Майката на Калоянчо
Цецка е майка. На Калоянчо. Тя гальовно прибавя към храброто му име умалително окончание, евентуално с намерението още от първите му дни редовно да го лишава от сурова неустрашимост.
Калоянчо се родил, както се раждат статистически бебетата – гладен . Цецка самоотвержено се борила със зъби, нокти, шишета и биберони за угаждане на неговата потребност. Калоянчо непрекъснато папкал, пръцкал, акал и значително в интервалите сред първите три. Цецка още по-самоотвержено стояла, гладна, мръсна и опустошена, геройски като древен монумент, права до абсорбатора – единственото място, където Калоянчо благоволявал да спи цели 4 минути без спиране.
Цецка била готова, че не се става елементарно майка. Още повече на момче.
Те момчета са мудни и по-мързеливички, не могат сами. Няма скоро да проходи, не се притеснявай, обикновено е за момче, няма да проговори преди 2 година, те момчетата са по този начин, казвали ѝ отдадените. Цецка си знаела. Съзерцавала дребното отпуснато гномче на дивана и на всяко негово отривисто пръцване си мислела с трогване „ Ех, бащичко ! “.
Калоянчо растял нехайно като всяко момченце. От тия, за които се знае, че са бавнички, разсеяни, мързеливички. Цецка го носела на ръце (18 кила!) до площадката, където той добродушно се излежавал до пързалката. „ Искаш ли, маме, да се люшкаш? “. „ Муууу… “ – отвръщал Калоянчо от дълбините на гумираната настилка, което неоспоримо се равнявало на „ да “. Цецка с отскок го мятала в люлката и правдиво го люшкала. „ Ъ-ъ-ъ! „ - крещял той. По-силно, желал да каже. В същото време наборчето Моника хленчела пред прилежащата люлка. „ Мамооо, люлей ме, мамооо! “. Но майката индиферентно седяла на пейката, прелиствала брошура и нежно обяснявала на дъщеря си „ Можеш и сама, хайде, правила си го, пробвай, ето по този начин с крачетата, засилваш се и готово “. Моника мрънкала, мрънкала, пък взела, че се качила на люлката и се залюляла. Майка ѝ я гледала с горделивост. А Цецка с бледа злоба. Ей, друго са момиченцата, споделила си тя и траяла да бута синджира на люлката настървено.
Калоянчо растял все по-безгрижен. Мама все по този начин го хранела с лъжичка, бършела му устичката, къпела го нежно, обличала го за учебно заведение, била подготвена да измисли още веднъж цепката на мъжкото долни дрехи, с цел да му спести усилието да си смъква гащите, щото той не можел самичък, те момчетата са мудни, те са по-разпилени, те до момента в който се научат, повтаряла тя като мантра на бъдещите мъжки майки.
„ Защо му подреждаш раницата? “ – питала майката на Биби.
„ Ами той е доста заплеснат, все нещо ще забрави… “ – отвръщала решително Цецка.
„ Биби си подрежда нещата сама още от първи клас. Е, и да не помни някой молив, огромна работа! “ – продължавала другата майка.
„ Друго е с момичетата… “ – усмихвала се внимателно Цецка и продължавала усърдно да реди бумагите за 5-ти клас.
Калоянчо, драги фенове, в действителност не можел да прави нищо самичък. Той не знаел даже, че би могъл! Не му минавала и мисъл да опитва.
Цецка била стопроцентова мъжка майка, постоянно подготвена да оформи перчем, да обуе чорап и да сервира палачинки в леглото. Но като всяка орлица, тя хвърляла зорко око и на Калоянчовите другарчета, следяла нещата изкъсо, въпреки всичко да не допусне пропуск в развиването на първородния. И почнала да вижда, че другарчетата си връзвали кецовете сами, че не си забравяли якетата като си потеглят, че могат да си налеят вода от бутилка. Смут и безпорядък последователно стягали майчината душица. Ама нали момчетата не можели, нали били мудни, глуповати и разсеяни?! Безброй тревожни въпроси се биели като птици в стъкло под цецкината зле боядисана коса.
Един ден тя покрусено споделила с другарка:
„ Спешно би трябвало да отслабна! “
„ Е, хайде пък ти в този момент, добре си, на нашата възраст по сме хубави с месце на кокал. “ – окуражила я приятелката.
„ Не, постанова се – упорствала Цецка. – Калоянчо още си хвърля гащите на пода и бута опаковките от вафли под леглото. Утре ще завърти някое момиче и тя ще вика: тая дебела свиня майка ти, на нищо не те е научила. И права ще бъде. Трябва да отслабна! “
В този ден Цецка взела едно изрично жизненоважно решение.
Няколко часа по-късно Калоян се блъснал в Моника, тичайки из коридорите на университета. И от удара пламнала искра.
*Всички прилики с същински лица и събития НЕ са инцидентни.
Автор: Ирина Николова
Инфо: http://www.parentland.bg
