Българи след шопинг в Одрин: Дотук беше!
Цените са като у нас, а висенето по границите лишава сред 5 и 6 часа в двете направления
Жени от Хасково си потеглиха с по една блузка, буркан маслини и парче кашкавал. Шуменец отхвърли жена си да купи паламуд – нашият бил по-хубав.
Това беше за последно!
Тези думи изричаха доста българин след шопинга в Одрин този уикенд. Хиляди сънародници отскочиха до близкия турски град, само че много от тях си потеглиха разочаровани и с полупразни багажници, пише ,
„ Нито е на ниска цена, нито има кой знае какъв избор, нито пък си коства убийственото висене по границите “, установи семейство от Плевен.
18:00 часа е, а те занапред бяха в една от колоните от турска страна и не знаеха по кое време ще преминат в Българско. „ Дано на разсъмване се приберем. Връщаме се съвсем празни. През лятото идвахме, тогава цените бяха други. Вече не са преференциални “, установи млада плевенчанка.
Стотици рейсове с групи и хиляди коли се носеха по автомагистрала „ Марица “ в събота сутринта. По бензиностанциите беше стълпотворение. Къде отива този народ, питаме продавачка.
„ Е, по какъв начин къде? На пазар в Одрин “, отговори тя.
Група хасковлии, решили да избегнат колоните на най-голямата ни граница, отбиха през Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Петко Войвода “, с цел да влязат в Турция, само че през гръцкото селце Кастанес. Там пунктът е доста дребен – единствено с едно гише.
Българо-гръцката граница минаха за минути. И се устремиха към Кастанес. Гръцките служители на реда ги пуснаха експресно. Но огромното очакване настана на турския пункт. За зла орис пред хасковската група имаше рейс и още 20 коли.
Това лиши два часа и половина висене. Появиха се нашенци от Пловдив и от Симеоновград. „ Да не троша хатъра да родителите ми потеглих в единствения ми почивен ден да ги закарам “, съжаляваше 33-годишният наследник от Пловдив. Баща му пък изясни, че е поел от нощна промяна.
Българите бързо направиха агитка, до момента в който чакат. Някои се чудеха дали да не се върнат през същия пункт с покупките от Одрин, само че бързо бяха предизвестени.
„ В никакъв случай! Ако носете храни и перилни препарати от Турция, гърците ще ви ги конфискуват. Ако желаете да се приберете със стока – през „ Капъкуле “ и „ Капитан Андреево “, посъветва ги млад мъж от Симеоновград. Точно в 12:50 часа след изтощително очакване хасковската група мина през турския граничен надзор и се насочи към заветния Одрин. Денят беше безоблачен и топъл – единствено за извършване на покупки.
Но още на паркинга до фамозната Селимие джамия хасковлии стопираха две инцидентни сънароднички от Пазарджик. „ Идваме от Синия пазар. Нищо не си коства. Минахме и през центъра – не ни хареса никаква стока. Сега тръгваме към един от моловете. Дано там намерим нещо “, по никакъв начин не бяха обнадеждени пазарджиклийки. Новодошлите нашенци не им хванаха религия. И се понесоха по основната улица. Първо седнаха да обядват. Трима души си поръчаха дроб сарма, нахут, чорба, пилешки кебап, два айрана, чай и две порции печена тиква.
Сметката им излезе 220 лири (24 лева). „ Е, за толкоз пари у нас не можеш да се нахраниш “, разясниха те. И окуражени влязоха в покрития пазар. Там очите им не се стопираха на нищо. После се отбиха в отсрещния в магазин на фамозна турска марка за облекла.
Мериха, гледаха и най-после единият си купи късо яке за 60 лв., а жена му – горнище на спортен екип за 40. „ Има ги и в България на същите цени “, сподели им сънародничка от Русе.
По централната улица се чуваше повече българска, в сравнение с турска тирада. Жени от Силистра носеха в найлонови торбички по една кутия локуми. „ Колкото да не сме валат “, обясниха те. Пред магазина за точени кори за баница чакаха четирима.
„ Миналата година си купих пет кори отсам за 2,60 лв., в този момент са на двойна цена “, изясни българка от Ловеч. На рибния щанд бяха подредени пресни паламуди. Бройка се продаваше за 30 лири – към 3,60 лв..
„ Струва си. У нас е 10 лв. парчето “, рече сънародничка от Шумен и замоли мъжа си да вземат.
„ Да не си луда! Времето е топло, ще се скапе, до момента в който се приберем “, отхвърли той. Но брачната половинка продължи да упорства.
„ Хайде, бе! Ще си създадем прясносолен паламуд. Знаеш ли по какъв начин ми се яде “, молеше тя. Мъжът беше неотстъпчив. „ Виж какво. Турският паламуд въобще не може да се съпоставя с нашия. Те го ловят в Босфора, а там водата е нечиста. Докато нашето море сега бъка от риба. Ще поръчам на другари от Бургас да ни пратят “, убеди брачната половинка си.
Часът е към 16:00. Хасковлии поеха към един от моловете. Жените потеглиха да търсят обувки, блузи и якета. Обикаляха, гледаха, смятаха, сравняваха и най-после едната си взе блузка за 20 лв.. „ Колкото да не е без никак, въпреки че и у нас ги има на тези цени “, рече тя. Другата не купи нищо.
А тя най-вече настояваше за ходенето до Одрин. По едно време в мола се засякоха с пловдивчани, с които дружно висяха на граничния пункт до Кастанес. Те обаче също не бяха във екстаз. Носеха в дребни торбички по една тениска. Доволни ли сте, попитаха те момчетата. „ От какво “, учудиха се те.
„ Не сме капризни. Но нищо не ни сграбчва “, рекоха и хасковлии. Имаше обаче и такива, които споделиха, че към момента доста от стоките са по-евтини, в сравнение с у нас.
„ Извинявайте, взех кг масло за 11 лв.. Я го намерете на тази цена в България “, репликира асеновградчанка. Тя изясни, че един път месечно идва и цялостни багажника до горе и по този начин спестявала едно 300 лв.. Хасковлии не ѝ хванаха доста религия и по тази причина взеха решение да ревизират.
Влязоха в супермаркета на самия мол. Още с влизането зърнаха сънародници, които товарят олио в количките. Колко му е цената, попитаха. Излиза по 4 лв. литърът, дадоха отговор им. „ Ами то у нас в промоция също коства толкоз “, споделиха дамите от Хасково. И подминаха щанда с мазната течност.
Взеха по един буркан маслини за 34 лири (4,08 лева.), след това сложиха в кошницата по половин кг пити с кашкавал за 10,80 лева броя (излиза 21,60 кг), сложиха някоя дребна почерпка за сътрудниците и излязоха от супера. Нетърпеливи, отвориха единия буркан с маслини да ги опитат. „ Леле, по какъв начин горчат! “, намръщи се едната. Другата резна парче от кашкавала. На нея пък ѝ се видя кисел и корав като сапун.
Поеха към „ Капъкуле “ към 18:00 часа с съвсем празен багажник. Завариха границата с 9 колони компактно подредени коли, които понякога помръдваха.
А когато трябваше да се придвижат леко напред, от всички страни ги притискаха други сънародници. „ Тук важи законът на джунглата – който може, изпреварва “, обясниха други нашенци. Още преди да се насочи към българския граничен надзор, всяка кола биваше обливана с дезинфектант. Срещу такса от 5 лв..
„ Това ли е златният мочур “, попитаха те.
Служителят, който прибираше парите, се направи, че не знае. „ Така ли му споделят “, учудено отвърна той.
Точно в 20 часа се озоваха на българската граница „ Капитан Андреево “.
И в този миг стартира „ промяната на караула “. Спуснаха се бариерите. И настана едно безпределно очакване. Колите нервно бибиткаха. Мнозина излязоха да пушат и ядно разясниха, че това към този момент е нетърпимо. От надписа „ Република България “ се четеше единствено „ Републ… …гария “.
„ Гледайте, гледайте! На това се споделя европейска граница! Толкова ли е мъчно да се подменят три крушки “, възмущаваха се стотици българи, до момента в който чакаха.
След пауза от половин час чиновниците се смениха и автомобилът с хасковлии съумя да мине през граничен и митнически надзор. Часът беше 21 – общо три часа висене.
Мнозина разясниха, че в случай че по този начин продължава, потокът от българи към Одрин ще понижава.
Жени от Хасково си потеглиха с по една блузка, буркан маслини и парче кашкавал. Шуменец отхвърли жена си да купи паламуд – нашият бил по-хубав.
Това беше за последно!
Тези думи изричаха доста българин след шопинга в Одрин този уикенд. Хиляди сънародници отскочиха до близкия турски град, само че много от тях си потеглиха разочаровани и с полупразни багажници, пише ,
„ Нито е на ниска цена, нито има кой знае какъв избор, нито пък си коства убийственото висене по границите “, установи семейство от Плевен.
18:00 часа е, а те занапред бяха в една от колоните от турска страна и не знаеха по кое време ще преминат в Българско. „ Дано на разсъмване се приберем. Връщаме се съвсем празни. През лятото идвахме, тогава цените бяха други. Вече не са преференциални “, установи млада плевенчанка.
Стотици рейсове с групи и хиляди коли се носеха по автомагистрала „ Марица “ в събота сутринта. По бензиностанциите беше стълпотворение. Къде отива този народ, питаме продавачка.
„ Е, по какъв начин къде? На пазар в Одрин “, отговори тя.
Група хасковлии, решили да избегнат колоните на най-голямата ни граница, отбиха през Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Петко Войвода “, с цел да влязат в Турция, само че през гръцкото селце Кастанес. Там пунктът е доста дребен – единствено с едно гише.
Българо-гръцката граница минаха за минути. И се устремиха към Кастанес. Гръцките служители на реда ги пуснаха експресно. Но огромното очакване настана на турския пункт. За зла орис пред хасковската група имаше рейс и още 20 коли.
Това лиши два часа и половина висене. Появиха се нашенци от Пловдив и от Симеоновград. „ Да не троша хатъра да родителите ми потеглих в единствения ми почивен ден да ги закарам “, съжаляваше 33-годишният наследник от Пловдив. Баща му пък изясни, че е поел от нощна промяна.
Българите бързо направиха агитка, до момента в който чакат. Някои се чудеха дали да не се върнат през същия пункт с покупките от Одрин, само че бързо бяха предизвестени.
„ В никакъв случай! Ако носете храни и перилни препарати от Турция, гърците ще ви ги конфискуват. Ако желаете да се приберете със стока – през „ Капъкуле “ и „ Капитан Андреево “, посъветва ги млад мъж от Симеоновград. Точно в 12:50 часа след изтощително очакване хасковската група мина през турския граничен надзор и се насочи към заветния Одрин. Денят беше безоблачен и топъл – единствено за извършване на покупки.
Но още на паркинга до фамозната Селимие джамия хасковлии стопираха две инцидентни сънароднички от Пазарджик. „ Идваме от Синия пазар. Нищо не си коства. Минахме и през центъра – не ни хареса никаква стока. Сега тръгваме към един от моловете. Дано там намерим нещо “, по никакъв начин не бяха обнадеждени пазарджиклийки. Новодошлите нашенци не им хванаха религия. И се понесоха по основната улица. Първо седнаха да обядват. Трима души си поръчаха дроб сарма, нахут, чорба, пилешки кебап, два айрана, чай и две порции печена тиква.
Сметката им излезе 220 лири (24 лева). „ Е, за толкоз пари у нас не можеш да се нахраниш “, разясниха те. И окуражени влязоха в покрития пазар. Там очите им не се стопираха на нищо. После се отбиха в отсрещния в магазин на фамозна турска марка за облекла.
Мериха, гледаха и най-после единият си купи късо яке за 60 лв., а жена му – горнище на спортен екип за 40. „ Има ги и в България на същите цени “, сподели им сънародничка от Русе.
По централната улица се чуваше повече българска, в сравнение с турска тирада. Жени от Силистра носеха в найлонови торбички по една кутия локуми. „ Колкото да не сме валат “, обясниха те. Пред магазина за точени кори за баница чакаха четирима.
„ Миналата година си купих пет кори отсам за 2,60 лв., в този момент са на двойна цена “, изясни българка от Ловеч. На рибния щанд бяха подредени пресни паламуди. Бройка се продаваше за 30 лири – към 3,60 лв..
„ Струва си. У нас е 10 лв. парчето “, рече сънародничка от Шумен и замоли мъжа си да вземат.
„ Да не си луда! Времето е топло, ще се скапе, до момента в който се приберем “, отхвърли той. Но брачната половинка продължи да упорства.
„ Хайде, бе! Ще си създадем прясносолен паламуд. Знаеш ли по какъв начин ми се яде “, молеше тя. Мъжът беше неотстъпчив. „ Виж какво. Турският паламуд въобще не може да се съпоставя с нашия. Те го ловят в Босфора, а там водата е нечиста. Докато нашето море сега бъка от риба. Ще поръчам на другари от Бургас да ни пратят “, убеди брачната половинка си.
Часът е към 16:00. Хасковлии поеха към един от моловете. Жените потеглиха да търсят обувки, блузи и якета. Обикаляха, гледаха, смятаха, сравняваха и най-после едната си взе блузка за 20 лв.. „ Колкото да не е без никак, въпреки че и у нас ги има на тези цени “, рече тя. Другата не купи нищо.
А тя най-вече настояваше за ходенето до Одрин. По едно време в мола се засякоха с пловдивчани, с които дружно висяха на граничния пункт до Кастанес. Те обаче също не бяха във екстаз. Носеха в дребни торбички по една тениска. Доволни ли сте, попитаха те момчетата. „ От какво “, учудиха се те.
„ Не сме капризни. Но нищо не ни сграбчва “, рекоха и хасковлии. Имаше обаче и такива, които споделиха, че към момента доста от стоките са по-евтини, в сравнение с у нас.
„ Извинявайте, взех кг масло за 11 лв.. Я го намерете на тази цена в България “, репликира асеновградчанка. Тя изясни, че един път месечно идва и цялостни багажника до горе и по този начин спестявала едно 300 лв.. Хасковлии не ѝ хванаха доста религия и по тази причина взеха решение да ревизират.
Влязоха в супермаркета на самия мол. Още с влизането зърнаха сънародници, които товарят олио в количките. Колко му е цената, попитаха. Излиза по 4 лв. литърът, дадоха отговор им. „ Ами то у нас в промоция също коства толкоз “, споделиха дамите от Хасково. И подминаха щанда с мазната течност.
Взеха по един буркан маслини за 34 лири (4,08 лева.), след това сложиха в кошницата по половин кг пити с кашкавал за 10,80 лева броя (излиза 21,60 кг), сложиха някоя дребна почерпка за сътрудниците и излязоха от супера. Нетърпеливи, отвориха единия буркан с маслини да ги опитат. „ Леле, по какъв начин горчат! “, намръщи се едната. Другата резна парче от кашкавала. На нея пък ѝ се видя кисел и корав като сапун.
Поеха към „ Капъкуле “ към 18:00 часа с съвсем празен багажник. Завариха границата с 9 колони компактно подредени коли, които понякога помръдваха.
А когато трябваше да се придвижат леко напред, от всички страни ги притискаха други сънародници. „ Тук важи законът на джунглата – който може, изпреварва “, обясниха други нашенци. Още преди да се насочи към българския граничен надзор, всяка кола биваше обливана с дезинфектант. Срещу такса от 5 лв..
„ Това ли е златният мочур “, попитаха те.
Служителят, който прибираше парите, се направи, че не знае. „ Така ли му споделят “, учудено отвърна той.
Точно в 20 часа се озоваха на българската граница „ Капитан Андреево “.
И в този миг стартира „ промяната на караула “. Спуснаха се бариерите. И настана едно безпределно очакване. Колите нервно бибиткаха. Мнозина излязоха да пушат и ядно разясниха, че това към този момент е нетърпимо. От надписа „ Република България “ се четеше единствено „ Републ… …гария “.
„ Гледайте, гледайте! На това се споделя европейска граница! Толкова ли е мъчно да се подменят три крушки “, възмущаваха се стотици българи, до момента в който чакаха.
След пауза от половин час чиновниците се смениха и автомобилът с хасковлии съумя да мине през граничен и митнически надзор. Часът беше 21 – общо три часа висене.
Мнозина разясниха, че в случай че по този начин продължава, потокът от българи към Одрин ще понижава.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ