ЦСКА все още държи съдбата в ръцете си
ЦСКА загуби дербито с Лудогорец и най-малко краткотрайно отстъпи първото място в класирането. " Армейците " са на 1 точка зад своя противник и наподобява, че борбата сред двата тима ще бъде до самия завършек на шампионата.
" Червените " пропуснаха отлична опция да вземат съществено преимущество в борбата за купата, само че към момента не престават да държат ориста в ръцете си. Чисто математически - до края остават 7 мача и в случай че ЦСКА успее да ги завоюва, купата ще дебаркира на стадион " Българска войска ". Разбира се това не е лесна задача, само че не е и " задача невъзможна ".
Източник:
Близо 20 000 " червени " последователи извършиха трибуните на " Армията " до краен лимит и чакаха ЦСКА да направи крачка напред в битката за трофея, само че за жалост това не се случи и футболистите напуснаха терена с наведени глави. Въпреки всичко бяха изпратени с овации от почитателите, които без значение че бяха ядосани от пропуснатия късмет, не можеха да отрекат, че тима се бори мъжки и значително надигра своя съперник.
Кюстендилеца: ЦСКА е предназначен да бъде високо над другите, дружно ще успеем да се преборим
" Ако имах 100 живота, във всеки един от тях щях да обичам от ден на ден и повече отборa на сърцето ми "
В последна сметка тези момчета, водени от Саша Илич, извоюваха този претъпкан стадион. Извоюваха това да върнат хората по трибуните и в Борисовата градина да се сътвори един същински празник. Върнаха спомените на ентусиастите от конфликтите с Леверкузен, Блекбърн, Милан и даже Хамбургер, когато стадионът се пръскаше по шевовете. Извоюваха това, че при започване на месец май към момента са в битката за купата. Защото в случай че при започване на сезона някой беше предложил на почитателите, в първите дни на май тимът да бъде единствено с точка зад Лудогорец и да държи ориста в ръцете си, несъмнено всеки щеше да го одобри с удоволствие. Но всяко нещо би трябвало да се преглежда през призмата на времето, в което се случва.
Източник:
Изобщо не съм склонен с някои изказвания, че тимът е играл страхливо и несигурно. Напротив - ЦСКА игра самоуверено и с явен проект какво би трябвало да прави на терена. Футболът по тази причина е най-великата игра, тъй като е непредвидима. Може да играеш по-добре, само че да загубиш. Може да си по-слаб, само че да спечелиш. Понякога всичко се свежда до един момент на разконцентриране, до едно неверно решение, до един момент на талантливост, до един пропуск... или пък до някакви странични фактори. Има хиляди неща, които могат да повлияят на изхода от избран мач.
Източник:
Дори може да стане по този начин, че тъкмо в най-важния миг логиката на психиката да се обърне и да помогне на ЦСКА в решителния стадий. Напрежението към този момент ще се трансферира върху Лудогорец, тъй като е доста неприятно да ти дишат във врата, а " алените " устояха на това нещо съвсем цялостен сезон.
Но когато си се борил, когато си надиграл противника, когато виждаш искрата в очите на играчите, когато виждаш сълзите в очите на хората по трибуните, когато виждаш целия този океан от страсти - тъкмо тогава осъзнаваш, че ЦСКА е по-жив от всеки път. Осъзнаваш го и се гордееш, че в миналото, някъде, несъмнено нещо е запалило в теб любовта към този тим. Осъзнаваш, че си част от нещо велико, което в никакъв случай не може да бъде заличено. Осъзнаваш, че голяма част от един извънредно бодлив път е измината, а на хоризонта е необятната автомагистрала. Осъзнаваш...
" Червените " пропуснаха отлична опция да вземат съществено преимущество в борбата за купата, само че към момента не престават да държат ориста в ръцете си. Чисто математически - до края остават 7 мача и в случай че ЦСКА успее да ги завоюва, купата ще дебаркира на стадион " Българска войска ". Разбира се това не е лесна задача, само че не е и " задача невъзможна ".
Източник:
Близо 20 000 " червени " последователи извършиха трибуните на " Армията " до краен лимит и чакаха ЦСКА да направи крачка напред в битката за трофея, само че за жалост това не се случи и футболистите напуснаха терена с наведени глави. Въпреки всичко бяха изпратени с овации от почитателите, които без значение че бяха ядосани от пропуснатия късмет, не можеха да отрекат, че тима се бори мъжки и значително надигра своя съперник.
Кюстендилеца: ЦСКА е предназначен да бъде високо над другите, дружно ще успеем да се преборим
" Ако имах 100 живота, във всеки един от тях щях да обичам от ден на ден и повече отборa на сърцето ми "
В последна сметка тези момчета, водени от Саша Илич, извоюваха този претъпкан стадион. Извоюваха това да върнат хората по трибуните и в Борисовата градина да се сътвори един същински празник. Върнаха спомените на ентусиастите от конфликтите с Леверкузен, Блекбърн, Милан и даже Хамбургер, когато стадионът се пръскаше по шевовете. Извоюваха това, че при започване на месец май към момента са в битката за купата. Защото в случай че при започване на сезона някой беше предложил на почитателите, в първите дни на май тимът да бъде единствено с точка зад Лудогорец и да държи ориста в ръцете си, несъмнено всеки щеше да го одобри с удоволствие. Но всяко нещо би трябвало да се преглежда през призмата на времето, в което се случва.
Източник:
Изобщо не съм склонен с някои изказвания, че тимът е играл страхливо и несигурно. Напротив - ЦСКА игра самоуверено и с явен проект какво би трябвало да прави на терена. Футболът по тази причина е най-великата игра, тъй като е непредвидима. Може да играеш по-добре, само че да загубиш. Може да си по-слаб, само че да спечелиш. Понякога всичко се свежда до един момент на разконцентриране, до едно неверно решение, до един момент на талантливост, до един пропуск... или пък до някакви странични фактори. Има хиляди неща, които могат да повлияят на изхода от избран мач.
Източник:
Дори може да стане по този начин, че тъкмо в най-важния миг логиката на психиката да се обърне и да помогне на ЦСКА в решителния стадий. Напрежението към този момент ще се трансферира върху Лудогорец, тъй като е доста неприятно да ти дишат във врата, а " алените " устояха на това нещо съвсем цялостен сезон.
Но когато си се борил, когато си надиграл противника, когато виждаш искрата в очите на играчите, когато виждаш сълзите в очите на хората по трибуните, когато виждаш целия този океан от страсти - тъкмо тогава осъзнаваш, че ЦСКА е по-жив от всеки път. Осъзнаваш го и се гордееш, че в миналото, някъде, несъмнено нещо е запалило в теб любовта към този тим. Осъзнаваш, че си част от нещо велико, което в никакъв случай не може да бъде заличено. Осъзнаваш, че голяма част от един извънредно бодлив път е измината, а на хоризонта е необятната автомагистрала. Осъзнаваш...
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ