Център по себепознание “Орфей издаде новата, 8-ма по ред, книга

Център по себепознание “Орфей ” издаде новата, 8-ма по ред, книга на режисьора Стилиян Иванов - “Асеман - себепознание ”.

 

Тя вкарва читателите в античното познание за индивида и смисъла на неговия живот. В книгата намираме и отговор на въпроса ЗАЩО астрологията, която Стилиян преподава от години, и хороскопите, които прави от доста време, са толкоз сполучливи и добре признати у нас и зад граница, макар че се разграничават от широкоразпространените показа за „ астрология “?

 

Защото знанието, което Иванов споделя ‒ АСЕМАН, е композиция от всичко научено от него през изтеклите 36 години при срещите му с невероятни хора и просветени Учители от България и Света: от ашрамите на Индия и мистиците на Иран и Азербайджан до индианските шамани в Канада; от суфите в Египет, Сирия и Турция до боговдъхновените езотерици от Англия, Русия, Испания, Франция, Малта, Италия, Гърция, Германия…

 

Авторът е уверен, че АСЕМАН ‒ систематизираната от него хилядолетна умелост от 4-те направления на Света, е потребен за всеки поел в Пътя на Себепознанието, тъй като както е споделил Мевляна-Руми: „ Най-великото предизвикателство в живота е да откриеш кой си! Второто велико е да бъдеш благополучен с това, което си намерил! “.

 

Колкото до това какво значи думата АСЕМАН, Стилиян Иванов пояснява, че тя е на персийски и значи АСЕМАН ‒ „ небе “, и „ ман “ ‒ „ аз “, т.е. Учение за „ Небето в мен “ или „ Аз, планиран в Безкрая на небето “, а също и ‒ „ Божественото в мен “.

 

В момента Стилиян приготвя документален за своята астрологична система, подкрепят още веднъж от неговите меценати Гергана и Пламен Ташкови.

 

И два цитата от книгата за най-нетърпеливите читатели:

 

Няма вярно и погрешно! Няма рано и късно, красиво и грозно, бързо и постепенно, положително и лошо… Това, което за мен е “добро ”, за различен може да е “лошо ”, както и “красивото ” за него да е “грозно ” за мен…

 

И по никакъв начин не е рисково, в случай че до нас в търсене на Смисъла на живота застават хора, за които нашето “бяло ” е “черно ”, стига смесването на “бялото ” и “черното ” да води до израстването ни, а не до застой или връщане назад…

 

Защото каквото и да вършим, мислим и усещаме, то има стойност единствено, в случай че е “попътен вятър ” за Духа и Душата ни т.е. в случай че оказва помощ да опознаем себе си, да се приемем напълно и да заживеем съгласно същността си! Ако “другите ” до нас не ни карат да се придвижваме все по-навътре в себе си, откривайки капацитетите си, то те са не попътни ветрове, а котви, които ни приковават към дъното, с цел да не са сами в мъртвостта си!

 

Другото… Всичко друго е не Училище наречено “Живот ”, а част от маскарада на Цирк, в който гримовете и перуките крият истината за “другите ” и нас…

 

Болката я показа с вятъра, с цел да я отнесе в небето, трансформирайки я в облак, който ще даде сянка в горещия ден… Хората са цялостни с болежка, не им давай и своята! Сълзите ги излей измежду дъжда, с цел да напоят изсъхналата земя!

 

Не осолявай лицето си с тях и не утежнявай нечие рамо - те така и така ще повехнат с годините! Гневът го зарови земята, с цел да възпламени тлеещите кости на мъртвите тела, които са впримчили духовете, чакащи своето Възкресение!

 

Гневът не стихва, а се множи, когато го споделяш с човеците… Страхът го дай на огъня, с цел да го трансформира в Любов! Изречен, страхът става действителност! Споделяй с “другите ” и най-много със себе си САМО наслада и положителни думи! Защото шерването е сеене… Не неистини! И не се неистини! Лъжата е другото лице на страха и мрака. Лъжем, тъй като не можем да приемем същността си на Несъвършени!