Цената на въглерода трябва да достигне средно поне 75 долара

Цената на въглерода би трябвало да доближи приблизително най-малко 75 $ за звук в международен мащаб до края на десетилетието, с цел да съумеят световните климатични цели. Това сподели ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева пред организация Ройтерс. Говорейки в коридорите на договарянията за климата COP27 в египетския крайбрежен курортен град Шарм ел-Шейх, ръководещият шеф на МВФ Кристалина Георгиева сподели, че темпът на смяна в действителната стопанска система към момента е „ прекомерно муден “. Още по тематиката 12:35 ч. Екология 11:48 ч. Скорошен разбор на групата, обвързвана със Световната банка, демонстрира, че общата сума на световните национални задължения за понижаване на нездравословните за климата излъчвания ще ги накара да паднат единствено с 11% доникъде на века. „ Освен в случай че не оценяваме въглеродните излъчвания предсказуемо, по траектория, която ни води най-малко до междинна цена от $75 за звук въглерод през 2030 година, ние просто не сътворяваме тласък за бизнеса и потребителите да се трансформират “, съобщи Георгиева. Докато някои райони като Европейския съюз към този момент имат цена на въглерода над това равнище - референтната цена на Европейски Съюз е към 76 евро за звук - в други райони като американския щат Калифорния въглеродните квоти се продават за малко под 30 $ на звук. При други места пък даже не е избрана още цена на парниковите излъчвания, напомня организацията. Малко по-рано Георгиева приказва и за климатичните промени.  Според нея поради промени в климата, може да последва всеобща миграция на хората. През тази година станахме очевидци на все по-опустошителните последствия от изменението на климата — човешки нещастия и стопански разтърсвания с тайфуните в Бангладеш, невиждани наводнения в Пакистан, горещи талази в Европа, горски пожари в Северна Америка, пресъхнали реки в Китай и суши в Африка. " Ако не предприемем дейности, обстановката ще продължи да се утежнява ", безапелационен бе ръководителят на МВФ. Тя изрази терзание, че в случай че световното стопляне продължи, учените плануват още по-опустошителни бедствия и дълготрайни разстройства в климатичните модели, които ще доведат до загуба на човешки живот, ще унищожат поминъка и ще подкопаят основите на човешкото общество и цивилизация. Ако действаме в този момент, продължава, Георгиева, можем освен да избегнем най-лошото, само че и да изберем по-добро бъдеще. Правилно осъществена, зелената промяна ще обезпечи по-чиста планета с по-малко замърсяване, по-устойчиви стопански системи и по-здрави хора. Жизненоважно е по-нататъшното повишение на температурата да бъде лимитирано до по-малко от 1,5-2 градуса, акцентира Кристалина Георгиева. Постигането на тази цел до 2050 година изисква понижаване на излъчванията с 25‑50 % до 2030 година по отношение на равнищата отпреди 2019 г. Добрата вест, по думите на директора на МВФ, е, че към 140 страни, които генерират 91 % от излъчванията на парникови газове, към този момент са предложили или определили цели за нулеви чисти излъчвания доникъде на века. Същевременно обаче реториката за нулево чисто ползване не подхожда на действителността. Отчаяно се нуждаем от използване на политиките на процедура, с цел да наваксаме изоставането, предизвестява шефката на МВФ. Идеалният набор от политики би включвал ценообразуване на въглеродните излъчвания, в това число понижаване на дотациите за изкопаеми горива, както и различни ограничения, които могат да реализират равностойни резултати, като да вземем за пример данъчни облекчения и регулации. Международно съглашение за минимална цена на въглеродните излъчвания също би било един от методите за стимулиране на дейностите. Сами по себе си дейностите за намаляване на последствията от климатичните промени обаче не са задоволителни. Големите стопански системи в света способстват най-вече и би трябвало да обезпечат лъвския къс от намаляването на световните парникови газове, само че по-малките стопански системи заплащат най-големите разноски и са изправени пред най-голямата сметка за адаптиране. От огромно значение са необятните вложения в устойчивостта - от инфраструктурата и мрежите за обществена сигурност до системите за ранно предизвестие и интелигентното във връзка с климата селско стопанство, се показва в обявата. Според оценките на МВФ годишните разноски за адаптиране към климатичните промени в към 50 разрастващи се стопански системи и стопански системи с ниски приходи ще надвишават 1 % от Брутният вътрешен продукт през идващите 10 години. В доста случаи тези страни са изчерпали фискалното си пространство по време на съвсем тригодишните рецесии - от пандемията до нeовладяната инфлация, и незабавно се нуждаят от интернационална финансова и техническа поддръжка, с цел да изградят резистентност и да се върнат на пътя на развиването си, счита Кристалина Георгиева. Тя счита, че е извънредно значимо е да се направи повече за финансирането на битката с изменението на климата. Напредналите стопански системи би трябвало да изпълнят или да надвишават обещанието за 100 милиарда $ за финансиране на битката с изменението на климата за разрастващите се страни, като в същото време се употребяват новаторски подходи и да се ползват нови политики, които да подтикват частните вложители да вършат повече, написа още шефът на МВФ. Важно значение ще имат и потвърдените финансови принадлежности, като да вземем за пример капиталовите фондове от затворен вид, които могат да сплотяват активи на разрастващите се пазари, с цел да обезпечат мащаб и да диверсифицират рисковете. Многостранните банки за развиване или донорите също би трябвало да създадат повече, с цел да насърчат институционалните вложители да се включат, а една от обещаващите нови области е освобождението на капитал от пенсионни фондове, застрахователни компании и други дълготрайни вложители, които общо ръководят активи на стойност над 100 трилиона $, се отбелязва в обявата на Кристалина Георгиева.