Министър Йоловски: Цифровата трансформация е взаимен процес
Цифровата промяна е световен развой, който изисква присъединяване на всички – изпълнителната власт, неправителствените организации, научната общественост, бизнеса, и не на последно място – жителите. Това съобщи министърът на електронното ръководство по време на Неформалния съвет на министрите на Европейския съюз по превоз, телекомуникации и енергетика, формат „ Телекомуникации “. Срещата е проведена от Испанското председателство на Съвета на Европейски Съюз и се организира в интервала 23-24 октомври в Леон, Кралство Испания. „ Необходимо е цялото общество да се включи в процеса по цифровата промяна. Защото освен ние променяме технологиите, технологиите трансформират нас “, добави още българският министър.
Йоловски акцентира нуждата от непрестанно вложение в развиването на цифровата инфраструктура и нейната поддръжка, тъй че да бъдат избегнати цифровите разделения. „ Паралелно с това би трябвало да продължат вложенията в киберсигурността, тъй като те са основни за по-нататъшното развиване и потребление на цифровите услуги в Европейски Съюз “, добави той. Като образец за ролята на научната общественост българският министър уточни института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT. Йоловски разгласи, че единствено преди дни у нас е проработил и втори суперкомпютър, с което България се подрежда измежду дребното страни с два такива компютъра.
.jpg )
В дебата за правата и бързо разрастващите се технологии министър Йоловски съобщи, че е сериозно значимо да се откри верния баланс сред отбраната и напредъка. Европейски Съюз не би трябвало да се впуска в свръхрегулация на технологиите, само че по едно и също време с това е належащо да се контролира тази тяхна приложимост, която води до висок риск за главните права и европейски полезности. Нужно е доверието да се възприема като конкурентно преимущество на европейската софтуерна промишленост.
Технологичното развиване се движи не от регулации, а от нововъведения в отговор на потребностите на пазара, означи в полемиката за бъдещето на телекомуникациите. България счита, че първо би трябвало да се разпознават и отстранен пречките пред вложения в телеком бранша в съществуващата правна уредба и стратегии. Общоевропейските оператори може да имат своите позитивни страни, само че би трябвало да се обвържат с задоволително гаранции за високо качество на услугата и покритие на цялата територия на Европейски Съюз, в това число на периферните страни. Необходимо е се отстранен и пропуските в актуалната рамка, свързани с подводната кабелна съгласуваност. В рамките на форума европейските министри разискаха постигането на задачите на програмата „ Цифрово десетилетие “ 2030, бъдещето на телекомуникациите, както и отбраната на правата и полезностите в цифровия свят.
Държавите членки поддържаха Декларацията от Леон за европейските невротехнологии – метод, насочен към правата и индивида. „ Важно е да бъдем самодейни и да действаме в този момент, с цел да може Европейски Съюз да се трансформира в главен състезател на зараждащите се пазари, свързани с невротехнологиите, като насърчаваме нововъведенията и вложенията в сходство с полезностите и нормите на съюза и по този метод подсигуряваме насочен към индивида и правата метод за отбрана и овластяване на хората “, се споделя в документа, представен от пресцентъра на Министерството на електроенното ръководство.
Йоловски акцентира нуждата от непрестанно вложение в развиването на цифровата инфраструктура и нейната поддръжка, тъй че да бъдат избегнати цифровите разделения. „ Паралелно с това би трябвало да продължат вложенията в киберсигурността, тъй като те са основни за по-нататъшното развиване и потребление на цифровите услуги в Европейски Съюз “, добави той. Като образец за ролята на научната общественост българският министър уточни института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT. Йоловски разгласи, че единствено преди дни у нас е проработил и втори суперкомпютър, с което България се подрежда измежду дребното страни с два такива компютъра.
В дебата за правата и бързо разрастващите се технологии министър Йоловски съобщи, че е сериозно значимо да се откри верния баланс сред отбраната и напредъка. Европейски Съюз не би трябвало да се впуска в свръхрегулация на технологиите, само че по едно и също време с това е належащо да се контролира тази тяхна приложимост, която води до висок риск за главните права и европейски полезности. Нужно е доверието да се възприема като конкурентно преимущество на европейската софтуерна промишленост.
Технологичното развиване се движи не от регулации, а от нововъведения в отговор на потребностите на пазара, означи в полемиката за бъдещето на телекомуникациите. България счита, че първо би трябвало да се разпознават и отстранен пречките пред вложения в телеком бранша в съществуващата правна уредба и стратегии. Общоевропейските оператори може да имат своите позитивни страни, само че би трябвало да се обвържат с задоволително гаранции за високо качество на услугата и покритие на цялата територия на Европейски Съюз, в това число на периферните страни. Необходимо е се отстранен и пропуските в актуалната рамка, свързани с подводната кабелна съгласуваност. В рамките на форума европейските министри разискаха постигането на задачите на програмата „ Цифрово десетилетие “ 2030, бъдещето на телекомуникациите, както и отбраната на правата и полезностите в цифровия свят.
Държавите членки поддържаха Декларацията от Леон за европейските невротехнологии – метод, насочен към правата и индивида. „ Важно е да бъдем самодейни и да действаме в този момент, с цел да може Европейски Съюз да се трансформира в главен състезател на зараждащите се пазари, свързани с невротехнологиите, като насърчаваме нововъведенията и вложенията в сходство с полезностите и нормите на съюза и по този метод подсигуряваме насочен към индивида и правата метод за отбрана и овластяване на хората “, се споделя в документа, представен от пресцентъра на Министерството на електроенното ръководство.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ