bTV Репортерите: „Традициите: Минало, настояще, бъдеще“
Ценности, устояли на времето. Онези черти у хората, които ги вършат общественост. Спойката, корените, основата, вярванията, разбиранията - всичко това са традициите. Кои запазихме и кои изгубихме? Почитаме ли ги, или вършим път на нови? И какво е мястото на традициите сред предишното, сегашното и бъдещето?
Снимка: btvnovinite.bg
Традицията може да е персонална. Може да бъде и рядка. Но смисълът на традициите е да сплотяват повече хора.
Украсяваме домовете си и разменяме дарове за Коледа, само че това нашите обичаи ли са?
„ Не, това не е част от обичайното общество. В обичайното ни общество би трябвало да се съберат всички към трапезата, да бъде готова тя по съответния метод. Цялата подготовка е един развой, който ангажира всеки член на фамилията, всеки си има своята роля, която играе и извършва своите съответни отговорности “, споделя Иглика Мишкова от ИЕФЕМ при Българска академия на науките.
Снимка: btvnovinite.bg
Елхите и играчките идват у нас през западната просвета. Както и празнуването на рождените дни. Всъщност единствено до преди 100-на години значимият празник е бил именият ден, а не рожденият.
„ И огромна част от хората нямат записана точна година, месец и дата. Понякога се гадае кой по кое време е роден. Дори при изявленията хора споделят - за бащата на мой прочут лелите му са споделили, че е „ роден тогава, когато беряхме зеления боб “. Помни се, в случай че детето е родено на някой огромен християнски празник и то в действителност тогава детето получава постоянно самото име на светеца “, изяснява етнологът доктор Иглика Мишкова от ИЕФЕМ от Българска академия на науките.
„ Привнесоха се едни нови детайли в нашата тържественост, които нямат нищо общо с нашата традиция, само че те се изживяват и възприемат съвсем като обичайни - Хелоуин, Свети Валентин и прочие, които нямат общо нито с православната, нито с фолклорната традиция. Но моите наблюдения са, че те се утвърждават и имат към този момент своето място в българската тържественост. Хелоуин след 20 години ще си бъде напълно, напълно обичаен по този начин да се каже. Хайде, да не са 20, само че след едно потомство примерно ", разяснява фолклорист проф. Владимир Пенчев.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Може би при някои има отделяне, животът в града и новите условия, при които живеем неизбежно ни откъсват от обичайна просвета. Една част от нещата, които са свързани със старите хора се не помнят и стопират да се практикуват, само че има трендове в съвремеността, които хората се завръщат към корените си, търсят ги от време на време, точно с цел да намерят себе си или да се успокоят от този натоварен метод на живот, който водим “, споделя Милена Любенова от ИЕФЕМ при Българска академия на науките.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Няма по какъв начин за всички феномени от традицията, за всички празници, няма по какъв начин върху тях да не са оставили отпечатъци и днешните поминъци, и методът на живот на хората. Не можем да пожелаваме това, което е документирано в края на XIX и началото на XX век да се трансформира през днешния ден в норма “, счита доктор Мишкова.
Най-яркото отражение на традициите са празниците. По това време на годината празничният календар е най-наситен и това не е инцидентно.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Това е едно време на преход. И в действителност сред Коледа и Йордановден в обичайна просвета хората са наричали този интервал мръсни дни, погани дни или караконджулови дни, това е интервалът, в който слънцето е най-слабо, нощта е най-дълга, денят е най-къс и е имало възбрана хората да излизат след залез слънце, тъй като се е считало, че излизат тъмните сили, които са най-демонични “, споделя Милена Любенова от ИЕФЕМ при Българска академия на науките.
Сурва е една от най-добре непокътнатите и известни обичаи у нас. В най-голямото пернишко село Дивотино децата се възпитават от дребни в обичая. Там го назовават „ мечкарете “, тъй като измежду маскираните с изключение на младоженка, жених и поп, има също мечкар с мечка. Самото маскиране назовават „ правене “.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Войводата ме възпламени, брат ми и той се правеше, татко ми и аз около тях “, споделя 17- годишният Калоян Славчев.
„ Бях дребен и ми харесваха цветовете, изглеждаше с доста смях, забава. Смисълът е да изгоним злите сили от селото и това е “, споделя 16-годишният Йоан Кралчев.
Снимка: btvnovinite.bg
Според него е значимо да се резервира традицията, „ тъй като това е от доста години, от доста преди нас и от потомство на потомство се продължава “.
Захари Нокифоров е челник на сурвакарската група „ мечкаре “. „ Прави " се към този момент 40 години.
„ Имам другари, имах по-голям брат, който се правеше и те ме възпламениха. И след това ме избраха като по-насърчив за челник. Е, в този момент от тия младежта никой не желае да е челник, само че някой би трябвало да ме сменява, извънредно време е към този момент “, споделя Захари.
Традицията е непокътната достоверна с едно малко изключение - към този момент се позволяват и дами.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Едно време остарелият челник не даваше дума да се издума за момиче да се „ прави “. Сега аз малко трансформирах нещата, вземах девойки у групата и по този начин “, споделя Захари.
Смята, че това е методът да се резервира традицията – „ би трябвало да има последователност, другояче всичко ще замине по дяволите “.
Всичко стартира още на Бъдни вечер. В Дивотино възрастните хора пресъздават традицията до най-малките елементи - единствено постни ястия, нечетен брой. Жените месят хляба, а парата не е знак на замогване - на който му се падне, отива в църквата на Коледа и пали свещ за здраве за цялото семейство.
„ Искам да кажа, че аз в нашия дом това всичко го правех през задачите тези години, в никакъв случай не съм го серпантина. С изключение на внасянето на плява у дома, тъй като преди сме внасяли плява, на нея спим и всичко, само че в този момент нещата се промениха - по мокета не може да се внася плява “, споделя Катина Кралчева, гражданин на село Дивотино.
Снимка: btvnovinite.bg
Но Сурва е празникът, който сплотява селото. Всеки тук има мемоари по какъв начин е взел участие в обичаите, по какъв начин е сурвакал или е правил маска.
Снимка: btvnovinite.bg
„ За да създадем тая маска би трябвало материал, кокошки. Набележим си там от махалата, вървим по края на селото, вземем друга кокошка, пуйка да откраднем, с цел да не е от нашите. На другата заран майка ми: „ Леле, няма ни 2-3 кокошки, петел ". Някой пристигнал и от нас вземал ", споделя Васил Митов, гражданин на село Дивотино.
Снимка: btvnovinite.bg
Днес животни в дворовете съвсем няма. Младите хора също са избягали в града. Промените са неизбежни.
„ Промени се самият живот. Аз това, което помня с дядо ми, с баба ми - животът беше различен. Всичко се промени. Дядо ми не даваше аз да отивам на учебно заведение, тъй като видял, че децата се събули по къси панталони. Никога няма да забравим какъв брой съм плакала, че не ми даде да отидем – „ Ако ти се събуеш по този начин да ти се видят краката повече тука няма да ядеш “, споделя Катина Кралчева.
Хората в Дивотино не могат да обяснят за какво би трябвало да се резервира традицията на Сурва. Те просто усещат, че това е вярно и значимо.
„ От сърцето си го носим, усещам го, с цел да го предам на своите деца, те всичко знаят. Сега ги няма, в Германия са, само че знаят, оттова се обаждат и сълзи роним, че трапезата не е цялостна “, споделя Катина.
„ Това е останало от епохи е това. Предава се от дядо ми, баба ми, близки, познати слушаме, чуваме - еми хубаво е “, добавя Васил.
Снимка: btvnovinite.bg
Понякога визията за традицията е по-силна от самата нея - да вземем за пример леденото хоро в Калофер. За доста хора то се е трансформирало в знак на родните традиции, само че в действителност се чества едвам от няколко десетилетия.
„ В общи линии всичко, което общността съпреживява като свое, естествено, че е достоверно. Сега мога да ви кажа за случаи на българи, които идват в България целеустремено, с цел да го гледат това хоро, тъй като то е демонстрация на българска традиция. Ние като експерти сме скептични, тъй като има един термин - това е изобретена традиция. Но то си съществува “, разяснява фолклористът проф. Владимир Пенчев.
„ Да, несъмнено има интерес към остарелия метод на живот, към огромна част от знаците и евентуално във времена, в които хората ми се коства, че са малко поразклатени, както е в тази ситуация със обстановката с пандемията, търсят малко повече опора в предишното, в предишни познания “, добавя етнологът Иглика Мишкова от ИЕФЕМ при Българска академия на науките.
„ Едно дете на мои познати в чужбина напълно целеустремено беше обучавано в локалните обичаи, език, просвета. Доведоха го баба му и дядо му на едно българско събитие - детето, което до този миг не е чувало български, не знае български песни, сега, в който се заигра хоро кръвта заприказва и се хвана на хорото и игра с всички “, споделя проф. Пенчев.
Традицията може да опази нещо съвсем изгубено. Ладуване, Васила или размразяване на пръстени е остарял езически бит, който пресъздават едвам на няколко места у нас.
Снимка: btvnovinite.bg
Прави се за здраве и шанс. Вечерта на 31 декември се извива хоро, избира се най-личната мома на селото - Васила. Тя носи менче с жито и вода, а хората в него поставят по този начин наречените нишани.
„ Червеният конец е за здраве, зеленото е за изобилие, а паричките са за благодат, за благосъстояние. Това пък е нишанът, по който назовава Василията и гадае “, изяснява Снежана Борисова от читалище " Христо Смирненски " в село Лозен.
Снимка: btvnovinite.bg
Котлето се изнася да нощува под зелен шубрак или дърво.
„ Ако водата е замръзнала значи годината ще е плодородна. Ако не - не. Вадят се нишаните и тя назовава. Всеки си познава ябълката с нишана, идва, взима си го. Накрая се изсипва водата, изсипва се житото, всеки си взима от житото, с цел да има самун на трапезата през цялата година “, добавя Снежана.
Снимка: btvnovinite.bg
Все по-трудно е младите да бъдат привлечени към традицията.
„ За нас фолклорът е нещо доста значимо, по този метод сме се запазили толкоз доста години. Най-вече това, че сме българи - това е в нашата кръв и би трябвало да продължаваме “, споделя Ива-Миленна Сурдова.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Докато децата идват в читалището да учат песни, да вземат участие в тези ритуали, значи има смисъл, значи ние ще си останем, ще пазим българското и няма да се загуби това, което е останало от нашите прародители “, счита Снежана.
„ Не е обикновено да се трансформират, би трябвало да се запазят в техния достоверен тип дотолкоз, доколкото е допустимо. Защото другояче губи смисъла си, нещата се обръщат, стартират да се поясняват по различен метод. И се трансформират, а мисля че не би трябвало “, разяснява Надя Петрова.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Това са ни корените. Ако желаеме да имаме здрави основи, значи ние сме стъпили на тази българска земя, би трябвало да си пазим корените, обичаите, това ни е съхранило като народ през всичките епохи, би трябвало да го пазим, предаваме “, добавя Надя.
Стари или по-нови, редки или известни - традициите пазят идентичността ни като народ. Автентичността им е отпечатък на времето и спомен за предците. Но традициите се трансформират - следвайки естествения темп на живота и хода на времето.
„ Запазва се тази традиция и оцелява, която съумява да се приспособява в съвременността. Т.е. хората я припознават като нещо, което може да бъде продължено точно посредством тези нововъведения, които влизат. Иначе всичко, което е по-консервативно по-трудно се приспособява и по натурален метод имаме ритуали, които отпадат и към този момент с изключение на като възстановка не можем да ги забележим по различен метод “, споделя Милена Любенова от ИЕФЕМ при Българска академия на науките.
„ Значи би трябвало да се резервира - по този начин го разбирам, че требва да се резервира. Но не по този начин да има тази суровост - в този момент по какъв начин се глезят децата напълно ми се вижда прекомерно “, счита Катина от село Дивотино.
„ Нещата се трансформират, поминъците на хората са разнообразни, през днешния ден по различен метод си изкарат прехраната и живеят по различен метод. Дори да желаеме да създадем трапезата си по метода, по който предците ни със плява на пода - няма от кое място да я намерим тази плява в градски условия и това не ни прави нито по-малко българи, нито по-малко отдаващи респект на празника “, разяснява етнологът доктор Иглика Мишкова от ИЕФЕМ от Българска академия на науките.
„ Ние по това се разграничаваме от останалите нации - по фолклора, традициите, които са си наши и в случай че желаеме да опазим нашата еднаквост, би трябвало да съхраняваме и песните, и танците, и традициите ", безапелационна е Снежана Борисова от читалище " Христо Смирненски " в село Лозен.
Снимка: btvnovinite.bg
Традицията може да е персонална. Може да бъде и рядка. Но смисълът на традициите е да сплотяват повече хора.
Украсяваме домовете си и разменяме дарове за Коледа, само че това нашите обичаи ли са?
„ Не, това не е част от обичайното общество. В обичайното ни общество би трябвало да се съберат всички към трапезата, да бъде готова тя по съответния метод. Цялата подготовка е един развой, който ангажира всеки член на фамилията, всеки си има своята роля, която играе и извършва своите съответни отговорности “, споделя Иглика Мишкова от ИЕФЕМ при Българска академия на науките.
Снимка: btvnovinite.bg
Елхите и играчките идват у нас през западната просвета. Както и празнуването на рождените дни. Всъщност единствено до преди 100-на години значимият празник е бил именият ден, а не рожденият.
„ И огромна част от хората нямат записана точна година, месец и дата. Понякога се гадае кой по кое време е роден. Дори при изявленията хора споделят - за бащата на мой прочут лелите му са споделили, че е „ роден тогава, когато беряхме зеления боб “. Помни се, в случай че детето е родено на някой огромен християнски празник и то в действителност тогава детето получава постоянно самото име на светеца “, изяснява етнологът доктор Иглика Мишкова от ИЕФЕМ от Българска академия на науките.
„ Привнесоха се едни нови детайли в нашата тържественост, които нямат нищо общо с нашата традиция, само че те се изживяват и възприемат съвсем като обичайни - Хелоуин, Свети Валентин и прочие, които нямат общо нито с православната, нито с фолклорната традиция. Но моите наблюдения са, че те се утвърждават и имат към този момент своето място в българската тържественост. Хелоуин след 20 години ще си бъде напълно, напълно обичаен по този начин да се каже. Хайде, да не са 20, само че след едно потомство примерно ", разяснява фолклорист проф. Владимир Пенчев.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Може би при някои има отделяне, животът в града и новите условия, при които живеем неизбежно ни откъсват от обичайна просвета. Една част от нещата, които са свързани със старите хора се не помнят и стопират да се практикуват, само че има трендове в съвремеността, които хората се завръщат към корените си, търсят ги от време на време, точно с цел да намерят себе си или да се успокоят от този натоварен метод на живот, който водим “, споделя Милена Любенова от ИЕФЕМ при Българска академия на науките.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Няма по какъв начин за всички феномени от традицията, за всички празници, няма по какъв начин върху тях да не са оставили отпечатъци и днешните поминъци, и методът на живот на хората. Не можем да пожелаваме това, което е документирано в края на XIX и началото на XX век да се трансформира през днешния ден в норма “, счита доктор Мишкова.
Най-яркото отражение на традициите са празниците. По това време на годината празничният календар е най-наситен и това не е инцидентно.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Това е едно време на преход. И в действителност сред Коледа и Йордановден в обичайна просвета хората са наричали този интервал мръсни дни, погани дни или караконджулови дни, това е интервалът, в който слънцето е най-слабо, нощта е най-дълга, денят е най-къс и е имало възбрана хората да излизат след залез слънце, тъй като се е считало, че излизат тъмните сили, които са най-демонични “, споделя Милена Любенова от ИЕФЕМ при Българска академия на науките.
Сурва е една от най-добре непокътнатите и известни обичаи у нас. В най-голямото пернишко село Дивотино децата се възпитават от дребни в обичая. Там го назовават „ мечкарете “, тъй като измежду маскираните с изключение на младоженка, жених и поп, има също мечкар с мечка. Самото маскиране назовават „ правене “.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Войводата ме възпламени, брат ми и той се правеше, татко ми и аз около тях “, споделя 17- годишният Калоян Славчев.
„ Бях дребен и ми харесваха цветовете, изглеждаше с доста смях, забава. Смисълът е да изгоним злите сили от селото и това е “, споделя 16-годишният Йоан Кралчев.
Снимка: btvnovinite.bg
Според него е значимо да се резервира традицията, „ тъй като това е от доста години, от доста преди нас и от потомство на потомство се продължава “.
Захари Нокифоров е челник на сурвакарската група „ мечкаре “. „ Прави " се към този момент 40 години.
„ Имам другари, имах по-голям брат, който се правеше и те ме възпламениха. И след това ме избраха като по-насърчив за челник. Е, в този момент от тия младежта никой не желае да е челник, само че някой би трябвало да ме сменява, извънредно време е към този момент “, споделя Захари.
Традицията е непокътната достоверна с едно малко изключение - към този момент се позволяват и дами.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Едно време остарелият челник не даваше дума да се издума за момиче да се „ прави “. Сега аз малко трансформирах нещата, вземах девойки у групата и по този начин “, споделя Захари.
Смята, че това е методът да се резервира традицията – „ би трябвало да има последователност, другояче всичко ще замине по дяволите “.
Всичко стартира още на Бъдни вечер. В Дивотино възрастните хора пресъздават традицията до най-малките елементи - единствено постни ястия, нечетен брой. Жените месят хляба, а парата не е знак на замогване - на който му се падне, отива в църквата на Коледа и пали свещ за здраве за цялото семейство.
„ Искам да кажа, че аз в нашия дом това всичко го правех през задачите тези години, в никакъв случай не съм го серпантина. С изключение на внасянето на плява у дома, тъй като преди сме внасяли плява, на нея спим и всичко, само че в този момент нещата се промениха - по мокета не може да се внася плява “, споделя Катина Кралчева, гражданин на село Дивотино.
Снимка: btvnovinite.bg
Но Сурва е празникът, който сплотява селото. Всеки тук има мемоари по какъв начин е взел участие в обичаите, по какъв начин е сурвакал или е правил маска.
Снимка: btvnovinite.bg
„ За да създадем тая маска би трябвало материал, кокошки. Набележим си там от махалата, вървим по края на селото, вземем друга кокошка, пуйка да откраднем, с цел да не е от нашите. На другата заран майка ми: „ Леле, няма ни 2-3 кокошки, петел ". Някой пристигнал и от нас вземал ", споделя Васил Митов, гражданин на село Дивотино.
Снимка: btvnovinite.bg
Днес животни в дворовете съвсем няма. Младите хора също са избягали в града. Промените са неизбежни.
„ Промени се самият живот. Аз това, което помня с дядо ми, с баба ми - животът беше различен. Всичко се промени. Дядо ми не даваше аз да отивам на учебно заведение, тъй като видял, че децата се събули по къси панталони. Никога няма да забравим какъв брой съм плакала, че не ми даде да отидем – „ Ако ти се събуеш по този начин да ти се видят краката повече тука няма да ядеш “, споделя Катина Кралчева.
Хората в Дивотино не могат да обяснят за какво би трябвало да се резервира традицията на Сурва. Те просто усещат, че това е вярно и значимо.
„ От сърцето си го носим, усещам го, с цел да го предам на своите деца, те всичко знаят. Сега ги няма, в Германия са, само че знаят, оттова се обаждат и сълзи роним, че трапезата не е цялостна “, споделя Катина.
„ Това е останало от епохи е това. Предава се от дядо ми, баба ми, близки, познати слушаме, чуваме - еми хубаво е “, добавя Васил.
Снимка: btvnovinite.bg
Понякога визията за традицията е по-силна от самата нея - да вземем за пример леденото хоро в Калофер. За доста хора то се е трансформирало в знак на родните традиции, само че в действителност се чества едвам от няколко десетилетия.
„ В общи линии всичко, което общността съпреживява като свое, естествено, че е достоверно. Сега мога да ви кажа за случаи на българи, които идват в България целеустремено, с цел да го гледат това хоро, тъй като то е демонстрация на българска традиция. Ние като експерти сме скептични, тъй като има един термин - това е изобретена традиция. Но то си съществува “, разяснява фолклористът проф. Владимир Пенчев.
„ Да, несъмнено има интерес към остарелия метод на живот, към огромна част от знаците и евентуално във времена, в които хората ми се коства, че са малко поразклатени, както е в тази ситуация със обстановката с пандемията, търсят малко повече опора в предишното, в предишни познания “, добавя етнологът Иглика Мишкова от ИЕФЕМ при Българска академия на науките.
„ Едно дете на мои познати в чужбина напълно целеустремено беше обучавано в локалните обичаи, език, просвета. Доведоха го баба му и дядо му на едно българско събитие - детето, което до този миг не е чувало български, не знае български песни, сега, в който се заигра хоро кръвта заприказва и се хвана на хорото и игра с всички “, споделя проф. Пенчев.
Традицията може да опази нещо съвсем изгубено. Ладуване, Васила или размразяване на пръстени е остарял езически бит, който пресъздават едвам на няколко места у нас.
Снимка: btvnovinite.bg
Прави се за здраве и шанс. Вечерта на 31 декември се извива хоро, избира се най-личната мома на селото - Васила. Тя носи менче с жито и вода, а хората в него поставят по този начин наречените нишани.
„ Червеният конец е за здраве, зеленото е за изобилие, а паричките са за благодат, за благосъстояние. Това пък е нишанът, по който назовава Василията и гадае “, изяснява Снежана Борисова от читалище " Христо Смирненски " в село Лозен.
Снимка: btvnovinite.bg
Котлето се изнася да нощува под зелен шубрак или дърво.
„ Ако водата е замръзнала значи годината ще е плодородна. Ако не - не. Вадят се нишаните и тя назовава. Всеки си познава ябълката с нишана, идва, взима си го. Накрая се изсипва водата, изсипва се житото, всеки си взима от житото, с цел да има самун на трапезата през цялата година “, добавя Снежана.
Снимка: btvnovinite.bg
Все по-трудно е младите да бъдат привлечени към традицията.
„ За нас фолклорът е нещо доста значимо, по този метод сме се запазили толкоз доста години. Най-вече това, че сме българи - това е в нашата кръв и би трябвало да продължаваме “, споделя Ива-Миленна Сурдова.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Докато децата идват в читалището да учат песни, да вземат участие в тези ритуали, значи има смисъл, значи ние ще си останем, ще пазим българското и няма да се загуби това, което е останало от нашите прародители “, счита Снежана.
„ Не е обикновено да се трансформират, би трябвало да се запазят в техния достоверен тип дотолкоз, доколкото е допустимо. Защото другояче губи смисъла си, нещата се обръщат, стартират да се поясняват по различен метод. И се трансформират, а мисля че не би трябвало “, разяснява Надя Петрова.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Това са ни корените. Ако желаеме да имаме здрави основи, значи ние сме стъпили на тази българска земя, би трябвало да си пазим корените, обичаите, това ни е съхранило като народ през всичките епохи, би трябвало да го пазим, предаваме “, добавя Надя.
Стари или по-нови, редки или известни - традициите пазят идентичността ни като народ. Автентичността им е отпечатък на времето и спомен за предците. Но традициите се трансформират - следвайки естествения темп на живота и хода на времето.
„ Запазва се тази традиция и оцелява, която съумява да се приспособява в съвременността. Т.е. хората я припознават като нещо, което може да бъде продължено точно посредством тези нововъведения, които влизат. Иначе всичко, което е по-консервативно по-трудно се приспособява и по натурален метод имаме ритуали, които отпадат и към този момент с изключение на като възстановка не можем да ги забележим по различен метод “, споделя Милена Любенова от ИЕФЕМ при Българска академия на науките.
„ Значи би трябвало да се резервира - по този начин го разбирам, че требва да се резервира. Но не по този начин да има тази суровост - в този момент по какъв начин се глезят децата напълно ми се вижда прекомерно “, счита Катина от село Дивотино.
„ Нещата се трансформират, поминъците на хората са разнообразни, през днешния ден по различен метод си изкарат прехраната и живеят по различен метод. Дори да желаеме да създадем трапезата си по метода, по който предците ни със плява на пода - няма от кое място да я намерим тази плява в градски условия и това не ни прави нито по-малко българи, нито по-малко отдаващи респект на празника “, разяснява етнологът доктор Иглика Мишкова от ИЕФЕМ от Българска академия на науките.
„ Ние по това се разграничаваме от останалите нации - по фолклора, традициите, които са си наши и в случай че желаеме да опазим нашата еднаквост, би трябвало да съхраняваме и песните, и танците, и традициите ", безапелационна е Снежана Борисова от читалище " Христо Смирненски " в село Лозен.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ