Цените на свободния пазар са резултат от споразумения между бизнеса

Цените на свободния пазар са резултат от съглашения сред бизнеса и търговеца на електрическа енергия, а страната не може да се намеси. Ако се получават предложения с идентични цени от разнообразни търговци, то тогава има индикации за съществуване на изкуствено увеличение на цената и всеки един тогава би трябвало да сезира способените органи. Това разяснява пред Българска национална телевизия министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Министърът изясни, че се приготвят законодателни промени, с които да бъдат въведени текстовете на европейския правилник REMIT и работна група към този момент приготвя нужните промени. По думите й регламентът дава повече права на регулаторът да управляват търговията на едро с електрическа енергия, както и да проверява изкривявания на пазара. Риск от изкривявания на пазара може да има на всички места, добави Петкова.
Според анонса на водещия 30-60% нараства токът за бизнеса на енергийния пазар, а специалисти и бизнес консуматори считат, че става дума за далавера с бърза облага. Експерти обаче не изключват и скрити ползи за дестабилизация да стоят зад повишаването.

Реално обаче причина за такова покачване няма - електрическата енергия предлагана на пазара е задоволителна, а цените на огромните производители – АЕЦ „ Козлодуй “ и Топлоелектрическа централа „ Марица Изток “ 2, са нараснали с към 5% за последните девет месеца.

Министър Петкова беше безапелационна, че дефицит на електрическа енергия на пазара няма. Националната електрическа компания (НЕК) да вземем за пример е предложила на борсата 70 хиляди мегаватчаса в интервала сред 1 януари и 9 януари. Продадени са обаче са едвам 19 хиляди мегаватчаса.
Министър Петкова уточни, че при подозрение за деформиране на пазара участниците би трябвало да сигнализират контролните органи – в тази ситуация Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), която да ревизира дали има далавера, картели или други непозволени от закона съглашения сред участниците.

„ Държавата не може да контролира договорните връзки на свободния пазар “, сподели Петкова. Тя напомни, че токът е стока, цената ѝ се дефинира на пазарен принцип и би трябвало да свикнем да търгуваме с нея.

В отговор на въпроса дали повишаването е спекулативно Теменужка Петкова напомни, че до момента са извършени две срещи сред представители на бизнеса, търговци на електрическа енергия и производители, а повода за изкривяването се търси.

„ Що се отнася до цените на свободния пазар, те са резултат от съглашения сред бизнеса и търговеца на електрическа енергия, а страната не може да се намеси. Ако се получават предложения с идентични цени от разнообразни търговци, то тогава има индикации за съществуване на изкуствено увеличение на цената и всеки един тогава би трябвало да сезира способените органи, сподели енергийния министър “.

Министърът на енергетиката означи смисъла, което държавното управление отдава на индустриалната конкурентоспособност на стопанската система ни и това, че още в предходния си мандат в законодателна смяна то е транспонирало насоките на Европейска комисия, свързани с понижаване на тежестта върху промишлеността във връзка с разноските за възобновими енергийни източници. На базата на тази смяна българският бизнес употребява държавна помощ, която се показва в това, че той заплаща по-малко за разноски на електрическа енергия и тази помощ ще се употребява до края на 2020 година. Българският бизнес получава от 1 август 2015 година до 30 юни 2018 година държавна помощ в размер на над 280 милиона лв..

Министър Петкова изясни и структурата на енергийния пазар у нас, който се състои от контролиран и от свободен пазар. На контролирания пазар са битовите консуматори и тази част от небитовите консуматори, които са се присъединени към мрежите за ниско напрежение. Всички останали потребители на електрическа енергия - промишлеността, консуматорите на високо напрежение - са на свободния пазар. Там цените се дефинират от търсенето и предлагането. Години наред там цената беше по-ниска от тази, която заплащат битовите консуматори. Сегашното повишение на скъпите на свободния пазар не може да бъде контролирано от страната, защото става въпрос за пазарни връзки, а електрическата енергия е стока.

За читателите ни, които демонстрират по-задълбочен интерес, публикуваме цялото изявление на министър Петкова за утринния блок на Националната телевизия, оповестено и от организация Фокус:

Според вас какви са основанията за повишението на цената на тока на свободния пазар? Стана ясно, че АЕЦ „ Козлодуй “ и „ Марица-изток “ са повишили за последните девет месеца цените си с едвам 5%, а тук гледаме нови контракти с цени сред 30 до 60% по-скъпи се оферират.

- На първо място може би е значимо да отбележим, че за нашето държавно управление конкурентоспособността на българския бизнес, на българската стопанска система са главен приоритет. Още в границите на предходния наш управнически мандат, още с първата смяна в Закона за енергетиката, която беше осъществена през месец март 2015 година, ние транспонирахме насоките на Европейската комисия, свързани с понижаване на тежестта върху промишлеността във връзка с разноските за възобновими енергийни източници. На базата на тази законодателна смяна българският бизнес употребява държавна помощ, която се показва в това, че заплаща по-малко разноски за електрическа сила. Това е държавна помощ, която бизнесът ще употребява до края на 2020 година От 1 август 2015 година до 30 юни 2018 година българският бизнес ще получи и получава държавна помощ, която е над 280 милиона лв..
Но преди да стигнем до въпроса, който поставихте, би трябвало може би да внесем разяснение във връзка с това по какъв начин е структуриран пазарът на електрическа сила в България. В България има контролиран пазар и свободен пазар. На контролирания пазар се намират битовите консуматори и небитовите консуматори, които надлежно са присъединени към мрежите „ Ниско напрежение “. Всички останали потребители на електрическа сила, които са икономически организации на високо и на приблизително напрежение, са на свободния пазар. На свободният пазар цените се дефинират от търсенето и предлагането. Години наред цената на свободния пазар беше по-ниска от тази, която плащаме ние като битови консуматори. Това, което следим сега, е повишение на цената на електрическата сила на свободния пазар, което страната на процедура няма по какъв начин да контролира - става въпрос за пазарни връзки и би трябвало да свикнем с това, че електрическата сила е стока както всяка друга. Наистина, тази стока въздейства директно върху себестойността и на продукцията, и на услугите, само че това въпреки всичко е стока, чиято цена се дефинира от пазара.

Въпросът е обаче спекулативно ли е или е разумно, тъй като знаем, че в България няма от време на време чиста пазарна логичност в някои феномени?

- Проведохме две срещи с българския бизнес, с търговците на електрическа сила, с производителите на електрическа сила в България. В рамките на тези срещи искахме в прям разговор те да слагат проблемите си, всеки да каже какво би могъл да направи, на какво се дължи напрежението, което се основава сега. Това, което страната може да направи, е посредством нейните контролни институции да предприеме дейности и да направи съответните инспекции, при положение, че получи сигнал за картелни съглашения, за нарушение на разпоредбите за конкуренция. Този способен орган е Комисията за защита на конкуренцията. Ако представители на промишлеността или всяко от засегнатите лица има такава информация, би трябвало неотложно да сезира способените органи.

А вие в персонално качество имате ли някакви подозрения, че има картелно съглашение, като наблюдавате държанието на търговците?

- Трудно ми е да се произнеса по този въпрос, защото това е една доста характерна тема, която е напълно в компетентността на органа, който е предопределен да управлява разпоредбите във връзка с конкуренцията.

Има ли да вземем за пример дефицит на електрическа енергия на свободния пазар?

- Не, изрично дефицит на електрическа сила няма. Ще ви дам един образец. Към днешна дата Националната електрическа компания е предложила на борсата от 1 януари 2018 година до през днешния ден, 9 януари, 70 000 мегаватчаса сила. Продадени са 19 000. Разликата…

Т.е. значи има остатък.

- Разликата…

Т.е. пазарна логика…

- Просто спряхме два блока – Топлоелектрическа централа „ Марица-изток “ 1 и Топлоелектрическа централа „ Марица-изток “ 3. И с цел да използваме тази сила, която е препоръчана на борсата, само че не е продадена, надлежно се пускат помпите на ПАВЕЦ „ Чаира “. Това е обстановката. Недостиг, недостиг на електрическа сила няма. И на срещата с бизнеса сътрудниците от Централното диспечерско ръководство, от ЕСО изнесоха съответни данни, от които излиза наяве, че недостиг на сила няма.

Добре, недостиг няма, търсенето е по-ниско от предлагането, а проблем с цената, която излиза от огромните производители, също няма, тъй като, както отбелязахме, тя за 9 месеца се е покачила с едвам 5%. Но виждаме нови контракти с цени 30 до 60% по-високи. Къде е логиката? Чисто пазарно…

- Тук става въпрос за взаимоотношения сред два субекта. Съответно имаме потребител на електрическа сила и търговец на електрическа сила. Договорът, както всички знаем, е съглашение сред две страни. Т.е. без да се реализира единодушие и без да са налице клаузи, които удовлетворяват и двете страни, и бизнеса, и надлежно търговеца на електрическа сила, няма по какъв начин да бъде подписан подобен контракт. Ако се получават предложения с цени, които са идентични от разнообразни търговци, то тогава по всяка възможност има някакви индикации за изкуствено увеличение на цената на електрическата сила и всеки би трябвало да предприеме нужните дейности и да сезира способния орган.

Т.е. да сезират Комисията за отбрана на конкуренция за вероятно картелно съглашение?

- Да, това е способният орган. Няма свободен пазар, в който страната да се намесва непосредствено и да контролира договорните връзки сред обособените субекти. В тази връзка може би е значимо да отбележим, че от 2012 година е признат правилник на Европейския съюз, уреждащ точно контрола, който регулаторните органи би трябвало да упражняват върху пазара на електрическа сила на едро. Регламентът до този миг не е намерил приложение в нашето национално законодателство, защото на процедура нямаше такива условия. Нямаше борса, на която да се прави търговията с електрическа сила, и надлежно този правилник не е транспониран в националното ни законодателство. Знаете, че беше направена смяна в Закона за енергетиката и от 1 януари цялата търговия с електрическа сила би трябвало да се прави през Българската самостоятелна енергийна борса /БНЕБ/. Това, несъмнено, значи, че и контролът върху тази търговия би трябвало да бъде засилен. Поради тази причина до края на седмицата ще бъдат готови законодателни промени, които на процедура ще дадат опция за използването на този правилник в България. В тази връзка ще предложим смяна в Закона за енергетиката, която да даде опция на Комисията за енергийно и водно контролиране /КЕВР/ да упражнява надзор върху пазара на електрическа сила на едро.

Добре. Това ще го разбираем по-късно, тъй като желая първо да забележим какво споделиха при нас представители на бизнеса, който купува ток от свободния пазар, и специалисти. Проведохме два диалога, единият беше в петък, другият - през вчерашния ден.

Константин Стаменов, ръководител на Българската федерация на индустриалните енергийни потребители:
Кой естествен вложител ще пристигна, ще хвърли някакви милиарди левове, без да знае има ли пазар, няма ли пазар, под масата ли се продават мегаватите, над масата ли. Т.е. в случай че желаеме да имаме здрава енергетика, което е основно, с цел да имаме здрава стопанска система, би трябвало да има пазар на електрическа енергия, обикновено работещ и добре работещ, контролиран и следен пазар. Регулиран в смисъл да има правила на този пазар и всички да се преценяват, да не се позволяват спекулации, да не се позволява пласиране на мегавати под масата.

Атанас Тасев , енергиен специалист:
Законопослушният – той съблюдава Пътната карта, а играчите се стараят да се възползват от дефектите на системата, а тя явно е дефектна, тъй като ликвидността на борсата е единствено 300 мегават. И са изцяло вероятни операции, които бяха направени. При това никой не може да се произнесе, че има нарушен закон. На борсата в действителност за секунди стана, само че е на борсата. Освен това на борсата вие може и би трябвало да употребявате и преимуществата на борсата, тъй като огромни сдружения се оплакват от това, че когато им прекратят договорите и отива снабдител последна инстанция, при новите публични поръчки би трябвало да си на минимална цена. При минимална цена попадат слабите снабдители, които могат да банкрутират, и още веднъж се връща този цикъл. При това, в случай че се разшири ликвидността на борсата и се вкара платформата на договорите бързо вие да сключите някакъв контракт и не обезателно на най-ниска цена, тогава тези изкривявания ще престанат.

Антон Иванов , специалист от Български енергиен и минен конгрес:
Няма механизми, които да управляват спекулативното покачване на цените на електрическа сила. Там, където има покачване на цените над 30%, явно се търси бърза облага. Има един специфичен правилник – споделя се „ Реми “, той е европейски правилник, който регламентира какви са контролните функционалности на регулаторите, тъй че те да могат да организират даже следствие. В нашия случай, в нашето законодателство това не беше въведено и в този момент КЕВР не може да организира следствие.

Димитър Зоров , ръководител на Асоциацията на млекопреработвателите:
Засегнати са производствата, които имат повече електрическа консумация. Единият е произвеждане и млекопреработката, другото е хлебопекарните. Разбира се, че и тук има доста друг %, тъй като една част от хлебопекарните са на ток, други са на газ. Същото се отнася и за месопреработвателите, тъй като те имат доста мощности – кутери, мелачки, които преработват месото. Но естественото в млечния отрасъл е сред 5 и 10% от общата себестойност, от общите разноски са разноските за електрическа сила. И в случай че покачването е, както казвате вие, с 30%, това ще докара някъде сред 2 до 3% отражение в себестойността на продукта. Не споделям в крайните цени, тъй като считам, че българският преработвател в тази обстановка, може би една огромна част от тях биха оставили за лична сметка тези покачвания …

Ще може ли КЕВР да прави следствия с тези законови промени, които оферирате, в смисъл, пазарни следствия имам поради, както даде образец и вашият сътрудник от Енергийния минен конгрес?

- Както загатнах доскоро, този правилник, за който сътрудника приказва, е признат от Европейския съюз през 2011 година, само че до този миг той не е намерил приложение в нашето национално законодателство, като повода за това е, че действително не е имало подобен борсов пазар, търговията не се е осъществявала през борса.

Да, и той е бил непотребен.

- Борсата в действителност действа в действително време от януари месец 2016 година Поради тази причина и този правилник не е намирал директно приложение. Но в този момент, след тези промени, които бяха осъществени от 1 януари тази година и цялата сила ще се търгува през борсата, то това прави наложително въвеждането на този правилник и на процедура ще бъде дадена опция на КЕВР да упражнява своите контролни пълномощия върху пазара на електрическа сила на едро. Направили сме работна група, работим по измененията в закона, ще ги внесем като промени в Закона за енергетиката, надлежно те ще бъдат предмет и на публично разискване. Но по този начин или другояче, това, което ще създадем като законодателни промени, се побира в рамката на този правилник. Смятам, че по този метод ще се подсигурява и пълномощията на КЕВР ще бъдат към този момент действителни във връзка с контрола върху пазара на електрическата сила на едро.

Защо се получава по този начин, обаче, г-жо Петкова? Аз прегледах и холандското, и френското, и немското законодателство. Нашият закон е извънредно съвременен и изцяло кореспондира с тях, при нас има изкривявания, при тях няма изкривявания. Толкова ли лакомо подхождаме?

- Изкривявания може би има на всички места или съществува риск да има сходно деформиране. Затова са съответните способени органи, които би трябвало да наблюдават за този развой. От една страна – регулаторите в тези страни имат тези пълномощия, които са избрани с правилник 12-27, въпреки това – способените органи, които дават отговор за съблюдаване на разпоредбите за конкуренция.

Тука господин Тасев го сподели – законопослушният губи, а печели оня, който не следва Пътната карта.

- Трябва да се научим да бъдем доста бдителни и доста деликатни във връзка с това, което се случва към нас. И бизнесът – във връзка с опитите за това да се постановат по-високи цени от страна на търговците. Всеки подобен знак би трябвало да бъде възложен на вниманието на способния орган. Сами разбирате, че страната няма по какъв начин да се намеси непосредствено в договорните взаимоотношения сред два пазарни субекта.

Да, само че и господин Зоров през вчерашния ден сподели – хвърляте един стандартизиран контракт, както ти вършат в банката, както ти вършат и на всички места, и ти нищо не можеш да направиш по него. Или го подписваш – нямаш излаз.

- Просто бизнесът би трябвало да си отстоява правата. Държавата, несъмнено, прави и ще направи всичко, което е нужния, с цел да може българската промишленост, българският бизнес да бъдат предпазени в оптималната степен. Ето, аз загатнах доскоро, още в границите на предходния управнически мандат – няколко законодателни промени, в Закона за енергетиката, които бяха направени и дадоха доста съществено отражение върху позитивното развиване на бранша и неговото стабилизиране. Сега, несъмнено, сме на различен стадий, който е обвързван с цялостната либерализация на електроенергийния пазар. Това ще бъде комплициран развой, комплициран стадий от развиването на българския енергиен бранш и всички ние би трябвало да обединим старания, с цел да можем да доведем до сполучлив край процеса по либерализация на електроенергийния пазар, с цел да няма сходни разтърсвания. Всеки знак за избрани нарушавания във връзка с конкуренцията би трябвало да бъде незабавно довеждан до знанието на способената институция.

След законовите промени, в случаите, в които се откри неточно държание на пазара, ще може ли да се вади, по този начин да се каже, лист на „ черните “ търговци, на тези, които се разрешават да спекулират, да манипулират?

- Да. КЕВР ще бъде в правото си надлежно да прави тези инспекции, да прави следствия и там, където откри недобри практики, там, където се открият надлежно неприятни практики във връзка с търговията с електрическа сила, несъмнено, не пречи тези търговци да бъдат обществено оповестени, тъй че да не стават причина оттук насетне и други консуматори да бъдат обект на тяхното недобросъвестно държание.

По-рано в диалога казахте, че ток има, даже в остатък. В началото на годината системата като цяло по какъв начин ви наподобява, има ли някакви учредения да считаме, че ще има някакви внезапни придвижвания на цената на тока за битовите консуматори през годината, този, който е на контролирания пазар, или по-скоро очаквате спокойна, добре планувана година?

- На първо място, от техническа позиция, електроенергийната система на страната е постоянна. Българските жители нямат съображение да се тормозят. Вие знаете, за трета поредна година направихме инспекция във връзка с готовността на електроразпределителните предприятия, на Електроенергийния систематичен оператор, на огромните горивни съоръжения, на главните базови мощности в българската енергетика, с цел да проверим каква е тяхната подготвеност за есенно-зимния сезон. Така че от техническа позиция електроенергийната ни система е постоянна. Що се отнася до цената на електрическата сила, вие знаете, че способният орган, който дефинира цената на електрическата сила за контролирания пазар, е КЕВР. Но това, което следим в Министерството на енергетиката, Българският енергиен холдинг, методът, по който се развива държавната енергетика, считам, че не са налице учредения за повишение на цената на електрическата сила. Но несъмнено, тук ще има последната дума КЕВР.

Важното е вие като условия какво сте основали. Оттук насетне какво ще реши КЕВР – несъмнено, ще забележим, когато му пристигна времето. Другият проблем, с който се сблъсквате по Коледа и в първите дни на новата година, е не напълно директно, само че обвързван с вас, а точно пенсионирането на миньорите от мините, които се закриват, които имат условия за пенсиониране като първа категория, само че там, заради едни промени в закона, би трябвало да чакат до навършван на 54 години. Вчера имаше среща на омбудсмана Мая Манолова с премиера и с финансовия министър. Как ще се реши този въпрос, ще могат ли тези хора да се пенсионират при закриването на мини?

- Българските миньори са наши сътрудници, които са, по този начин да се каже, в основата на енергийната верига. Това са хората, които са гръбнакът на българската енергийна система, тъй че техният труд е извънредно значим. На първо място е извънредно тежък труд, който би трябвало да бъде оценен по достолепие. Видяхте през вчерашния ден, че при срещата с премиера, при срещата с финансовия министър, с министъра на труда и обществената политика, с омбудсмана на страната беше открито решение и този проблем с пенсионирането на българските миньори ще бъде решен по този начин, както би трябвало, с цел да могат тези хора да се усещат сигурни и спокойни за това, че през годините са полагали този тежък физически труд и оттук насетне ще имат сигурност във връзка с тяхното пенсиониране. Така че с помощта на бързата интервенция на премиера Борисов, на сътрудниците от кабинета, на госпожа Манолова този проблем мисля, че към този момент е решен.

Европейската политика в региона на енергетиката обаче е една от тежките тематики, както се споделя, по време на нашето европредседателство. Ще би трябвало да търсите комплицирано единодушие с сътрудниците си. Какво е най-важно в границите на тези шест месеца като крачки да се извърви тази тематика?

- България има неповторим късмет да ръководи Съвета на Европа в този миг. Разбира се, тематиката, обвързвана с енергетиката, ще бъде една от доста значимите, доста съществени и основни тематики. Вие знаете, че главен акцент в границите на нашето председателство ще бъдат Западните Балкани и тяхното консолидиране и построяването във връзка с енергетиката на изчезналата инфраструктура в нашия район. Това е една доста значима тематика, която директно е обвързвана с енергийната сигурност в нашия район и с конкурентните цени на енергийните запаси – нещо, което предопределя и конкурентоспособността на всяка една стопанска система. Така че това…

На процедура това, което досега приказваме, би трябвало да го придвижите и в районен мащаб.

- Точно по този начин. Наред с това, предстоят ни и доста значими договаряния с Европейския парламент, защото нашите сътрудници от Естонското председателство съумяха да реализират общ метод по главните тематики, главните наставления, главните досиета, които съумяха да затворят, и в този момент пред нас стои извънредно тежката задача да пристъпим към триалозите в границите на Европейския парламент. Ние сме добре готови, имаме нужната подготвеност и имаме и желанието да запазим темпа на полемиките, да реализираме оптимален прогрес по всяко едно от тези досиета, тъй че да се представим в действителност почтено в границите на това първо Българско председателство.

Но наред с това ги има и чисто практичните неща. Например темпът на диверсификация, на работа по обезпечаването на диверсификация по-скоро ще се резервира или даже ще станем очевидци на предоставяне на газ, по този начин да се каже?

- Темпът на диверсификация във връзка с доставките на природен газ имате поради?

Да, тъй като това е една от главните тематики в Европейския съюз, знаете.

- Така е, да. Това е доста значим наш приоритет. Основен приоритет в програмата на нашето държавно управление в част „ Енергетика “ е точно диверсификацията на източниците и направления за доставка на природен газ. Вие знаете, че ние работим извънредно целеустремено в тази посока. Много значима задача, която стои в този момент пред нас, е стартирането, първата копка на интерконектора Гърция – България. Знаете, че този интерконектор е извънредно значим освен за България, той е значим за енергийната сигурност и диверсификацията в целия район на Югоизточна Европа. Вече са в ход две публични поръчки, свързани с построяването на интерконектора Гърция – България. Едната социална поръчка е обвързвана с избор на инженер съветник за плана, идната социална поръчка, която към този момент е в ход, е обвързвана с избора на снабдител на тръби за този план. До края на месец януари ще стартираме публичната поръчка за избор на строител. Така че доста се надявам в границите на първото Българско председателство, в края на председателството, да имаме опция – нека всичко да върви наред с публичните поръчки – да бъде положена и първата копка за построяването на интерконектора Гърция – България.