“Летяхме и светихме заедно“: Препълнен Летен театър направи вълнуващо “пътешествие“ с “ПоетиТе“ в Пловдив
Цикълът на живота, заложен от ритъма на природата – едно пътешестване през светлината и сянката, където колелото на битието се върти и не стопира. Четири стихии, които могат да бъдат обяснени единствено от перото на един стихотворец. Такива чувства разсъни спектакълът „ ПоетиТе и СезониТе “, който прави вълнуващо лятно турне из България. Артистите от формата, добре познати на българската аудитория, заключиха обиколката си в Пловдив, където под намерено небе ги посрещна претъпкан Летен спектакъл.
Прочетете още
Актьорите не скриха насладата си от това още веднъж да стъпят на тази сцена: „ Чувам, че цикадите и тази година са тук. Онази птица – чухал, също... И ни чакат “, показа Иван Бърнев, като направи отпратка към миналогодишното им присъединяване, когато още веднъж песента на природата бе неплануван музикален аранжимент към представлението. Тя обаче бе в чудесна естетика с пианото на маестро Антони Дончев.
Въпреки тежката и гореща лятна нощ, спектакълът съумя да разноски феновете на поезията из четирите годишни времена и ги поведе през разнообразни положения на духа. На сцената прозвучаха стиховете на Христо Фотев, Блага Димитрова, Стефан Цанев, Станка Пенчева, Валери Петров, Борис Христов, Ивайло Балабанов, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Георги Господинов, Недялко Йорданов, Крум Филипов, Мария Донева и други.
Снимка: Alexander Bogdan Thompson
Изпълненията на Владо Пенев, Бойко Кръстанов, Весела Бабинова, Захари Бахаров, Иван Бърнев, Луиза Григорова-Макариев, Малин Кръстев, Теодора Духовникова и Юлиян Вергов провокираха в публиката палитра от страсти. Освен посредством силата на поезията обаче, актьорите съумяха да основат непосредственост и посредством тънко поднесен комизъм.
Точно когато феновете потъваха в унеса на потиснатост и персонално усещаха тъгата от стихове като „ Баба към този момент я няма, а дворът ѝ… “ на Мария Донева и „ Сватбата на мама “ от Борис Христов, се намеси артистичната игра на Захари Бахаров.
" Тук търсихме някакво смешно стихотворение за есента, само че се оказа, че такова няма. Затова Диана Алексиева (бел.ав. Създател на „ ПоетиТе “), която както знаете е и моя жена, ми сподели: Оправяй се, тук би трябвало да приказваш нещо смешно. Докато спорихме, нашето дете ни чу и реши да се намеси. Каза: " Брат, що не използваш изкуствен интелект, аз го употребявам за домашните ". Отговорих му: " Ако отново ме наречеш " брат ", ще го ползваш и за прехраната "... Ама навихме се, и ползвахме. Влизам и споделям: „ Еййй, ай! Напиши ми някакво есенно стихотворение. Но смешно да е... и ето какво изплю той “.
Бахаров изрецитира с подигравателен възторг стихотворението, дело на изкуствен интелект. „ Както виждате, употребили сме безплатната версия “, пошегува се той. Публиката обаче оцени тази заигравка с новите технологии и приветства шумно осъществяването му.
Пътуването из „ СезониТе “ приключи с две от обичаните стихотворения на почитателите – „ Носете си новите облекла, момчета “ на Стефан Цанев и „ За хвърчащите хора “ на Валери Петров.
В края на спектакъла стотиците фенове на поезията се изправиха на крайници и с бурни аплодисменти благодариха на " ПоетиТе " за цялата споделена магия и взаимно странствуване из годишните времена. На финала актьорите помолиха публиката да пусне фенерчетата на телефоните си, с цел да създадат селфито, трансформирало се в традиция за „ Довиждане “.
" Летяхме и светихме дружно в претъпкан Летен спектакъл! Много сърца и светулки за вас, ПЛОВДИВ! ", споделиха те след това във Facebook.
И в онази вечер кръговратът на природата пристигна да подсети, че животът е точно това – една безконечна серпантина от топлота и мраз, от покой и стихии, от залези и зори. И тъкмо там, в тази кардиограма на битието, се ражда поезията – заварката сред обособените „ аз “ и нашето общо „ ние “.
Снимка: Alexander Bogdan Thompson
Турнето на " ПоетиТе и СезониТе " ще изпрати лятото в деня на Съединението, когато тяхна последна спирка ще бъде морската столица.
Прочетете още
Актьорите не скриха насладата си от това още веднъж да стъпят на тази сцена: „ Чувам, че цикадите и тази година са тук. Онази птица – чухал, също... И ни чакат “, показа Иван Бърнев, като направи отпратка към миналогодишното им присъединяване, когато още веднъж песента на природата бе неплануван музикален аранжимент към представлението. Тя обаче бе в чудесна естетика с пианото на маестро Антони Дончев.
Въпреки тежката и гореща лятна нощ, спектакълът съумя да разноски феновете на поезията из четирите годишни времена и ги поведе през разнообразни положения на духа. На сцената прозвучаха стиховете на Христо Фотев, Блага Димитрова, Стефан Цанев, Станка Пенчева, Валери Петров, Борис Христов, Ивайло Балабанов, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Георги Господинов, Недялко Йорданов, Крум Филипов, Мария Донева и други.
Снимка: Alexander Bogdan Thompson
Изпълненията на Владо Пенев, Бойко Кръстанов, Весела Бабинова, Захари Бахаров, Иван Бърнев, Луиза Григорова-Макариев, Малин Кръстев, Теодора Духовникова и Юлиян Вергов провокираха в публиката палитра от страсти. Освен посредством силата на поезията обаче, актьорите съумяха да основат непосредственост и посредством тънко поднесен комизъм.
Точно когато феновете потъваха в унеса на потиснатост и персонално усещаха тъгата от стихове като „ Баба към този момент я няма, а дворът ѝ… “ на Мария Донева и „ Сватбата на мама “ от Борис Христов, се намеси артистичната игра на Захари Бахаров.
" Тук търсихме някакво смешно стихотворение за есента, само че се оказа, че такова няма. Затова Диана Алексиева (бел.ав. Създател на „ ПоетиТе “), която както знаете е и моя жена, ми сподели: Оправяй се, тук би трябвало да приказваш нещо смешно. Докато спорихме, нашето дете ни чу и реши да се намеси. Каза: " Брат, що не използваш изкуствен интелект, аз го употребявам за домашните ". Отговорих му: " Ако отново ме наречеш " брат ", ще го ползваш и за прехраната "... Ама навихме се, и ползвахме. Влизам и споделям: „ Еййй, ай! Напиши ми някакво есенно стихотворение. Но смешно да е... и ето какво изплю той “.
Бахаров изрецитира с подигравателен възторг стихотворението, дело на изкуствен интелект. „ Както виждате, употребили сме безплатната версия “, пошегува се той. Публиката обаче оцени тази заигравка с новите технологии и приветства шумно осъществяването му.
Пътуването из „ СезониТе “ приключи с две от обичаните стихотворения на почитателите – „ Носете си новите облекла, момчета “ на Стефан Цанев и „ За хвърчащите хора “ на Валери Петров.
В края на спектакъла стотиците фенове на поезията се изправиха на крайници и с бурни аплодисменти благодариха на " ПоетиТе " за цялата споделена магия и взаимно странствуване из годишните времена. На финала актьорите помолиха публиката да пусне фенерчетата на телефоните си, с цел да създадат селфито, трансформирало се в традиция за „ Довиждане “.
" Летяхме и светихме дружно в претъпкан Летен спектакъл! Много сърца и светулки за вас, ПЛОВДИВ! ", споделиха те след това във Facebook.
И в онази вечер кръговратът на природата пристигна да подсети, че животът е точно това – една безконечна серпантина от топлота и мраз, от покой и стихии, от залези и зори. И тъкмо там, в тази кардиограма на битието, се ражда поезията – заварката сред обособените „ аз “ и нашето общо „ ние “.
Снимка: Alexander Bogdan Thompson Турнето на " ПоетиТе и СезониТе " ще изпрати лятото в деня на Съединението, когато тяхна последна спирка ще бъде морската столица.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ