англия след всичките ми ваканции, постоянно се усещах доста тъжна, напряко ми се ревеше. За малко да се откажа от концепцията за това видео, само че в този момент доста си го одобрявам и ми е прелестно да видя, че съм запечатала по някакъв метод възприятията и страстите, които съм изпитвала в границите на две години.
– Как обяснявате на баба ви какво работите като инфлуенсър и влогър?
– Тъй като към момента имам шанса да съм студентка, не ми се е налагало да повеждам някакъв пълностоен диалог за това какво работя. Моите близки знаят, че сътворявам видеа в YouTube и получавам пари от реклами. Това е. Плюс някакви спонсорства, които имам, а и работата ми в Българска национална телевизия.
Много е мъчно да се изясни изцяло какво върша. Не мисля, че хората схващат изцяло, само че въпреки всичко имат базова концепция по какъв начин работят нещата при мен.
– Кога разбрахте, че сте известна? Изведнъж ли стана или незабелязано?
Всъщност, е доста хубаво, че живеех в Англия, до момента в който това се случваше и събирах нови почитатели. Много хора, когато го вършат в България, може да се самозабравят или да решат, че са огромната работа, тъй като пет души гледат видеата им. Англичаните пък викаха: какво ни интересува, че си известна в непозната страна, у нас тука никой не те знае. Цялото това нещо много ми оказа помощ, тъй като знаех, че някъде има хора, които ме гледат или биха ме спрели на улицата, само че там, където пребивавам, съм си просто себе си. Така че много се веселя, че цялата първа година не ми се замая главата от някакви цифри, от хилядите хора, които се абонираха за канала ми и споделяха какъв брой съм страхотна.
– Какво не знаят множеството хора за инфлуенсърите и влогърите като вас?
– Някои ни подлагат на критика, че това е най-лесният тип работа. Но съм сигурна, че 80% от тях не биха го издържали. И не толкоз поради това, че би трябвало да седиш и да обработваш видеа. Окей, всеки човек има работа, сблъсква се с някакви компликации, среща избрани спънки. Според мен те няма да устоят да са в общественото пространство. Защото всеки човек има мнение – за това палто, с което съм облечена сега, или ми споделя, че наподобявам грозна и недоспала на някое изявление, или споделя примерно, че е очаквал повече от мен. Когато ти го напишат 100 души, а си имал доста гнусен ден, не съм сигурна, че огромна част от хората биха го издържали. И нямаш право да отвръщаш също по този начин. Всички могат да приказват каквото си изискат за теб и да те наскърбяват с всевъзможни термини. Но сега, в който отговориш, правиш най-голямата неточност. Трябва единствено да търпиш и се превръщаш в една гъба, която попива публичните настроения и обиди по твой адрес.
– На това ли ви научи известността – да сте по-обрана, да внимавате по какъв начин реагирате?
– До някаква степен – да. Научи ме, че би трябвало да обера страстите си, да обмислям какво пиша и споделям. Макар че това крие и риска да прескочиш някои граници, да отидеш в едно поле, където нищо не те интересува и всеки може да си приказва каквото си желае. А ти да ги описваш като " злобни злобари " и да не приемаш градивна рецензия. Но като цяло се научих на това, че може да правиш най-безобидното нещо на света, само че отново ще се откри " другар ", който ще ти пожелае да умреш. Например, да снимаш по какъв начин си поливаш цветята, а някой да ти напише: Ей, хвърли се отнякъде! Във всяка обстановка постоянно ще се появи човек, който ще те подлага на критика, няма да те хареса и ще го показва обществено и гласно. Но ще има и други, които ще дадат палец нагоре, и 100 души ще се съгласят с тях...
– Наричат ви министър ръководител на YouTube, има апели от вида на " Флора президент! " във фейсбук. Как реагирате на сходни думи?
– Смея се. В последна сметка, се веселя, че под една или друга форма хората най-малко имат мотив да схванат значимостта на президента и да си създадат труда да вкарат малко политическа реторика във всекидневната тирада. Но, в кръга на шегата, аз с горделивост, въпреки и недемократично определена, одобрявам ролята на министър-председателя на YouTube. Нямаше гласоподаване, в случай че би трябвало да сме почтени, само че никой не е протестирал до момента, тъй че...
За Флора политиката не е скучна
Видеата в канала ѝ имат общо над 8 милиона гледания
Снимки персонален списък
– Кой ще бъде идващият политик, с който ще се състезавате по брой гласоподаватели или почитатели?
– Наскоро се замислих, че в новия парламент влизат народни представители, спечелили местата си с по-ниска изборна интензивност. В момента " Възраждане " е седмата и най-малката партия в Народното събрание със 127 549 гласа, което значи, че в случай че желая да имам повече клиенти от една парламентарно показана партия, би трябвало да стигна 127 хиляди. Общо взето, единствено 10 хиляди са нужни, с цел да се изравним, по този начин да се каже. Остана единствено да го разглася в канала, и се надявам, че бързичко ще ги събера.
– Кое е най-важното, което научихте от срещите ви с политици?
– Може би осъзнах, че всичко това, което виждаме в общественото пространство, в по-голяма степен може да не е тъкмо по този начин и да е изфабрикувано. Разбрах, че най-важните решения в страната доста постоянно не са плод на огромни конспирации, които може да се прочетат в избрани медии.
– Колко време ви лишава обработката на един 10-минутен клип, да вземем за пример?
– Може би към 25-30 часа – толкоз ми трябват, с цел да намеря всички реплики, да направя зумчета, преходи и по този начин нататък. А за 50-минутен клип – от 50 часа нагоре.
– Затова ли не ви остава време за сън? Преди няколко дни публикувахте фотография от бележника ви, от който се вижда, че спите по 2-3 часа на денонощие...
– Хубаво е, че хората към този момент го осъзнават. Даже сега върша видео, което демонстрира какво има зад целия развой на основаването на това, което качвам в YouTube. Много е елементарно да го заклеймиш, че не е сериозна работа, не е някакво съществено занятие, не е същинско. Но в последна сметка, дали ще седнал съм 60 часа и ще попълням екселски таблици или ще вкарвам данни на компютър, или 60 часа ще цъкам на програмата и ще обработвам видео, няма голяма разлика.
– Имаше изказване, че YouTube в страната ни преди време изплаща за българската публика по-малко средства на каналите от реклама. Според вашите наблюдения, промени ли се това? И може ли човек в България да се устоя от YouTube?
– По принцип, е правилно, че у нас се заплаща много малко. България е на последно място в Европейския съюз по всички ранглисти и стопанската система ни не се движи с доста положителни темпове, което се отразява и на заплащането на влогърите и инфлуенсърите. Обаче през последните две-три години много се трансформираха нещата и, да кажем, двойно или тройно се усилиха приходите, които се изплащат от YouTube в България. На този стадий бих споделила, че към момента не е задоволително да се издържаш от това. Но траекторията, по която вървят процесите в тази област, сочат, че до пет години ще е безусловно задоволително да си живееш добре.
– А по какъв начин попаднахте в Българската национална телевизия?
– Тъй като понякога развъртвам канала си към политическа тема, от Българска национална телевизия го видяха. И желаеха свежи лица, които по някакъв метод да възпламенят младежите да гледат малкия екран или каченото в интернет. Свързаха се с мен и по този начин започнах да работя там. Харесва ми, тъй като отношението е доста положително и си проличава, че в действителност са заинтригувани от това, което върша и се случва и в моя канал. Отворени са към младите и към това да се промени имиджът на Българска национална телевизия като медия, забавна единствено за възрастните хора.
Работата в Българска национална телевизия ѝ отива
– Какво дотам ви харесва в Англия, че бихте желали да го има и в България? И противоположното – кое от родината си мечтаете да придвижите във Англия и да запалите англичаните по нещо наше?
– В България ми харесва повече. Но неотдавна се замислих, че усещам някаква носталгия по Англия, и даже съм си резервирала билет, с цел да се върна за малко там. Като повсеместен метод на живот, в случай че би трябвало да върша избор сред двете страни, избирам България. Но има неща в Англия като ред, правдивост и правда, които ги няма толкоз у нас и ми липсват.
Ще дам доста неотдавнашен образец: преди дни пътувах за Пловдив с рейс и водачът пушеше в самия салон. Не, че е най-големият проблем на света, само че такова нещо в Англия в никакъв случай не би се случило. То е неуместно. Дори в такситата няма да видиш водачи да пушат. Не ми харесва, че у нас се нарушава редът на доста базово ниво, даже на най-ниското допустимо ходило, да не приказваме за огромните лостови равнища, където корупцията е чудовищна. А желаеме да има някакъв ред, правдивост и по този начин нататък, в случай, че самите ние не съблюдаваме съществени правила.
А в Англия бих пренесла нашата свободолюбивост, която е доста присъща на българските жители. Свободата на мислене у нас се отнася до всевъзможни сфери. В Англия, в случай че нещо не работи под една или друга форма, си имат справочник, към който прибягват, и не могат да излязат отвън кутията, по този начин да се каже. В България, в случай че ти се скапе тв приемникът, ще го подпреш с нещо, ще намериш някакво решение единствено и единствено да проработи. От бедност хората прибягват до какво ли не. Тази креативност на мисълта доста ми подхожда, а в Англия я няма.
– Канят ви за изявленията в разнообразни медии, вие също се изявявате като публицист. Кое ви е по-приятно – да питате или да отговаряте на въпроси?
– Като че ли – да давам отговор. Поне знам отговорите – в множеството случаи. Е, питали са ме и някои много сложни неща. Но по-приятно ми е да приказвам. Когато съм в ролята на питащия, доста постоянно аз би трябвало под всякаква форма да не помня личните си отзиви и позиции по въпросните тематики и да се съсредоточвам единствено върху съответния човек. И това е още малко по-сложно за мен. Трудно ми е да имам този баланс, да съм като робот в тази ситуация и да не кажа: нелепости приказваш, аз знам, че това не е правилно! Но с времето се узнавам и в тази сфера да съм малко по-обрана.
– Кога се чувствате по-голяма звезда от хората, които вие самата интервюирахте?
– Случвало ми се е да фотографирам политик, а сме примерно в някакъв по-малък град и някой да пристигна да каже: Здравейте, доста ви одобрявам. Може ли една фотография? И въпросният политик таман се зарадва, че вижда младеж, само че се оказва, че в действителност желаят селфи с Флора...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ