Караянчева почете на Каймакчалан паметта на загиналите български воини през Първата световна при сраженията през 1916 г.
Цвета Караянчева 
Цвета Вълчева Караянчева е български политик. Народен представител от парламентарната група на, ръководителят на Комисията по защита ген. Константин Попов, народни представители и елементи от Съвместното командване на специфичните интервенции с пълководец генерал-майор Явор Матеев участваха във военно-църковния обред на емблематичния исторически връх Каймакчалан, където бе почетена паметта на починалите български воини през Първата международна война при трагичните сражения през 1916 година
Отслужена бе и заупокойна панахида за починалите от Ставрофорен свещеноиконом Добромир Кирилов Костов – ректор на Духовно учебно заведение „ Пловдивска духовна семинария – Св. Св. Кирил и Методий “.
Ето какво сподели в слово ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева:
"Каймак-Чалан – един от темелите на българската национална памет, на българска воинска популярност и чест. Както ген.-майор Матеев сподели – той е съпоставим единствено с Шипка. 6 000 български бойци стъпват тук през август 1916 година. В началото на октомври слизат единствено 800. Тук са останали премръзнали, убити и осакатени всички тези герои, елементарни хора са останали тук три месеца под бомбардировките на сръбската и френската артилерия. Тук са воювали Дринският и Дунавският полк от страна на сърбите, от България елементи от полковете на 11-и Сливенски полк, дружините на 33-и Свищовски полк, 43-и, 46-и, 56-и, 58-и полк. Когато сърбите се качват тук, остават ужасени, тъй като във всеки окоп, във всяка пролука е имало трупове.
Нарекли са го „ Дупките на ужасите “. Каймак-Чалан за тези 3 месеца понижа височината си сред 4 и 11 метра. Така ни го разказа Поручика – нашият другар Краси Узунов. Той написа една велика книга, книга, за която изнамери всички документи, работи, писмата на починалите, дневниците, историите на оживелите – тези, които в никакъв случай няма да не помнят камъните, обгърнати в мъгла и пушек.
Сега ще ви опиша част от предговора на книгата: „ Вихри и мъгла. Огън и лед. Изтърбушени окопи, гробове без кръстове. Още старците на Нидже планина описват, че всяка вечер, когато Слънцето залезе от неопятите гробове излизат сенките на мъртвите бойци със светещи очи от пламъците: зачервени, гледат към североизток, към своята освободена България. После възпламеняват цигара.
Огънчето гори в ръкава на шинела и пари обгорелите им длани, а устните им шушукат въздишки. Изведнъж сенките се размърдват, до тях застават техните командири, сядат до тях, приказват, спорят, разискват проектите за идната борба. До тях са генералите, полковниците: Илия Чолаков, капитан Илия Димитров, майор Стефан Куртев – все български герои, офицери.
Изведнъж майор Стефан Куртев става, вади сабя, хуква надолу по ската и след него потеглят всички сенки на бойците, воювали тук: „ След мен. В офанзива. Мъртви, в офанзива “. 3 месеца огън, огън, огън. И ни крачка оттегляне. Но на изток зората небето просветлява, само че един по един сенките на бойците се прибират е неопятите си гробове. Така до идната вечер. И по този начин 100 години, приключи Караянчева.
Цвета Вълчева Караянчева е български политик. Народен представител от парламентарната група на, ръководителят на Комисията по защита ген. Константин Попов, народни представители и елементи от Съвместното командване на специфичните интервенции с пълководец генерал-майор Явор Матеев участваха във военно-църковния обред на емблематичния исторически връх Каймакчалан, където бе почетена паметта на починалите български воини през Първата международна война при трагичните сражения през 1916 година Отслужена бе и заупокойна панахида за починалите от Ставрофорен свещеноиконом Добромир Кирилов Костов – ректор на Духовно учебно заведение „ Пловдивска духовна семинария – Св. Св. Кирил и Методий “.
Ето какво сподели в слово ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева:
"Каймак-Чалан – един от темелите на българската национална памет, на българска воинска популярност и чест. Както ген.-майор Матеев сподели – той е съпоставим единствено с Шипка. 6 000 български бойци стъпват тук през август 1916 година. В началото на октомври слизат единствено 800. Тук са останали премръзнали, убити и осакатени всички тези герои, елементарни хора са останали тук три месеца под бомбардировките на сръбската и френската артилерия. Тук са воювали Дринският и Дунавският полк от страна на сърбите, от България елементи от полковете на 11-и Сливенски полк, дружините на 33-и Свищовски полк, 43-и, 46-и, 56-и, 58-и полк. Когато сърбите се качват тук, остават ужасени, тъй като във всеки окоп, във всяка пролука е имало трупове.
Нарекли са го „ Дупките на ужасите “. Каймак-Чалан за тези 3 месеца понижа височината си сред 4 и 11 метра. Така ни го разказа Поручика – нашият другар Краси Узунов. Той написа една велика книга, книга, за която изнамери всички документи, работи, писмата на починалите, дневниците, историите на оживелите – тези, които в никакъв случай няма да не помнят камъните, обгърнати в мъгла и пушек.
Сега ще ви опиша част от предговора на книгата: „ Вихри и мъгла. Огън и лед. Изтърбушени окопи, гробове без кръстове. Още старците на Нидже планина описват, че всяка вечер, когато Слънцето залезе от неопятите гробове излизат сенките на мъртвите бойци със светещи очи от пламъците: зачервени, гледат към североизток, към своята освободена България. После възпламеняват цигара.
Огънчето гори в ръкава на шинела и пари обгорелите им длани, а устните им шушукат въздишки. Изведнъж сенките се размърдват, до тях застават техните командири, сядат до тях, приказват, спорят, разискват проектите за идната борба. До тях са генералите, полковниците: Илия Чолаков, капитан Илия Димитров, майор Стефан Куртев – все български герои, офицери.
Изведнъж майор Стефан Куртев става, вади сабя, хуква надолу по ската и след него потеглят всички сенки на бойците, воювали тук: „ След мен. В офанзива. Мъртви, в офанзива “. 3 месеца огън, огън, огън. И ни крачка оттегляне. Но на изток зората небето просветлява, само че един по един сенките на бойците се прибират е неопятите си гробове. Така до идната вечер. И по този начин 100 години, приключи Караянчева.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ