Предлагат: Срокът за земя под аренда - най-малко 7 години
Цените на земеделската земя у нас през 2024 година като цяло освен не се повишиха, само че в някои райони те имаха спад до 20% по отношение на миналата година. Това сочат данните на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи (БАСЗЗ), на база на подписани покупко-продажби.
Също съгласно данните на БАСЗЗ, стойностите на рентите през 2024 година са постоянни по отношение на цените на земята . В Южна България те остават приблизително към 48 - 50 лева на декар, до момента в който в Северна България се движат в границите на 70 - 80 лева./дка. А в избрани региони към Силистра и Добрич , те доближават до 90 лева./дка .
Сега минималният период на арендните контракти за земеделска земя е една година. Поясняваме, че с контракта за аренда арендодателят се задължава да даде на арендатора за краткотрайно прилагане обекта на договора(земеделска земя), а арендаторът - да извърши несъмнено арендно заплащане.
Обаче има и отзиви на специалисти, че този период би могъл да е 5 години или даже 7 години. За да стане това на процедура, са нужни съответните оферти, които вероятно да бъдат импортирани и гласувани от Народното събрание. По въпроса дали е належащо законодателно да се фиксира по-голям най-малък период на арендата на земеделска земя, към този момент няма единно мнение сред специалистите от бранша.
Учредителят и първи ръководител на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи (понастоящем ръководител е Евгений Орашъков) Борислав Петков , който е и някогашен зам.-председател на Комисията по земеделието, храните и горите в 51-то Народно заседание, разгласи по време на семинар проведен от БАСЗЗ, че се обмисля предложение за повишение на минималния период на арендните контракти за земеделска земя от една на седем години .
Основният негов мотив за това предложение е, че земеделските производители (арендатори) би трябвало да имат интерес да влагат в хидромелиоративни уреди на съответните сектори които обработват, което пък изисква време, с цел да се изплати инвестицията. Беше даден образец, че при подземно капково напояване, междинната инвестиция е 1300 лева - 1600 лева на декар.
Друго предложение на Борислав Петков е, да бъде избран най-малък размер на арендната вноска (рента) за другите региони на страната, който при дълготрайни контракти да може да се индексира, да вземем за пример с темпа на инфлацията.
Петков уточни, че въпросните оферти са " отворени ", т.е. подлежат да разискване и изменение.
Обрат на пазара: Цената на земеделската земя у нас стартира да пада
Какви са аргументите?
С даденото предложение за минимална лихва и индексацията й се съгласи Милослав Каракашев, специалист към БАСЗЗ. Той обаче изрече подозрения по отношение на нуждата от въвеждане законово на по-дълъг от 1 година период на арендните контракти.
По думите на специалиста, в случай че даден аграрни производител възнамерява инвестиция в обещано землище, той би могъл да разиска това с арендотателя авансово , тъй че срокът на арендния контракт да бъде по-дълъг, да вземем за пример 7-10 години.
Каракашев обърна внимание, че може да има и случаи, когато арендаторът да е заинтригуван от по-кратки контракти за наем на земя.
Беше маркирано по време на полемиката, че в случай че заплащането на рентата се забави, би трябвало да има по-бързи и ефикасни законови способи за приемането й от притежателя на земята, както и опция за предварително анулиране на арендния контракт.
Ако пък притежателят на земеделската земя изиска предварително преустановяване на дълготраен контракт за аренда без да има несъблюдение по него от страна на арендатора, то притежателят на земята би трябвало да заплати на ползвателя съответните неустойки, покриващи вложенията му.
Също съгласно данните на БАСЗЗ, стойностите на рентите през 2024 година са постоянни по отношение на цените на земята . В Южна България те остават приблизително към 48 - 50 лева на декар, до момента в който в Северна България се движат в границите на 70 - 80 лева./дка. А в избрани региони към Силистра и Добрич , те доближават до 90 лева./дка .
Сега минималният период на арендните контракти за земеделска земя е една година. Поясняваме, че с контракта за аренда арендодателят се задължава да даде на арендатора за краткотрайно прилагане обекта на договора(земеделска земя), а арендаторът - да извърши несъмнено арендно заплащане.
Обаче има и отзиви на специалисти, че този период би могъл да е 5 години или даже 7 години. За да стане това на процедура, са нужни съответните оферти, които вероятно да бъдат импортирани и гласувани от Народното събрание. По въпроса дали е належащо законодателно да се фиксира по-голям най-малък период на арендата на земеделска земя, към този момент няма единно мнение сред специалистите от бранша.
Учредителят и първи ръководител на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи (понастоящем ръководител е Евгений Орашъков) Борислав Петков , който е и някогашен зам.-председател на Комисията по земеделието, храните и горите в 51-то Народно заседание, разгласи по време на семинар проведен от БАСЗЗ, че се обмисля предложение за повишение на минималния период на арендните контракти за земеделска земя от една на седем години .
Основният негов мотив за това предложение е, че земеделските производители (арендатори) би трябвало да имат интерес да влагат в хидромелиоративни уреди на съответните сектори които обработват, което пък изисква време, с цел да се изплати инвестицията. Беше даден образец, че при подземно капково напояване, междинната инвестиция е 1300 лева - 1600 лева на декар.
Друго предложение на Борислав Петков е, да бъде избран най-малък размер на арендната вноска (рента) за другите региони на страната, който при дълготрайни контракти да може да се индексира, да вземем за пример с темпа на инфлацията.
Петков уточни, че въпросните оферти са " отворени ", т.е. подлежат да разискване и изменение.
Обрат на пазара: Цената на земеделската земя у нас стартира да пада
Какви са аргументите?
С даденото предложение за минимална лихва и индексацията й се съгласи Милослав Каракашев, специалист към БАСЗЗ. Той обаче изрече подозрения по отношение на нуждата от въвеждане законово на по-дълъг от 1 година период на арендните контракти.
По думите на специалиста, в случай че даден аграрни производител възнамерява инвестиция в обещано землище, той би могъл да разиска това с арендотателя авансово , тъй че срокът на арендния контракт да бъде по-дълъг, да вземем за пример 7-10 години.
Каракашев обърна внимание, че може да има и случаи, когато арендаторът да е заинтригуван от по-кратки контракти за наем на земя.
Беше маркирано по време на полемиката, че в случай че заплащането на рентата се забави, би трябвало да има по-бързи и ефикасни законови способи за приемането й от притежателя на земята, както и опция за предварително анулиране на арендния контракт.
Ако пък притежателят на земеделската земя изиска предварително преустановяване на дълготраен контракт за аренда без да има несъблюдение по него от страна на арендатора, то притежателят на земята би трябвало да заплати на ползвателя съответните неустойки, покриващи вложенията му.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ