Microsoft създаде първия си подводен център за данни
Центровете за данни са горещи, шумни и в огромната си част неефективно ситуирани. Microsoft обаче намират решение – слагат ги на дъното на морето. След първичните проби на прототипи, планът Natick показва визията на Microsoft за устойчиви, авансово подсигурени и бързо разполагащи се центрове за данни, които работят от…..морското дъно . Да, тъкмо по този начин. Дълбоко под вода.
Прочетете още: Microsoft придобива GitHub?
Първият сходен център за данни е конфигуриран на морското дъно, покрай Окнийските острови в Шотландия, и към този момент обработва натоварвания посредством своите 12 рака и 864 сървъра. Системата изисква малко под една четвърт мегават мощ, когато работи на цялостен потенциал, като тя се доставя от източници на възобновима сила, генерирана на сушата. Съдържащият резервоар включва и технология за изстудяване, само че огромна част от нормалната логистика и разноските към тази активност са отстранени с помощта на естествено ниските температури в дълбините на океана.
Екипът на плана ще прекара идващите 12 месеца в мониторинг на продуктивността на центъра за данни, водейки сметка за всичко - от потреблението на сила и вътрешната мокрота до равнищата на звука и температурата - макар че самата станция е проектирана да работи най-малко пет години без каквато и да било поддръжка. Екипът също по този начин ще следи деликатно въздействието на подводния център върху околната среда.
Проектът на Microsoft се ражда в резултат на възходящото търсене на инфраструктура за изчислителни облаци наоколо до мощно обитаеми региони. В този ред на мисли слагането на центровете за данни в морето може да наподобява спорно, само че повече от половината от популацията на света живее в региони най-много на 120 благи от брега - регион, богат на капацитет за възобновима сила. Така че, в случай че всичко е наред, планът Natick може да означи началото на изцяло нов метод за ръководство на интернет връзката.
Прочетете още: Microsoft придобива GitHub?
Първият сходен център за данни е конфигуриран на морското дъно, покрай Окнийските острови в Шотландия, и към този момент обработва натоварвания посредством своите 12 рака и 864 сървъра. Системата изисква малко под една четвърт мегават мощ, когато работи на цялостен потенциал, като тя се доставя от източници на възобновима сила, генерирана на сушата. Съдържащият резервоар включва и технология за изстудяване, само че огромна част от нормалната логистика и разноските към тази активност са отстранени с помощта на естествено ниските температури в дълбините на океана.
Екипът на плана ще прекара идващите 12 месеца в мониторинг на продуктивността на центъра за данни, водейки сметка за всичко - от потреблението на сила и вътрешната мокрота до равнищата на звука и температурата - макар че самата станция е проектирана да работи най-малко пет години без каквато и да било поддръжка. Екипът също по този начин ще следи деликатно въздействието на подводния център върху околната среда.
Проектът на Microsoft се ражда в резултат на възходящото търсене на инфраструктура за изчислителни облаци наоколо до мощно обитаеми региони. В този ред на мисли слагането на центровете за данни в морето може да наподобява спорно, само че повече от половината от популацията на света живее в региони най-много на 120 благи от брега - регион, богат на капацитет за възобновима сила. Така че, в случай че всичко е наред, планът Natick може да означи началото на изцяло нов метод за ръководство на интернет връзката.
Източник: pcworld.bg
КОМЕНТАРИ