Андрей Гълъбинов: Бил съм на един мач на ЦСКА - гоних топките срещу Галатасарай
Централният нападател на Дженоа и националния ни тим Андрей Гълъбинов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е трето потомство представител на спортна фамилия със запазена марка у нас. Внук е на именит футболен вратар и наследник на национали по волейбол. Сега е един от едвам двамата българи в италианската Серия А. Започва в школата на ЦСКА, минава през Кипър, с цел да направи име в Италия. В кариерата си до момента е играл за 11 тима на Апенините, а сега пази цветовете на най-стария футболен клуб на Ботуша - Дженоа. Първият му гол в елита на най-здравите защити в света беше не против кого да е, а против славния Джанлуиджи Буфон. В общо 244 мача в кариерата си Гълъбинов е забил 74 гола, два от които и за националния тим на България.
- Здравей, Андрей! Играеш първи сезон от кариерата си в Серия А. Как се чувстваш в елита на италианския футбол?
- Чувствам се в действителност удобно. Доста време ми лиши до момента в който стигна до елита на италианския футбол, само че съм благополучен, че съумях да го направя.
- Какво е възприятието първият твой гол в елита да е тъкмо против великия Джанлуиджи Буфон?
- Чувството е необикновено. Особено да вкараш първи гол за твоя нов тим пред лична аудитория против Ювентус и легенда като Джиджи Буфон. Бях доста благополучен. За жал загубихме мача, само че възприятието е извънредно.
- Беше ли си избрал в кой ъгъл да биеш дузпата? Маестро Буфон е прочут с парирането на наказателни удари…
- Да, хваща много дузпи, само че в предходния мач беше хванал дузпа на Диего Фариас против Каляри в противоположния ъгъл – тъкмо в този, в който бих дузпата. Донякъде знаех, че би трябвало да я удрям тъкмо в този ъгъл.
- Предполагам си видял, че той пусна и фотография в обществените мрежи по какъв начин парира твой удар…
- Да, споделиха ми. С него малко си говорихме за мача. Коментарът там беше по отношение на новата технология в Италия, която не се понрави доста на Буфон.
- Има ли късмет някой да спре Ювентус този сезон? Интер и Наполи като че ли започнаха с грешките…
- Ние играхме и против трите тима до момента. Според мен най-силният тим сега като игра е Наполи. Не е изненадващо, че са първи в класирането. Но Ювентус има славата, че най-после съумява да победи всички.
- Каква е кондицията на Дженоа сега? Това е най-старият италиански клуб, със 124-годишна история…
- Да, написано е на фланелката и се знае, че е най-старият клуб в Италия. В момента не претърпяваме доста прекрасен интервал. Липсват резултати. Играта я има, само че както споделят – във футбола най-важни са точките и успехите. Засега те липсват, само че съгласно мен с течение на времето, ще дойдат и резултатите.
- В ход е промяна на треньора. С какви усеща се разделяш с хърватина Иван Юрич?
- Смесени усеща. В първите два мача ме пусна да играя като титуляр, тъй като Джанлука Лападула имаше проблем и аз си извоювах място в състава. В третия мач, тъкмо след гола против Буфон и хубава изява против Ювентус, неизвестно за какво попаднах на скамейката. Не в един дуел ме е оставял запаса. Така че, в случай че съм почтен, възприятията са смесени.
- И той претърпя бракоразвод по италиански – беше отхвърлен, след това го върнаха…
- Да, това е част от играта. Не е елементарно да си треньор. Сега имаме нов треньор, момчетата към този момент упражняват с него. Ще се чуя с тях, с цел да схвана мнението им.
- С кого се конкурирате в офанзивата на Дженоа?
- По схемата, по която играе Иван Юрич, сме аз и Лападула. Сменяше ни и двамата. Сега не съм осведомен с новата тактическа скица на новия треньор. Като се върна, ще се срещнем и ще видя с каква скица играе.
- Кой съгласно теб е №1 измежду нападателите в калчото?
- Интересен въпрос. След Игуаин и Дибала, индивидът, на който не му се дава толкоз доста заем сега, е Мауро Икарди. За мен един от най-силните нападатели в света. Той е след тях двамата, в случай че не и наедно с тях. Според мен Икарди е преди всичко.
- Избухна в няколко мача…
- Да, вкара три гола в дербито на Милано. Наистина огромен нападател.
- Твърди се, че италианският футбол прави всичко допустимо да излезе от стандарта на катеначото. Да се модернизира един тип. Усеща ли се нещо сходно?
- Да, даже и в играта на Дженоа, която Иван Юрич искаше да демонстрираме. Няма към този момент изритана топка и да се играе на извоювана втора топка. Първи от всички стартира Ювентус да играе „ тики-така “, както споделят в Испания. Вече няма изчистени топки, пробват се да играят от всяка една позиция. Но съгласно мен сега Наполи играе най-силния футбол в Италия. Играят по памет, знаят всеки един човек къде е и няма нито една изритана топка.
- Защо въпреки всичко футбол, а не волейбол? Дядо ти Андрей Гълъбинов, на който носиш името, бе огромен волейболист - национал, треньор, началник в Левски. Баща ти Асен Гълъбинов също бе неоспорим фактор в българския волейбол, майка ти Паулина Филипова бе в другия лагер – ЦСКА, само че също националка. Но другият ти дядо, огромният вратар Йордан Филипов бе любим на „ алените “ почитатели. Три към едно, само че ти избра футбола…
- Много постоянно ми задават този въпрос. От рода волейболисти, аз избрах футбола. Ако би трябвало да съм почтен, не можах да опозная дядо ми. Той умря, когато бях доста дребен. Израснал съм с другия ми дядо Андрей Гълъбинов – дълги години началник на Левски, национал. Дори детайл на волейбола е кръстен на негово име – „ гълъбинка “. Нямах доста време, с цел да се опозная с другия ми дядо, само че избрах футбола, тъй като от дребен бях с топката в краката и нашите по този начин и не ме стопираха, а ме оставиха с нея.
- А може би е имало и различен спорт, който като дребен ти е допадал, а в този момент си му почитател?
- Като бях дребен, практикувах всички спортове – тенис, волейбол, баскетбол, футбол. Но след футбола, съм максимален почитател на волейбола.
- Започнал си в школата на ЦСКА. Помниш ли този интервал? Фен ли си на „ алените “?
- Честно казано, не проследявам доста българския футбол. Гледам най-много класирането и приказвам с момчетата, когато се събираме в националния тим. Бях доста дребен, когато бях в школата на ЦСКА. Имам бегли мемоари. Като всяко дете трябваше да предпочитам сред Левски и ЦСКА. На мен ми беше по-удобно да ме запишат в школата на ЦСКА и там започнах.
- На мачовете на кой тим повече обичаше да вървиш – на футболния или волейболния ЦСКА?
- Повече съм гледал волейбол онлайн. Ходих на всички мачове на татко ми. Дори и когато бе треньор на националния тим. Може би съм бил на един мач на футболния тим на ЦСКА. Ако паметта не ме лъже, беше с Галатасарай. Бяха ни избрали да подаваме топките на футболистите.
- Това беше сериозна чест, да се докоснеш до звездите…
- Да, тогава Хакан Шукур беше централен нападател на Галатасарай. Това е може би най-силният ми спомен от наличието ми в ЦСКА.
- През 2004 година фамилията ти отпътува за Кипър и там попадаш в школата на Омония (Никозия). Какво си спомняш от този интервал?
- Беше малко сложен интервал, тъй като ходех на учебно заведение в България, а и тук бяха всичките ми другари. Но татко ми взе решението да излезем в чужбина. Преди да отидем в Италия, бяхме в Кипър. Една година беше треньор на волейболния тим на Омония. Започнах в школата на този тим и бяха доста удовлетворени от мен. Но след една година татко ми реши да изкара цялото семейство в Италия.
- Усещаше ли се тогава, че кипърците ще скочат толкоз доста във футбола?
- Нямах никаква визия. Бях доста дребен, само че го нямаше този футбол, който практикуват сега.
- Грубо казано ние не ги брояхме за живи…
- Да, в случай че би трябвало да сме почтени, е по този начин. В Кипър бе аматьорски футбол, а в този момент даже играят в Шампионската лига.
- Година по-късно, в края на 2005-а, стартира италианският ти интервал. Как се приспособява към тези промени – България, Кипър, Италия?
- Беше доста мъчно като дете да излезеш от българската действителност. Бях привикнал с България и не беше елементарно да изляза на открито на такава млада възраст. Но моята фамилия постоянно беше до мен и това улесни нещата. Искат се минимум една-две години, с цел да се адаптираш в Италия. След това всичко си идва по естествен метод.
- Половината ти живот е в Италия. Имало ли е моменти, в които се чувстваш повече италианец, в сравнение с българин?
- Да кажем на половина. Половин италианец и половин българин.
- Кой треньор е оказал най-голямо въздействие върху развиването ти?
- Мисля, че всеки един треньор дава на своя състезател по нещо. Имах шанса да сменя доста треньори. От всеки един от тях научих по нещо.
- Имаш 3-4 сезона в Серия Б. Къде се усещаше най-добре?
- В Серия Б започнах може би най-силния си сезон и пристигна повиквателна за националния тим при Любо Пенев. Бях в Авелино и вкарах 16 гола. Прекарах доста хубава година там. Следващите две години в Новара също бяха доста положителни.
- Любо Пенев персонално ли ти се обади за националния отбор?
- Не, получих повиквателната, само че приказвах по телефона с Ради Здравков.
– Почти всяко дете мечтае да играе централен нападател. Така ли беше и при теб? Винаги ли си бил „ деветка “?
- Винаги е била тази моя фантазия, само че като дребен започнах като халф в ЦСКА. Две години играх на всяка една позиция в халфовата линия. С отиването ми в Кипър взех решение да трансформира позицията и да мина към централен нападател.
- Как се стигна до първия ти контракт с тим от Серия А – Болоня. Какво не се получи там?
- В първите ми две години в Италия, България бе отвън Европейския съюз, тъй че имах малко проблеми с картотеката. Направих проби в Киево (Верона) и ме утвърдиха. Но по това време България не беше в Европейския съюз и трябваше да заема мястото на чужденец – бразилец или аржентинец, и не можах да подпиша с тях. След като минаха първите две години, пристигна Болоня и подписахме. Направих лагер с първия тим и играх за дубъла. Ако не се неистина, бях на 16-17 години. Това беше първият ми контракт.
- Това лято Дженоа те взе като свободен сътрудник. Имаше ли и други варианти?
- Да, имах други варианти, най-много в чужбина. Имаше 2-3 тима от Италия, сред които Дженоа и Киево. Дори се говореше за Фиорентина, само че не беше вид. Откакто съм в Италия, постоянно фантазията ми е била да играя в Серия А. Даже преди няколко години имах предложения от Русия, Турция, даже от Англия, само че на мен постоянно фантазията ми е била да играя в италианския хайлайф и по тази причина избрах Дженоа.
- Какво е магнетичното на Серия А?
- Като растеш в Италия, всички ти приказват за Серия А. Накрая на мен ми влезе в главата като тласък и мислех единствено за това.
- Кога замечта за националния тим? Имаше ли подобен интервал? Като фен на татко ти имаш толкоз мачове с „ Мила родино “…
- Наистина е огромна чест да играеш за своята татковина. Откакто играя футбол, постоянно съм желал да чуя химна на България пред лична аудитория. Когато получих първата покана от Любо Пенев, бях доста благополучен.
– Имаше ли съвет от Асен Гълъбинов за мача против Беларус, който е първи в кариерата ти за „ трикольорите “?
- Баща ми ми дава доста препоръки, само че тъкмо в този мач ми сподели: „ Бъди спокоен, не се притеснявай! Знам, че е доста прочувствено да играеш за първи път за България, само че бъди спокоен и покажи твоята игра. “ Това беше неговият съвет.
- Дебютният ти гол за България беше против Канада в контрола в Австрия. После вкара и на Малта, само че това беше един доста злощастен мач. Стигна се и до разлъка с Любо Пенев. Кажи нещо за тази ситуация…
- Да вкараш гол при втората ти повиквателна за националния тим е доста хубаво възприятие. Но вторият гол, който вкарах против Малта, ненапълно бе без значение, тъй като 1:1 беше като загуба. Най-лошото беше раздялата ни с Любо Пенев. Аз в действителност се усещах доста добре с него. Играх във всеки един мач. Според мен имаше естетика сред играчите. Показвахме прекрасен футбол. Но за жал при треньорите е по този начин – когато няма резултати, те са хората, които дават отговор за целия тим и носят следствията. След този мач най-лошото нещо бе, че Любо Пенев ни напусна.
– Докато селекционер беше Ивайло Петев в един миг отхвърли повиквателна. Защо?
- Стана доста огромно комплициране тъкмо по този въпрос. Още за първите квалификационни мачове повиквателните бяха направени от господин Петев. Обади ми се по телефона и моят въпрос към него беше: „ Защо стана цялото това комплициране в България, че съм се отказал от националния тим, като ние, двамата се чухме тъкмо заради тази причина и аз ви обясних за какво не се връщам? “ Ще го кажа и в този момент в резюме и ясно. Наистина не бях във форма. Играех по насила, тъй като нямаше централен нападател. Много късно започнах подготовката и не бях във форма. Точно това обясних и на господин Петев. А да влезеш да играеш квалификации за България, когато не си подготвен, съгласно мен е несериозно. Голяма чест е, че те викат в отбора, само че въпреки всичко като идваш в България, ти представляваш цялата страна. Няма по какъв начин да си позволиш да не си във форма и да не показваш играта, която можеш. Това е, което споделих на селекционера по това време. Нашият диалог бе тъкмо преди повиквателните за първите два мача с Франция и Швеция и му зададох този въпрос, а той ми сподели: „ Знам, че ти в никакъв случай няма по какъв начин да откажеш на националния тим. Стана огромно комплициране. Съжалявам за цялото това нещо, само че и двамата знаем, че не е било по този начин. “ Тогава му споделих, че това е по този начин, само че също и че „ целият народ на България знае друго “. Като се върнах в България, това беше първото нещо, което прецизирах с сегашния селекционер Петър Хубчев. Специално ме извика и говорихме по този въпрос. Разбра, че в действителност аз няма по какъв начин да откажа на България.
- Националният тим е дълго време отворена рана за българския почитател. Ще се класираме ли в миналото за огромно състезание? Годините минават, а все едни и същи оправдания се случват…
- Да, прав си. Бих си го поискал, тъй като това е една от моите фантазии – да играя на огромен конгрес с България, на европейско или международно състезание. За страдание в тези квалификации попаднахме в убийствена група с Франция, Швеция и Холандия. Дори успяхме да победим Холандия у дома и имаме единствено една загуба вкъщи в тези квалификации. Мисля, че е крачка напред. Надявам се на идните квалификации за европейското състезание да покажем играта, която демонстрираме сега. Ако не сбъркаме у дома, всичко е допустимо.
- На кой централен нападател се възхищаваш най-вече?
- Обичам да копирам всичко от всеки един централен нападател. Но нападатели, които играят с сходен на моя жанр, са Ибрахимович, Дрогба, Хари Кейн, Икарди. Има доста класни нападатели, от които може да се вземе по нещо.
- Освен с Петър Хубчев и Любо Пенев от „ златния “ тим на България, познаваш ли се по-близо с някой различен? Имаш ли любим от тази генерация?
- По-близо се познаваме с президента Боби Михайлов и с Данчо Лечков, които съвсем постоянно са с нас, когато има общ брой на националния тим. С другите не съм имал шанса да се срещна.
- Лесно ли се работи с този „ пряк вид “ Лечков?
- Да, в действителност е пряк. Може би съм имал единствено един диалог с него.
- Като италиански ученик кой е обичаният ти град на Ботуша и къде мечтаеш да играеш?
- Без подозрение е Милано. Когато бях в Новара, доста постоянно бях в Милано, тъй като дистанцията е 50 км. Рим също е доста хубав град, само че в случай че би трябвало да избера един град, в който бих играл и живял, това е Милано. В северната част на Италия животът е прелестен.
- Да, животът в Италия е прекрасен. Как си прекарваш времето отвън футбола? Разкрий нещо от персоналния си живот…
- Нямаме доста свободно време тъкмо тази година с идването на международното състезание. Мачовете в действителност са доста начесто. Играем в неделя, сряда и понеделник. Даже преди последния мач, бяхме пет дни на лагер. Но свободното време е за разходки, мода, кино…
- Обичаш ли да пътуваш?
- Не ми се отдава доста свободно време, само че когато го имам, да.
- Здравей, Андрей! Играеш първи сезон от кариерата си в Серия А. Как се чувстваш в елита на италианския футбол?
- Чувствам се в действителност удобно. Доста време ми лиши до момента в който стигна до елита на италианския футбол, само че съм благополучен, че съумях да го направя.
- Какво е възприятието първият твой гол в елита да е тъкмо против великия Джанлуиджи Буфон?
- Чувството е необикновено. Особено да вкараш първи гол за твоя нов тим пред лична аудитория против Ювентус и легенда като Джиджи Буфон. Бях доста благополучен. За жал загубихме мача, само че възприятието е извънредно.
- Беше ли си избрал в кой ъгъл да биеш дузпата? Маестро Буфон е прочут с парирането на наказателни удари…
- Да, хваща много дузпи, само че в предходния мач беше хванал дузпа на Диего Фариас против Каляри в противоположния ъгъл – тъкмо в този, в който бих дузпата. Донякъде знаех, че би трябвало да я удрям тъкмо в този ъгъл.
- Предполагам си видял, че той пусна и фотография в обществените мрежи по какъв начин парира твой удар…
- Да, споделиха ми. С него малко си говорихме за мача. Коментарът там беше по отношение на новата технология в Италия, която не се понрави доста на Буфон.
- Има ли късмет някой да спре Ювентус този сезон? Интер и Наполи като че ли започнаха с грешките…
- Ние играхме и против трите тима до момента. Според мен най-силният тим сега като игра е Наполи. Не е изненадващо, че са първи в класирането. Но Ювентус има славата, че най-после съумява да победи всички.
- Каква е кондицията на Дженоа сега? Това е най-старият италиански клуб, със 124-годишна история…
- Да, написано е на фланелката и се знае, че е най-старият клуб в Италия. В момента не претърпяваме доста прекрасен интервал. Липсват резултати. Играта я има, само че както споделят – във футбола най-важни са точките и успехите. Засега те липсват, само че съгласно мен с течение на времето, ще дойдат и резултатите.
- В ход е промяна на треньора. С какви усеща се разделяш с хърватина Иван Юрич?
- Смесени усеща. В първите два мача ме пусна да играя като титуляр, тъй като Джанлука Лападула имаше проблем и аз си извоювах място в състава. В третия мач, тъкмо след гола против Буфон и хубава изява против Ювентус, неизвестно за какво попаднах на скамейката. Не в един дуел ме е оставял запаса. Така че, в случай че съм почтен, възприятията са смесени.
- И той претърпя бракоразвод по италиански – беше отхвърлен, след това го върнаха…
- Да, това е част от играта. Не е елементарно да си треньор. Сега имаме нов треньор, момчетата към този момент упражняват с него. Ще се чуя с тях, с цел да схвана мнението им.
- С кого се конкурирате в офанзивата на Дженоа?
- По схемата, по която играе Иван Юрич, сме аз и Лападула. Сменяше ни и двамата. Сега не съм осведомен с новата тактическа скица на новия треньор. Като се върна, ще се срещнем и ще видя с каква скица играе.
- Кой съгласно теб е №1 измежду нападателите в калчото?
- Интересен въпрос. След Игуаин и Дибала, индивидът, на който не му се дава толкоз доста заем сега, е Мауро Икарди. За мен един от най-силните нападатели в света. Той е след тях двамата, в случай че не и наедно с тях. Според мен Икарди е преди всичко.
- Избухна в няколко мача…
- Да, вкара три гола в дербито на Милано. Наистина огромен нападател.
- Твърди се, че италианският футбол прави всичко допустимо да излезе от стандарта на катеначото. Да се модернизира един тип. Усеща ли се нещо сходно?
- Да, даже и в играта на Дженоа, която Иван Юрич искаше да демонстрираме. Няма към този момент изритана топка и да се играе на извоювана втора топка. Първи от всички стартира Ювентус да играе „ тики-така “, както споделят в Испания. Вече няма изчистени топки, пробват се да играят от всяка една позиция. Но съгласно мен сега Наполи играе най-силния футбол в Италия. Играят по памет, знаят всеки един човек къде е и няма нито една изритана топка.
- Защо въпреки всичко футбол, а не волейбол? Дядо ти Андрей Гълъбинов, на който носиш името, бе огромен волейболист - национал, треньор, началник в Левски. Баща ти Асен Гълъбинов също бе неоспорим фактор в българския волейбол, майка ти Паулина Филипова бе в другия лагер – ЦСКА, само че също националка. Но другият ти дядо, огромният вратар Йордан Филипов бе любим на „ алените “ почитатели. Три към едно, само че ти избра футбола…
- Много постоянно ми задават този въпрос. От рода волейболисти, аз избрах футбола. Ако би трябвало да съм почтен, не можах да опозная дядо ми. Той умря, когато бях доста дребен. Израснал съм с другия ми дядо Андрей Гълъбинов – дълги години началник на Левски, национал. Дори детайл на волейбола е кръстен на негово име – „ гълъбинка “. Нямах доста време, с цел да се опозная с другия ми дядо, само че избрах футбола, тъй като от дребен бях с топката в краката и нашите по този начин и не ме стопираха, а ме оставиха с нея.
- А може би е имало и различен спорт, който като дребен ти е допадал, а в този момент си му почитател?
- Като бях дребен, практикувах всички спортове – тенис, волейбол, баскетбол, футбол. Но след футбола, съм максимален почитател на волейбола.
- Започнал си в школата на ЦСКА. Помниш ли този интервал? Фен ли си на „ алените “?
- Честно казано, не проследявам доста българския футбол. Гледам най-много класирането и приказвам с момчетата, когато се събираме в националния тим. Бях доста дребен, когато бях в школата на ЦСКА. Имам бегли мемоари. Като всяко дете трябваше да предпочитам сред Левски и ЦСКА. На мен ми беше по-удобно да ме запишат в школата на ЦСКА и там започнах.
- На мачовете на кой тим повече обичаше да вървиш – на футболния или волейболния ЦСКА?
- Повече съм гледал волейбол онлайн. Ходих на всички мачове на татко ми. Дори и когато бе треньор на националния тим. Може би съм бил на един мач на футболния тим на ЦСКА. Ако паметта не ме лъже, беше с Галатасарай. Бяха ни избрали да подаваме топките на футболистите.
- Това беше сериозна чест, да се докоснеш до звездите…
- Да, тогава Хакан Шукур беше централен нападател на Галатасарай. Това е може би най-силният ми спомен от наличието ми в ЦСКА.
- През 2004 година фамилията ти отпътува за Кипър и там попадаш в школата на Омония (Никозия). Какво си спомняш от този интервал?
- Беше малко сложен интервал, тъй като ходех на учебно заведение в България, а и тук бяха всичките ми другари. Но татко ми взе решението да излезем в чужбина. Преди да отидем в Италия, бяхме в Кипър. Една година беше треньор на волейболния тим на Омония. Започнах в школата на този тим и бяха доста удовлетворени от мен. Но след една година татко ми реши да изкара цялото семейство в Италия.
- Усещаше ли се тогава, че кипърците ще скочат толкоз доста във футбола?
- Нямах никаква визия. Бях доста дребен, само че го нямаше този футбол, който практикуват сега.
- Грубо казано ние не ги брояхме за живи…
- Да, в случай че би трябвало да сме почтени, е по този начин. В Кипър бе аматьорски футбол, а в този момент даже играят в Шампионската лига.
- Година по-късно, в края на 2005-а, стартира италианският ти интервал. Как се приспособява към тези промени – България, Кипър, Италия?
- Беше доста мъчно като дете да излезеш от българската действителност. Бях привикнал с България и не беше елементарно да изляза на открито на такава млада възраст. Но моята фамилия постоянно беше до мен и това улесни нещата. Искат се минимум една-две години, с цел да се адаптираш в Италия. След това всичко си идва по естествен метод.
- Половината ти живот е в Италия. Имало ли е моменти, в които се чувстваш повече италианец, в сравнение с българин?
- Да кажем на половина. Половин италианец и половин българин.
- Кой треньор е оказал най-голямо въздействие върху развиването ти?
- Мисля, че всеки един треньор дава на своя състезател по нещо. Имах шанса да сменя доста треньори. От всеки един от тях научих по нещо.
- Имаш 3-4 сезона в Серия Б. Къде се усещаше най-добре?
- В Серия Б започнах може би най-силния си сезон и пристигна повиквателна за националния тим при Любо Пенев. Бях в Авелино и вкарах 16 гола. Прекарах доста хубава година там. Следващите две години в Новара също бяха доста положителни.
- Любо Пенев персонално ли ти се обади за националния отбор?
- Не, получих повиквателната, само че приказвах по телефона с Ради Здравков.
– Почти всяко дете мечтае да играе централен нападател. Така ли беше и при теб? Винаги ли си бил „ деветка “?
- Винаги е била тази моя фантазия, само че като дребен започнах като халф в ЦСКА. Две години играх на всяка една позиция в халфовата линия. С отиването ми в Кипър взех решение да трансформира позицията и да мина към централен нападател.
- Как се стигна до първия ти контракт с тим от Серия А – Болоня. Какво не се получи там?
- В първите ми две години в Италия, България бе отвън Европейския съюз, тъй че имах малко проблеми с картотеката. Направих проби в Киево (Верона) и ме утвърдиха. Но по това време България не беше в Европейския съюз и трябваше да заема мястото на чужденец – бразилец или аржентинец, и не можах да подпиша с тях. След като минаха първите две години, пристигна Болоня и подписахме. Направих лагер с първия тим и играх за дубъла. Ако не се неистина, бях на 16-17 години. Това беше първият ми контракт.
- Това лято Дженоа те взе като свободен сътрудник. Имаше ли и други варианти?
- Да, имах други варианти, най-много в чужбина. Имаше 2-3 тима от Италия, сред които Дженоа и Киево. Дори се говореше за Фиорентина, само че не беше вид. Откакто съм в Италия, постоянно фантазията ми е била да играя в Серия А. Даже преди няколко години имах предложения от Русия, Турция, даже от Англия, само че на мен постоянно фантазията ми е била да играя в италианския хайлайф и по тази причина избрах Дженоа.
- Какво е магнетичното на Серия А?
- Като растеш в Италия, всички ти приказват за Серия А. Накрая на мен ми влезе в главата като тласък и мислех единствено за това.
- Кога замечта за националния тим? Имаше ли подобен интервал? Като фен на татко ти имаш толкоз мачове с „ Мила родино “…
- Наистина е огромна чест да играеш за своята татковина. Откакто играя футбол, постоянно съм желал да чуя химна на България пред лична аудитория. Когато получих първата покана от Любо Пенев, бях доста благополучен.
– Имаше ли съвет от Асен Гълъбинов за мача против Беларус, който е първи в кариерата ти за „ трикольорите “?
- Баща ми ми дава доста препоръки, само че тъкмо в този мач ми сподели: „ Бъди спокоен, не се притеснявай! Знам, че е доста прочувствено да играеш за първи път за България, само че бъди спокоен и покажи твоята игра. “ Това беше неговият съвет.
- Дебютният ти гол за България беше против Канада в контрола в Австрия. После вкара и на Малта, само че това беше един доста злощастен мач. Стигна се и до разлъка с Любо Пенев. Кажи нещо за тази ситуация…
- Да вкараш гол при втората ти повиквателна за националния тим е доста хубаво възприятие. Но вторият гол, който вкарах против Малта, ненапълно бе без значение, тъй като 1:1 беше като загуба. Най-лошото беше раздялата ни с Любо Пенев. Аз в действителност се усещах доста добре с него. Играх във всеки един мач. Според мен имаше естетика сред играчите. Показвахме прекрасен футбол. Но за жал при треньорите е по този начин – когато няма резултати, те са хората, които дават отговор за целия тим и носят следствията. След този мач най-лошото нещо бе, че Любо Пенев ни напусна.
– Докато селекционер беше Ивайло Петев в един миг отхвърли повиквателна. Защо?
- Стана доста огромно комплициране тъкмо по този въпрос. Още за първите квалификационни мачове повиквателните бяха направени от господин Петев. Обади ми се по телефона и моят въпрос към него беше: „ Защо стана цялото това комплициране в България, че съм се отказал от националния тим, като ние, двамата се чухме тъкмо заради тази причина и аз ви обясних за какво не се връщам? “ Ще го кажа и в този момент в резюме и ясно. Наистина не бях във форма. Играех по насила, тъй като нямаше централен нападател. Много късно започнах подготовката и не бях във форма. Точно това обясних и на господин Петев. А да влезеш да играеш квалификации за България, когато не си подготвен, съгласно мен е несериозно. Голяма чест е, че те викат в отбора, само че въпреки всичко като идваш в България, ти представляваш цялата страна. Няма по какъв начин да си позволиш да не си във форма и да не показваш играта, която можеш. Това е, което споделих на селекционера по това време. Нашият диалог бе тъкмо преди повиквателните за първите два мача с Франция и Швеция и му зададох този въпрос, а той ми сподели: „ Знам, че ти в никакъв случай няма по какъв начин да откажеш на националния тим. Стана огромно комплициране. Съжалявам за цялото това нещо, само че и двамата знаем, че не е било по този начин. “ Тогава му споделих, че това е по този начин, само че също и че „ целият народ на България знае друго “. Като се върнах в България, това беше първото нещо, което прецизирах с сегашния селекционер Петър Хубчев. Специално ме извика и говорихме по този въпрос. Разбра, че в действителност аз няма по какъв начин да откажа на България.
- Националният тим е дълго време отворена рана за българския почитател. Ще се класираме ли в миналото за огромно състезание? Годините минават, а все едни и същи оправдания се случват…
- Да, прав си. Бих си го поискал, тъй като това е една от моите фантазии – да играя на огромен конгрес с България, на европейско или международно състезание. За страдание в тези квалификации попаднахме в убийствена група с Франция, Швеция и Холандия. Дори успяхме да победим Холандия у дома и имаме единствено една загуба вкъщи в тези квалификации. Мисля, че е крачка напред. Надявам се на идните квалификации за европейското състезание да покажем играта, която демонстрираме сега. Ако не сбъркаме у дома, всичко е допустимо.
- На кой централен нападател се възхищаваш най-вече?
- Обичам да копирам всичко от всеки един централен нападател. Но нападатели, които играят с сходен на моя жанр, са Ибрахимович, Дрогба, Хари Кейн, Икарди. Има доста класни нападатели, от които може да се вземе по нещо.
- Освен с Петър Хубчев и Любо Пенев от „ златния “ тим на България, познаваш ли се по-близо с някой различен? Имаш ли любим от тази генерация?
- По-близо се познаваме с президента Боби Михайлов и с Данчо Лечков, които съвсем постоянно са с нас, когато има общ брой на националния тим. С другите не съм имал шанса да се срещна.
- Лесно ли се работи с този „ пряк вид “ Лечков?
- Да, в действителност е пряк. Може би съм имал единствено един диалог с него.
- Като италиански ученик кой е обичаният ти град на Ботуша и къде мечтаеш да играеш?
- Без подозрение е Милано. Когато бях в Новара, доста постоянно бях в Милано, тъй като дистанцията е 50 км. Рим също е доста хубав град, само че в случай че би трябвало да избера един град, в който бих играл и живял, това е Милано. В северната част на Италия животът е прелестен.
- Да, животът в Италия е прекрасен. Как си прекарваш времето отвън футбола? Разкрий нещо от персоналния си живот…
- Нямаме доста свободно време тъкмо тази година с идването на международното състезание. Мачовете в действителност са доста начесто. Играем в неделя, сряда и понеделник. Даже преди последния мач, бяхме пет дни на лагер. Но свободното време е за разходки, мода, кино…
- Обичаш ли да пътуваш?
- Не ми се отдава доста свободно време, само че когато го имам, да.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ