Цвета Караянчева: Бях репресирана като ученичка преди 10 ноември заради работническия ми произход
Цвета Караянчева е ръководител на 44-тия парламент. Тя е депутат от ГЕРБ в 41-вото, 42-рото и 43-тото Народно заседание. Беше заместник-председател на ПГ на своята партия.
Родена е на 25 февруари 1968 година в Болярово. Завършила е машинно инженерство, а по-късно е била на образование по мениджмънт в Open University в Нов български университет. Работила е като архитект, а след това като шеф на „ Формопласт – Кърджали “.
Основател е и регионален ръководител на ГЕРБ в Кърджали.– Г-жо Караянчева, родена сте в Болярово, детството ви минава в Кърджали, проблем ли е това, или е преимущество за едно дете?
– Родена съм в Болярово, само че от 1972 година родителите ми живеят в Кърджали. Аз и сега пребивавам в този град. Там са минали най-хубавите години от живота ми – и като ученичка, и като младеж.
– Какво дете бяхте в действителност, от този момент ли е буйният ви характер?
– Аз бях извънредно буйно дете, само че огромна зубрачка. Много се биех с момчетата. Дойде обаче миг, в който те пораснаха повече от мен. И тогава се случваше да ударя някого и да търча да се скрия в тоалетната, до момента в който стартира часът. Побойничка съм си от дребна. Иначе бях отлична ученичка.
– С тоя фасон на държание надали ви е било доста прелестно в учебно заведение?
– Имаше доста неприятни моменти, само че те не са свързани с експанзивния ми манталитет. Имаше една доста рафинирана дискриминация в учебно заведение. Родителите ми нямат висше обучение. Майка ми беше продавачка в сладкарница, а татко ми – багерист към локалния строително-монтажен комбинат. Учителите гледаха какво работят родителите на децата. Така образуваха отношение и оценки. Затова на мен ми се е налагало да изучавам доста повече от всички останали, с цел да покажа, че въпреки че родителите ми са служащи, аз мога да бъда и освен това от останалите, чиито родители бяха лекари, шефове и партийни секретари. Не че съм репресирана, никога, само че това беше извънредно неприятно и за други мои съученици.
– Къде завършихте междинното си обучение?
– После приключих механотехникума. В този вид учебни заведения множеството са момчета. Бяхме 26 момчета и 6 девойки в класа. Но отново бях отговорник на класа, комсомолски секретар. Бригадите ми бяха извънредно забавни. През деня доста се работеше на полето – беряхме чушки, памук, домати, грозде, ябълки. Водеха ни все в региона на Пловдив или Стара Загора, по тази причина не сме работили типичния за Кърджали тютюн. Вечер обаче беше доста занимателно. Бяхме по квартири. Събирахме се, пеехме, играехме карти. Имаше забави. Те си бяха напълно нощни заведения към този момент по това време.
– Ухажваха ли ви момчетата?
– Аз имах другар още от девети клас. С Илия, който в този момент ми е брачен партньор, се познаваме към този момент 34 години – от 1984-та, а сме женени от 29 години. Беше през 1988 година, откакто той си изкара казармата. На 10 ноември 1989 година влязох в болничното заведение да раждам щерка си.
– Това, че татко ви е бил багерист, а и механотехникумът ли ви насочиха да учите за инженер, не е ли прекомерно тежка тази компетентност за дама?
– Беше ми доста забавно, тъй като още в началните класове бях посетила фабриката, на която по-късно станах шеф. Казваше се Завод за инструментална екипировка, в този момент е „ Формопласт “. Бяха ни завели на посещаване от главното учебно заведение и ми беше доста забавно това, което правеха там и служащите, и инженерният състав. Реших да изучавам за инженер след диалози у дома. По принцип моите родители постоянно са се съобразявали с това, което аз съм желала. Може да са имали някакви подозрения, само че ме насърчиха. Така попаднах в Техническия университет. Запонах работа незабавно откакто приключих. Първо бях технолог в Момчилград по специалността. След това отидох в Кърджали – във фабриката, в която съм ходила и на стаж. Бях конструктор, основен конструктор. После станах и шеф от 2004 до 2009 година
– Какво ви вкара в политиката?
– Г-н Цветан Цветанов. Запознаха ме с него. И тъй като единствено в Кърджали нямаше конструкция на ГЕРБ, той ми предложи да я оглавя. Така започнахме – лека-полека. Но би трябвало да благодаря на моя брачен партньор за търпението и помощта.
– С какво се занимава брачният партньор ви?
– Има малко магазинче за авточасти в Кърджали. Имаме си едно момче, което продава. А брачният партньор ми нормално се занимава с мен. Пътуваме дружно до София и назад. Той доста ми помагаше и с бебето ни, тъй като аз бях студентка в първи курс. Без него нямаше да съумея да си взема изпитите и да завърша. Така сме и до момента. Всички провокации, които поемам, постоянно са с неговата поддръжка. Той в никакъв случай до момента не ми е споделил: „ Откажи се, с това не можеш да се оправиш “. Напротив, споделя: „ Аз съм с теб, давай! “.
– Скоро сте омъжили това бебе, за което разказвате, порасналата Калина.
– 2013 година беше сватбата й. Тя е обикновено дете. Завърши УНСС.
– Не е ли учила в чужбина, както е присъщо за децата на хората от политическия ни хайлайф?
– Не, тя не искаше да учи в чужбина, въпреки че има немска тапия. Сега работи. Имаме внучка на две години и половина. Казва се Теодора.
– На кого е кръстена?
– На другата баба. Спазваме традициите. Хубаво българско име.
– Блондинка под прикритие ли сте, както ви нарекоха поради лапсуса „ Пекин е във Виетнам “?
– Никога не съм била русокоска. Аз съм класическа брюнетка. Разбирам сътрудниците, които се пробват да уязвят някого. Нормално е, когато си под напрежение на трибуната, да направиш някакъв лапсус. Това никога обаче не е симптом за слаба просвета – че не си квалифициран, че не знаеш. Напрежението на трибуната е в действителност доста огромно, а когато вкараш и страст, още повече. Аз съм извънредно прочувствен човек, по тази причина и не се дразня за сходни квалификации. Всеки може да направи лапсус, значимото е не какво си споделил, а какво си направил. Аз имам претенцията, че съм добър депутат, тъй като познавам проблемите на хората от моя район. И даже в този момент, като зам.-председател на Народното събрание, от петък до вторник още веднъж съм в Кърджали. Срещите ми с хората не са прекратени. За мен е значимо да усещам пулса на казуса. Защото в случай че останеш тук, на жълтите павета, губиш действителната визия, не разбираш какво се случва. Много е забавно и хубаво да седиш на телевизионния екран или във „ Facebook “, само че когато отидеш на място и видиш по какъв начин се случват нещата, е напълно друго. Разбираш болките на хората.
– Тази ваша емоционалност помагаше или пречеше в разногласията ви с директния ви конкурент в Кърджли Александър Симов, а и с съперничката ви на управително партийно равнище в Българска социалистическа партия Корнелия Нинова?
– Емоцията доста ми оказва помощ, тъй като по метода, по който аз приказвам, влагам цялата си душа. И тя демонстрира, че не се преструвам, не се преработвам, не съм в роля. Аз съм такава. И хората ме знаят. Ако имам нещо да кажа, ще го кажа. Защото не мога да го укривам в себе си. А пък и не е редно, тъй като другото е лицемерие. И доста пъти, даже когато излизам да приказвам от трибуната, се оправям доста добре, когато приказвам прочувствено, дори без да съм се подготвила. Така че мисля, че повече ми оказва помощ. Но в този момент, в новата ми роля, страстта е на назад във времето.
– Къде се чувствате по-комфортно – като зам.-председател на ПГ на ГЕРБ или като зам.-председател на Народното събрание?
– И на двете места ми е удобно. Сега се явявам съдия, само че преди този момент пък показвах позицията и волята на парламентарната група. И се надявам, че както като зам.-председател на ПГ, в този момент и тук съм си на мястото.
– Какво вършиме в свободното си време, по какъв начин го организирате, готвите ли?
– Голям кулинар е моят брачен партньор. Той готви у дома. Аз от четири години към този момент не сготвям. Той се възпламени доста от кулинарните канали. Прави какви ли не специалитети.
– Има магазин за авточасти, не му ли е по-интересно да се занимава с коли?
– Да, има интерес към колите, само че кулинарията го сграбчи и за мен това е добре, тъй като ми отпада един ангажимент в семейството.
– Каква музика слушате?
– Аз доста обичам хардрок. Любими групи са ми „ Айрън Мейдън “, „ Ей Си/Ди Си “, „ Дийп Пърпъл “, „ Джудас Прийст “. Рокаджийка съм. Скоро „ Б.Т.Р. “ бяха в Кърджали и ни доставиха голямо наслаждение. Беше необикновен театър. Даже съм прегракнала и ми липсва гласът. Ама той и мъжът ми свиреше едно време в една локална рокгрупа – „ Трафик галакс “. Бяха доста запалени и тъй като се запознахме тъкмо в този интервал, това ме възпламени и мен за рокмузиката.
