Цените на енергията едва ли ще намалеят. Като това се

Цените на силата надали ще намалеят. Като това се отнася както за Европа като цяло, по този начин и за България. За което има редица фактори както във връзка с електрическата енергия, по този начин и за природния газ. Войната в Украйна надалеч не е единственият проблем. И след края й надали ще станем очевидци на спад в цените. От друга страна енергийният преход в Европа обрисува някои рамки, от които и енергетиката, и промишлеността, мъчно биха могли да излязат. Това стана ясно от думите на ръководителя на Българската федерация на индустриалните енергийни потребители (БФИЕК) Ивайло Найденов по време на присъединяване му в проведения от Българската стопанска камара спорен конгрес „ Икономическата политика под натиска на рецесиите – благоприятни условия и ограничавания “. Мнения в тази посока изрекоха също и основният икономист на Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов, както и заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова, които също участваха в полемиката. Природният газ Найденов изясни, че от една страна в Европа се обрисува доста огромна битка за природен газ. Около 44% от вноса в Европейски Съюз е от Русия, което е към 155 милиарда куб. м годишно. И това количество няма да бъда елементарно да бъде сменено от други източници. От друга страна през лятото ще би трябвало да има запълване на хранилищата на най-малко 80%. Но и това мъчно ще стане с различни доставки, в това число полутечен газ. „ Голям съперник на Европа за доставките на полутечен газ, с изключение на Китай и Япония, към този момент стават Индия и Латинска Америка. В момента той идва при нас, в Европа, тъй като сме най-скъпия пазар. Но, в случай че нещата се трансформират и да вземем за пример Китай стане най-скъпият пазар, танкерите ще тръгнат натам “, изясни Найденов. От друга страна евентуални снабдители сега изпитват избрани проблеми. Алжир има такива с добива на газ, Катар – също. Паралелно с това там огромна част от количествата са заключени по дълготрайни контракти. А също по този начин доста от страните към Европа, които биха могли да са източници на газ, към този момент влизат в намаляващата фаза на добива от техните залежи, изясни ръководителят на БФИЕК. Той добави, че на фона на това съответно в Западна Европа има сериозна взаимозависимост на електропроизводството от природния газ. Затова и цените на тока ще се задържат високи. Югоизточна Европа, въпреки това, има недостиг на електрическа енергия. „ България е единствената страна, която е непрекъснат експортьор на ел.енергия, в някои часове Босна и Румъния също изнасят, само че количествата не са задоволителни. В цяла Европа чисти експортьори сега са Германия, Чехия и България. Целият останал континент е на недостиг “, акцентира Найденов. Скептично мнение по повод за намирането на различни на Русия снабдители на природен газ изрече и основният икономист на Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов. Той изясни, че Европа и най-много европейските политици, дават неприятни сигнали на евентуалните вложители в LNG терминали и газопреносна инфраструктура. Заради желанието да се откъсне от зависимостта си от съветските доставки, Европейски Съюз желае да притегли доста вложители, които да изградят такива. В същото време обаче Европейски Съюз преглежда синьото гориво като „ неприятно “, чието потребление желае да приключи в къси периоди. И по този метод гони тези вложители, защото това са вложения с небосвод 30-40-50, даже 60 години напред, а никой от тях няма да вложи средства в нещо, което ще работи краткосрочно заради желанието на Европа да се откаже изобщо от природния газ. „ Как желаеме някой да вложи 10-20 милиарда в инфраструктура, в тръби, които на нас в този момент ни би трябвало – 2023-2024 година Но ние планираме след 5-6 години да се откажем от газа “, риторично запита Богданов. И означи, че мнението му в това отношение е скептично, защото не вижда по какъв начин такива огромни вложения ще се случат, в случай че политическият и пазарният опасности са големи, изключително първият. Че войната в Украйна и отдръпването на Европа от съветския газ оказват огромно въздействие на ситуацията и на проектите за зеления преход се съгласи и зам.-енергийният министър Ива Петрова. Тя означи, че през днешния ден на напред във времето пред България и Европейски Съюз стои въпросът с изменение на проектите за зелен преход и декарбонизация на енергетиката, защото в подтекста на войната в Украйна първичните проекти са се трансформирали. „ Например природният газ трябваше да се употребява за по-дълъг интервал като преходно гориво. Но в този момент нещата в това отношение на наподобяват обещаващо. Затова огромният фокус върху синьото гориво към този момент се измества, да вземем за пример, към въглищата като локален запас. Паралелно с това се дава по-голям подтик на ВЕИ, както и на сериозна инфраструктура за предпазване на сила “, сподели Петрова. От друга страна тя също се съгласява, че замяната на съветските доставки с полутечен газ няма по какъв начин да не се отрази и на цената. И за образец уточни България. Петрова означи, че във връзка с диверсификацията нашата страна договаря с Гърция, Турция и Румъния за да употребява техните инфраструктури, с цел да внася газ от разнообразни източници. Според думите й това ще реши казуса с доставките, само че на каква цена ще бъдат те е различен въпрос. „ При всички връзки заместването на тръбния газ с LNG има резултат върху цената “, безапелационна бе Петрова. Като добави, че в българския случая става дума за обезпечаването на ресурса, а въпросът с цената очевидно ще би трябвало да бъде решен по някакъв различен метод. Петрова означи още, че като страна, съществено подвластна от съветските доставки на газ, българското държавно управление от дълго време е почнало да търси различни разновидности. Паралелно участваме и в разговора за координирани общи доставки за Европейски Съюз с останалите държави-членки. Тя добави, че в тази връзка държавното управление е обърнало съществено внимание и на завършването на сериозната инфраструктура в лицето на интерконектора с Гърция, като изрази вяра доникъде на годината той към този момент да влезе в комерсиална употреба. От своя страна Богданов уточни, че европейската промишленост към този момент се е приспособила към високите цени, в това число и българската. „ Очевидно по-важно е да има газ и ток, макар че цената е по-висока “, означи той. Въглищата и АЕЦ Петрова означи, че пред Европа и България сега има големи провокации в бранш „ Енергетика “. От една страна войната в Украйна е наложила да погледнем по нов метод целта за сигурността на енергийните доставки. Допълнително, в подтекста на невижданата обстановка на енергийните пазари – ненадейно високи цени и волатилност на пазарите, които не се успокоиха към април, каквито бяха упованията, вършат провокациите още по-големи. И това се случва най-много в направление намиране на устойчивия път към декарбонизация, гарантиране на достъпността на доставките на сила и оправянето с енергийната беднотия. „ Всичко това наложи България и останалите страни в Европейски Съюз да погледнат по нов метод на присъединяване на локалните запаси, включително и въглищата. Затова и в българския План за възобновяване и резистентност (ПВУ) е планувано да използваме въглища до 2038 година, както и по-гъвкаво присъединяване в краткосрочна вероятност на този запас в покриване на потребностите на потребителите и пазара “, сподели зам.-министърът на енергетиката. От своя страна Найденов акцентира, че въглищата като локален и на ниска цена запас, дружно с нуклеарната енергетика, са наложителна част от решението на казуса като цяло. „ Личното ми мнение е, че декарбонизацията в България би трябвало да се случи „ на гърба “ на комплекса „ Марица Изток “ и на нуклеарната енергетика “, сподели той. Като разясни, че въглищата в маришкия басейн са ресурсът, който България може да употребява като преходно гориво, защото вкарването на прекомерно доста природен газ в микса в допълнение ще усили цените и ще ги направи по-неустойчиви. „ Разходът на една газова електроцентрала се образува 90% от синьото гориво. А тези в ТЕЦ-овете в „ Марица Изток “ са сравними с тези на АЕЦ „ Козлодуй “, в случай че от тях се изключат квотите за парникови газове, защото нашите въглища са доста евтини “, изясни Найденов. Той акцентира, че България има локален запас, който оптимално би трябвало да бъде употребен. А зелената промяна да проектирана по подобен метод, че преходното ни гориво да са лигнитните въглища. В същото време нуклеарната енергетика също би трябвало да се включи на задоволително високо равнище. Към тях да се добави и „ надстройка от ВЕИ, включая системи за предпазване на сила “, е безапелационното мнение на ръководителя на БФИЕК. Той акцентира обаче, че най-малко по отношение на енергийната система, в която разполагаме сега, няма по какъв начин ВЕИ-тата да бъдат база за енергийната система. Петрова се съгласи, че говорейки за енергийния преход, нуклеарната енергетика също е алтернатива за България. Как ще се случи това и по какъв начин ще се развие планът за нова мощ, съгласно думите й, към този момент ще би трябвало да бъде предмет на ясна визия в енергийната тактика на страната, тъй като това е дълготраен план. „ Надявам се напълно скоро Министерството на енергетиката да предложи план на енергийна тактика. И в нея напълно ясно ще бъде открит националният консенсус по този въпрос “, означи Петрова. Конкретно във връзка с бъдещето на плана – дали ще се построява АЕЦ „ Белене “ или реакторите за него ще бъдат преместени на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “, Петрова сподели, че все още не може да даде еднопосочен отговор, защото това ще направи дълготрайната енергийна тактика, която сега се създава. ВЕИ за лични потребности Една от задачите на Европейски Съюз във връзка с енергийния преход е ускореното създаване на ВЕИ за лични потребности. За повишен интерес към такива планове в България признават както Ива Петрова, по този начин и Ивайло Найденов. Заместник-енергийният министър уточни, че съгласно данните на ЕСО все още има подадени заявки за 18 000 MW нови ВЕИ мощности. „ Колко от тях ще бъдат осъществени, към този момент не е ясно. Но се вижда, че има интерес към това и със тласъците за развиването на тези мощности в ПВУ, както и за развиването на инфраструктурата, ще има още по-голямо ускорение на процесите “, счита Петрова. Тя добави и че в Плана за възобновяване е записана цел от 3.5 GW нови такива мощности до 2026 година Предвидени са и действия по проучване на капацитета на офшорния вятър. Много основна поддръжка и регулаторни промени са планувани и по повод потреблението на ВЕИ за лични потребности както от бизнеса, по този начин и от семействата. Найденов също удостовери, че по всяка възможност промишлеността ще продължи да има огромен интерес в вложенията във ВЕИ и през идващите години. Като една от аргументите той уточни и несигурностите освен в цените, а и тези, породени от структурата на електроенергийната система в България. Той напомни, че при първичните вложения на предприятията във ВЕИ за лични потребности главната цел е била да се понижи заплащането на цената „ Задължения към обществото “. Найденов обаче акцентира, че за енергоинтензивната промишленост ВЕИ-тата не са панацея, тъй като тя има потребност от базови мощности, за възобновимите не са такива. „ Основно се построяват фотоволтаици, тъй като се строят най-бързо. Но те имат пикове на произвеждане, до момента в който на базовата промишленост нормално й би трябвало електрическа енергия 24 часа в денонощието “, изясни той. И добави, че това постанова редом с построяването на ВЕИ да се вършат и системи за предпазване на ток, които да са на самата площадка на предприятието. Но даже и това няма да бъде задоволително за подсигуряване на цялата нужна сила. Найденов даде образец с няколко предприятия, които са декларирали създаване на огромни фотоволтаични централи, само че те ще им подсигурят едвам 2-3 до 5-10% от крайното годишно ползване на ел.енергия. От което излиза наяве, че това не е извънредно решение. „ Индустрията би трябвало да създава личната си продукция, а не да стане енергиен остров и да си бъде производител на ток, ЕРП и всичко. Индустрията би трябвало да е промишленост, енергетиката – енергетика. И всички би трябвало да вървим дружно, с цел да вървим напред “, безапелационен бе Найденов. Той обърна внимание и на обстоятелството, че не постоянно другите енергоносители са взаимозаменяеми и има производства, които имат потребност от съответен и нямат опция. „ Сега се приказва за водорода, обаче той не е панацеля. Той може да се впише доста добре в азотно-торовата промишленост, тъй като там метанът се употребява, с цел да се извлече от него водородната молекула и да се създаде амоняк. Но в стоманодобива не може да се изгаря водород, тъй като той утежнява качеството на стоманата “, изясни Найденов. Енергийната успеваемост Петрова подчертава също и на тематиката за енергийната успеваемост и капацитетът, който страната ни има в това връзки. Тя означи, че в тази област в Плана за възобновяване и резистентност е заделен сериозен запас от към 2.5 милиарда лева за такива действия и планове. От своя страна Найденов акцентира, че промишлеността е секторът, който все още се оправя най-добре в тази посока. Той уточни, че съгласно данните на Агенцията за стабилно енергийно развиване (АУЕР) единственият бранш, подобрил енергийната си успеваемост на база данните за равнищата от 2008 година, е промишлеността. А при услугите, превоза и бита тя дори се утежнява, като най-лоша наклонност се следи в превоза. Той е и най-големият консуматор от позиция от общото крайното енергийно ползване у нас. И едвам след него се подреждат промишлеността и бита, чиито консумации са доста близо едно до друго и не е напълно ясно кой е на второ място. „ Предвид това фокусът очевидно не би трябвало да бъде толкоз към електрификацията, а към цялостното ползване на горива, към потреблението на сила за отопление и изстудяване. Очевидно там е огромният капацитет “, безапелационен е Найденов. Той означи още, че с годините в България има насъбрани доста структурни дефицити. И те към този момент се възприемат за естествени, въпреки да не са. Например, че най-големият консуматор на ел.енергия от 2009 година насам е битът. И чак по-късно се подрежда промишлеността, като разликата е много огромна – индустриалното ползване на ток е с към 30% по-малко от това при бита. Дългосрочните контракти Като различен проблем Найденов уточни дълготрайните контракти за доставка на електрическата енергия за огромните потребители от производител, което директно касае и високите цени, които предприятията са принудени да заплащат сега. И в тази връзка той означи, че сега, БФИЕК и работодателските организации са в развой на договаряния както с енергийното министерство, по този начин и с КЕВР, за ревитализиране на двустранните дълготрайни контракти. „ За енергоинтензивните промишлености търпимата цена е доста значителен миг както от позиция на планирането, по този начин и заради обстоятелството, че енергийните разноски образуват сред 40 и 80% от общите при другите предприятия. А от време на време силата не може да бъде сменена с друга, да вземем за пример има фабрики, които могат да използват единствено газ или пък единствено електрическа енергия “, изясни Найденов. Той означи, че сега българската промишленост работи на толкоз кратковременен енергиен пазар, че преглежда 6-месечните и 1-годишните контракти като дълготрайни. „ Работи се и за 3-месечни, като концепцията е по-скоро да се заключи количетсво ел.енергия, защото промишлеността има проблем с физическата доставка “, сподели той. Найденов даде образец с металургично дружество с 50 мегавата мощ, което би трябвало да си купува сила ден за ден. Но на спотовия пазар това дружество се конкурира с търговци, някои от които имат крайни клиенти в промишлеността, други обаче са просто експортьори. И по този начин се случва доста постоянно индустриални предприятия да не съумеят да си обезпечат сила, в резултат на което би трябвало да си я набират от сегмента „ Ден напред “. А в някои случаи са принудени да отидат и на балансиращия пазар. „ Поради всичките тези аргументи дълготрайните контракти за промишлеността ще решат повече проблемите с обезпечаването на физическата доставка на сила. Затова е значимо за година напред предприятията да знаят, че 20-30-40% от нужната им електрическа енергия е обезпечена и ще бъде доставена “, сподели Найденов. И добави, че промишлеността към този момент се е примирила, че към този момент няма да има цени от 20 лева за мегаватчас, само че най-малко би трябвало да и се обезпечи гаранция, че ще получи нужните количества ток. „ Правителството работи във връзка с дълготрайните контракти и този сегмент на енергийната борса. Което фактически ще даде известна предвидимост на разноските на промишлеността за ток “,каза от своя страна Ива Петрова. Тя добави, че с цел да се случат такива дълготрайни контракти, би трябвало да има среда за тях. Затова би трябвало да се направи цялостна рамка, която ще им разреши да действат като носят изгоди за всички участници на пазара. Което, съгласно думите й, включва и гаранции по осъществяването на тези контракти, и тласъци за производителите на ел.енергия, и за потребителите. „ Всеки ще реши дали да се възползва от другите варианти, въпросът е, че те всички би трябвало да са разполагаем, с цел да може и потребителят, и производителят, да си ръководят риска “, акцентира Петрова.