Цунамито - вълните на смъртта
Цунами: естествено събитие, представляващо поредност от извънредно високи и разрушителни талази, зараждащи при солидно разбъркване на водите на езеро, море или океан.
Най-честата причина за генериране на цунами са земетресенията. Такива трусове се назовават цунамогенни, при които в резултат на труса се получава внезапно разбъркване на океанското дъно във отвесна посока, с цел да се стигне до издигане или намаляване на голям размер от вода, което от своя страна генерира големи талази.
Друга причина за пораждане на цунами може да бъде изригване на вулкан, в случай че част от вулканските артикули се сгромолясат във водата, което би могло да докара до образуването на големи талази. Пример за това е изригналият вулкан Кракатау. На 26 август 1883 година се чува гърмеж и се издига голям черен облак от вулканична пепел. На идващия ден островът е затрит от чудовищна детонация – най-мощното вулканическо изригване, известно на учените до момента.
Сриването на лавина или свлачище също може да провокира цунами. И двете феномени са следени в залива Литуя в Аляска. При свлачището, подбудено от земетресение, се е генерирало цунами с най-голямата височина, виждана в миналото – 525 м.
До генериране на цунами може да доведат и подводни нуклеарни гърмежи, както и рухването на астероид.
Районът, в който се генерират най-вече и най-опасни цунамита, е Тихият океан, който се намира в най-сеизмоактивния сектор на Земята – Тихоокеанският сеизмичен пояс. Пример за о цунами в резултат на земетресение в този пояс е породената екокатастрофа на Хавайските острови през 1946 година Земетресение с магнитуд 7,5 и епицентър под океанското дъно на 3500 км на север от Хаваите образува вълна, движеща се със 780 км/ч. Цунамито доближава крайбрежията под формата на три талази с разстояние посред им от 10-15 мин. Материалните вреди са големи, а жертвите са към 150 души. Сред най-унищожителните произшествия в този сеизмичен пояс е Чилийското цунами - разследване на едно от най-силните трусове през 20-и век, с магнитуд 8,5 и епицентър в Тихия океан на юг от Чили. Първата вълна, която връхлита крайбрежията на Чили, усилва океанското ниво с близо 5 м и по-скоро прилича океански прилив. Започва стремглаво оттегляне на водата, съпроводено с отблъскващ звук, наподобяващ засмукване на вода. Следващата вълна приижда 20 мин. по-късно със скорост над 100 км/ч и височина от 8 м, отнасяйки съвсем всичко по пътя си към устието на р. Маулин. Нахлулата вода се задържа на брега за към 15 мин. и още веднъж толкоз стремглаво и шумно се отдръпва. Третата вълна идва до брега след към един час и е по-висока от втората с към 2 м и развива скорост от 90 км/ч, задържа се на сушата отново за към 15 мин. и още веднъж се отръпва със същия страховит звук. Общият брой жертви са доста, а материалните вреди - големи.
Индийският океан обаче съумява да измести Тихия океан от водещата позиция по генерирането на пагубни цунамита. През 2004 година опустошително земетресение раздрусва Югоизточна Азия с магнитуд 8,9 и епицентър северозападно от индонезийския остров Суматра. Получава се разбъркване на океанското дъно във отвесна посока към 8-10 м, което генерира цунами, движещо се със скорост над 700 км/ч и разпространяващо се из голяма част от Индийския океан. Последиците от това чудовищно цунами са в действителност пагубни. Човешките жертви надвишават 280 000, безследно изчезналите са повече от 14 000, а останалите без дом са над 1 млн. души.
За понижаване броя на човешките жертви при цунами е въведена система за ранно уведомяване за евентуална заплаха от генериране на цунами. Чрез тези система се следи и записва всяко едно земетресение с огнище под морското дъно и при вписване на трус, преизпълнен магнитуд от 6,5, изпраща сигнал за паника към застрашените региони. Това е допустимо заради обстоятелството, че сеизмичните талази се движат със скорост, стотици пъти по-голяма от тази на вълните, надлежно сеизмичните талази изминават за секунди дистанцията, което цунамито изминава за часове. Единствено тази разлика е времето, с което се разполага за евакуация. Тя от своя страна е два типа – хоризонтална, при която хората се изтеглят колкото е допустимо по-далече от брега, и отвесна, при която се търси допустимо най-високата и безвредна точка. За страдание, системите за ранно предизвестие не са ефикасни във всички случаи.
Други ограничения за отбрана от цунами са построяването на инженерни уреди като вълноломи, кейове и така нататък по бреговете. Сред защитните ограничения е избягването на застрояване на региони, които към този момент са били заливани от цунами. В случай на цунами е доста значимо хората да извършват прецизно нарежданията от способените служби за понижаване на човешките жертви. За отбрана от цунами се изследва по какъв начин естествените характерности на сушата могат да омекотят последствията от връхлитащите талази. Установява се, че най-хубавата естествена отбрана от цунами са мангровите гори. Те са присъщи за субтропичните и тропичните брегове на Азия, Африка, Австралия и Америка, имат извънредно многообразие в биологично отношение и продуктивни екосистеми, защищават брега освен от вълните, само че също и от ерозия и разрушение на кораловите рифове.
Системите за ранно предизвестие от естествени бедствия стават все по-актуални и у нас. Дано не ни се постанова в никакъв случай да ревизираме тяхната резултатност!
