Какви ще са цените на основни храни в евро
Цените в евро влизат в действие след по-малко от 48 часа
България влиза в еврозоната след по-малко от 48 часа – на 1 януари 2026 година. Докато часовникът тиктака, държавните институции и медиите се пробват да начертаят успокоителна картина за потребителите, представяйки математически прецизни превалутирания на главните храни. Анализът на данните обаче демонстрира, че сред " формалната математика " и " етикета на рафта " зейва рискова бездна, която може да коства скъпо на българското домакинство.
Сблъсък на действителности
В последните часове преди промяната на валутата, ръководителят на Държавната комисия за стоковите тържища и борсите (ДКСБТ) Владимир Иванов, представен от bTV, твърди, че " пазарът остава спокоен ", а придвижването на цените е в границите на нормалното. Според него липсват фактори за напън върху цените на едро.
Това изказване обаче влиза в изострен спор с данните, изнесени единствено преди ден от контролните органи. Както Dunavmost към този момент писа, Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) регистрира, че 80% от откритите нарушавания са свързани точно с ценообразуването на храни. Нещо повече – страната бе принудена да вкара директни наказания без наставления поради зачестилите опити за далавера преди 1 януари.
Математика против Психология
Изчисленията на bTV Бизнес Новините, основани на данни от портала " Колко коства ", демонстрират по какъв начин би трябвало да наподобяват цените, в случай че търговците прецизно съблюдават закрепения курс от 1.95583 лв. за едно евро:
Хляб " Добруджа " (1.49 лева.) - 0.76 евро
Кисело мляко (0.89 лева.) - 0.46 евро
Олио (3.29 лева.) - 1.68 евро
Сирене (9.49 лева./кг) - 4.85 евро
Пилешко филе (10.99 лева./кг) - 5.62 евро
Икономическите специалисти обаче предизвестяват за скрития риск на " психическото ценообразуване ". В търговията на дребно цени като " 0.76 евро " или " 1.68 евро " са изключителна необичайност. Маркетинговата логичност и удобството при работа с ресто неизбежно ще подбуден търговците към закръгляне към по-удобните " 0.79 ", " 0.99 " или " 1.70 " евро.
Тази микро-инфлация, наричана " резултат на капучиното ", може да добави сред 3% и 5% към сметката на потребителя, без публично да се води за покачване – просто " изчистване на цената ".
Какво да чакаме на 1 януари?
Въпреки оптимизма на ДКСБТ за липса на външни фактори за повишаване, потребителите би трябвало да са с нараснало внимание. Порталът " Колко коства " остава главен инструмент за сличаване, само че действителният надзор ще бъде на касата.
При млечните артикули обстановката е изключително сензитивна. Литър прясно мляко (2.09 лева.) се трансформира в 1.07 евро, а пакет масло (2.29 лева.) става 1.17 евро. Това са стоките, при които Комисия за защита на конкуренцията по-рано през годината откри надценки, достигащи до 90%.
Остава въпросът дали " спокойният пазар ", за който приказват служителите, не е просто мъртвило пред бурята на преетикетирането, което ще забележим в първите дни на 2026 година.
България влиза в еврозоната след по-малко от 48 часа – на 1 януари 2026 година. Докато часовникът тиктака, държавните институции и медиите се пробват да начертаят успокоителна картина за потребителите, представяйки математически прецизни превалутирания на главните храни. Анализът на данните обаче демонстрира, че сред " формалната математика " и " етикета на рафта " зейва рискова бездна, която може да коства скъпо на българското домакинство.
Сблъсък на действителности
В последните часове преди промяната на валутата, ръководителят на Държавната комисия за стоковите тържища и борсите (ДКСБТ) Владимир Иванов, представен от bTV, твърди, че " пазарът остава спокоен ", а придвижването на цените е в границите на нормалното. Според него липсват фактори за напън върху цените на едро.
Това изказване обаче влиза в изострен спор с данните, изнесени единствено преди ден от контролните органи. Както Dunavmost към този момент писа, Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) регистрира, че 80% от откритите нарушавания са свързани точно с ценообразуването на храни. Нещо повече – страната бе принудена да вкара директни наказания без наставления поради зачестилите опити за далавера преди 1 януари.
Математика против Психология
Изчисленията на bTV Бизнес Новините, основани на данни от портала " Колко коства ", демонстрират по какъв начин би трябвало да наподобяват цените, в случай че търговците прецизно съблюдават закрепения курс от 1.95583 лв. за едно евро:
Хляб " Добруджа " (1.49 лева.) - 0.76 евро
Кисело мляко (0.89 лева.) - 0.46 евро
Олио (3.29 лева.) - 1.68 евро
Сирене (9.49 лева./кг) - 4.85 евро
Пилешко филе (10.99 лева./кг) - 5.62 евро
Икономическите специалисти обаче предизвестяват за скрития риск на " психическото ценообразуване ". В търговията на дребно цени като " 0.76 евро " или " 1.68 евро " са изключителна необичайност. Маркетинговата логичност и удобството при работа с ресто неизбежно ще подбуден търговците към закръгляне към по-удобните " 0.79 ", " 0.99 " или " 1.70 " евро.
Тази микро-инфлация, наричана " резултат на капучиното ", може да добави сред 3% и 5% към сметката на потребителя, без публично да се води за покачване – просто " изчистване на цената ".
Какво да чакаме на 1 януари?
Въпреки оптимизма на ДКСБТ за липса на външни фактори за повишаване, потребителите би трябвало да са с нараснало внимание. Порталът " Колко коства " остава главен инструмент за сличаване, само че действителният надзор ще бъде на касата.
При млечните артикули обстановката е изключително сензитивна. Литър прясно мляко (2.09 лева.) се трансформира в 1.07 евро, а пакет масло (2.29 лева.) става 1.17 евро. Това са стоките, при които Комисия за защита на конкуренцията по-рано през годината откри надценки, достигащи до 90%.
Остава въпросът дали " спокойният пазар ", за който приказват служителите, не е просто мъртвило пред бурята на преетикетирането, което ще забележим в първите дни на 2026 година.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ