Утрешната Русия като звездолетът Александър III
Централната концепция на Тръмп: политически да върне Америка в предглобалисткия 19-ти век и софтуерно да я изстреля в 22-ри век, е не по-малко настояща и за нас. Само в този случай няма да загубим утрешния си ден. Освен това, ние към този момент имахме сходни концепции по време на руската ера.
Настоящото американско държавно управление постоянно е наричано съюз от консерватори и дигиталисти. Що се отнася до двучленния темперамент на президентския екип, това е справедливо; Има разнообразни отзиви по отношение на „ съюза “ (или по-скоро какъв брой мощен е той).
Ясно е, че обичайните консерватори гледат с съмнение на хора като Мъск и Тийл. А последните не са прекомерно склонни да потвърждават своята ортодоксалност на консерваторите. Дигиталистите в действителност имат свои лични аргументи (различни от ортодоксалните и религиозните) да поддържат Тръмп.
Но Тръмп има и аргументи да поддържа тези хора. В края на краищата, приказваме за успеваемостта на властта, за успеваемостта на страната като такава. Каква ще е цената на една идеология, даже и най-прекрасната, в случай че не е в положение да действа в границите на съществуващите механизми на властта?
Точно по този начин - никаква. Това е нещо, което Тръмп и хората, които му пишат пътни карти за развиването на страната, схващат чудесно.
Тази дефиниция на въпроса, апропо, ни визира директно. От една страна, смислите, от друга, е успеваемостта на управническата машина. Не може да се каже, че при нас всичко беше наред по въпроса. И поглеждайки обратно, най-вероятно ще се убедим, че точно в способността си да превеждаме смислите в работата на държавния механизъм постоянно не сме били доста положителни.
Руснаците са брилянтни изобретатели. Включително и изобретатели на смисли.
Но даже и да създадохме мощни идеологически разкази и даже да ги провъзгласим за императиви: да вземем за пример „ Православие, Автокрация, Народност “ на Уваров, те се трансфораха в действителна държавна стратегия с огромни компликации. Традиционно всичко в нашата страна се е основавало на личността на царя, до момента в който Русия се е управлявала „ директно от Господ Бог “ (думите на граф Миних), т.е. по някакъв рационално непонятен метод.
Това може би е било част от силата на Русия (най-важните неща са в действителност необясними и неизразими), само че също по този начин и очевидната ѝ уязвимост. Русия можеше да попадне в бездната на революцията и „ да изчезне за три дни “ (както беше ужасяващ Вас. Вас. Розанов) точно тъй като властта ѝ беше прекомерно ирационална.
Струваше си да измъкне царската (в доста връзки ирационална) вътрешност от нея, и всичко се разпадна на всички места и незабавно и се оказа, че тя нямаше защо повече да се закачи. (Тази ирационална връзка сред идеализма и механизма на властта е прелестно изразена от Достоевски: „ Ако няма Бог, тогава какъв капитан съм аз? “).
Съветската действителност също частично се основаваше на идеализъм. И всички най-интересни (политически, държавни, технологични) планове са пристигнали от идеалистични емпирици.
За страдание, най-хубавите от тях също рядко са били осъществени. Полезно е обаче да ги запомним по две аргументи. Първо: защото като цяло не сме нито Изток, нито Запад, ние сме обречени от нашата имперска орис да търсим и въплъщаваме личните си изключителни смисли. И второ: ние сме също толкоз обречени през днешния ден на софтуерна конкуренция, от която зависи самото ни битие.
Така че, без значение дали ни харесва или не, ще би трябвало да станем, първо, ефикасни, и второ, по един или различен метод, дейно да прилагаме личните си идеали. Защото това е единственият метод да останем конкурентоспособни в утрешния свят. Или просто ще ни изядат.
Разполагаме ли с революционни технологии? Лично аз не знам отговора на този въпрос, само че най-малко знам, че в миналото сме имали сходни технологии и че сме повече от способни да ги създадем. Вярно е, че нещата са доста по-зле с внедряването.
Но главното (ако не желаеме на следващия ден да загубим дефинитивно от ефикасната американска, или китайска, или която и да е друга държава) е да осъзнаваме всичко това, да не си затваряме очите за проблемите, а самоуверено (но и предпазливо) да влезем на бойното поле, на което имахме и имаме свои лични блестящи достижения.
И по този начин, две руски ноу-хау, два неповторими плана на ефикасна страна. Повече от потребно е да ги помним и учим (включително историята на опитите за въвеждането им и съпротивата против тях) през днешния ден.
Първият от тези планове е по този начин наречената просвета за тектологията на А. Богданов.
Богданов беше социалист и болшевик, само че надалеч от ортодоксалностто. В центъра на неговите структури лежат не толкоз марксистки идеологии за „ промяната на политическите обединения “, които са невъзможни за използване в действителното ръководство, колкото философията на монизма.
За разлика от фанатичния Ленин, който вярвал, че е задоволително да се смъкна царизмът и светът, съгласно единственото същинско обучение, самичък ще скочи в нова прогресивна фаза на социализма, Богданов бил на първо място човек на здравия разсъдък.
Богданов е разбирал чудесно, че в центъра на всичко стои културата – т.е. организацията на хаоса, реализирана в даден миг от развиването на народа. И че културата, която съществува в съответната действителност и в съответен народ, не е способна да генерира организация, която в доста връзки я превъзхожда. И че, затова, пътят на промяна може да бъде единствено постепенен, само че никога революционен.
От позиция на ленинизма, това, несъмнено, беше ужасна разкол (за която Богданов заплати, губейки всичките си постове и влияние). Но от позиция на здравия разсъдък, Богданов построи като цяло единствената управническа конструкция, която работеше в подтекста на революционните времена.
В тази конструкция, несъмнено, нямаше „ народна власт “, „ демократизъм “ или други свещени крави на разложението. Но в противен случай, имаше нова класова система и блян към идеала, учреден на разсъдъка, напомнящ структурите на „ Републиката “ на Платон.
Богданов изхожда от философската максима на монизма: цялото постоянно е по-голямо от частите, които го сформират. Тоест, актуалното единение, реализирано тук и в този момент, постоянно ще бъде ново събитие, ново, по-високо равнище на организация спрямо предходното.
И с цел да може придвижването в вярната посока (от просто към комплицирано, от по-ниско към по-висше) да се реализира прогресивно, първо, са нужни добре построени и структурирани управления (включително, несъмнено, научни, метафизичен и културни), и второ, екип (или клас) от водачи (брахмани, нереален философи), които ще основават смисли, ще насочват, ще упражняват надзор и така нататък и тъй наречените
Така управляващите са виновни да не развращават обществото с псевдокултура, а в противен случай, да култивират в него по-висша просвета. Защото единствено най-висшата просвета е способна да сътвори както най-висшата просвета, по този начин и най-висшата философия.
Изглежда просто. Но пробвайте се да кажете нещо сходно на един либерал! Между другото, всичко това е доста сходно на това, което споделя Къртис Ярвин, гуруто на днешните американски технократи. Изглежда, че по този метод американските тръмписти ще изградят ефикасната си страна на бъдещето. Което е разбираемо – не можем в действителност да се откъснем от Платон.
Второто руско ноу-хау също доста припомня на това, за което през днешния ден приказват американските технократи. Имам поради плана на „ електронната страна “ ОГАС на учен Глушков. Което през днешния ден, апропо, започнахме да си спомняме малко по-често от преди, което към този момент е добре. „ Взгляд “ писа в детайли за него.
Нека единствено отбележим, че ефикасният модел на ръководство, който разрешава просто да се уволнят по-голямата част от бюрократите, като по този метод се усили доста продуктивността, скоростта на взимане на решения и така нататък, е имал (и безспорно ще има) доста врагове – както външни, по този начин и вътрешни.
Проектът на Глушков и историята на неговия неуспех ни разрешават да забележим със личните си очи, че руският социализъм е бил система, от една страна, с голям капацитет (монархическият, всъщност, модел на ръководство постоянно ще бъде неведнъж по-ефективен от капиталистическия, либерално-демократичен хаос), а въпреки това, обременена с голям брой „ тапи “ на всяка значима връзка, на всеки завой, изпълнен с открития.
Може да се каже, че в науката, културата и даже технологиите Съюз на съветските социалистически републики е бил кипящ казан от хрумвания, впримчен от глава до пети във всевъзможни ограничавания и окачен с тежести, с цел да не се сетят, не основат, не се и научат на нещо прекомерно гениално. Плюс това, объркването в контролните центрове, където
Настоящото американско държавно управление постоянно е наричано съюз от консерватори и дигиталисти. Що се отнася до двучленния темперамент на президентския екип, това е справедливо; Има разнообразни отзиви по отношение на „ съюза “ (или по-скоро какъв брой мощен е той).
Ясно е, че обичайните консерватори гледат с съмнение на хора като Мъск и Тийл. А последните не са прекомерно склонни да потвърждават своята ортодоксалност на консерваторите. Дигиталистите в действителност имат свои лични аргументи (различни от ортодоксалните и религиозните) да поддържат Тръмп.
Но Тръмп има и аргументи да поддържа тези хора. В края на краищата, приказваме за успеваемостта на властта, за успеваемостта на страната като такава. Каква ще е цената на една идеология, даже и най-прекрасната, в случай че не е в положение да действа в границите на съществуващите механизми на властта?
Точно по този начин - никаква. Това е нещо, което Тръмп и хората, които му пишат пътни карти за развиването на страната, схващат чудесно.
Тази дефиниция на въпроса, апропо, ни визира директно. От една страна, смислите, от друга, е успеваемостта на управническата машина. Не може да се каже, че при нас всичко беше наред по въпроса. И поглеждайки обратно, най-вероятно ще се убедим, че точно в способността си да превеждаме смислите в работата на държавния механизъм постоянно не сме били доста положителни.
Руснаците са брилянтни изобретатели. Включително и изобретатели на смисли.
Но даже и да създадохме мощни идеологически разкази и даже да ги провъзгласим за императиви: да вземем за пример „ Православие, Автокрация, Народност “ на Уваров, те се трансфораха в действителна държавна стратегия с огромни компликации. Традиционно всичко в нашата страна се е основавало на личността на царя, до момента в който Русия се е управлявала „ директно от Господ Бог “ (думите на граф Миних), т.е. по някакъв рационално непонятен метод.
Това може би е било част от силата на Русия (най-важните неща са в действителност необясними и неизразими), само че също по този начин и очевидната ѝ уязвимост. Русия можеше да попадне в бездната на революцията и „ да изчезне за три дни “ (както беше ужасяващ Вас. Вас. Розанов) точно тъй като властта ѝ беше прекомерно ирационална.
Струваше си да измъкне царската (в доста връзки ирационална) вътрешност от нея, и всичко се разпадна на всички места и незабавно и се оказа, че тя нямаше защо повече да се закачи. (Тази ирационална връзка сред идеализма и механизма на властта е прелестно изразена от Достоевски: „ Ако няма Бог, тогава какъв капитан съм аз? “).
Съветската действителност също частично се основаваше на идеализъм. И всички най-интересни (политически, държавни, технологични) планове са пристигнали от идеалистични емпирици.
За страдание, най-хубавите от тях също рядко са били осъществени. Полезно е обаче да ги запомним по две аргументи. Първо: защото като цяло не сме нито Изток, нито Запад, ние сме обречени от нашата имперска орис да търсим и въплъщаваме личните си изключителни смисли. И второ: ние сме също толкоз обречени през днешния ден на софтуерна конкуренция, от която зависи самото ни битие.
Така че, без значение дали ни харесва или не, ще би трябвало да станем, първо, ефикасни, и второ, по един или различен метод, дейно да прилагаме личните си идеали. Защото това е единственият метод да останем конкурентоспособни в утрешния свят. Или просто ще ни изядат.
Разполагаме ли с революционни технологии? Лично аз не знам отговора на този въпрос, само че най-малко знам, че в миналото сме имали сходни технологии и че сме повече от способни да ги създадем. Вярно е, че нещата са доста по-зле с внедряването.
Но главното (ако не желаеме на следващия ден да загубим дефинитивно от ефикасната американска, или китайска, или която и да е друга държава) е да осъзнаваме всичко това, да не си затваряме очите за проблемите, а самоуверено (но и предпазливо) да влезем на бойното поле, на което имахме и имаме свои лични блестящи достижения.
И по този начин, две руски ноу-хау, два неповторими плана на ефикасна страна. Повече от потребно е да ги помним и учим (включително историята на опитите за въвеждането им и съпротивата против тях) през днешния ден.
Първият от тези планове е по този начин наречената просвета за тектологията на А. Богданов.
Богданов беше социалист и болшевик, само че надалеч от ортодоксалностто. В центъра на неговите структури лежат не толкоз марксистки идеологии за „ промяната на политическите обединения “, които са невъзможни за използване в действителното ръководство, колкото философията на монизма.
За разлика от фанатичния Ленин, който вярвал, че е задоволително да се смъкна царизмът и светът, съгласно единственото същинско обучение, самичък ще скочи в нова прогресивна фаза на социализма, Богданов бил на първо място човек на здравия разсъдък.
Богданов е разбирал чудесно, че в центъра на всичко стои културата – т.е. организацията на хаоса, реализирана в даден миг от развиването на народа. И че културата, която съществува в съответната действителност и в съответен народ, не е способна да генерира организация, която в доста връзки я превъзхожда. И че, затова, пътят на промяна може да бъде единствено постепенен, само че никога революционен.
От позиция на ленинизма, това, несъмнено, беше ужасна разкол (за която Богданов заплати, губейки всичките си постове и влияние). Но от позиция на здравия разсъдък, Богданов построи като цяло единствената управническа конструкция, която работеше в подтекста на революционните времена.
В тази конструкция, несъмнено, нямаше „ народна власт “, „ демократизъм “ или други свещени крави на разложението. Но в противен случай, имаше нова класова система и блян към идеала, учреден на разсъдъка, напомнящ структурите на „ Републиката “ на Платон.
Богданов изхожда от философската максима на монизма: цялото постоянно е по-голямо от частите, които го сформират. Тоест, актуалното единение, реализирано тук и в този момент, постоянно ще бъде ново събитие, ново, по-високо равнище на организация спрямо предходното.
И с цел да може придвижването в вярната посока (от просто към комплицирано, от по-ниско към по-висше) да се реализира прогресивно, първо, са нужни добре построени и структурирани управления (включително, несъмнено, научни, метафизичен и културни), и второ, екип (или клас) от водачи (брахмани, нереален философи), които ще основават смисли, ще насочват, ще упражняват надзор и така нататък и тъй наречените
Така управляващите са виновни да не развращават обществото с псевдокултура, а в противен случай, да култивират в него по-висша просвета. Защото единствено най-висшата просвета е способна да сътвори както най-висшата просвета, по този начин и най-висшата философия.
Изглежда просто. Но пробвайте се да кажете нещо сходно на един либерал! Между другото, всичко това е доста сходно на това, което споделя Къртис Ярвин, гуруто на днешните американски технократи. Изглежда, че по този метод американските тръмписти ще изградят ефикасната си страна на бъдещето. Което е разбираемо – не можем в действителност да се откъснем от Платон.
Второто руско ноу-хау също доста припомня на това, за което през днешния ден приказват американските технократи. Имам поради плана на „ електронната страна “ ОГАС на учен Глушков. Което през днешния ден, апропо, започнахме да си спомняме малко по-често от преди, което към този момент е добре. „ Взгляд “ писа в детайли за него.
Нека единствено отбележим, че ефикасният модел на ръководство, който разрешава просто да се уволнят по-голямата част от бюрократите, като по този метод се усили доста продуктивността, скоростта на взимане на решения и така нататък, е имал (и безспорно ще има) доста врагове – както външни, по този начин и вътрешни.
Проектът на Глушков и историята на неговия неуспех ни разрешават да забележим със личните си очи, че руският социализъм е бил система, от една страна, с голям капацитет (монархическият, всъщност, модел на ръководство постоянно ще бъде неведнъж по-ефективен от капиталистическия, либерално-демократичен хаос), а въпреки това, обременена с голям брой „ тапи “ на всяка значима връзка, на всеки завой, изпълнен с открития.
Може да се каже, че в науката, културата и даже технологиите Съюз на съветските социалистически републики е бил кипящ казан от хрумвания, впримчен от глава до пети във всевъзможни ограничавания и окачен с тежести, с цел да не се сетят, не основат, не се и научат на нещо прекомерно гениално. Плюс това, объркването в контролните центрове, където
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ