Какво се случва: Защо един хляб струва 1 евро, а след няколко месеца вече е 1,20?
Цените на храните са част от всекидневието на всеки от нас, само че малко хора знаят какво действително стои зад тях. Защо един самун коства 1 евро, а след няколко месеца към този момент е евро и 20 цента? Защо доматите през лятото са евтини, а през зимата – двойно по-скъпи? Цената на храната не е просто число на етикета – тя се образува от десетки фактори още преди продуктът да стигне до магазина и ние да го закупим.
От платформата " Знам цената " зават отговори на тези въпроси в своя публикация. ето ги и главните фактори, които дефинират цената:
1. Суровини
Това е основата на всяка храна. В основата стоят суровините като зърно, мляко, месо, плодове, зеленчуци, олио, захар и така нататък Но зад тези първични материали стоят десетки други разноски, които постоянно остават невидими за нас потребителите.
За да създаде пшеница да вземем за пример, земеделецът заплаща за семена, торове, препарати, гориво, техника, вода и труд. При отглеждането на животни към това се прибавят и фуражи, ветеринарни грижи, електричество и поддръжка на стопанствата. Всеки растеж в тези разноски последователно се отразява и върху цената на крайния артикул.
Хранителното произвеждане е мощно подвластно и от фактори, които мъчно могат да бъдат следени – като климат, суши, неприятни реколти, интернационалните пазари или спорове. Затова даже промени надалеч от магазина могат в последна сметка да се усетят на етикета в супермаркета.
2. Преработка и произвеждане
Малка част от храните се продават в изцяло необработен тип. В множеството случаи продуктите минават през разнообразни стадии на преправка, преди да стигнат до магазина. Точно на този стадий към цената се прибавят едни от най-големите разноски в хранителната промишленост.
Част от производството на един артикул включва разноски за машини и съоръжение, електричество и вода, служащи и експерти, поддръжка, надзор на качеството, опаковки, предпазване, съблюдаване на санитарни и безвредни стандарти и още редица други разноски, свързани с индустриалния развой.
Колкото по-сложна е обработката на един артикул, толкоз повече пораства и неговата себестойност. Например цената на един самун не включва единствено брашното, а и цялостната работа на пекарната и служащите в нея, силата за пещите, машините за произвеждане, опаковката и доставката до магазина.
Друг значим фактор са загубите по време на производството. Част от суровините може да не дават отговор на стандартите, да се скапват или да останат непродадени. Тези загуби също се включват в крайната цена, тъй като производителите би трябвало да покрият риска и разноските си.
Като резюме бихме споделили, че даже когато цената на суровините остава относително постоянна, крайната цена на храните може да продължи да пораства поради по-скъпото произвеждане.3. Опаковка
Често подценяван фактор. Опаковката постоянно остава незабелязана от потребителите, само че тя е значима част от крайната цена на питателните артикули. Освен че прави продукта по-привлекателен, тя има и практическа роля – защищава храната, удължава периода ѝ на валидност и улеснява превозването и съхранението.
Производителите заплащат освен за самия материал, само че и за целия развой по направата и дизайна на опаковката. В взаимозависимост от продукта това може да включва: пластмаса, стъкло, метал, картон, етикети, щемпел и мастила.
При някои храни опаковката е относително евтина, само че при други може да бъде забележителна част от крайната цена – изключително при по-малки разфасовки, премиум артикули или артикули, които изискват особено предпазване.
Цените на опаковките също зависят от интернационалните пазари и цените на суровините. Например поскъпването на петрола въздейства върху пластмасата, а по-високите цени на силата оскъпяват производството на стъкло и метал.
През последните години от ден на ден компании влагат и в по-екологични опаковки. Макар това да понижава отпадъците и въздействието върху околната среда, сходни решения постоянно са по-скъпи и също могат да повлияят върху цената на продукта.
4. Магазини и търговски вериги
Търговските вериги и магазините не са просто място за продажба – те поддържат цяла система за предпазване, логистика, личен състав и обслужване.
Всеки магазин има непрекъснати разноски, които би трябвало да покрива – като наеми или поддръжка на комерсиалните обекти, заплати на чиновниците, електричество, хладилни витрини и хранилища, превоз и зареждане, защита, разчистване, реклама и промоции.
За да покрият тези разноски, загубите от развалени или непродадени артикули и да осъществят облага, магазините прибавят надценка върху цената, на която купуват продукта от производител или снабдител. Размерът на тази надценка зависи от разнообразни фактори като типа на продукта, конкуренцията, разноските на съответния магазин, търсенето и ценовата политика на веригата.
При някои артикули сред производителя и магазина има и спомагателни участници във веригата на доставка – изкупвачи, търговци на едро, дистрибутори или складови оператори. Именно тези междинни звена постоянно се наричат " прекупвачи “ в общественото пространство, въпреки че действителната им роля нормално включва доста повече от просто препродажба на стоката. Всеки от тези участници поема избрани разноски и опасности, свързани със съхранението, превоза, сортирането и реализацията на продукцията. Това значи, че част от разликата сред цената, на която производителят продава продукта, и цената в магазина може да се дължи точно на тези междинни звена.
" Прекупвачите “ постоянно извършват значима функционалност, защото доста производители нямат опция сами да доставят продукцията си до стотици магазини в страната или да провеждат нужната логистика и дистрибуция. Затова еднакъв артикул може да коства друго в дребен квартален магазин и в огромен супермаркет.
Големите търговски вериги постоянно могат да договарят по-ниски цени с производителите поради огромните количества, които купуват. Това обаче не значи автоматизирано по-ниски цени, тъй като те имат и обилни разноски за логистика, хранилища и поддръжка на огромна мрежа от магазини.
Затова крайната цена на храната не зависи единствено от това какъв брой коства производството ѝ, а и от всички действия, нужни продуктът да доближи до рафта в магазина.5. Данъци и Данък добавена стойност
Когато купуваме хранителен артикул, част от сумата, която плащаме, не остава нито при производителя, нито при магазина. Тя отива под формата на налози към страната.
Най-видимият налог в цената на храните е ДДС – налог върху добавената стойност. В България общоприетата ставка е 20% и тя е включена в крайната цена, която виждаме на етикета.
Освен Данък добавена стойност върху крайната цена въздействат и други данъчни и административни разноски като данъци върху компаниите, осигуровки за чиновниците, такси, лицензи, регулаторни условия. Всички тези разноски са част от активността на производители, транспортни компании и търговци и в последна сметка също се включват в цената на продуктите.
6. Търсене и предложение
Освен всичко изброено до в този момент, цените на храните се въздействат мощно и от едно от най-основните правила в стопанската система – съотношението сред търсене и предложение.
Накратко, когато даден артикул е в лимитирано количество, а доста хора желаят да го купят, цената нормално се повишава. Когато има огромно предложение и по-слабо търсене, цените постоянно спадат.
Това може би се вижда най-ясно при плодовете и зеленчуците. През сезона, когато реколтата е огромна и локалното произвеждане е в обилие, цените нормално са по-ниски. Извън сезона предлагането понижава, а доста артикули би трябвало да се внасят или да се отглеждат в оранжерии, което ги прави по-скъпи.
Подобно е и ситуацията при търсенето – при кризи, неприятни реколти или несигурност хората постоянно стартират да купуват повече от избрани артикули. Това увеличено търсене може краткотрайно да докара до недостиг и повишаване.
Голямо въздействие имат и потребителските навици спрямо цените на някои артикули. Когато избрана храна стане по-популярна или търсена, производителите не всеки път могат незабавно да усилят производството, а това също води до повишаване.
7. Транспорт
Почти всяка храна пътува. Още след производството стартира превозването – от фермата до преработвателното дружество, оттова до хранилища и логистични бази, а най-после и до магазините. При вносните артикули веригата постоянно е още по-дълга и включва интернационален превоз, пристанища, митнически такси и спомагателна логистика.
Транспортът е изключително значим фактор при храните, тъй като доста артикули би трябвало да се доставят бързо и при специфични условия. Много артикули като месо, млечни артикули, риба, плодове и зеленчуци често се транспортират в хладилни камиони, които изискват повече гориво и поддръжка.
Разходите за превоз зависят от голям брой фактори, някои от които са горивата, заплатите на водачите, цените на логистичните услуги, пътните такси, интернационалните транспортни разноски.
Разстоянието от точка А до точка Б също има значение. Продукти, импортирани от други страни, постоянно са по-зависими от интернационалните цени на превоза и световните разтърсвания. Именно по тази причина проблеми като блокирани търговски направления, войни или скок в цените на петрола могат относително бързо да доведат до повишаване на храните в магазините. Това е и един от главните доводи на голям брой специалисти за поддръжка на българското производство – по-ниски транспортни разноски и по-кратка верига на доставки.
8. Други фактори
Цената на храните се дефинира главно от изброените нагоре фактори, но съществуват и други фактори, които значително оказват въздействие върху крайната цена. Сред тях са:
Разходи за реклама
Когато една компания популяризира продукта си по телевизия, в интернет, в магазини или посредством промоции, тя харчи допълнителни средства. Тези разноски постоянно се включват в цената на продукта. Затова по-познатите и мощно рекламирани марки от време на време са по-скъпи от по-малко известните, даже когато продуктите са сходни.
Субсидии
Субсидиите са финансова помощ от страната или от Европейския съюз, която подкрепя земеделци и производители при развъждане на култури, животни, закупуване на техника или справяне с сложни интервали като суша, наводнения и високи цени на горивата. Те могат да понижат разноските на производителите и да оказват помощ цените на храните да останат по-стабилни, но не постоянно водят незабавно до по-евтини артикули, тъй като постоянно единствено покриват загуби или оказват помощ на бизнеса да продължи да работи.
Лихви и финансиране
Лихвите и финансирането също въздействат върху цените на храните, тъй като доста ферми, заводи, транспортни компании и магазини работят с заеми. Те вземат заеми за техника, здания, хранилища, хладилници, камиони или стока. Когато лихвите се покачат, заемите стават по-скъпи и бизнесите би трябвало да връщат повече пари на банките. Тези спомагателни разноски постоянно се включват в крайната цена на продуктите.
Как наподобява това в действителността?
След като разгледаме главните фактори, става по-лесно да разберем по какъв начин действително се образува цената на храните. Почти всеки артикул минава през дълга верига от разноски, преди да стигне до магазина.
Пример: Хляб
Цената на един самун започва още на полето. За да създаде пшеница, земеделецът заплаща за семена, торове, гориво, техника и труд. След това зърното се транспортира до мелница, където се преработва в брашно.
Оттам стартира производството на самия самун – пекарната употребява машини, електричество, вода, работна ръка и опаковки. Накрая готовият артикул се доставя до магазините, които прибавят свои разноски за предпазване, личен състав и продажба.
Така в цената на един елементарен самун се включват: суровини, превоз, произвеждане, сила, опаковка, логистика, комерсиална надценка, Данък добавена стойност.
Дори промяна единствено в един от тези елементи – да вземем за пример по-скъп ток или гориво – може последователно да докара до по-висока цена на крайния артикул.
Пример: Домати
През лятото доматите нормално са по-евтини, тъй като има несметно локално произвеждане и по-кратка верига на доставки. През зимата обаче огромна част от предлагането идва от внос или оранжерийно произвеждане, което изисква повече сила и по-високи разноски. Към това се прибавят превозът, съхранението и по-ограниченото предложение. Затова еднакъв артикул може да коства доста повече в другите сезони.Заключение
Цената на храната е резултат от дълга верига от процеси, разноски и решения, които стартират надалеч преди продуктът да стигне до магазина. От суровините и производството, през превоза и преработката, до комерсиалните разноски, налозите и пазарното търсене – всеки стадий прибавя своята част към крайната цена.
Разбирането на този развой оказва помощ освен да гледаме по-реалистично на цените, само че и да осъзнаем какъв брой дълъг е пътят на храната до нашата софра.
От платформата " Знам цената " зават отговори на тези въпроси в своя публикация. ето ги и главните фактори, които дефинират цената:
1. Суровини
Това е основата на всяка храна. В основата стоят суровините като зърно, мляко, месо, плодове, зеленчуци, олио, захар и така нататък Но зад тези първични материали стоят десетки други разноски, които постоянно остават невидими за нас потребителите.
За да създаде пшеница да вземем за пример, земеделецът заплаща за семена, торове, препарати, гориво, техника, вода и труд. При отглеждането на животни към това се прибавят и фуражи, ветеринарни грижи, електричество и поддръжка на стопанствата. Всеки растеж в тези разноски последователно се отразява и върху цената на крайния артикул.
Хранителното произвеждане е мощно подвластно и от фактори, които мъчно могат да бъдат следени – като климат, суши, неприятни реколти, интернационалните пазари или спорове. Затова даже промени надалеч от магазина могат в последна сметка да се усетят на етикета в супермаркета.
2. Преработка и произвеждане
Малка част от храните се продават в изцяло необработен тип. В множеството случаи продуктите минават през разнообразни стадии на преправка, преди да стигнат до магазина. Точно на този стадий към цената се прибавят едни от най-големите разноски в хранителната промишленост.
Част от производството на един артикул включва разноски за машини и съоръжение, електричество и вода, служащи и експерти, поддръжка, надзор на качеството, опаковки, предпазване, съблюдаване на санитарни и безвредни стандарти и още редица други разноски, свързани с индустриалния развой.
Колкото по-сложна е обработката на един артикул, толкоз повече пораства и неговата себестойност. Например цената на един самун не включва единствено брашното, а и цялостната работа на пекарната и служащите в нея, силата за пещите, машините за произвеждане, опаковката и доставката до магазина.
Друг значим фактор са загубите по време на производството. Част от суровините може да не дават отговор на стандартите, да се скапват или да останат непродадени. Тези загуби също се включват в крайната цена, тъй като производителите би трябвало да покрият риска и разноските си.
Като резюме бихме споделили, че даже когато цената на суровините остава относително постоянна, крайната цена на храните може да продължи да пораства поради по-скъпото произвеждане.3. Опаковка
Често подценяван фактор. Опаковката постоянно остава незабелязана от потребителите, само че тя е значима част от крайната цена на питателните артикули. Освен че прави продукта по-привлекателен, тя има и практическа роля – защищава храната, удължава периода ѝ на валидност и улеснява превозването и съхранението.
Производителите заплащат освен за самия материал, само че и за целия развой по направата и дизайна на опаковката. В взаимозависимост от продукта това може да включва: пластмаса, стъкло, метал, картон, етикети, щемпел и мастила.
При някои храни опаковката е относително евтина, само че при други може да бъде забележителна част от крайната цена – изключително при по-малки разфасовки, премиум артикули или артикули, които изискват особено предпазване.
Цените на опаковките също зависят от интернационалните пазари и цените на суровините. Например поскъпването на петрола въздейства върху пластмасата, а по-високите цени на силата оскъпяват производството на стъкло и метал.
През последните години от ден на ден компании влагат и в по-екологични опаковки. Макар това да понижава отпадъците и въздействието върху околната среда, сходни решения постоянно са по-скъпи и също могат да повлияят върху цената на продукта.
4. Магазини и търговски вериги
Търговските вериги и магазините не са просто място за продажба – те поддържат цяла система за предпазване, логистика, личен състав и обслужване.
Всеки магазин има непрекъснати разноски, които би трябвало да покрива – като наеми или поддръжка на комерсиалните обекти, заплати на чиновниците, електричество, хладилни витрини и хранилища, превоз и зареждане, защита, разчистване, реклама и промоции.
За да покрият тези разноски, загубите от развалени или непродадени артикули и да осъществят облага, магазините прибавят надценка върху цената, на която купуват продукта от производител или снабдител. Размерът на тази надценка зависи от разнообразни фактори като типа на продукта, конкуренцията, разноските на съответния магазин, търсенето и ценовата политика на веригата.
При някои артикули сред производителя и магазина има и спомагателни участници във веригата на доставка – изкупвачи, търговци на едро, дистрибутори или складови оператори. Именно тези междинни звена постоянно се наричат " прекупвачи “ в общественото пространство, въпреки че действителната им роля нормално включва доста повече от просто препродажба на стоката. Всеки от тези участници поема избрани разноски и опасности, свързани със съхранението, превоза, сортирането и реализацията на продукцията. Това значи, че част от разликата сред цената, на която производителят продава продукта, и цената в магазина може да се дължи точно на тези междинни звена.
" Прекупвачите “ постоянно извършват значима функционалност, защото доста производители нямат опция сами да доставят продукцията си до стотици магазини в страната или да провеждат нужната логистика и дистрибуция. Затова еднакъв артикул може да коства друго в дребен квартален магазин и в огромен супермаркет.
Големите търговски вериги постоянно могат да договарят по-ниски цени с производителите поради огромните количества, които купуват. Това обаче не значи автоматизирано по-ниски цени, тъй като те имат и обилни разноски за логистика, хранилища и поддръжка на огромна мрежа от магазини.
Затова крайната цена на храната не зависи единствено от това какъв брой коства производството ѝ, а и от всички действия, нужни продуктът да доближи до рафта в магазина.5. Данъци и Данък добавена стойност
Когато купуваме хранителен артикул, част от сумата, която плащаме, не остава нито при производителя, нито при магазина. Тя отива под формата на налози към страната.
Най-видимият налог в цената на храните е ДДС – налог върху добавената стойност. В България общоприетата ставка е 20% и тя е включена в крайната цена, която виждаме на етикета.
Освен Данък добавена стойност върху крайната цена въздействат и други данъчни и административни разноски като данъци върху компаниите, осигуровки за чиновниците, такси, лицензи, регулаторни условия. Всички тези разноски са част от активността на производители, транспортни компании и търговци и в последна сметка също се включват в цената на продуктите.
6. Търсене и предложение
Освен всичко изброено до в този момент, цените на храните се въздействат мощно и от едно от най-основните правила в стопанската система – съотношението сред търсене и предложение.
Накратко, когато даден артикул е в лимитирано количество, а доста хора желаят да го купят, цената нормално се повишава. Когато има огромно предложение и по-слабо търсене, цените постоянно спадат.
Това може би се вижда най-ясно при плодовете и зеленчуците. През сезона, когато реколтата е огромна и локалното произвеждане е в обилие, цените нормално са по-ниски. Извън сезона предлагането понижава, а доста артикули би трябвало да се внасят или да се отглеждат в оранжерии, което ги прави по-скъпи.
Подобно е и ситуацията при търсенето – при кризи, неприятни реколти или несигурност хората постоянно стартират да купуват повече от избрани артикули. Това увеличено търсене може краткотрайно да докара до недостиг и повишаване.
Голямо въздействие имат и потребителските навици спрямо цените на някои артикули. Когато избрана храна стане по-популярна или търсена, производителите не всеки път могат незабавно да усилят производството, а това също води до повишаване.
7. Транспорт
Почти всяка храна пътува. Още след производството стартира превозването – от фермата до преработвателното дружество, оттова до хранилища и логистични бази, а най-после и до магазините. При вносните артикули веригата постоянно е още по-дълга и включва интернационален превоз, пристанища, митнически такси и спомагателна логистика.
Транспортът е изключително значим фактор при храните, тъй като доста артикули би трябвало да се доставят бързо и при специфични условия. Много артикули като месо, млечни артикули, риба, плодове и зеленчуци често се транспортират в хладилни камиони, които изискват повече гориво и поддръжка.
Разходите за превоз зависят от голям брой фактори, някои от които са горивата, заплатите на водачите, цените на логистичните услуги, пътните такси, интернационалните транспортни разноски.
Разстоянието от точка А до точка Б също има значение. Продукти, импортирани от други страни, постоянно са по-зависими от интернационалните цени на превоза и световните разтърсвания. Именно по тази причина проблеми като блокирани търговски направления, войни или скок в цените на петрола могат относително бързо да доведат до повишаване на храните в магазините. Това е и един от главните доводи на голям брой специалисти за поддръжка на българското производство – по-ниски транспортни разноски и по-кратка верига на доставки.
8. Други фактори
Цената на храните се дефинира главно от изброените нагоре фактори, но съществуват и други фактори, които значително оказват въздействие върху крайната цена. Сред тях са:
Разходи за реклама
Когато една компания популяризира продукта си по телевизия, в интернет, в магазини или посредством промоции, тя харчи допълнителни средства. Тези разноски постоянно се включват в цената на продукта. Затова по-познатите и мощно рекламирани марки от време на време са по-скъпи от по-малко известните, даже когато продуктите са сходни.
Субсидии
Субсидиите са финансова помощ от страната или от Европейския съюз, която подкрепя земеделци и производители при развъждане на култури, животни, закупуване на техника или справяне с сложни интервали като суша, наводнения и високи цени на горивата. Те могат да понижат разноските на производителите и да оказват помощ цените на храните да останат по-стабилни, но не постоянно водят незабавно до по-евтини артикули, тъй като постоянно единствено покриват загуби или оказват помощ на бизнеса да продължи да работи.
Лихви и финансиране
Лихвите и финансирането също въздействат върху цените на храните, тъй като доста ферми, заводи, транспортни компании и магазини работят с заеми. Те вземат заеми за техника, здания, хранилища, хладилници, камиони или стока. Когато лихвите се покачат, заемите стават по-скъпи и бизнесите би трябвало да връщат повече пари на банките. Тези спомагателни разноски постоянно се включват в крайната цена на продуктите.
Как наподобява това в действителността?
След като разгледаме главните фактори, става по-лесно да разберем по какъв начин действително се образува цената на храните. Почти всеки артикул минава през дълга верига от разноски, преди да стигне до магазина.
Пример: Хляб
Цената на един самун започва още на полето. За да създаде пшеница, земеделецът заплаща за семена, торове, гориво, техника и труд. След това зърното се транспортира до мелница, където се преработва в брашно.
Оттам стартира производството на самия самун – пекарната употребява машини, електричество, вода, работна ръка и опаковки. Накрая готовият артикул се доставя до магазините, които прибавят свои разноски за предпазване, личен състав и продажба.
Така в цената на един елементарен самун се включват: суровини, превоз, произвеждане, сила, опаковка, логистика, комерсиална надценка, Данък добавена стойност.
Дори промяна единствено в един от тези елементи – да вземем за пример по-скъп ток или гориво – може последователно да докара до по-висока цена на крайния артикул.
Пример: Домати
През лятото доматите нормално са по-евтини, тъй като има несметно локално произвеждане и по-кратка верига на доставки. През зимата обаче огромна част от предлагането идва от внос или оранжерийно произвеждане, което изисква повече сила и по-високи разноски. Към това се прибавят превозът, съхранението и по-ограниченото предложение. Затова еднакъв артикул може да коства доста повече в другите сезони.Заключение
Цената на храната е резултат от дълга верига от процеси, разноски и решения, които стартират надалеч преди продуктът да стигне до магазина. От суровините и производството, през превоза и преработката, до комерсиалните разноски, налозите и пазарното търсене – всеки стадий прибавя своята част към крайната цена.
Разбирането на този развой оказва помощ освен да гледаме по-реалистично на цените, само че и да осъзнаем какъв брой дълъг е пътят на храната до нашата софра.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ