ЦСКА отново показа че е клуб, който вярва в талант,

ЦСКА още веднъж сподели че е клуб, който има вяра в гений, воля и непримиримост. Младият вратар Алек, който живее с цьолиакия - автоимунно заболяване, показва, че диагнозата не е спънка за развиване и триумфи в спорта.
В изявление за Асоциация Цьолиакия България - Живот без глутен, Алек и неговият треньор Иво Маринков описват за поддръжката на клуба и за изискванията, които ЦСКА обезпечава, с цел да могат децата да упражняват и да се развиват пълноценно, без значение от провокациите, пред които са изправени.

Историята на Алек е образец за това по какъв начин ЦСКА дава опция на младите гении да покажат уменията и характера си, като в същото време поддържа техните самостоятелни потребности.

Още преди да се роди, Александър към този момент е бил на стадиона – в корема на мама, измежду песните и алената обич на почитателите на ЦСКА. Името му е определено пред стадион „ Българска войска “ и футболът се трансформира не просто в игра, а негова орис.

Kогато Алек прохожда, първите му крачки не са към детската площадка, а към игрищата пред „ Армията “ и първите спасявания.

На 2-годишна възраст стартира да живее живот без глутен заради цьолиакия, само че това в никакъв случай не го е спирало. Напротив, това го прави по-дисциплиниран, по-борбен и по-фокусиран.

На 5 години Алек взе участие във футболен кастинг и е селектиран от Академия ЦСКА с треньор Иво Маринков.

ЦСКА не е просто тим, а клуб, построен от първенци и митове като Христо Стоичков, Емил Костадинов, Стойчо Младенов, Димитър Пенев, Мартин Петров и още десетки футболисти, донесли популярност на България. Клуб с история, обичаи и потвърден професионализъм, в който няма място за предубеждения или дискриминация – даже когато става дума за спортисти с по-специфичен хранителен режим, като да вземем за пример безглутеново хранене, пишат от Асоциация Цьолиакия България.

В план “Сила без глутен ” Алек – вратар на Академия ЦСКА, набор 2018, споделя за болестта си.

- На какъв брой години получи диагнозата цьолиакия?
- Алек: Открихме я когато бях на 2 години, само че тя си е съществувала и преди този момент.

- Какво беше най-трудно първоначално за теб?
- Алек: Не разбирах за какво единствено аз не мога да хапвам глутен.

- Какво обичаш най-вече в спорта, с който се занимаваш? Как наподобява една твоя спортна седмица?
- Алек: Тренирам футбол и най-вече обичам да имам мачове и да избавям топки. Имам тренировки във вторник, сряда и четвъртък. В някои съботи имаме контролни мачове, а в неделя играем в шампионата на БФС. Често пътуваме за футболни шампионати в други градове или в чужбина.

- Кое е най-голямото ти достижение или най-щастливият миг в спорта?
- Алек: Доста съм мощен на дузпи в решаващи мачове. Имам доста медали и купи, само че най-голямото ми достижение е самостоятелната премия за „ най-хубав вратар “, на шампионат Sofia Cup. Наградиха ме в зала Арена 8888. Тренер Иво ми даде аз да подвигна купата, тъй като бяхме на край и спасих решаващата дузпа и по този начин донесох купата за тима.

- Имаш ли обичан състезател или човек, който те въодушевява?
- Алек: Да – обичаният ми вратар е Мануел Нойер. Харесвам Джанлуиджи Донарума и Бусато.

- Помага ли ти спорта да се чувстваш убеден, макар цьолиакията?
- Алек: Футболът ми оказва помощ доста. Когато ме селектираха за ЦСКА повярвах повече в себе си. Това е фантазия. Когато играя за тима натрупвам самочувствие и това ме кара да имам вяра в силата си. Цьолиакията не е значима. Важно е какво мога и какъв брой давам на терена.

- Имало ли е компликации с храната по време на тренировки или по време на шампионати и спортни лагери?
- Алек: Сега не. Откакто тренера знае, не е имало никакви проблеми. След подготовка постоянно имам нещо в чантата за ястие. На шампионати отвън София и в чужбина не сме били на хотел, където да има 100% безглутенова храна. Родителите ми носят особено приготвена храна в обособени кутии и по този начин се храня дружно с тима. С тях съм, просто хапвам нещо друго.