Какво е да си човек с психично заболяване в България
Центърът за психологично здраве в Русе демонстрира по какъв начин може да бъде пресечен " омагьосаният кръг "
Нормален живот с психологично заболяване в България наподобява съвсем неосъществим за доста пациенти. Недостигът на кревати, неналичието на личен състав и пропуските в законодателството оставят хората с психологични разстройства в циничен кръг сред краткотрайно лекуване и следващо утежняване. В рубриката „ Високо напрежение " на NOVA репортерът Татяна Йорданова показва сложната действителност на хората, които постоянно са възприемани като „ второ качество " в обществото.
Милен е работил като водач на рейс, преди животът му да се преобърне изцяло от параноидна шизофрения. „ Аз си бях естествен човек, като всички естествени хора. Сутрин ставах в 5 часа сутринта. Като всяка заран станах, само че съумях единствено да седна на леглото. Нямах сили да стана. Целият треперех някакъв ", споделя той за началото на болестта.
Промяната настава ненадейно и фрапантно: „ И започваш да ставаш нервозен, под напрежение, нападателен на моменти. Имах възприятието, че се следих от горната страна някъде. Всичко ти е като в сън. Не знаеш дали сънуваш, дали се случва... То е като една битка за оцеляване ".
Особено тежки са халюцинациите, които съпровождат болестта: „ Чуваш гласове някакви, които ти изясняват, каквото ти кажат тия гласове, че този човек приказва против тебе. Определени хора. Лошите мисли изпреварват положителните. Тия гласовете желаеха да се самоубия. Карали са ме да се взема хапчета в огромни дози, да се самоубия с предозиране с медикаменти ".
Омагьосаният кръг на лекуването
Милен изяснява и за какво пациентите постоянно се връщат в психиатриите: „ Като излязох и си споделих 'Захвърлям всички хапчета и би трябвало да стана естествен. Не желая да ги пия тези хапчета'. Исках по-бързо да мине това. И мислех, че няма да се повтори. Спрях хапчетата в действителност за една седмица и незабавно се влошаваш. То става доста бързо ".
Доктор Теменужка Матева, шеф на Центъра за психологично здраве в Русе, си спомня началото на лекуването на Милен: „ Беше рисков. Имаше цялостен късмет да стане омагьосаният кръг: приемане в поделение, изписване, непиене на медикаменти, отново идване ". За благополучие, центърът предлага на Милен работа като пазач след лекуването му, което му обезпечава всекидневен контакт с лекарския екип.
„ Милен е доказателство, че може човек да има една тежка болест и да води един пълностоен живот ", акцентира лекар Матева, като прибавя, че без тази поддръжка и наблюдаване: „ Мисля, че ще ни се обадят някъде, че той е в тежко положение - експанзия. И да отидем да го прибираме с коли за спешна помощ ".
Шанс за естествен живот
В Русе са намерили креативен метод към поддръжката на пациентите след изписването им. Диди и Силвия са част от стратегия, в която работят в ателиета, което им разрешава да бъдат всекидневно следени от експерти.
„ Преди да дойда, 2-3 години бях у дома. Бях доста зле. Постоянно плачех, каквото да подхвана - неуспех за всяко нещо. Пробвах да работя - на всички места, където постъпя - час-два и се провалях. Връщах се разплакана ", споделя Диди своя опит.
Силвия споделя за компликациите с приема на медикаменти: „ Не се припомням по кое време съм ги пила тези хапчета и по кое време не съм ги пила. Мен ме управляват непрекъснато. Майка ми ме управлява у дома дали съм си пила медикаментите или не съм си пила медикаментите ".
Доктор Матева изяснява какво се случва с доста пациенти, които нямат същата поддръжка: „ Случва се, за жал, много постоянно. Стигат по един нечовечен метод. Полиции, прокуратури, незабавни помощи. Нашата кола за спешна помощ върви след сигнали, че индивидът буйства и е в положение да наруши здравето на близките ".
Системни проблеми и законодателни пропуски
Специалистите са безапелационни, че е нужна смяна в законодателството. „ Нужна е една смяна в регламентите и предоставяне опция, законова опция, единствено за избран брой хора да бъдат следени. И в случай че един човек не е дал отговор на нашите позвънявания, в случай че не е пристигнал, незабавно се приказва с околните му или със съседи. И отиваме и изпращаме незабавно обществени служащи, с цел да забележим какво става, какво се случва ", акцентира лекар Матева.
В столицата обстановката е изключително тежка. „ Имаме лечебни заведения на територията на София, които отхвърлят банкет на тежко психичноболни. Министерството за опазването на здравето би трябвало да наблюдава какво се случва ", декларира заместник-районният прокурор от Софийска районна прокуратура Ангелина Василева. Тя акцентира, че повода за отхвърли е дефицитът на личен състав: „ Правилната фраза е, че се 'молим' ", добавя прокурорът.
Случаят „ Мургаш " и въпросът за отговорността
Случаят с Стоян от връх Мургаш, който в положение на неуравновесеност атакува двама метеорологични наблюдаващи, повдигна още веднъж въпроса за отношението към хората с психологични болести.
Майката на Стоян, Ивелина, изяснява: „ Хората, които излязоха на митинг желаят правдивост. Аз също желая правдивост. Искам да знам какво се е случило. Те не схванаха, че синът ми е болен. Те желаят той да бъде в пандиза. Хората осъждат неговото заболяване ".
Тя споделя за ранното развиване на заболяването: „ Първите прояви на заболяването бяха свързани с известна студенина от околния свят, лесна ранимост, тревога, биполяризъм. Успяваше да управлява заболяването си, да потърси помощ, когато има потребност осъзнато. Завърши финанси в Английския университет - магистър ".
Според майката, макар че синът ѝ неведнъж е казвал на полицията, че е болен и се нуждае от болнично лекуване, той в началото е бил изпратен в следствения арест, а не в профилирано заведение. „ В следствения арест самите полицейски сектори, фактически са превърнати в психиатрични отделения, в изтрезвително поделение ", акцентира Ивелина.
Недостигът на запаси и инфраструктура
Професор Вихра Миланова, психиатър, удостоверява дефицита на кревати: „ Има доста случаи, в които се постанова бързо да се оправиш, с цел да освободиш легло. Тъй като стоят и чакат хора ".
Същевременно, някои психиатрични заведения, като болничното заведение в село Карвуна, имат места, само че в окаяно положение. „ Просто са ни не запомнили. Не идват младежи при нас. Тези, които работят в сферата, те са измъчени хора, те са изхабени хора. До третият етаж е проблем стигането на водата. Налягането. Работилницата – молим се покривът да падне върху кола, а не върху човек ", споделя шефът на Държавната психиатрична болница в Карвуна, лекар Тихомира Стелинова.
Хората с психологични болести в България са изправени пред голям брой провокации - от стигматизация през дефицит тук-там за лекуване до липса на дълготрайна поддръжка. Това оставя доста от тях в непрекъсната битка със болестта и системата.
Нормален живот с психологично заболяване в България наподобява съвсем неосъществим за доста пациенти. Недостигът на кревати, неналичието на личен състав и пропуските в законодателството оставят хората с психологични разстройства в циничен кръг сред краткотрайно лекуване и следващо утежняване. В рубриката „ Високо напрежение " на NOVA репортерът Татяна Йорданова показва сложната действителност на хората, които постоянно са възприемани като „ второ качество " в обществото.
Милен е работил като водач на рейс, преди животът му да се преобърне изцяло от параноидна шизофрения. „ Аз си бях естествен човек, като всички естествени хора. Сутрин ставах в 5 часа сутринта. Като всяка заран станах, само че съумях единствено да седна на леглото. Нямах сили да стана. Целият треперех някакъв ", споделя той за началото на болестта.
Промяната настава ненадейно и фрапантно: „ И започваш да ставаш нервозен, под напрежение, нападателен на моменти. Имах възприятието, че се следих от горната страна някъде. Всичко ти е като в сън. Не знаеш дали сънуваш, дали се случва... То е като една битка за оцеляване ".
Особено тежки са халюцинациите, които съпровождат болестта: „ Чуваш гласове някакви, които ти изясняват, каквото ти кажат тия гласове, че този човек приказва против тебе. Определени хора. Лошите мисли изпреварват положителните. Тия гласовете желаеха да се самоубия. Карали са ме да се взема хапчета в огромни дози, да се самоубия с предозиране с медикаменти ".
Омагьосаният кръг на лекуването
Милен изяснява и за какво пациентите постоянно се връщат в психиатриите: „ Като излязох и си споделих 'Захвърлям всички хапчета и би трябвало да стана естествен. Не желая да ги пия тези хапчета'. Исках по-бързо да мине това. И мислех, че няма да се повтори. Спрях хапчетата в действителност за една седмица и незабавно се влошаваш. То става доста бързо ".
Доктор Теменужка Матева, шеф на Центъра за психологично здраве в Русе, си спомня началото на лекуването на Милен: „ Беше рисков. Имаше цялостен късмет да стане омагьосаният кръг: приемане в поделение, изписване, непиене на медикаменти, отново идване ". За благополучие, центърът предлага на Милен работа като пазач след лекуването му, което му обезпечава всекидневен контакт с лекарския екип.
„ Милен е доказателство, че може човек да има една тежка болест и да води един пълностоен живот ", акцентира лекар Матева, като прибавя, че без тази поддръжка и наблюдаване: „ Мисля, че ще ни се обадят някъде, че той е в тежко положение - експанзия. И да отидем да го прибираме с коли за спешна помощ ".
Шанс за естествен живот
В Русе са намерили креативен метод към поддръжката на пациентите след изписването им. Диди и Силвия са част от стратегия, в която работят в ателиета, което им разрешава да бъдат всекидневно следени от експерти.
„ Преди да дойда, 2-3 години бях у дома. Бях доста зле. Постоянно плачех, каквото да подхвана - неуспех за всяко нещо. Пробвах да работя - на всички места, където постъпя - час-два и се провалях. Връщах се разплакана ", споделя Диди своя опит.
Силвия споделя за компликациите с приема на медикаменти: „ Не се припомням по кое време съм ги пила тези хапчета и по кое време не съм ги пила. Мен ме управляват непрекъснато. Майка ми ме управлява у дома дали съм си пила медикаментите или не съм си пила медикаментите ".
Доктор Матева изяснява какво се случва с доста пациенти, които нямат същата поддръжка: „ Случва се, за жал, много постоянно. Стигат по един нечовечен метод. Полиции, прокуратури, незабавни помощи. Нашата кола за спешна помощ върви след сигнали, че индивидът буйства и е в положение да наруши здравето на близките ".
Системни проблеми и законодателни пропуски
Специалистите са безапелационни, че е нужна смяна в законодателството. „ Нужна е една смяна в регламентите и предоставяне опция, законова опция, единствено за избран брой хора да бъдат следени. И в случай че един човек не е дал отговор на нашите позвънявания, в случай че не е пристигнал, незабавно се приказва с околните му или със съседи. И отиваме и изпращаме незабавно обществени служащи, с цел да забележим какво става, какво се случва ", акцентира лекар Матева.
В столицата обстановката е изключително тежка. „ Имаме лечебни заведения на територията на София, които отхвърлят банкет на тежко психичноболни. Министерството за опазването на здравето би трябвало да наблюдава какво се случва ", декларира заместник-районният прокурор от Софийска районна прокуратура Ангелина Василева. Тя акцентира, че повода за отхвърли е дефицитът на личен състав: „ Правилната фраза е, че се 'молим' ", добавя прокурорът.
Случаят „ Мургаш " и въпросът за отговорността
Случаят с Стоян от връх Мургаш, който в положение на неуравновесеност атакува двама метеорологични наблюдаващи, повдигна още веднъж въпроса за отношението към хората с психологични болести.
Майката на Стоян, Ивелина, изяснява: „ Хората, които излязоха на митинг желаят правдивост. Аз също желая правдивост. Искам да знам какво се е случило. Те не схванаха, че синът ми е болен. Те желаят той да бъде в пандиза. Хората осъждат неговото заболяване ".
Тя споделя за ранното развиване на заболяването: „ Първите прояви на заболяването бяха свързани с известна студенина от околния свят, лесна ранимост, тревога, биполяризъм. Успяваше да управлява заболяването си, да потърси помощ, когато има потребност осъзнато. Завърши финанси в Английския университет - магистър ".
Според майката, макар че синът ѝ неведнъж е казвал на полицията, че е болен и се нуждае от болнично лекуване, той в началото е бил изпратен в следствения арест, а не в профилирано заведение. „ В следствения арест самите полицейски сектори, фактически са превърнати в психиатрични отделения, в изтрезвително поделение ", акцентира Ивелина.
Недостигът на запаси и инфраструктура
Професор Вихра Миланова, психиатър, удостоверява дефицита на кревати: „ Има доста случаи, в които се постанова бързо да се оправиш, с цел да освободиш легло. Тъй като стоят и чакат хора ".
Същевременно, някои психиатрични заведения, като болничното заведение в село Карвуна, имат места, само че в окаяно положение. „ Просто са ни не запомнили. Не идват младежи при нас. Тези, които работят в сферата, те са измъчени хора, те са изхабени хора. До третият етаж е проблем стигането на водата. Налягането. Работилницата – молим се покривът да падне върху кола, а не върху човек ", споделя шефът на Държавната психиатрична болница в Карвуна, лекар Тихомира Стелинова.
Хората с психологични болести в България са изправени пред голям брой провокации - от стигматизация през дефицит тук-там за лекуване до липса на дълготрайна поддръжка. Това оставя доста от тях в непрекъсната битка със болестта и системата.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ