Централната избирателна комисия (ЦИК) и Комисията за защита на личните

Централната изборна комисия (ЦИК) и Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) са подали в понеделник във Върховния административен съд (ВАС) тъжба против решението на Административен съд София-град (АССГ), с което бе почетена жалбата на коалиция „ Демократична България - Обединение “ против взаимните Указания по отношение на култивиране и отбрана на персоналните данни, признати на съображение член 57, ал.1, т. 49 от Избирателния кодекс (ИК) от КЗЛД и ЦИК, съобщава „ Правен свят “. В жалбата си до висшите съдии от Комисията акцентират няколко съществени съображения, най-важните измежду които са, че напътствията на ЦИК и КЗЛД в действителност са административен акт, който въобще не предстои на обжалване, заради което и решението на АССГ е неприемливо, както и че то е постановено при основни нарушавания на материалния закон, така като  от съда е подценено събитието, че с напътствията не се пораждат права и отговорности за участниците в изборния развой, нито се лимитират права и отговорности, което е и значителен белег на общия административен акт и на нормативния административен акт. Особено внимание в жалбата се отделя и на Регламента за отбрана на персоналните данни, като категорично се акцентира, че българската страна няма обвързване да го имплементира в националното си законодателство, заради простата причина, че този вид европейски документи имат директно деяние и би било неприемливо национални закони да ги преразказват буквално. От ЦИК напомнят и, че европейският законодател е планувал всяка страна членка сама да уреди публичните връзки от национално значение щом се касае за персоналните данни, като се плануват не по-ниски от плануваните в Регламента гаранции за отбрана на съществени права и свободи на физическите лица. В жалбата се акцентира и, че законът за отбрана на персоналните данни е използван, доколкото неговото приложно поле е по-широко от това на Регламента. Всъщност и нормата на член 57, алинея 1, т. 49 от Изборния кодекс споделя същото, а точно, че се разпорежда на ЦИК и КЗЛД да укажат и разяснят разпоредбите за култивиране на персонални данни в изборния развой изобщо и това следва да се подчинява на задачата, посочена в член 1, алинея 3 от ЗЗЛД – като се обезпечи отбрана на физическите лица по отношение на обработването на персонални данни в сходство с Общия правилник за отбрана на данните. Такава теза пазят и от двата органа, като показват, че това значи, че отбраната на тези права, в неуредени в Регламента публични връзки на равнище държава-членка, би трябвало да подхожда на съответните равнища на отбрана, планувани в Регламента, затова последният има косвено приложение, в това число неговите правила и правила. Много значим миг от жалбата против решението на АССГ е и този, който се отнася до въпроса дали изборното помещение въобще е публично място, както е възприел касационният състав. Според жалбата против решението му, отговорът на въпроса е не. Припомня се и, че съгласно разпоредбите на Изборния кодекс, достъпът до изборното помещение не е свободен за безграничен кръг от лица, защото при всички вероятни избори то се запечатва преди разкриване на изборния ден, а отварянето му се прави в наличието на съответни лица, за което се сформира умишлен протокол. В изборния ден в помещението е разрешен достъп единствено на гласоподавателите в съответната секция и на други участници в изборния развой с позволение на ръководителя на СИК/РИК или ОИК. След привършване на изборния ден помещението не е общодостъпно, като същото се затваря и лицата, които имат достъп до него също са изчерпателно изброени в Изборния кодекс. Така ЦИК намира, че АССГ погрешно приема, че се ползват разпоредбите за видеозаснемане на публично/обществено място, напомняйки, че даже в тази догадка използвано ще бъде правилото на член 25д от Закона за отбрана на персоналните данни.