Цинично е как през годините политическата класа в България остави

Цинично е по какъв начин през годините политическата класа в България остави доверието на хората да изтече в канала,, без угриженост, без минимизиране на комплексите си за безпогрешност и себевлюбеност, без даже да смекча арогантния си звук и блаженство.

Това се споделя в декларация от името на „ ИТН “, показана в Народното събрание от Любомир Каримански.

Вижте и цялостния текст на декларацията:

Доверието е неразделна част от действието на всяко общество, несъмнено и на нашето. Доверието един в различен, в нашите публични институции и в нашите водачи са съществени съставки за обществения и стопански прогрес, което разрешава на хората да си сътрудничат и да показват взаимност един към различен. То разрешава на обществените институции да възнамеряват и извършват политики и да дават услуги. Притежавайки властта и ръководството на ресурсите, които могат да подсигурят стопанския живот, сигурността и спокойствието, опазването на националната сигурност, както и здравето на обществото, ръководещите политически сили не си дават сметката, че погубват най-важната, скъпа и незаменима стойност в обществото, а точно доверието! Установено е, че по-голямото публично доверие усъвършенства спазването на наредбите и събирането на налози. Доверието също по този начин дава убеденост на потребителите и вложителите, което е от решаващо значение за основаването на работни места и действието на стопанските системи в по-широк проект. Успехът в постигането на всяка от задачите за стабилно развиване — от премахването на бедността, през битката с изменението на климата до построяването на мирни и приобщаващи общества — ще зависи от доверието на жителите и бизнеса в обществените институции и един в различен.

В света съвсем няма политическа система без двуличие, самолюбие и подстрекателство за безпогрешност – все качества, които са разрушаващи човешкия дух и изобретателен капацитет.

Лошото е, че все не сме научили уроците от предишното. Ако създадем една ретроспекция и вникнем в политическите уроци за последните 30 години ще забележим, какъв брой неприятни възпитаници сме били. Интелектуалният и професионален капацитет на хората, които желаеха да променим България последователно беше изолиран, част от него изпъден в чужбина, а другата поетапно сложена в будна кома. Защо? Какво все не ни доближи и продължава да не ни доближава?



Когато Съюз на демократичните сили с водач - Иван Костов завоюва властта с невероятна поддръжка и болшинство и множеството от нас гласоподаваха за тях – всички си мислехме, че той ще ръководи най-малко 2 мандата, с цел да се създадат нужните промени и те да са устойчиви. Воденото от него ръководство имаше всички нужни запаси – финансови, силови, външно-политически, инфраструктурни и така нататък И за какво тогава не съумя да завоюва втори мандат? Когато пристигна Н.В Цар Симеон II с толкоз възторг и предпочитание още веднъж за промени, справяне с бедността и догонване на средноевропейския метод на живот, той имаше още веднъж всички запаси изброени нагоре, само че втори мандат не реализира. И по този начин до слагането на будните хора в България в десетгодишната кома на посредствеността, принизяване на нуждата от познания, с цел да не могат да бъдат хората същински свободни.

Стигнахме до там, в днешни дни да ни опаковат вяра в прелестна маркетингова опаковка, а тя изглеждаше по този начин – бърз стопански напредък, промяна в правосъдната система, нулева приемливост към корупцията, преобразяване на България в международен финансов хъб и какво ли още не! Така се пробва настоящето държавно управление посредством фасадна пищност и прикриване на голата истина да ни показа прелестно облечената и натруфена неистина. А съдържателната, същинската част, от която можем да извлечем позитивни на практика изводи да е обгърната в тайнственост, ревностно защитавана да не излезе от кутията и да обладае душите на хората.

Изводът от уроците, които живота се опитваше да ни учи през тези години бе и продължава да е БЕЗЦЕННОТО ДОВЕРИЕ. Ерозирането и девалвацията на доверието направиха по този начин, че и Иван Костов, и НВ Цар Симеон II и тройната коалиция да нямат втора опция. И е цинично, по какъв начин през годините политическата класа в България остави доверието на хората да изтече в канала, без угриженост, без минимизиране на комплексите си за безпогрешност и себевлюбеност, без даже да смекча арогантния си звук и блаженство. Напротив политиците през годините продължиха да зареждат фантазиите си, самовнушенията, измислиците, с цел да могат още по-убедително посредством медиите – трансформирали се в първа власт да показват облечените от тях неистини и двуличие като достоверни обстоятелства, а тя, истината да продължава да се скита гола и да търси метод да консолидира доверието на хората!