Шефът на млекопроизводителите: Не помня по-труден момент за нас. Цената на тока скочи 4 пъти
Цената на царевицата и пшеницата в случай че ги съпоставяме с 2020 тъкмо по две са сега цените и това води до извънредно тежи моменти, финансови разноски както на компаниите, по този начин и за предприятията.
Така че до момента бяхме доста огромни оптимисти, а в този момент сме оптимисти минаващи към песимисти, тъй като не виждаме светлина в тунела. Във всеки артикул, изключително земеделските, цената се образува от себестойността на разноските, изваждат се подпомагания в случай че има дотации и държавни помощи и се оформя крайната себестойност. В случая ние в бранша на млекопреработката за разлика от други европейски страни, това не се следи, т.е. няма компенсационните ограничения, които Европейска комисия позволи за 2020 бяха до 800 000 евро на дружество, за 2021 са ги вдигнали на 1 800 000. България поради нейните бюджетни благоприятни условия няма такова подкрепяне, тотет целия товар излиза на плещите на производителя и от там отчасти към този момент се придвижва и на потребителите.
Българинът би трябвало да има хранителна просвета. Например, като влизаме в един магазин, ние виждаме цената, а не това, което ни дава хранителна стойност.
Вие може да си купите един кашкавал за 30 лв. с 50 грама от него да получите повече хранителна стойност в сравнение с от различен наименуван кашкавал, а той няма нищо общо с кашкавала за 10 лв., от който да не получите никаква хранителна усвояемост.
Затова би трябвало дасеговори и потребителят да му обръща внимание, тъй като ние считаме като българи постоянно желаеме да сме по-хитрите, а най-после излиза, че сме надхитрените.
Нека всички консуматори да се замислят, а да не вървят до аптеката – да даваме пари за скъпи добавки и витамини, когато ние в неутралните млечни и месни артикули ги имаме.
Колко костват качествените артикули?
Димитър Зоров: Цената сега на суровото мляко в Европейски Съюз, цена, на която сега можеш да го намериш, е към 1 лев. В България под тази цена и не съм склонен, когато някой споделя но нашите артикули са по-скъпи от европейските. Това не е правилно, постоянно би трябвало да съпоставяме идентични артикули, в случай че съпоставяме кашкавала, би трябвало да е с кашкавал, а не с моцарела за произвеждане на пици, да вземем за пример. В момента цената на млякото, вижда се, че това е неатрактивен отрасъл, даже и за Европейски Съюз. И там има недостиг на мляко сега. Вижда се и че Европейска комисия не са толкоз добре на анализите, тъй като би трябвало да се излезе от кабинетите. Пътят на млякото идва от фуражите първо, след това от животните, след това се преработва, магазина, надценките на търговците и най-после какви са напъните, отново бутилката е една и съща като стойност, единствено че не го наливаш от земните запаси, а би трябвало да го произведеш. Затова в случай че желаеме да останат натурални артикули, тъй като считаме, че това е вярната форма на действие на човешкия организъм, би трябвало да оценяваме и да поддържаме хората, които към момента идиотски се занимават с това.
Помага ли задоволително страната на този тежък бранш?
Димитър Зоров: Държавата първо, няма помощта, която се прави в другите страни-членки, тъй като първо ние нямаме този запас и България споделя ние не сме Холандия и Германия, не се съпоставяме към този момент и с Чехия. Даже в преработвателния бранш и мярката 60/40 не може да се употребява, тъй като предприятието в хранителната индустрия са в други кодове и не получават това. Едни 50 000 евро са дадени преди година и то за отплата за дезинфекционни материали. Въпреки тежката рецесия, те останаха да работят в най-тежката обстановка на пандемия, би трябвало да се прави оценка това.
Къде се губи разговорът сред институциите и хора като вас?
Димитър Зоров: Диалог нагледно казано има, само че резултати няма. Говорене има. Когато едни хора,доста огромен час от Европейска комисия са такива хора, които са отгледали или битуват в офиси, не са влизали в действителния бранш, за тях това е мъчно, че караш кола, вървиш на ресторант, това е знак за разточителен живот. Трябва да оценяваме хората, които могат да го създадат, тъй като типично българската линия злобата и завистта играе като доста отрицателно събитие. Парите би трябвало да се изливат в верните направления, някой ще каже вижте какъв брой пари са дадени за отглеждането на животни, да, само че, от канализацията никой не се храни. Едно теле става крава и стартира да дава мляко след 3 години, виждате какъв дълъг интервал. Как да инвестираш в едно нещо, за което не знаеш бъдещето? Затова страната би трябвало да си дефинира цели. Животновъдството, плодовете и зеленчуците са най-трудните браншове с минимум добавена стойност, т.е. облага, в доста случаи без облага.
Тревожи ли ви зелената договорка?
Димитър Зоров: Трябва да оползотворим животинската тор, по тази причина има биоинсталации, това е доста скъпа инвестиция. Тогава обаче се понижават нездравословните излъчвания и тук би трябвало да се влага. Всеки желае да влага в бизнес с облаги, все още щом спадат бройките на животните и никой не желае да влага, значи това е в допълнение доказателство, че бизнесът не е печеливш. 10 литра мляко отиват за един кг кашкавал. Себестойността на продукцията към 1 ноември се е вдигнала сред 40 и 45%. Как смятате Отдавна няма облаги, по какъв начин смятате, че това нещо може някой да го финансира, примерно притежател, фонд, само че една от най-големите европейски компании Данон излезе от България, тъй като няма добавена стойност. Не можеш да работиш на загуба. За да останат продуктите качествени и налични зависи от потребителя. Трябва политиците да седнат и да видят какви са целите и ориентацията на страната и в случай че кажат отглеждане на животни не би трябвало, хранителна индустрия не би трябвало, ние ще си купуваме от Европа, просто хората, които се занимават с този отрасъл да знаят. Но това нещо не може да продължава по този начин. Млекопреработката не е субсидирана. При състояние, че фуражите и себестойността намлякото се е вдигнало 70%, а млякото с 30% и дотациите не са се трансформирали, дали огромните бенефициенти са животновъдите? Оттук нататък пренасяме в идващия бранш преработката, който е радикално друг. Едно чисто млекопреработвателно дружество, което не е субсидирано какъв укор да търпи? Той би трябвало да създаде продукта, да го одобряват комерсиалните вериги, които гневно се стремят да не се индексират цените и преработвателят какво да направи, на нищо не може да въздейства той. Този проблем го има и в европейски мащаб.
Как може да се подсигурява, че няма да стане недостъпна млечната качествена продукция, с която българинът е привикнал?
Димитър Зоров: Ако при 40-45% повдигане на себестойността, цените бъдат индексирани с 10-15% считаме, че това не е аршин за досегаемост, само че ние призоваваме търговците дано в този тежък миг да разделим тежестта по веригата, тъй като и вие следите анализите и виждате, че за 2020 година облагите неимоверно са се вдигнали на търговците, опериращи в хранителния отрасъл, на търговците на дребно. Не е ли морално и солидарно всеки да даде своя принос? Индексацията на цените с 15% значи, че продуктите ще се вдигнат с 4%. Потребителят няма да го почувства и това ще е поддръжката на потребителя. Кашкавалът мъчно би коствал 40 лв., тъй като с индексация и всичко, не считам, че някой притежател, оценявайки потребителските благоприятни условия, че чистата цена ще я пусне над 16 лв.. Тоест естествените надценки би трябвало да са 30%, не 60%. При 30% кашкавалът ще коства 22 лв., а не 40 лв.. Трябва малко да се пернат от юздите на операторите по веригата. Едни рецесии са оздравяващи, тези, които оцелеят ще имат по-добър микроклимат за бизнес по-късно, въпросът е какъв брой ще оцелеят и каква ще е цената и ще имат ли ресурса и опцията.
Възможно ли е задачата на фондацията за налична и качествена храна й нейният екип в мое лице и в лицето на сътрудниците, да се вдигне репутацията на българските артикули?
Димитър Зоров: За това работим всички. Това би трябвало да е водещото, тъй като имаме неповторими артикули и са потвърдени във времето техните качества, изключително българското мляко и сирене, които се захласват по киселото мляко, хора, които са с много високи критерии като японците и те са го оценили и потвърдили, то е като лекарство за тях, ние би трябвало да почитаме тези артикули, считам, че просто би трябвало да се поизчисти част от бранша, да се съблюдават разпоредбите и най-хубавият закон без надзор е нищо. Трябва да има надзор от контролните органи, тъй като това води до равна конкурентоспособност.
--> --> --> -->
КоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди Напиши коментарИме:Коментар:
Така че до момента бяхме доста огромни оптимисти, а в този момент сме оптимисти минаващи към песимисти, тъй като не виждаме светлина в тунела. Във всеки артикул, изключително земеделските, цената се образува от себестойността на разноските, изваждат се подпомагания в случай че има дотации и държавни помощи и се оформя крайната себестойност. В случая ние в бранша на млекопреработката за разлика от други европейски страни, това не се следи, т.е. няма компенсационните ограничения, които Европейска комисия позволи за 2020 бяха до 800 000 евро на дружество, за 2021 са ги вдигнали на 1 800 000. България поради нейните бюджетни благоприятни условия няма такова подкрепяне, тотет целия товар излиза на плещите на производителя и от там отчасти към този момент се придвижва и на потребителите.
Българинът би трябвало да има хранителна просвета. Например, като влизаме в един магазин, ние виждаме цената, а не това, което ни дава хранителна стойност.
Вие може да си купите един кашкавал за 30 лв. с 50 грама от него да получите повече хранителна стойност в сравнение с от различен наименуван кашкавал, а той няма нищо общо с кашкавала за 10 лв., от който да не получите никаква хранителна усвояемост.
Затова би трябвало дасеговори и потребителят да му обръща внимание, тъй като ние считаме като българи постоянно желаеме да сме по-хитрите, а най-после излиза, че сме надхитрените.
Нека всички консуматори да се замислят, а да не вървят до аптеката – да даваме пари за скъпи добавки и витамини, когато ние в неутралните млечни и месни артикули ги имаме.
Колко костват качествените артикули?
Димитър Зоров: Цената сега на суровото мляко в Европейски Съюз, цена, на която сега можеш да го намериш, е към 1 лев. В България под тази цена и не съм склонен, когато някой споделя но нашите артикули са по-скъпи от европейските. Това не е правилно, постоянно би трябвало да съпоставяме идентични артикули, в случай че съпоставяме кашкавала, би трябвало да е с кашкавал, а не с моцарела за произвеждане на пици, да вземем за пример. В момента цената на млякото, вижда се, че това е неатрактивен отрасъл, даже и за Европейски Съюз. И там има недостиг на мляко сега. Вижда се и че Европейска комисия не са толкоз добре на анализите, тъй като би трябвало да се излезе от кабинетите. Пътят на млякото идва от фуражите първо, след това от животните, след това се преработва, магазина, надценките на търговците и най-после какви са напъните, отново бутилката е една и съща като стойност, единствено че не го наливаш от земните запаси, а би трябвало да го произведеш. Затова в случай че желаеме да останат натурални артикули, тъй като считаме, че това е вярната форма на действие на човешкия организъм, би трябвало да оценяваме и да поддържаме хората, които към момента идиотски се занимават с това.
Помага ли задоволително страната на този тежък бранш?
Димитър Зоров: Държавата първо, няма помощта, която се прави в другите страни-членки, тъй като първо ние нямаме този запас и България споделя ние не сме Холандия и Германия, не се съпоставяме към този момент и с Чехия. Даже в преработвателния бранш и мярката 60/40 не може да се употребява, тъй като предприятието в хранителната индустрия са в други кодове и не получават това. Едни 50 000 евро са дадени преди година и то за отплата за дезинфекционни материали. Въпреки тежката рецесия, те останаха да работят в най-тежката обстановка на пандемия, би трябвало да се прави оценка това.
Къде се губи разговорът сред институциите и хора като вас?
Димитър Зоров: Диалог нагледно казано има, само че резултати няма. Говорене има. Когато едни хора,доста огромен час от Европейска комисия са такива хора, които са отгледали или битуват в офиси, не са влизали в действителния бранш, за тях това е мъчно, че караш кола, вървиш на ресторант, това е знак за разточителен живот. Трябва да оценяваме хората, които могат да го създадат, тъй като типично българската линия злобата и завистта играе като доста отрицателно събитие. Парите би трябвало да се изливат в верните направления, някой ще каже вижте какъв брой пари са дадени за отглеждането на животни, да, само че, от канализацията никой не се храни. Едно теле става крава и стартира да дава мляко след 3 години, виждате какъв дълъг интервал. Как да инвестираш в едно нещо, за което не знаеш бъдещето? Затова страната би трябвало да си дефинира цели. Животновъдството, плодовете и зеленчуците са най-трудните браншове с минимум добавена стойност, т.е. облага, в доста случаи без облага.
Тревожи ли ви зелената договорка?
Димитър Зоров: Трябва да оползотворим животинската тор, по тази причина има биоинсталации, това е доста скъпа инвестиция. Тогава обаче се понижават нездравословните излъчвания и тук би трябвало да се влага. Всеки желае да влага в бизнес с облаги, все още щом спадат бройките на животните и никой не желае да влага, значи това е в допълнение доказателство, че бизнесът не е печеливш. 10 литра мляко отиват за един кг кашкавал. Себестойността на продукцията към 1 ноември се е вдигнала сред 40 и 45%. Как смятате Отдавна няма облаги, по какъв начин смятате, че това нещо може някой да го финансира, примерно притежател, фонд, само че една от най-големите европейски компании Данон излезе от България, тъй като няма добавена стойност. Не можеш да работиш на загуба. За да останат продуктите качествени и налични зависи от потребителя. Трябва политиците да седнат и да видят какви са целите и ориентацията на страната и в случай че кажат отглеждане на животни не би трябвало, хранителна индустрия не би трябвало, ние ще си купуваме от Европа, просто хората, които се занимават с този отрасъл да знаят. Но това нещо не може да продължава по този начин. Млекопреработката не е субсидирана. При състояние, че фуражите и себестойността намлякото се е вдигнало 70%, а млякото с 30% и дотациите не са се трансформирали, дали огромните бенефициенти са животновъдите? Оттук нататък пренасяме в идващия бранш преработката, който е радикално друг. Едно чисто млекопреработвателно дружество, което не е субсидирано какъв укор да търпи? Той би трябвало да създаде продукта, да го одобряват комерсиалните вериги, които гневно се стремят да не се индексират цените и преработвателят какво да направи, на нищо не може да въздейства той. Този проблем го има и в европейски мащаб.
Как може да се подсигурява, че няма да стане недостъпна млечната качествена продукция, с която българинът е привикнал?
Димитър Зоров: Ако при 40-45% повдигане на себестойността, цените бъдат индексирани с 10-15% считаме, че това не е аршин за досегаемост, само че ние призоваваме търговците дано в този тежък миг да разделим тежестта по веригата, тъй като и вие следите анализите и виждате, че за 2020 година облагите неимоверно са се вдигнали на търговците, опериращи в хранителния отрасъл, на търговците на дребно. Не е ли морално и солидарно всеки да даде своя принос? Индексацията на цените с 15% значи, че продуктите ще се вдигнат с 4%. Потребителят няма да го почувства и това ще е поддръжката на потребителя. Кашкавалът мъчно би коствал 40 лв., тъй като с индексация и всичко, не считам, че някой притежател, оценявайки потребителските благоприятни условия, че чистата цена ще я пусне над 16 лв.. Тоест естествените надценки би трябвало да са 30%, не 60%. При 30% кашкавалът ще коства 22 лв., а не 40 лв.. Трябва малко да се пернат от юздите на операторите по веригата. Едни рецесии са оздравяващи, тези, които оцелеят ще имат по-добър микроклимат за бизнес по-късно, въпросът е какъв брой ще оцелеят и каква ще е цената и ще имат ли ресурса и опцията.
Възможно ли е задачата на фондацията за налична и качествена храна й нейният екип в мое лице и в лицето на сътрудниците, да се вдигне репутацията на българските артикули?
Димитър Зоров: За това работим всички. Това би трябвало да е водещото, тъй като имаме неповторими артикули и са потвърдени във времето техните качества, изключително българското мляко и сирене, които се захласват по киселото мляко, хора, които са с много високи критерии като японците и те са го оценили и потвърдили, то е като лекарство за тях, ние би трябвало да почитаме тези артикули, считам, че просто би трябвало да се поизчисти част от бранша, да се съблюдават разпоредбите и най-хубавият закон без надзор е нищо. Трябва да има надзор от контролните органи, тъй като това води до равна конкурентоспособност.
--> --> --> -->
КоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди Напиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ