Ценностната система е основата на личността ни. Но разрушаването й

Ценностната система е основата на личността ни. Но разрушаването й потегля след първия компромис. Когато си кажем, че една неистина няма да навреди, че една засегнатост може да се елементарни,че когато някой е направил нещо надълбоко неправилно, може да му се даде още един шанс….
Бавно корозия на полезностите. Компромисите са тези, които убиват морала и личността ни. Учат ни да сме примирими към това, което не подхожда на полезностите ни. Омекотява реакциите ни. Притъпява съзнанието ни.

Днес българското общество е привикнало с безкрайните взаимни отстъпки към ежедневните ужаси. Към закононарушенията, към кражбите и корупцията. Компромис – да не ги изметем, компромис – да си премълчим, компромис – кво ми пука? Докато компромисът не се трансформира в всекидневие. Затова, когато първият компромис не е оценен, втори не трябва да се дава. И не би трябвало. Трябва да се реагира с цялостната мощ на личността против това, което не е редно. Да не се примириш с това, което опонира на полезностите и морала ти.

Ако един добър човек направи компромис с държанието на човек, който е нечестен, резултатът няма да бъде, че нечестният ще се разкае и повече няма да прави по този начин. Напротив, нечестният ще бъде твърдо уверен, че откакто му отстъпват, той е прави и ще бъде по-агресивен от всеки път в лъжата.

Затова не прощавам. Не върша взаимни отстъпки повече от един път. Не давам късмет на хора, които са ме предали. Не давам късмет на политици, които са предали България. Не давам късмет на тържествуващата дивотия в близост. Защото когато ми ударят пестник, аз не обръщам другата буза. Въпреки, че съм християнка. А – око за око и зъб за зъб! Каквото сте дали, това сте получили! Компромиси няма!

Елена Гунчева