Ценното в социологическите изследвания е това, че се проследява динамиката

Ценното в социологическите проучвания е това, че се наблюдава динамичността на процесите, на публичните настройки по отношение на разнообразни сфери от политическия и публичен живот в България. Това сподели в предаването " Метроном “ на Радио " Фокус “ притежателят и шеф на социологическа организация " Екзакта Рисърч Груп “ Лидия Йорданова.

По думите й един от значимите процеси, измерени посредством социологическите изследвания, е това, че допреди няколко години се регистрирани съизмерими дялове на българи оптимисти както за бъдещето на страната, по този начин и за личното им бъдеще с лек превес на позитивните упования в личен проект. 

" През последните две-три години нещата започнаха да се трансформират изразително – очевидно понижават оптимистите за бъдещето на страната ни. От друга страна, напълно несимволично нараства делът на оптимистите за персоналното бъдеще и персоналната вероятност. Това значи, че упованията към персоналното бъдеще от ден на ден се еманципират и се оказват функционалност основно на ползите и на опциите на самите хора, “ което съгласно нея е тип защитна реакция за трудово дейните българи в изискванията на една неподходяща политическа, обществена и бизнес среда, като сходен процес на нещата не води до една обединена нация и до следване на общите цели и дела.

" Изследвания демонстрират, че гражданската сила към този момент се обръща в една градивна сила на хората към самите себе си. Хората влагат в персоналното си развиване за намиране на решения и откриват, че това е задача с нараснала компликация основно поради положението на нашата правна среда. Очакванията на хората са политиците да поемат отговорността да проведат една действителна, а не бутафорна правова промяна у нас. Това е в действителност мощният запас за връщане на изгубеното публично доверие. “

Интересен факт е, че българите са надълбоко разочаровани, макар че не се отхвърлят да следят политическите процеси, и проучванията демонстрират, че към половината българи не престават да наблюдават по медиите политическите тематики. Това съжителства с едно огромно отчаяние и неприемливост на политическата обстановка у нас. " Българите като цяло не мислят, че имаме политически водачи и основно политически водачи на нацията. Сегашния ни политически хайлайф съгласно хората съумява да се възпроизвежда и самозадоволява основно за сметка на подценен публичен интерес. “

През цялата година се следи, че при част от водачите на партии рейтингите на утвърждения са по-ниски като процентен дял от утвърждението на самите партии, което е диспропорционалност, дължаща се на неналичието на доверие. " Този недостиг на доверие има доста лица: отвод от гласоподаване, протестен избор, инцидентен избор в последния вероятен миг, подтикван избор и така нататък Второто огромно очакване на българите е да се реши допустимо най-бързо и най-законосъобразно въпросът с корупцията по-високите етажи и в политическия хайлайф, “ изясни Лидия Йорданова и добави, че компрометираният шовинизъм към този момент е неработещ механизъм за освобождение в посока на националистически обединения на насъбраната социална сила, както и все по-неработещи се оказват и популистките послания.

Много постоянно социолозите насочват вниманието си върху опитите за пояснение на политическите явления, само че по едно и също време с това интерес съставлява и това по какъв начин, за какво и на каква цена ГЕРБ толкоз години към този момент се задържа на позиция на първа политическа мощ. Според специалиста е добре да се изучи, изясни и да се показа пред хората какво е решаващо за една сходна готовност. " Ако има нещо, което е феномен, това е по какъв начин се оцелява в такава нездрава политическа среда, и в този смисъл повече резултат да се обърнем и да проучваме партии като БЕРБ, като Българска социалистическа партия и някои други, които съумяха да модифицират визиите за себе си, съумяват да отговорят на някакви упования и въпреки всичко съумяват да показват и някакви тези, в които хората да припознаят своят интерес. “