Цената на забавянето при приемането на еврото ще е висока

Цената на забавянето при приемането на еврото ще е висока за България, изключително във връзка с изискванията за финансиране, предизвести шефът на Българска народна банка Димитър Радев на брифинг след среща на депутати и други политици с шефа на хърватската централна банка Борис Вуйчич.

Радев подсети, че двете страни дружно започнаха през 2018 година съответни стъпки за кандидатстване за участие в общия валутен съюз и се движиха дружно до приемането в банковия съюз и чакалнята на еврозоната. Хърватия обаче съумя да одобри еврото от 1 януари 2023 г.

Радев акцентира и че макар множеството логистични, механически и правни стъпки, които България би трябвало да направи за присъединението, най-важни са политическите решения. Затова и той уточни, че поради съществуването на постоянно държавно управление от предишното лято процесът по подготовка е още веднъж обновен.

Коментира, че преди влизането в еврозоната България е била с по-висок кредитен рейтинг от Хърватия, а в този момент е тъкмо противоположното. Хърватският му сътрудник уточни, че след приемането на еврото всички рейтингови организации са повишили оценката си за страната с 2-3 пункта.

Радев увери в отговор на въпрос, че няма шансове в обозримо бъдеще България да излезе от ролята си на чист бенефициент от участие в еврозоната и да се трансформира в донор, каквито внушения има, и прикани по този въпрос да се приказва без спекулации. Даде образец с това, че сходни мнения е имало за банковия съюз и се е очаквало високите такси, които комерсиалните банки заплащат за него да се отразят зле на финансите им. Посочи, че макар тези такси това участие има принос към облагата на бранша. За 2023 година облагата на банките в България набъбна с 64.4% до малко над 3.4 милиарда лева За съпоставяне, година по-рано тя е 2.1 милиарда лева.

Хърватският централен банкер Борис Вуйчич разгласи, че всички съществени партии и по-голяма част от хърватите са подкрепяли приемането на еврото, а откакто то е станало национална валута на страната поддръжката за него даже е повишена. Предстои национално изследване да покаже с какъв брой.

Сред изгодите той изреди спадналите разноски по външния дълг, които са идвали по линия на превалутирането, покачването на кредитния рейтинг на страната, спаднали лихви по заемите, спадналите транзакционни разноски за семейството, които оцени на 160 млн. евро годишно. Към това добави и че с влизането в еврозоната Хърватия е станала по-малко уязвима на финансови рецесии. Освен това се е повишило и доверието на задграничните вложители.

Вуйчич акцентира, че приемането на еврото действително не е довело до покачване на цените на стоките, а приходите на хората са нарастнали с 5.7% над инфлацията през първата година, а през тази също се чака растеж от 3.6 процентни пункта. Обяви, че в страната е имало доста интензивна осведомителна акция за популацията. В България се очакваше такава да стартира в края на януари, само че това още не е реалност.

По информация на Вуйчич 60% от банкнотите и монетите от националната валута - куната, са били сменени още преди 1 януари 2023 г.

Управителят на Българска народна банка Димитър Радев уточни, че бронираните коли, които ще се употребяват в България за задачата, се чака да бъдат доставени през есента. В Пловдив пък към този момент е отворил порти касов център на Българска народна банка, това следва в Плевен, а във Варна се проектира подобен център. Радев увери, че всичко по подготовката на Българска народна банка за еврото върви по проект.

Самият закон за въвеждане на еврото пък още не е стигнал до Народното събрание. Радев сподели, че той сега се съгласува с Европейската комисия и с Европейската централна банка. Наскоро комерсиалните вериги показаха терзание, че няма да съумеят да се оправят с етикетирането, в случай че скоро не видят наредбите, в които се разказват условията към тях, а България получи покана да влезе в еврозоната от идната година, както е възнамерявала.