Цената на доматите: Фермер ги продава за 80 стотинки, а магазинът - по 5 лева
Цените на храните в България не престават да порастват, само че малко хора се замислят какво стои зад крайната цена на продуктите в магазините. Пътят на един кг домати от равнищата до рафта в София демонстрира комплицирана мрежа от прекупвачи, които оскъпяват стоката неведнъж.
Борислав Дамянов от село Струмяни, Благоевградско, отглежда зеленчуци в оранжерията си – домати, марули, лук и картофи. Грижата за доматите лишава седем месеца, само че когато Борислав ги продава, получава единствено 80 стотинки за кг. В същото време крайната цена в огромна българска комерсиална верига доближава 4,99 лева, оповестява БТВ.
" Доматът потегля от тук за 80 стотинки без Данък добавена стойност. В магазина коства 5 лв.. Значи някой печели четири пъти повече от мен ", разяснява той.
Оказва се, че до момента в който доматът измине 140 километра до София, той сменя собствеността си пет пъти – от производителя през няколко прекупвачи до магазина.
Дългата верига на доставка е главен фактор за високите цени на храните у нас. Докато в други европейски страни фермерите сплотяват старания в кооперативи, които договарят непосредствено с веригите, в България това съвсем не се случва. Вместо това пътят на продукцията включва няколко медиатора:
Регионален прекупвач – купува дребни количества от разнообразни фермери и ги препродава на по-голям търговец.
Голям търговец – договаря се с огромните вериги и обезпечава нужните размери.
Търговска верига – дефинира крайната цена за потребителя.
Потребител – купува продукта на доста по-висока цена.
" Всеки по веригата прибавя надценка и в последна сметка плащаме доста повече ", споделя Борислав.
Докато в България цените на храните порастват, в страни като Полша, Гърция и Испания те са по-достъпни. Основната разлика е в добре развитите кооперативи, които сплотяват фермерите и договарят непосредствено с комерсиалните вериги.
Бившият министър на земеделието Явор Гечев признава, че неналичието на кооперативи в България основава условия за прекупвачи и усилва вноса.
" Веригите не са единствените виновници. Малките производители просто нямат късмет да влязат непосредствено в магазините, тъй като нямат огромни количества. В България няма коопериране, няма съответна политика ", разяснява той.
Още един проблем в бранша е обвързван с отчетността. Фермерите са принудени да издават фиктивни фактури за продукция, която не съществува, с цел да получат дотации. Според Борислав Дамянов за един декар домати той би трябвало да потвърди продажба на 17 200 кг продукция – количество, което е мъчно постижимо.
В допълнение, неналичието на държавна поддръжка за напояването и усложнената администрация затрудняват още повече земеделците.
" Държавата не ни оказва помощ. Напротив – инспекциите единствено ни пречат. Наскоро БАБХ откри, че имам котка във фермата и това е проблем. А мишките не са проблем? ", възмущава се Борислав.
Българските управляващи разискват механизми за надзор на цените, само че съгласно фермерите това няма да докара до по-евтини артикули.
" Цените няма да паднат, тъй като производителите понижават. Ако стане война като в Украйна, ние ще се избием за храна – не произвеждаме нищо ", предизвестява Борислав.
Докато страната не сътвори условия за развиване на земеделието и коопериране на фермерите, цените в магазините ще продължат да порастват, а българските производители ще изчезват.
Борислав Дамянов от село Струмяни, Благоевградско, отглежда зеленчуци в оранжерията си – домати, марули, лук и картофи. Грижата за доматите лишава седем месеца, само че когато Борислав ги продава, получава единствено 80 стотинки за кг. В същото време крайната цена в огромна българска комерсиална верига доближава 4,99 лева, оповестява БТВ.
" Доматът потегля от тук за 80 стотинки без Данък добавена стойност. В магазина коства 5 лв.. Значи някой печели четири пъти повече от мен ", разяснява той.
Оказва се, че до момента в който доматът измине 140 километра до София, той сменя собствеността си пет пъти – от производителя през няколко прекупвачи до магазина.
Дългата верига на доставка е главен фактор за високите цени на храните у нас. Докато в други европейски страни фермерите сплотяват старания в кооперативи, които договарят непосредствено с веригите, в България това съвсем не се случва. Вместо това пътят на продукцията включва няколко медиатора:
Регионален прекупвач – купува дребни количества от разнообразни фермери и ги препродава на по-голям търговец.
Голям търговец – договаря се с огромните вериги и обезпечава нужните размери.
Търговска верига – дефинира крайната цена за потребителя.
Потребител – купува продукта на доста по-висока цена.
" Всеки по веригата прибавя надценка и в последна сметка плащаме доста повече ", споделя Борислав.
Докато в България цените на храните порастват, в страни като Полша, Гърция и Испания те са по-достъпни. Основната разлика е в добре развитите кооперативи, които сплотяват фермерите и договарят непосредствено с комерсиалните вериги.
Бившият министър на земеделието Явор Гечев признава, че неналичието на кооперативи в България основава условия за прекупвачи и усилва вноса.
" Веригите не са единствените виновници. Малките производители просто нямат късмет да влязат непосредствено в магазините, тъй като нямат огромни количества. В България няма коопериране, няма съответна политика ", разяснява той.
Още един проблем в бранша е обвързван с отчетността. Фермерите са принудени да издават фиктивни фактури за продукция, която не съществува, с цел да получат дотации. Според Борислав Дамянов за един декар домати той би трябвало да потвърди продажба на 17 200 кг продукция – количество, което е мъчно постижимо.
В допълнение, неналичието на държавна поддръжка за напояването и усложнената администрация затрудняват още повече земеделците.
" Държавата не ни оказва помощ. Напротив – инспекциите единствено ни пречат. Наскоро БАБХ откри, че имам котка във фермата и това е проблем. А мишките не са проблем? ", възмущава се Борислав.
Българските управляващи разискват механизми за надзор на цените, само че съгласно фермерите това няма да докара до по-евтини артикули.
" Цените няма да паднат, тъй като производителите понижават. Ако стане война като в Украйна, ние ще се избием за храна – не произвеждаме нищо ", предизвестява Борислав.
Докато страната не сътвори условия за развиване на земеделието и коопериране на фермерите, цените в магазините ще продължат да порастват, а българските производители ще изчезват.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ