БНБ прогнозира нов инфлационен скок заради Близкия изток
Централната банка чака инфлацията да удари 3.7% през 2026 година
Българската национална банка (БНБ) чака средногодишната инфлация у нас да се форсира до 3.7% през 2026 година в резултат на продължаващия боен спор в Близкия изток. Основният удар върху стопанската система ще пристигна по линия на поскъпващите енергийни първични материали на интернационалните пазари. Това излиза наяве от най-новия макроикономически разбор на институцията.
Според базисния сюжет на централната банка усмиряване на цените се чака едвам през 2027 и 2028 година, когато инфлацията би трябвало да се забави до 3.2%. Този спад обаче ще бъде възпрепятстван от плануваното въвеждане на новата Европейска скица за търговия с излъчвания (ETS2) през 2028 година, която ще наложи спомагателни тежести върху въглеродно интензивните браншове.
Вторичните резултати удрят заплатите
Макар формалното известие на Българска народна банка да резервира сдържан звук, действителната заплаха за джоба на потребителите се крие в преместването на енергийните шокове към всички останали артикули. Само преди няколко дни шефът на Българска народна банка Димитър Радев предизвести в изявление за американската телевизия CNBC, че първичният скок в цените на горивата към този момент се трансферира към по-широк набор от услуги.
" Вторичните резултати са това, което ни тревожи най-вече сега. Виждаме признаци, че нарасналите енергийни цени стартират да се отразяват в заплатите, договарянията за групови контракти и цените на услугите ", разяснява Радев пред интернационалната медия.
Анализаторите на Българска народна банка са създали и два спомагателни неподходящи сюжета при положение на ескалация на военните дейности в Близкия изток. При осъществяване на най-тежкия от тях, инфлацията у нас може да надвиши базисната прогноза с 1.2 процентни пункта още през тази година, доближавайки рисковата граница от 5%.
РЕКЛАМА
Българската национална банка (БНБ) чака средногодишната инфлация у нас да се форсира до 3.7% през 2026 година в резултат на продължаващия боен спор в Близкия изток. Основният удар върху стопанската система ще пристигна по линия на поскъпващите енергийни първични материали на интернационалните пазари. Това излиза наяве от най-новия макроикономически разбор на институцията.
Според базисния сюжет на централната банка усмиряване на цените се чака едвам през 2027 и 2028 година, когато инфлацията би трябвало да се забави до 3.2%. Този спад обаче ще бъде възпрепятстван от плануваното въвеждане на новата Европейска скица за търговия с излъчвания (ETS2) през 2028 година, която ще наложи спомагателни тежести върху въглеродно интензивните браншове.
Вторичните резултати удрят заплатите
Макар формалното известие на Българска народна банка да резервира сдържан звук, действителната заплаха за джоба на потребителите се крие в преместването на енергийните шокове към всички останали артикули. Само преди няколко дни шефът на Българска народна банка Димитър Радев предизвести в изявление за американската телевизия CNBC, че първичният скок в цените на горивата към този момент се трансферира към по-широк набор от услуги.
" Вторичните резултати са това, което ни тревожи най-вече сега. Виждаме признаци, че нарасналите енергийни цени стартират да се отразяват в заплатите, договарянията за групови контракти и цените на услугите ", разяснява Радев пред интернационалната медия.
Анализаторите на Българска народна банка са създали и два спомагателни неподходящи сюжета при положение на ескалация на военните дейности в Близкия изток. При осъществяване на най-тежкия от тях, инфлацията у нас може да надвиши базисната прогноза с 1.2 процентни пункта още през тази година, доближавайки рисковата граница от 5%.
РЕКЛАМА
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ